Отваря главното меню
Григор Шопов
заместник-министър на вътрешните работи
Григор Шопов 
Роден: 1 юли 1916 г.
Починал: 27 май 1994 г. (77 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Григор Велков Стоянов Шопов (19 януари 1916 – 27 май 1994) е български офицер, генерал-полковник от МВР, член на ЦК на БКП.

Съдържание

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Шопов е роден на 17 януари 1916 г. в софийското село Герман. Баща му е Велко Стоянов, а майка му – Лина Велкова.[1] Произхожда от заможно семейство („среден селски произход“), което му дава възможност да запише през 1929 престижната Търговската гимназия в столицата, където се сближава с „прогресивни младежи“ и в шести клас се включва в марксистко-ленински кръжок". В края на 1932 г. организира първото дружество на РМС в с. Герман и става негов секретар. Заради политическата си активност през учебната 1933 – 34 г. е изключен от гимназията заедно с още 7 – 8 ученици. След това започва да работи като каруцар. През 1935 г. успява да завърши Търговската гимназия „Меркури“ като частен ученик. В този период укрива в квартирата си „нелегални другари, между които др. Марко Добрев – разстрелян от полицията и Д. Паунов, сега полковник от МНО“. След като не успява да си намери работа в София, постъпва като магазинер в Популярна банка в с. Панчарево. Пролетта на 1937 е взет войник и служи на летище Божурище, без да прекъсва връзките си с комунистическата организация. След уволнение от военна служба през 1938 започва работа като книговодител и счетоводител отново в Популярна банка в Панчарево.[2]

Биографията на Григор Шопов, направена въз основа на документи от проучването му и подадена негова автобиография при постъпване на работа в Държавна сигурност през 1951 г. е включена в заключението от спецпроверка на ДС завършена на 23 юни 1956 г.[2]

Преди 9 септември 1944 г.Редактиране

На 16-годишна възраст става член на РМС, а през 1936 г. е приет за член на БКП в Панчарево, където е избран за първи секретар на местната партийна организация. Едновременно със законната си работа в Популярна банка в Панчарево е бил ятак на нелегални комунисти – подпомагал е „с храни, оръжия, облекло и лекарства и др. Укривал е в дома си и в Балкана нелегални другари като Димитър Манолов, Добри Терпешев, Станко Тодоров, Захари Филипов и др. Снабдявал е другари с лични карти и открити листове“.[2]

Активен участник в партизанското движение, арестуван няколко пъти.[3] На 6 май 1935 г. е задържан от конната стража в село Панчарево, и предаден за разпит на Никола Гешев – началник на отделение „А“ в отдел „Обществена безопасност“.[4] В периода 1937 – 1946 г. работи в Популярна банка в Панчарево.[5]

През юни 1944 г. Шопов е взет в запас и е изпратен в Скопие. На на 9 септемри 1944 г. военната част, в която служи е в Радомир, където „активно участва в арестуването на фашистки офицери“ по време на Деветосептемврийския преврат. На 12 септември е демобилизиран и се връща в Панчарево, където става директор на Популярната банка.[2]

След 9 септември 1944 г.Редактиране

След 9 септември 1944 г. е избран за член на Околийския комитет на БКП в София, а на 15 февруари 1945 г. е назначен за секретар на Околийския народен съвет в София. На 15 февруари 1949 г. е избран в ръководството на Околийския комитет на БКП в София, откъдето през 1950 г. има решение да бъде изведен на работа в апарата на ЦК на БКП, което впоследствие бива променено и Шопов е избран за първи секретар на Околийския комитет на БКП в София. На 5 януари 1951 е избран за секретар на Окръжния комитет на БКП в София.

Той е един от кадрите, които Живков изтегля в близкото си обкръжение именно от окръжния комитет на БКП, където самият той работи през 1945.[3][2]

На 1 февруари 1951 г. Шопов е назначен на работа в МВР – Държавна сигурност. На 6 февруари 1951 г. подава автобиография.

Първоначално отговаря за промишлеността и селското стопанство в едно от управленията. През 1953 г. заминава за две години, за да учи във „Висшата школа на КГБ“ в Москва. След завръщането си в България последователно работи като зам.-началник на различни управления в МВР.

