Близнак (село)
Близнак е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.
| Близнак | |
|---|---|
  Близнак  Близнак |
|
| Общи данни | |
| Население | 64 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Надм. височина | 333 m |
| Пощ. код | 8365 |
| Тел. код | 05959 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 4412 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община - кмет |
Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ) |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Село Близнак се намира в планински район, на територията на Природен парк „Странджа“. Характерни за околностите му са старите гори от благун, цер, източен бук и източен горун. Край реките и доловете се срещат отделни странджански дъбове.
ИсторияРедактиране
Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от 17 век. По това време то се нарича Каравиран или Караеврен (в превод от турски означава „черен змей“).
През есента на 1803 година Каравиран е голямо турско село и е нападнато от кърджалийския отряд на бившия аян на Фере Али Молла, който отстъпва от Източна Тракия, преследван от правителствени войски и части на гюмюрджинския аян Сюлейман Токатджикли. Жителите на селото са изградили укрепления, побиращи цялото население с добитъка, и удържат на тридневна обсада, след което Али Молла подпалва укрепленията и 600 – 700 души изгарят живи. Вестта за клането предизвиква паника в цяла Странджа, като хората масово изоставят селата си и бягат към Анхиало, молейки властите за защита.[1]
Каравиранското клане е основа на легенда сред българите в Странджа, в която някои историци, като комунистическия функционер Щерю Атанасов, търсят реални елементи. Според нея към 1802 година в Странджа е създаден български заговор за бунт, начело с Вълко Шейтан от Факия. През 1810 година по някакъв начин заговорниците провокират клането, подклаждайки конфликт между каравиранския бей Омер Драза и кърджалийския главатар Кара Фейзи с цел да привлекат на своя страна друг кърджалия, българина Индже Стоян.[1]
В 1900 година Караеврен брои 80 мюсюлмански къщи[2].
Присъединено е към България след Балканската война от 1913, след което жителите му се изселват в Османската империя, а на тяхно място идват български бежанци от Източна Тракия – от село Кулата (36 семейства), Ереклер (19 семейства), Алмаджик (11 семейства), Кадиево (9 семейства), Пирок (9 семейства) и други[3]. През 1926 година населението на селото е 608 души, през 1985 г. – 92 души, а през 2007 г. – 52 души.
Културни и природни забележителностиРедактиране
В близост до селото се намират изворите на река Младежка (Карамлък) и няколко долмена.В близост до селото има гора
БележкиРедактиране
- ↑ а б Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 310 – 311.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, С. 2002, с. 172
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, С. 2002, с. 248 – 249