Еднопроходни

разред бозайници
(пренасочване от Яйцеснасящи)

Еднопроходните (Monotremata) са разред животни от класа на бозайниците. Това са най-примитивните бозайници. Името произтича от факта, че яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в общ проход, клоака.

Еднопроходни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
надклас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Dipnotetrapodomorpha
подклас:Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Първични бозайници (Prototheria)
разред:Еднопроходни (Monotremata)
Научно наименование
Gill, 1872 г.
Bonaparte, 1837 г.
Обхват на вкаменелости
Еднопроходни в Общомедия
[ редактиране ]

Еднопроходните са единственият разред в биологичния подклас на клас Бозайници – първичните или яйценосни бозайници (Prototheria).

Поради единствеността на включения в него разред, подкласът служи само за разграничаване от другите видове на същото таксономично ниво – за разлика от представителите на другия подклас (живородните бозайници) първичните снасят яйца и малките се излюпват от тях. След излюпването малките биват кърмени от майката като при другите бозайници.

Запазени живи представители има само в Австралияптицечовка и ехидна.

Общи сведенияРедактиране

Въпреки че в миналото са били често срещани, до днес са оцелели само две видови подгрупи – птицечовки и ехидни.[1] Представени са от 5 животински вида.[1]

Съчетават белези на влечуги, птици и бозайници. Снасят яйца. Скоростта на метаболитните им процеси е по-ниска от тази на другите бозайници. Също така и температурата, която поддържат е леко колебаеща се и по-ниска (около 32°C, в сравнение с двуутробните 35°C, плацентните 38°C или птиците 41°C – средно). Някои животни имат козина, други рогова обвивка, а трети човка. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна.

РазпространениеРедактиране

Срещат се в Австралия и остров Нова Гвинея. Островът е разположен северно от Австралия и е имал сухопътна връзка с континента допреди 10 – 15 хил. години. Обитават гори, равнини и речни крайбрежия.

Начин на живот и храненеРедактиране

Ехидните са екологичния еквивалент на Люспениците и Мравоядите, водят наземен начин на живот, хранят се с определени видове насекоми, като термити и мравки, разкопават колониите им със силните си и снабдени с големи и здрави нокти крака, при опасност са способни да се заровят много бързо в земята, като отгоре остават да се показват само дългите и бодли. Птицечовката обитава ледено студените планински потоци, много добър плувец, във водата се движи с ловкост подобна на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка. Храносмилаелнаа им система завършва с клоака.[1]

Продължителността на живота им е до 50 години.[1]

РазмножаванеРедактиране

Снасят яйца, подобно на птиците и влечугите, малките си кърмят с мляко, но нямат сукални зърна.[1] Малките на ехидната са голи, без бодли.

Допълнителни сведенияРедактиране

Недобре проучени животни, въпреки голямата си популярност. Птицечовката притежава отровен шип на задните крака, което я прави единствения отровен бозайник.

КласификацияРедактиране

  1. а б в г д д-р Спелмън, Луси. Енциклопедия на животните. Егмонт България, 2016. ISBN 978-954-27-1112-4. с. 34-35.