Възход след 1956 г.Редактиране

Издигането на Тодор Живков за първи секретар на БКП през 1956 г. бележи и възхода на Григор Шопов. През 1958 г. е изваден от МВР и назначен за председател на Софийския окръжен народен съвет. Същата година е избран и за кандидат-член на ЦК на БКП. Изваждането му от МВР е за кратко и през 1960 г. е назначен за зам.-министър на вътрешните работи.[3]

С решение на Политбюро на ЦК на БКП № 153 от 18 юни 1963 г. в рамките на министерството на вътрешните работи е създаден „Комитет за държавна сигурност“, който да обединява и ръководи всички поделения на ДС в страната. Със същата заповед зам.-министърът на Вътрешните работи ген.-майор Григор Шопов е назначен за Директор на „Народната милиция“. [6] С протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 178 от 19 юли 1965 г. МВР е разделено на МВР и КДС при МС. С разпореждане на Министерски съвет № 155 от 21 юли 1965 г. Григор Шопов е назначен за зам.-председател на „Комитета за Държавна сигурност“ при Министерски съвет. [7]

През 1966 г. е избран за член на ЦК на БКП, какъвто остава до декември 1989 година. През 1971 г. му е присъдено висше военно зване генерал-полковник. През 1973 г. ген.-полк. Мирчо Спасов е изваден от МВР, а ген.-полк. Григор Шопов поема поста първи зам.-министър на вътрешните работи, ресорен за ДС. На практика той е дясната ръка на първия секретар на БКП в МВР и ДС през следващите 17 години до оттеглянето му на 10 ноември 1989 г.[8]

Борис АрсовРедактиране

Като ключова фигура в апарата на „Държавна сигурност“ (ДС) е считан за отговорен за отвличането и убийството на Борис Арсов – български емигрант в Дания[9] Борис Арсов е убит през 1974 г. в пазарджишкия затвор.[10][11][12]

Трябва да се отбележи, че под много от делата за оперативна разработка на инакомислещи лица стои подписът на Григор Шопов. Показателен е случаят с българския емигрант в Дания Борис Арсов, отвлечен от дома си в гр. Орхус от органите на ДС, по лично разпореждане и с подписа на Григор Шопов. След като категорично отказва да сътрудничи за пропагандата на Държавна сигурност е въдворен в затвора в Пазарджик, където не след дълго е убит.[13][11]

Отзиви за негоРедактиране

Председателят на КДС ген.-полк. Ангел Солаков го характеризира като човек „безпределно предан на партията, на ЦК и лично на другаря Т. Живков“, много работлив и полезен заместник, но също така и „много потаен“.[14]

Последни годиниРедактиране

Григор Шопов е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „НРБ“ I-степен и със съветския орден – „Червено знаме“, „Почетен знак на МВР“, орден „Георги Димитров“ и редица други ордени и медали. Признат за Активен борец против фашизма и капитализма.

Семейство Шопови живее в т. нар. „Генералска кооперация“ срещу Сатиричния театър. След пенсионирането си през 1989 г. се преместват до зала „Универсиада“, където през 1994 г. ген.-полк. Григор Шопов умира след прекарани няколко инфаркта и инсулт, а малко след това умира и съпругата му Лилия Кацарска.

Има 2 сина – Любомир Шопов е бивш дипломат в МВнР, а Иван Шопов (починал) е кадрови служител на ДС до 1990 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Досие на Г. Шопов в Дирекция на полицията, ЦДА
  2. а б в г д Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 242 – 257.
  3. а б в Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 173 – 174.
  4. Досие на Г. Шопов в Дирекция на полицията, ЦДА
  5. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 151
  6. Решение на Политбюро на ЦК на БКП № 153 от 18 юни 1963 г., ЦДА, ф. Б1
  7. Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 178 от 19 юли 1965 г., ЦДА ф. Б1
  8. Христо Христов. Поредица: Господарят на Държавна сигурност. Част 2: Мирчо Спасов и Григор Шопов – десните ръце на Живков в ДС. // desebg.com, 12 февруари 2011. Посетен на 10 декември 2013.
  9. Петко Огойски. Да се ликвидира! Спомен за Борис Арсов. // 05.03.2008. Посетен на 17 август 2012.
  10. Досие на Г. Шопов в Дирекция на полицията, ЦДА
  11. а б Христо Христов. Мократа поръчка на ДС срещу българската емиграция. // в. "Демокрация", 4-16 октомври 1999, бр. 262, 263, 264, 265, 266, 267, 269; decommunization.org. Посетен на 10 декември 2013.
  12. Христо Христов. Планът за убийството на емигранта Борис Арсов от ДС и неговото отвличане от Дания. // публикувано в desebg.com, 21 април 2013. Посетен на 10 юли 2013.
  13. Сценарист: Христо Христов; Оператор-режисьор: Стефан Христов. Филм: Държавна сигурност срещу българската емиграция. // Документален филм на БНТ от 2000 г., 13 февруари 2011. Посетен на 10 декември 2013.
  14. Ангел Солаков, „Председателя на КДС разказва“

Външни препраткиРедактиране

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 242 – 257.