Евровизия 1993 е 38-ото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Евровизия 1993
Дати
Финал15 май 1993 г.
Домакин
Място Ирландия
Грийн Гленс Арена, Милстрийт
ВодещиФионуала Суийни
РежисьорАнита Нотаро
Местно излъчванеИрландска радио-телевизия (RTÉ)
Участници
Брой участници25
ДебютБосна и Херцеговина Босна и Херцеговина
 Словения
 Хърватия
ОттеглянеЮгославия Югославия
Карта на участниците
  •   Страни, които участват на финала
      Страни, които губят „Квалификация за Милстрийт“
      Страни участвали преди, но не и през 1993 г.
Вот
Система за гласуванеВсяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни
Победител Ирландия
Нийв Кавана – „In Your Eyes
1992
Евровизия
1994
Евровизия 1993 в Общомедия

История редактиране

Провежда се на 15 май 1993 г. в Милстрийт, графство Корк, Ирландия, на сцената на „Грийн Гленс Арена“.

Ирландия печели правото да домакинства песенния конкурс, след като Линда Мартин печели през 1992 г. в Малмьо, Швеция, с песента „Why Me?“ със 155 точки. Това е четвърта победа за Ирландия (след 1970 г., 1980 г. и 1987 г.) и четвъртият път, в който Ирландия е домакин на песенния конкурс (след 1971 г., 1981 г. и 1988 г.). Водеща на събитието е Фионуала Суийни.

През тази година, числото на участващи страни отново се увеличава и стига 25, като своя дебют правят 3 държави от Източна Европа след разпадането на комунистическия блок – Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия, докато Югославия (която сега включва само Косово, Сърбия и Черна гора) се оттегля заради забраната за участие на песенния конкурс, който спазва санкциите по Резолюция 757 на Съвета за сигурност на ООН след Хърватската война за независимост и Босненската война.[1]

Песенният конкурс от 1993 г. е последният път, в който журитата гласуват по телефонни линии, като през следващата година са въведени сателитни видео връзки, чрез които зрителите ще могат да виждат говорителите, които обявяват точките от всяка една участваща държава на телевизионния екран. Тази година по време на гласуването, заради технически затруднения, Малта е последната страна, която обявява своите точки.

Победител става представителката на страната-домакин Ирландия – Нийв Кавана и нейната песен „In Your Eyes“ със 187 точки. Това е пета победа за Ирландия (след 1970 г., 1980 г., 1987 г. и 1992 г.) и втора поредна победа за това десетилетие (след 1992 г.). Тази пета победа дава на Ирландия равенство, по броя от пет победи в песенния конкурс, постигнати от Франция през 1977 г. и Люксембург през 1983 г. Ирландия става четвъртата държава, която е спечелила песенния конкурс в две поредни години, като предишните три държави, които правят това са: Испания през 1968 г. и 1969 г., Люксембург през 1972 г. и 1973 г., и Израел през 1978 г. и 1979 г. На второ място, за втора поредна година е Великобритания, този път със 164 точки, на трето място е Швейцария със 148 точки, на четвърто място е Франция със 121 точки, а на пето място е Норвегия със 120 точки.

Първите две страни на този песенен конкурс са същите, като първите две държави на песенния конкурс през 1992 г., като това са Ирландия и Великобритания.

Предварителен квалификационен конкурс редактиране

Началото на 90-те години на 20-и век е време на големи промени в Европа. Тези промени се отразяват и в песенния конкурс, когато на голямата сцена искат да излизат нови суверенни и независими държави. В подготовката на тазгодишното издание на песенния конкурс, Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) най-накрая започва да се бори с експлозията в броя на потенциалните нови участващи страни, причинена от разпадането на Източния блок, а също и от разпадането на Югославия, която традиционно е единствената комунистическа страна, която е участвала в песенния конкурс. За първи път е въведен предварителен квалификационен кръг, но само за държави, които изобщо никога не са участвали в песенния конкурс, или в случай на бивши републики от бивша Югославия, които преди това не са се състезавали като независими държави. Това обаче е само временна мярка, която очевидно не е устойчиво решение за бъдещите издания на песенния конкурс, тъй като няма това да се разглежда като справедливо решения от разстояние. Междувременно, 7 страни, които никога преди не са участвали в песенния конкурс, са оставени да спорят в специален предварителен квалификационен конкурс, който се излъчва на живо и се нарича „Квалификация за Милстрийт“. Тези 7 държави, които никога не са участвали в песенния конкурс са: Босна и Херцеговина, Естония, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Хърватия. Въпреки това, песни от Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия са представяли Югославия в предишни издания на песенния конкурс.

