Шипка (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.
Шипка е град в Южна България, област Стара Загора, Община Казанлък. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 1259 души по настоящ адрес и 1262 души по постоянен адрес.[2]
| Шипка | |
.jpg) | |
  Шипка  Шипка  Шипка | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1253 души[1] (15 март 2024 г.) 33 души/km² |
| Землище | 37,988 km² |
| Надм. височина | 650 m |
| Пощ. код | 6150 |
| Тел. код | 04324 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 83199 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Казанлък Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Шипка Василка Панайотова (ГЕРБ) |
| Шипка в Общомедия | |
География редактиране
Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 650 м надморска височина. Той се намира на 12 км от гр. Казанлък.
История редактиране
Град Шипка е селище, съществувало още от 11 – 6 век пр.н.е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът 6 – 2 век пр.н.е. се смята за период на разцвет на тракийската култура. Множество останки от този период има в района на Шипка, Казанлък и близките селища. През 1 в. тракийските земи са покорени от римляните.
Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. По време на османската власт Шипка е горена три пъти от турците. Вследствие на разрушението една част от населението на Шипка бяга по протежението на Балкана и се заселва в Провадийско, където създава селото Нова Шипка. Друга част от населението бяга и се заселва в с. Шейново/Казанлъшко/. На връх Шипка /точното географско название на върха е Свети Никола/ са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България. Храм–паметник „Рождество Христово“ е построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. В криптата на храма са разположени гробове с костите на загиналите руски войни и български опълченци.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шипка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
В последните години на Третото българско царство в селото е регистрирана дейността на 478-ма бранническа дружина.[4]
Селището е обявено за град на 23 август 1977 г. по случай 100 години от Освобождението на България от османско владичество.[5]
Население редактиране
- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[6]
|  |
Преброяване на населението през 2011 г. редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1336 | 100 |
| Българи | 1130 | 84,58 |
| Турци | ||
| Цигани | 7 | 0,52 |
| Други | 151 | 11,30 |
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 35 | 2,61 |
Религия редактиране
Религията, която се изповядва в града, е източноправославното християнство. В гр. Шипка никога не е имало население от друга религия. По времето на Османската империя е издаден ферман от султана, който забранява на турските войски да пренощуват в с./дн. град/ Шипка. В замяна на това местното население е било задължено да поддържа пътя през Шипченския проход и да упътва преминаващите през него войски и товари. Поради тази причина в гр. Шипка живее само население с източноправославно вероизповедание.
Забележителности редактиране
- Връх Свети Никола (Шипка) – връх в Стара планина с надморска височина 1326 метра, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името „Свети Никола“, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.
- Храм-паметник „Рождество Христово“, построен в памет на руските войни и българските опълченци, загинали на върха по време на Руско-турската война (1877-1878) г. Той е един от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: отворен е за посещения от 8:30 до 17:30 ч., има печат на БТС.
- Църква „Успение Богородично“, построена през 1844 г. Храмовият празник (15 август) се чества като празник на града.[8]
- На изток от Шипка се намира историческият връх Хаджи Димитър. През 1868 г. в подножието му загива войводата Хаджи Димитър, водил бой с османската армия, начело на малка чета. На върха се намира Паметникът на Бузлуджа, символ на социализма в България.
- Гробница в могилата Оструша, култово-гробищен комплекс с площ 100 m².
- Гробница в могилата Голяма Косматка, една от най-величествените тракийски гробници, където е открита широко известната златна маска, както и бронзова глава, предполагаемо на цар Севт III, владетел на Севтополис.
Личности редактиране
- Иван Шипкалията (? – 1867), български революционер, знаменосец на Филип Тотю
- Дянко Караджов (1856 – 1938), български офицер и общественик
- Дечко Караджов (1859 – 1909), български офицер, генерал - майор
- проф. Генчо Кръстинов – основоположник на сърдечносъдовата хирургия в България
- Добри Карталов – антифашист
- Пеньо Чернеолу (ок. 1800 – 1867) – хайдутин
- Христо Патрев (1848 – 1876) – войвода от Априлското въстание
- Иван Караиванов (1954 – 2015) – шоумен и поп певец (Българския „Том Джоунс“)
- Иван Христов Карацанов (1916 – 2005) – антифашист, дипломат, дългогодишен посланик на НРБ в Етиопия, Австрия, Сомалия и Афганистан. Завършва Висшето училище за световна търговия във Виена.
- Виктория Христова Карацанова (1976-) – историк, археолог и музеен работник.
- Емил Тонев (1964 – ) – писател, журналист, сценарист на филма „Граница“.
- Иван Косеков р 1935 г. – минен инженер, проектант на мини „Марица изток“.
- Цанко Христов Карацанов (1927 – 2012) – антифашист, подполковник от Българската армия, краевед, автор на няколко книги за видни родове в гр. Шипка.
- Цанко Пенев Карацанов (1937 – 1989) – художник, изобретател, старши научен сътрудник, доктор по млечно – вкусова промишленост и автор на редица научни изобретения в областта на млякото и млечната промишленост.
- Тошка Минчева Гиргинова (1935 – 2008) – прокурор и адвокат, председател на дружество „Темида“ към СЮБ. Член на УС на Съюза на независимите български писатели. Автор на книгите – „Извор от сърцето“, „След тебе щом следа остава“, „Житейски истории“, „Времето отмерва време“, „Да те закука кукувица“, „Горчиви въздишки“, „Търси се ключ“.
- Боян Чомаков (1876 – 1952) – учител и общественик, съратник на Чудомир. Написал историята на град Шипка.
Литература редактиране
- Иван Вазов. Опълченците на Шипка от „Епопея на забравените“.
- Яна Язова. Шипка, трета част от трилогията „Балкани“.
- Пенчо Доксанлиев. Бащино огнище, Шипка хайдутлу.
- Китов, Г. Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка-Шейново. – В: Севтополис. С., 1993, 105 – 113.
- Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могила Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството, 1994, № 4, 13 – 27.
- Kitov, Georgi, Nikola Theodossiev. New Data on Thracian Archaeology and Religion from the Tumuli near the Villages of Shipks and Sheynovo in the Kazanluk Region (Preliminary publication). – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
- Петкова, Т. За стенописите под могила Оструша. – Минало, 2005, № 2, 5 – 11.
- Външни препратки
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- ↑ Списание "Орле", стр. 377 - Дигитално копие @ Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти. - Посетен на 04 януари 2023 г.
- ↑ Указ № 1238 от 18 август 1977 г. Обн. ДВ., бр. 66 от 23 август 1977 г.
- ↑ „Справка за населението на град Шипка, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 1 февруари 2020.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 февруари 2020. (на английски)
- ↑ Русева, Кристина. В град Шипка празнуват Голяма Богородица със света литургия и празничен концерт // bnr.bg. 15 август 2023.