Близнак (село)

село в област Бургас

Близнàк е село в Югоизточна България, община Малко Търново, област Бургас.

Близнак
България
42.1617° с. ш. 27.3066° и. д.
Близнак
Област Бургас
42.1617° с. ш. 27.3066° и. д.
Близнак
Общи данни
Население41 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина333 m
Пощ. код8365
Тел. код05959
МПС кодА
ЕКАТТЕ04412
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ; 2011)

География редактиране

Село Близнак се намира на около 40 km юг-югозападно от областния център Бургас и около 27 km северозападно от общинския център Малко Търново. Разположено е в западната част на странджанския планински рид Босна. Надморската височина в центъра на селото на площада е около 336 m.

Общински път свързва Близнак на югоизток през село Евренозово с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87) в село Звездец, а на североизток – с третокласния републикански път III-908.

Землището на село Близнак граничи със землищата на: село Индже войвода на север; село Младежко на изток; село Евренозово на юг; село Граничар на югозапад; село Кирово на запад; село Варовник на северозапад; село Богданово на северозапад.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 41 лица, за 40 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[2]

Землището на село Близнак е на територията на Природен парк „Странджа“.[3]

Характерни за околностите на селото са старите гори от благун, цер, източен бук и източен горун. Край реките и доловете се срещат отделни странджански дъбове.

История редактиране

Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от 17 век. По това време то се нарича Каравиран или Караеврен (в превод от турски означава „черен змей“).

През есента на 1803 година Каравиран е голямо турско село и е нападнато от кърджалийския отряд на бившия аян на Фере Али Молла, който отстъпва от Източна Тракия, преследван от правителствени войски и части на гюмюрджинския аян Сюлейман Токатджикли. Жителите на селото са изградили укрепления, побиращи цялото население с добитъка, и удържат на тридневна обсада, след което Али Молла подпалва укрепленията и 600 – 700 души изгарят живи. Вестта за клането предизвиква паника в цяла Странджа, като хората масово изоставят селата си и бягат към Анхиало, молейки властите за защита.[4]

Каравиранското клане е основа на легенда сред българите в Странджа, в която някои историци, като комунистическия функционер Щерю Атанасов, търсят реални елементи. Според нея към 1802 година в Странджа е създаден български заговор за бунт, начело с Вълко Шейтан от Факия. През 1810 година по някакъв начин заговорниците провокират клането, подклаждайки конфликт между каравиранския бей Омер Драза и кърджалийския главатар Кара Фейзи с цел да привлекат на своя страна друг кърджалия, българина Индже Стоян.[4]

В 1900 година Караеврен брои 80 мюсюлмански къщи[5].

Присъединено е към България след Балканската война от 1913, след което жителите му се изселват в Османската империя, а на тяхно място идват български бежанци от Източна Тракия – от село Кулата (36 семейства), Ереклер (19 семейства), Алмаджик (11 семейства), Кадиево (9 семейства), Пирок (9 семейства) и други.[6]

Население редактиране

Населението на село Близнак наброява 721 души при преброяването към 1934 г. и 838 към 1946 г., намалява до 135 към 1975 г. и 41 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[7] През 1926 година населението на селото е 608 души, през 1985 г. – 92 души, а през 2007 г. – 52 души.

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 41
Българи 40
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

Обществени институции редактиране

Изпълнителната власт в село Близнак към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.

В селото има параклис „Света Богородица“.[9]

Културни и природни забележителности редактиране

В землището на село Близнак се намират защитените територии:

  • защитена местност „Батака“ – естествено находище на странджански дъб;[10]
  • природна забележителност „Пещери и извори на река Младежка“.[11]

В близост до селото, освен изворите на Младежка река, има и няколко долмена.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Близнак, община Малко Търново, област Бургас
  3. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Природен парк „Странджа“. Местоположение: област Бургас; общини Малко Търново и Царево Справка на 24.12.2022 г.
  4. а б Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 310 – 311.
  5. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, С. 2002, с. 172
  6. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, С. 2002, с. 248 – 249
  7. Справка за населението на с. Близнак, общ. Малко Търново, обл. Бургас
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  9. Българска православна църква, Структура, Епархии, Габровска епархия, Храмове, Малко Търновска духовна околия, с. Близнак – параклис „Св. Богородица“ – 1999 г.
  10. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Защитена местност Батака. Местоположение: област Бургас; община Малко Търново; населено място с. Близнак Справка на 24.12.2022 г.
  11. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Природна забележителност Пещери и извори на река Младежка. Местоположение: област Бургас; община Малко Търново; населено място с. Близнак, с. Младежко Справка на 24.12.2022 г.

Външни препратки редактиране