Организация редактиране

След падането на Желязната завеса и разкъсването на Югославия, броят на страните, желаещи да участват в песенния конкурс нараства силно. За втора поредна година Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) разширява максималния брой участващи страни от 23 на 25. Тъй като Югославия е изключена, само останалите 22 страни, които са участвали в изданието на песенния конкурс през 1992 г. получават автоматично място на финала. ЕСРТ решава, че последните 3 места ще бъдат спечелени чрез предварителен квалификационен конкурс, който ще бъде домакинстван от словенската радио-телевизия (RTV SLO).

Провеждане редактиране

Квалификация за Милстрийт (на английски: Preselection for Millstreet; на френски: Présélection pour Millstreet; на словенски: Kvalifikacija za Millstreet) е предварителен квалификационен конкурс, който се провежда в Любляна, Словения на 3 април 1993 г. в студио 1 на словенската радио-телевизия (RTV SLO) с водеща Тайда Лексе. Тя води специалния конкурс на три езика – английски, френски и словенски език. Битката е за само 3 места, които са достъпни на големия финал в Милстрийт. След изключително оспорвано гласуване, трите бивши югославски държави Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия се класират на първите 3 места и преминават към финала в Милстрийт, Ирландия на 15 май 1993 г.

Интервален акт редактиране

След като са представени всички седем песни, които се конкурират и журитата правят своите окончателни резултати, седемте състезаващи се изпълнители отново се явяват на сцената, за да изпълняват втора песен от съществуващия си репертоар. Тези изпълнения не се броят към точките, дадени от журитата. Фазла от Босна и Херцеговина изпълнява песента „Kiša ruši grad“ („Дъжд унищожава града“); „Пют“ от Хърватия изпълняват тяхната песен „Mom zavičaju“ („Моята родина“); Джаника Силама от Естония изпълнява „I Live For Your Love“ („Аз живея за твоята любов“); Андреа Щулак от Унгария изпълнява „Don't Wanna Stop My Clock“ („Не искам да ми спре часовника“); Дида Драган от Румъния изпява „Blestem (The Curse)“ („Проклятието“); „1Х Банд“ от Словения изпълняват тяхната песен „Novo jutro“ („Нова сутрин“); и групата „Елан“ от Словакия изпълняват песента си „Od Tatier k Dunaju“ („От Татрите до Дунава“).

Гласуване редактиране

Системата за гласуване на този специален предварителен квалификационен конкурс, е като всяка една страна дава 5, 6, 7, 8, 10 и 12 точки на всяка една участваща страна без своята собствена страна.

Място редактиране

Мястото на тазгодишното издание на песенния конкурс е уникално. Това е градчето Милстрийт, намиращо се в графство Корк. Малкото градче е с население от едва 1500 души, което го прави в най-малкия град-домакин, избиран някога да приюти песенния конкурс при себе си. Изданието на песенния конкурс през 1993 г. е единственото, което се провежда извън ирландската столицата Дъблин.

Собственикът на „Грийн Гленс Арена“, Ноел Дъган, пише писмо на ирландската радио-телевизия RTÉ в същата вечер, в която е победата на Ирландия през 1992 г. В това писмо той предлага безплатното използване на арената за домакин на песенния конкурс. „Грийн Гленс Арена“ e голям, закрит и добре оборудван конен център, който е считан за повече от подходящ за местоположението на песенния конкурс от ирландската радио-телевизия RTÉ. Капацитетът на арената е от около 8000 места. С огромна подкрепа от страна на местната и национална власт, както и на няколко предприятия в региона, инфраструктурата на града е значително подобрена, за да може да приеме събитие от такъв огромен мащаб. Това е най-голямото външно предаване, опитвано някога от ирландската радио-телевизия RTÉ, което е считано за голям технически триумф за всички участващи в организацията на провеждането на песенния конкурс в такова малко градче.

