Отваря главното меню

Дойранчани са жителите на историческия град Дойран, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях

Родени в ДойранРедактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


АРедактиране

БРедактиране

ГРедактиране

 
Георги Кулишев

ДРедактиране

ЕРедактиране

  •   Екатерина (Катерина) Н. Телятинова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век[3]

ИРедактиране

КРедактиране

  •   Кирил Граматиков (р. 1948), инженер от Северна Македония
  •   Кирил Ст. Аваджиев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, железар, основно образование, 14 воденска дружина[4]
  •   Кольо Ангелов (? – 1903), български революционер

МРедактиране

  •   Манчо Стойков (? – 1900), български революционер
  •   Мария Попкостова (около 1879 - ?), българска просветна деятелка
  •   Мария Поппетрова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век[3]
  •   хаджи Мехмед ефенди Калцуковали, главен дойрански мюфтия[5]
  •   Мицо Тенчев (1880 – 1903), български революционер

НРедактиране

 
Никола Стоянов
 
Никола Янишлиев

ОРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

ХРедактиране

 
Отец Христо Телятинов

ЯРедактиране

Починали в ДойранРедактиране

  •   Ангел Маринов Кафеджийски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[8]
  •   Ангел Христов Попов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[9]
  •   Гено Ботев Петков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]
  •   Георги Василев Джабарски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
  •   Георги Стоянов (1874 – 1917), български писател
  •   Гечо Христов Гълъбов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[12]
  •   Иван Иванов Баев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
  •   Иван Христов Стойчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
  •   Илия Костов Първанов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[15]
  •   Йосиф Киров (1901 – 1929), български революционер
  •   Калчо Бърчов Станков, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[16]
  •   Кирил Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
  •   Крум Блажов Пелов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[18]
  •     Луи Айер (1865 – 1916), български общественик от швейцарски произход
  •   Марин Пенчев Илиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
  •   Минчо Василев Джабарски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[20]
  •     Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски военен деец
  •   Николай Ив. Пушкаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]
  •   Стефан Жеков Жековски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]
  •   Стефан Иванов Милешков, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[23]
  •   Стефан Петров Йотовски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[24]
  •   Тодор Атанасов (Антонов) Алтънов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[25]
  •   Теодосий Синаитски (? – 1843), български просветител
  •   Тотю Радоев Грънчаров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[26]
  •   Христо Конов Лилов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[27]

ДругиРедактиране

  •   Георги Колцев, член първия дойрански околийски революционен комитет в 1894 година[28].
  •   Стамен Думчев (ок. 1800 – 1874), български свещеник и общественик
  •   Христо Бръзицов (1901 – 1980), български журналист и писател, син на Димитър Бързицов
  •   Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1913

БележкиРедактиране

  1. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
  2. Српски биографски речник, том 5.
  3. а б Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 28.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  5. Христо Ампов за участието на М. Герджиков в конференция на ВМРО (обединена) в Цариград, в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 127.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  7. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 3
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 3
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 17
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 299, л. 18; а.е. 203, л. 98
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 18
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 129
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 1
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 158, л. 18
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 38
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 55
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 56
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 203, л. 89, 90
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 140, л. 12, 13
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 80
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 76
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 74
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 73
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 550, л. 81
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.