Вижте пояснителната страница за други значения на Целина.

Тази статия е за вида растения. За рода вижте Целина (род). За други значения вижте Целина (пояснение).

Цѐлината (Apium graveolens), позната още като керевиз или кервиз, е двугодишно тревисто растение от семейството на магданоза и морковаСенникови (Apiaceae).

Обикновена целина
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Сенникоцветни (Apiales)
семейство:Сенникови (Apiaceae)
триб:Apieae
род:Целина (Apium)
вид:Обикновена целина (A. graveolens)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Seseli graveolens Scopoli, 1771
Обикновена целина в Общомедия
[ редактиране ]

Описание Редактиране

Има набраздени листа с височина 20-40 cm. Коренът е с жълтеникава до кафява кора и бяла сърцевина, месест е и образува глава. Листата са лъскави, тъмнозелени и пересто нарязани. Цветовете са малки и зеленикави на цвят, събрани в сенници от по 6-12 лъча. Растението цъфти от юли до август.[2]

Разпространение Редактиране

В природата целината расте по заблатени и влажни места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по цялото Черноморие и по поречията на Дунав, Марица, Струма. Среща се и в цяла Европа, с изключение на най-северните региони.[2]

Употреба в кулинарията Редактиране

Целина
Celery, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия67 kJ (20 kcal)
Въглехидрати2.97 g
      Нишесте0 g
      Захари1.34 g
      Сукроза0.08 g
      Глюкоза0.4 g
      Фруктоза0.37 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0.48 g
   Влакна1.6 g
Мазнини0.17 g
   Наситени0.042 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.032 g
   Полиненаситени0.079 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.69 g
Вода95.43 g
Пепел0.75 g
Калций, Ca40 mg
Желязо, Fe0.2 mg
Магнезий, Mg11 mg
Фосфор, P24 mg
Калий, K260 mg
Натрий, Na80 mg
Цинк, Zn0.13 mg
Мед, Cu0.035 mg
Манган, Mn0.103 mg
Селен, Se0.4 μg
Целина в Общомедия

Целината се използва в кулинарията и като кореноплоден зеленчук (стъбла, корен), и като подправка (листа). За целта има култивирани различни сортове – например с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.

Използва се в различни диети, тъй като е ниско калорична, богата на витамин C и с много ниско съдържание на натрий.

Самостоятелно целината може да се консумира сурова в салата или като прясно изцеден сок, или варена в супи и бульони. Като подправка се ползва и сушена, и свежа, като намира приложение и в маринатата на различни видове туршия. Подхожда на месни ястия и ястия с картофи.[3]

В САЩ е популярно нарязаното стъбло на целината да се топи в дресинг от синьо сирене и да се яде с пилешки крилца или други предястия или основни ястия.

Употреба във фитотерапията Редактиране

Във фитотерапията се използват корените и плодовете на целината. Корените съдържат киселини, амини, аспарагин, глутамин, манит, пентозан, скорбяла, тирозин, холин. Плодовете съдържат апиин, лимонѐн, седанолид, селенин.

Основното действие на целината е диуретично, което се дължи на съдържащите се в нея етерични масла (0,1% в корена и 2-3% в плодовете). Емпирични данни показват, че има и антиревматично действие и стимулира действието на централната нервна система.

Приема се като прясно изцеден сок от корените и като запарка.[2]

Източници Редактиране

  1. Apium graveolens (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, „Медицина и физкултура“, София, 1982
  3. Информация за целината в кулинарията и фитотерапията