Водещият на новините по британската телевизия Би Би Си Николас Уитчъл предизвика спор, след като отбеляза в ефир, малко преди провеждането на песенния конкурс, че той ще се проведе „в краварник в Ирландия“. Впоследствие, той се извинява.[2]

Завръщане редактиране

През тази година има три изпълнители, които се завръщат отново, за да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Първият от тях е австрийския представител Тони Вегас, които се завръща, след като представя Австрия през 1992 г. с неговата песен „Zusammen geh'n“ и завършва на 10-о място с 63 точки. През тази година, той отново представя Австрия с песента си „Maria Magdalena“ и завършва на 14-о място с 32 точки. Вторият изпълнител е финландската представителка Катри Хелена. Тя се завръща, след като представя Финландия през 1979 г. с песента „Katso sineen taivaan“ и завършва на 14-о място с 38 точки. През тази година, тя изпълнява песента „Tule luo“ и завършва на 17-о място с 20 точки. Третият и последен представител е датския изпълнител Томи Сеебах. Той също се завръща, след като представя Дания два пъти преди това издание на песенния конкурс. Първият път е през 1979 г. с песента „Disco Tango“, като завършва на 6-о място със 76 точки, и втория път е през 1981 г., когато в дует заедно с Деби Камерън изпълняват песента „Krøller eller ej“ и завършват на 11-о място с 41 точки. На това издание, той представя Дания самостоятелно с песента „Under stjernerne på himlen“ и завършва на 22-ро място с 9 точки.

Квалификация за Милстрийт – 3 април 1993 г. редактиране

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
1   Босна и Херцеговина босненски Фазла „Sva bol svijeta“ „Цялата болка в света“ 52 2
2   Хърватия английски, хърватски „Пют“ „Don't Ever Cry“ „Не плачи никога“ 51 3
3   Естония естонски Джаника Силама „Muretut meelt ja südametuld“ „Безгрижен ум и сърдечност“ 47 5
4   Унгария унгарски Андреа Щулак „Árva reggel“ „Сирачево утро“ 44 6
5   Румъния румънски Дида Драган „Nu pleca“ „Не отивай“ 38 7
6   Словения (домакин) словенски „1Х Банд“ „Tih deževen dan“ „Тих дъждовен ден“ 54 1
7   Словакия словашки „Елан“ „Amnestia na neveru“ „Амнистия и неверие“ 50 4

Гласуване в „Квалификация за Милстрийт редактиране

Гласуваща страна
Точки              
Получаваща страна
  Босна и Херцеговина 52 5 8 10 10 7 12
  Хърватия 51 10 6 12 7 8 8
  Естония 47 6 8 8 6 12 7
  Унгария 44 7 6 12 8 6 5
  Румъния 38 5 12 5 5 5 6
  Словения (домакин) 54 8 7 10 7 12 10
  Словакия 50 12 10 7 6 5 10

Финал – 15 май 1993 г. редактиране

Финалисти са останалите 22 страни от песенния конкурс през 1992 г. (без Югославия) и първите 3 страни от „Квалификация за Милстрийт“.

