Кузман Стефов
Кузман (Кузо) Трифонов (Поп)Стефов (изписване до 1945 година: Кузманъ попъ Стефовъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Кузман Стефов | |
| български революционер | |
 Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
25 септември 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 февруари 1902 г.
|
| Погребан | Апоскеп, Гърция |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия Солунска българска мъжка гимназия |
| Кузман Стефов в Общомедия | |
Биография редактиране
Кузо Стефов е роден през 1875 година в село Загоричани, Костурско (днес Василиада). Учи първо в родното си село, в Костурското българско третокласно училище,[1] и в Цариград. През 1894 година е в Битолската българска класическа гимназия.[2] В 1898 година завършва с втория випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия,[3] където се сприятелява с Лазар Поптрайков, Лазар Москов и влиза в редиците на ВМОРО. Преподава в костурското село Горенци.[4] Учителства в костурската паланка Хрупища (днес Аргос Орестико) като едновременно се занимава и революционната дейност, като агитатор. След ареста на Лазар Поптрайков през 1899 година оглавява Костурския революционен район заедно с Павел Христов и Михаил Николов. Кузо Стефов е осъден след Нурединовата през 1901 година,[5] но съумява да избяга при прекарването му от Костур в Корча и става нелегален.
В началото на 1902 година Гоце Делчев посещава Костурския район и определя за ръководители на района Кузо Стефов (в Пополе), Лазар Поптрайков, Лазар Москов, Пандо Кляшев и Михаил Николов, докато Васил Чекаларов се занимава със закупуване на оръжие от Гърция. Кузо Стефов, заедно с Пандо Кляшев, е определен да действа в Пополе и към Хрупища. Една вечер в Нестрам, докато Кузо Стефов организира местен комитет, предателят Коте Христов от Руля и негови съмишленици правят неуспешен опит да убият войводата.
Вечерта на 24 февруари (11 по стар стил) 1902 година край село Шестеово четата на войводата е забелязана и предадена от турски селяни[6] или от поп Аргир Апостольовски от Жупанища.[7] Още същата вечер придошлият аскер обгражда четата. Кузо Стефов е ранен, а четникът му Малкото Наке убит с първите изстрели на турците.[8] Смъртно ранен Кузо Стефов се връща при своята годеница Василка Иванова и се самоубива. Учителката Василка също се самоубива за да не попадне в плен.[9][10] Останалата четници съумяват да избягат под ръководството на войводата Атанас Петров.
Главите на Кузо Стефов и Малкото Наке са отрязани и два дни се излагат на конака на Костур, а после са погребани в братската могила в Апоскеп.
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Кузо Стефов от с. Загоричани, със средно гимназиално образование, народен учител-организатор в Пополе кол и Хрупищко, сериозен и интелигентен мъж – един от най-старите дейци войводи, загина най-рано в буйната си младост и в първото сражение на българска чета с аскер в околията – в с. Шестеово – поради изкуствен шпионаж на п. Аргир Апостольовски от с. Жупанища.[7] | “ |
Кузо Стефов е възпян в народна песен.
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
- ↑ Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, 2005, стр. 9.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 3.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 152.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 138.
- ↑ а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
- ↑ Кляшев, Пандо. Спомени, на македонска литературна норма, www.angelfire.com
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 443.