Дойранчани (на македонска литературна норма: дојранчани) са жителите на историческия град Дойран, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях

Родени в ДойранРедактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


АРедактиране

БРедактиране

ГРедактиране

 
Георги Кулишев

ДРедактиране

ЕРедактиране

  •   Екатерина (Катерина) Н. Телятинова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век[5]

ИРедактиране

КРедактиране

  •   Кирил Граматиков (р. 1948), инженер от Северна Македония
  •   Кирил Ст. Аваджиев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, железар, основно образование, 14 воденска дружина[6]
  •   Кольо Ангелов (? – 1903), български революционер

МРедактиране

  •   Манчо Стойков (? – 1900), български революционер
  •   Мария Попкостова (около 1879 - ?), българска просветна деятелка
  •   Мария Поппетрова, българска просветна деятелка, учителка в Дойран в началото на XX век[5]
  •   хаджи Мехмед ефенди Калцуковали, главен дойрански мюфтия[7]
  •   Мицо Тенчев (1880 – 1903), български революционер

НРедактиране

 
Никола Стоянов
 
Никола Янишлиев

ОРедактиране

ПРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

ХРедактиране

 
Отец Христо Телятинов

ЯРедактиране

Македоно-одрински опълченци от ДойранРедактиране

 
Заявление от Христо Митев Стаменов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.
  •   Христо Митев Стаменов, 30-годишен, учител със средно образование, 3 Гевгелийска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[9]
  •   Христо Николов, 25-годишен, хлебар, четата на Гоце Бърдаров[10]

Починали в ДойранРедактиране

  •   Ангел Маринов Кафеджийски, роден 12.08.1883 г. в с. Лешница Ловешко български военен деец, капитан, загинал на 08.05.1917 г. край Дойран през Първата световна война, участвал в боевете на Чаталджа и Бююк Чекмедже край Истанбул от където се прибира като победител, пленяван в Сърбия където за негов късмет офицера се оказва негов състудент от Лозана Швейцария (там е завършил право) на погребението край Дойран е присъствал и брат му Найден. [11]
  •   Ангел Христов Попов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[12]
  •   Гено Ботев Петков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]
  •   Георги Василев Джабарски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[14]
  •   Георги Стоянов (1874 – 1917), български писател
  •   Гечо Христов Гълъбов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[15]
  •   Иван Иванов Баев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
  •   Иван Христов Стойчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
  •   Илия Костов Първанов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[18]
  •   Йосиф Киров (1901 – 1929), български революционер
  •   Калчо Бърчов Станков, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[19]
  •   Кирил Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[20]
  •   Крум Блажов Пелов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]
  •     Луи Айер (1865 – 1916), български общественик от швейцарски произход
  •   Марин Пенчев Илиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]
  •   Минчо Василев Джабарски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
  •     Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски военен деец
  •   Николай Ив. Пушкаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
  •   Стефан Жеков Жековски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[25]
  •   Стефан Иванов Милешков, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[26]
  •   Стефан Петров Йотовски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[27]
  •   Тодор Атанасов (Антонов) Алтънов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[28]
  •   Теодосий Синаитски (? – 1843), български просветител
  •   Тотю Радоев Грънчаров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[29]
  •   Христо Конов Лилов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[30]

ДругиРедактиране

  •   Георги Колцев, член първия дойрански околийски революционен комитет в 1894 година[31].
  •   Стамен Думчев (ок. 1800 – 1874), български свещеник и общественик
  •   Христо Бръзицов (1901 – 1980), български журналист и писател, син на Димитър Бързицов
  •   Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1913

БележкиРедактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 379.
  2. ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 238, л. 208
  3. Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
  5. а б Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 28.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  7. Христо Ампов за участието на М. Герджиков в конференция на ВМРО (обединена) в Цариград, в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 127.
  8. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 448.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 3
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 3
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 17
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 299, л. 18; а.е. 203, л. 98
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 18
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 129
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 299, л. 32
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 1
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 158, л. 18
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 38
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 55
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 56
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 203, л. 89, 90
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 140, л. 12, 13
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 80
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 76
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 74
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 13; оп. 1, а.е. 299, л. 73
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 17; оп. 1, а.е. 550, л. 81
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.