Страна Език Изпълнител/и Песен Превд Място Точки
01   Италия италиански Енрико Ругери „Sole d'Europa“ „Слънце на Европа“ 45 12
02   Турция турски Бурак Айдос „Esmer Yarim“ „Брюнетна половина“ 10 21
03   Германия немски „Мункенер Фрейхейт“ „Viel zu weit“ „Твърде далеч“ 18 18
04   Швейцария френски Ани Котон „Moi, tout simplement“ „Аз, съвсем просто“ 148 3
05   Дания датски Томи Сеебах „Under stjernerne på himlen“ „Под небесните звезди“ 9 22
06   Гърция гръцки Катерина Гарби „Ελλάδα, χώρα του φωτός“
(„Еллада, хора ту фотос“)
„Гърция, страна на светлината“ 64 9
07   Белгия нидерландски Барбара Декс „Iemand als jij“ „Някой като теб“ 3 25
08   Малта английски Уилям Манджион „This Time“ „Този път“ 69 8
09   Исландия исландски Инга „Þá veistu svarið“ „Тогава ще знаеш отговора“ 42 13
10   Австрия немски Тони Вегас „Maria Magdalena“ „Мария Магдалена“ 32 14
11   Португалия португалски Анабела Пирес „A cidade (até ser dia)“ „Град (преди зората)“ 60 10
12   Франция корсикански, френски Патрик Фиори „Mama Corsica“ „Мама Корсика“ 121 4
13   Швеция шведски „Арвингарна“ „Eloise“ „Елоиз“ 89 7
14   Ирландия английски Нийв Кавана In Your Eyes „В твоите очи“ 187 1
15   Люксембург люксембургски, френски „Модърн Таймс“ „Donne-moi une chance“ „Дай ми шанс“ 11 20
16   Словения словенски „1Х Банд“ „Tih deževen dan“ „Тих дъждовен ден“ 9 22
17   Финландия финландски Катри Хелена „Tule luo“ „Ела тук“ 20 17
18   Босна и Херцеговина босненски Фазла „Sva bol svijeta“ „Цялата болка в света“ 27 16
19   Великобритания английски Соня „Better the Devil You Know“ „По-добре дявола, когото познаваш“ 164 2
20   Нидерландия нидерландски Рут Якот „Vrede“ „Мир“ 92 6
21   Хърватия английски, хърватски „Пют“ „Don't Ever Cry“ „Не плачи никога“ 31 15
22   Испания испански Ева Сантамария „Hombres“ „Хора“ 58 11
23   Кипър гръцки Кирякос Зимбулакис и Демос Ван Беке „Μη σταματάς“ („Ми стаматас“) „Не спирай“ 17 19
24   Израел английски, иврит „Лахакат Ширу“ „שירו“ („Ширу“) „Пей“ 4 24
25   Норвегия норвежки Силе Виге „Alle mine tankar“ „Всички мои мисли“ 120 5

Гласуване на финала редактиране

Гласуваща страна
Точки                                                  
Получаваща страна
  Италия 45 1 7 10 5 10 8 2 2
  Турция 10 1 2 1 6
  Германия 18 8 2 3 4 1
  Швейцария 148 10 12 10 7 8 5 4 6 1 12 6 7 12 8 4 10 8 2 3 6 4 3
  Дания 9 1 3 5
  Гърция 64 2 2 2 6 7 6 5 8 12 7 7
  Белгия 3 3
  Малта 69 7 5 4 7 5 5 4 2 2 4 2 4 6 4 4 1 3
  Исландия 42 4 4 1 7 1 5 2 7 5 2 2 2
  Австрия 32 4 1 3 3 6 12 3
  Португалия 60 1 1 2 2 5 8 2 4 2 1 12 12 3 5
  Франция 121 7 4 12 3 8 7 12 8 10 6 4 1 4 3 8 10 8 6
  Швеция 89 8 8 7 10 7 10 4 5 6 7 7 10
  Ирландия 187 12 1 5 12 6 6 2 12 3 8 6 10 12 7 12 3 8 12 10 6 10 7 5 12
  Люксембург 11 10 1
  Словения 9 4 1 3 1
  Финландия 20 3 8 2 5 2
  Босна и Херцеговина 27 3 12 1 4 4 3
  Великобритания 164 1 8 6 5 8 12 12 12 7 6 10 8 8 10 5 3 4 10 5 4 12 8
  Нидерландия 92 6 6 7 7 3 6 3 5 12 7 10 3 7 10
  Хърватия 31 3 4 5 8 1 6 4
  Испания 58 5 6 5 8 2 2 10 6 7 5 1 1
  Кипър 17 2 10 5
  Израел 4 3 1
  Норвегия 120 10 10 10 12 6 10 8 5 1 3 12 7 6 12 8
Поради технически затруднения,   Малта е последната страна, която обявява своите точки.

12 точки редактиране

Държави, получили 12 точки на финала:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
7   Ирландия   Великобритания,   Италия,   Малта,   Норвегия,   Словения,   Швейцария,   Швеция
4   Великобритания   Австрия,   Белгия,   Израел,   Исландия
3   Норвегия   Гърция,   Финландия,   Хърватия
  Швейцария   Германия,   Люксембург,   Франция
2   Португалия   Испания,   Нидерландия
  Франция   Дания,   Португалия
1   Австрия   Босна и Херцеговина
  Босна и Херцеговина   Турция
  Гърция   Кипър
  Нидерландия   Ирландия

Източници редактиране

  1. Eurovision Song Contest 1993 // The Diggiloo Thrush. Посетен на 5 March 2012.
  2. The Times. Witchell caught in off-air spat on VJ Day interview // London, 25 August 2005. Посетен на 1 December 2010.

Външни препратки редактиране