Отваря главното меню

Боянски майстор

(пренасочване от Боянският майстор)

Боянски майстор e понятие използвано в историческата наука и изкуствознанието[1] за обозначаване на група средновековни художници, изписала в 1259 г. по поръчка на севастократор Калоян прочутата Боянска църква.

СтенописитеРедактиране

Стиловите им особености ги причисляват към Търновската живописна школа, следваща традициите на Палеологовия Ренесанс. Андрей Грабар ги отнася към „най-чистото византийско изкуство“, признавайки, че те характеризират и българското изкуство от епохата.[2]. В канонично отношение те следват утвърдените традиции. Според Никола Мавродинов стенописите от 1259 г. (на „Боянския майстор“) много по-точно отговарят на византийския канон от по-стария живописен слой, датиращ от 11 век.

Правят впечатление многобройните образи на светци войни (10 на брой), типични за Търновската школа[3]) и на Христос: „Пантократор“ (Вседържател), „Емануил“ (Младеж), „Евергет“ (Благославящ), „Убрус“, „Керамидион и уникалното изображение „Христос по-стар от дните“[3], представящо Исус като белобрад старец.

Изображенията на светците-войни, на Христос Емануил“ и други не отстъпват по художествени качества на Константинополските образци. Изписани са пълнокръвни образи на живи хора с портретни черти. Това са одухотворени лица, които предизвикват вълнение у зрителя.

В някои от детайлите се откриват битови подробности от живота българите от 13 век. Характерна в това отношение е сцената Тайната вечеря.

Впечатляват изобразените в притвора ктиторски портрети на севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на царстващата двойка – цар Константин Тих и царица Ирина. Това са истински портрети, а не типизирани канонични фрески. Изпълнени са реалистично, от тях може не само да се съди за модата в облеклото на висшата българска аристокрация от епохата. [4], но и да се доловят черти от душевността и характера на персонажите. Особено силно е въздействието на портрета на Десислава, наречен от изкуствоведа Андрей Грабар „едно от най-забележителните творения в Бояна“. Подобно на Никола Мавродинов и той вижда в образа и западно (латинско) влияние, особено в позата и ̀и жестът на ръката, придърпваща шнурчето на мантията.[2]. Това е един от най-ранните исторически достоверни портрети на българска аристократка.

Кой е Боянския майсторРедактиране

 
Детайл от стенописа „Христос сред книжниците“
 
Боянският царственик, споменаващ зограф Василий от Субоноша

Според Казимир Попконстантинов и Божидар Димитров, „Боянският майстор“ е българинът протозограф Василий от село Субоноша, Сярско, работил със своите помощници – зографа Димитрий и още един, неизвестен иконописец. Твърденията му се основават на тълкуванието им на откритието, направено през март 2008 година от екипа, изрършващ консервационните работи в църквата под ръководството на проф. Григорий Григоров и Владимир Цветков.

В една от нишите е разкрит ескиз на лице, направен върху мократа тогава мазилка и надпис с въглен, разчетен като „Аз В_ _ _ан“. Ако това е автопортрет на майстора, както смята Б. Димитров, може да се види, че художникът тогава е бил на възраст около 50 – 55 години, с висок ръст и умни очи. Други считат, че е ескиз на цар Давид. Проучващите надписа експерти Казимир Попконстантинов и Зарко Ждраков са го разчели като „Аз Василий писах“.

В подкрепа на твърдението, че зографът Василий е реална историческа личност, първомайстор с отношение към църквата на севастократор Калоян, Казимир Попконстантинов посочва записаното в „Боянския поменник“ (ръкопис от Боянската църква, съдържащ списък с имена на български царе, патриарси и някои велможи от средните векове, в който се чете „вечна памет“ за тях на църковни празници). Там, съвсем не според ранга си е вписан и „Василий Зограф от с. Субоноша, Серско“. Това име отсъства в други подобни поменици и причината този зограф да е поменаван от боянчани наравно с патриарси и царе е неговото забележително дело в тяхната църква.

Според Иван Петрински, името на селото е грешно разчетено и става въпрос за зографа Василий от Сяр, и отделно, за Ношо (много разпространено име през XVI-XVII в.) от с. Субо. Невъзможно е засега да се направи връзка между майстора Василий, чието дело са стенописите в Боянската църква, и зографа Василий, споменат 350 години по-късно в Боянския поменик.[5]

Археологът Николай Овчаров, изразява съмнения в достоверността на твърденията, че подписът е именно на „Боянския майстор“. Той заявява, че може да е направен от всеки посетител[6]. По този повод, между него и Божидар Димитров възникна публичен конфликт[7]. Директорът на НИМ заявява, че надписът е положен върху мократа мазилка и то когато до вътрешността на църквата не е имал достъп страничен човек. Според обичая, освен живописците никой не е имал право на присъства там по време на работа, дори ктитора – севастократор Калоян. Скоро след това е положена замазка с фин грунд, така че подписът може да е оставен единствено от някой от зографите, твърди той. Като допълнителни доводи за тезата си посочва сведенията от „Боянския поменник“ и две икони, за които се смята, че са други достигнали до нас произведения на зограф Василий.

Според мнението на епиграфа Коста Хаджиев, изложено на Националната археологическа конференция в Шумен (26 – 29 май 2008 г.), твърденията, че е открита самоличността на „Боянския майстор“ не се основават на научни доводи[8]. Той смята, че името трябва да се чете като „Василие“ а не „Василий“. Отбелязва също, че формата „аз писах“ е използвана, когато някой е желаел да увековечи присъствието си в църквата и не е задължително да е дело на зограф. Изключително редките случаи на автографи на средновековни иконописци (подпис от 14 век в днешна Македония и от 12 век в катедралата „Света София“ в Киев) не приличат на надписа от Боянската църква. Хаджиев оспорва и мнението, че изобразеното лице е автопортрет. Той смята, че „автопортрет като понятие в Средновековието няма“[8].

ГалерияРедактиране

Произведения, посветени на Боянския майсторРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Църквата е обект на изследвания от страна на изкуствоведите Андрей Грабар и Виктор Лазарев, специалисти в областта на византийското изкуство.
  2. а б „Избрани съчинения“, том I, Андрей Грабар, издателство „Наука и изкуство“, София, 1982 г. – Отражение на латинския свят в едно изображение на Балканите от XIII век, стр. 54
  3. а б „Старобългарско изкуство“, Том II – Никола Мавродинов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1959 г.
  4. Никола Мавродинов обръща внимание на детайлите в облеклото и жеста на Десислава, опъваща с дясната си ръка шнурчето на мантията си. Според него този мотив е заимстван от изкуството на Западна Европа.
  5. Петрински, Иван. „Приказка за цар Ройгос, за хуждоника Василий и за научните постижения“, „Истинската история на България“. Ciela., стр. 198.
  6. „Николай Овчаров оспорва откриването на Боянския майстор“ – Vsekiden.com
  7. „Учени се впуснаха да обиждат откритията си. Кое е по-голямо: Перперикон или Боянската църква, Николай Овчаров или Божидар Димитров?“ – Ruse News
  8. а б „Боянският майстор не се казва Василий“ – Dveri.bg

Външни препраткиРедактиране