Уикипедия

Струмичани

Уикимедия списък
(пренасочване от Димитър Тупаров)

Струмичани (единствено число струмичанец/струмичанка, на македонска литературна норма: струмичани, струмичанец, струмичанка) са жителите на град Струмица, Северна Македония. Tова е списък на по-известните от тях.

Родени в Струмица редактиране

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я

 
Мелетий Софийски
 
Борис Трайковски
 
Миле Ставров
 
Харитон Льотис, струмишки гъркоманин, убит от българи в 1904 г., в резултат на което в Струмица се огранизира гръцки комитет[1]

А редактиране

  •   Александрос Григориу (Депас) (1872 – 1956), гръцки андартски капитан
  •   Анета П. Илиева, завършила акушерство в Женевския университет в 1906 г.[2]
  •   Андон Лазаров (ок. 1871 – 1926), български революционер
  •   Арсо Куюмджиев (1899 – 1968), български революционер и общественик
  •   Арсо Поптодоров (1900 – 1946), български комунист
  •   Атина Бабамова, българска революционерка от ВМОРО[3]

Б редактиране

В редактиране

Г редактиране

Д редактиране

Е редактиране

  •   Евантия Алабашева, българска революционерка от ВМОРО[3]
  •   Ефросина Д. Колищъркова (1891 - 1966), българска общественичка[10]

З редактиране

И редактиране

Й редактиране

  •   Йована Тренчевска (р. 1969), социоложка и политик от Северна Македония
  •   Йорданка Янчева, българска революционерка от ВМОРО[3]

К редактиране

Л редактиране

М редактиране

Н редактиране

П редактиране

Р редактиране

С редактиране

Т редактиране

Ф редактиране

  •   Фания Николова, българска революционерка от ВМОРО[3]

Х редактиране

Ц редактиране

Починали в Струмица редактиране

  •     Агатангел Папагригориадис (1805 – 1887), гръцки духовник
  •   Ангел Гогов (1897 - 1933), български революционер от ВМРО
  •   Владимир Петров Главчев, български военен деец, санитарен подпоручик, доктор, загинал през Първата световна война[29]
  •   Георги Варналиев (? – 1919), български революционер от ВМОРО
  •   Георги Николов Караиванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[30]
  •   Георги Симов Симов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[31]
  •   Димитър Йонков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[32]
  •   Димитър Атанасов Политов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[33]
  •   Илия Илиев Минчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[34]
  •   Кирил Маринов Чухов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[35]
  •   Кирил Михалов Овчарчански, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[36]
  •   Никола Панайотов Ставрев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[37]
  •   Сократ Маркилов (1921-1993), деец на ОМО Илинден

Свързани със Струмица редактиране

Български опълченци (1877 – 1878) от Струмица редактиране

  •   Димитър (Димитрий) Стоянов, редник, II дружина, III рота, постъпил на 7 май 1877 година, изчезнал на 31 октомври 1877 година[45]
  •   Трендафил Кръстич, редник, V дружина, постъпил на 18 май 1877 година[46]

Македоно-одрински опълченци от Струмица редактиране

  •   Васил Алабашев, 28 (29)-годишен, обущар, 2 отделна партизанска рота, 4 рота на 5 одринска дружина[47]
  •   Димитър (Митьо, Мито) Григоров Тупаров (1881 - след 1942), градинар, IV отделение, четата на Христо Чернопеев, 3 рота на 5 одринска дружина;[48] когато Струмица е под Кралството на сърби, хървати и словенци, той е арестуван и „съ обрачи е стѣгана главата му и така е билъ битъ, че рѫцѣтѣ му били строшени, та е полудялъ“;[49] на 31 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[50]
  •   Здравко (Здраве) Петров, 28 (29)-годишен, самарджия, ІІ (ІІІ клас), четата на Симеон Молеров, 4 рота на 14 воденска дружина[51]
  •   Йосиф Анастасов, 4 рота на 11 сярска дружина, 15 щипска дружина[52]
  •   Наке (Наки) Андонов, 24-годишен, четата на Христо Чернопеев, 2 рота на 6 охридска дружина, безследно изчезнал на 22 юни 1913 година[53]
  •   Наки Андонов, 20-годишен, четата на Дончо Златков[53]
  •   Никола Ефтимов Пефкев, 3-та рота на 13-та кукушка дружина[54]
  •   Янаки Абрашев, 23-годишен, жител на Градец, шивач (земеделец), неграмотен, четата на Кочо Хаджиманов, четата на Дончо Златков, 4 рота на 14 воденска дружина[55]

Бележки редактиране

  1. ↑ Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924044209/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=232&&show=1, посетен на 27 януари 2013 
  2. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  3. ↑ а б в г д е ж Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 224. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ а б Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
  6. ↑ Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 13.
  7. ↑ а б в Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  9. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35
  10. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 590.
  11. ↑ Зоран Балдовалиев стана българин // Darik News, 8 август 2007 г. Посетен на 14 март 2020 г.
  12. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  13. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 192.
  14. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
  15. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 200-201.
  16. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 18. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 439. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  19. ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 125, 149.
  20. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 80.
  21. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  22. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  23. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  24. ↑ Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 13-14.
  25. ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 126, 149.
  26. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 363, л. 69
  27. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година (ЦДА, 371к, оп.2) // Струмски. с. 3. Посетен на 3 април 2022 г.
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 387, л. 10; а.е. 388, л. 7; а.е. 504, л. 2
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 99
  31. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 108
  32. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 23, 24
  33. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 5
  34. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 16
  35. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 10
  36. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 94
  37. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 79
  38. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
  39. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.
  40. ↑ Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 324.
  41. ↑ а б Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 74 – 96.
  42. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
  43. ↑ Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 135 – 152.
  44. ↑ Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 193 – 195.
  45. ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 8930.
  46. ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, № 4958.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 738.
  49. ↑ Анастасиевичъ, Григоръ. Тежкото положение въ Македония и новата „Македонска организация“ // Независима Македония , година I, брой 25. 29 септември 1923 год. с. 2.
  50. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 371.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  53. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
  54. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 201.
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Струмичани&oldid=12206786“.