Жан (Дуръс)

херцог на Дуръс, княз на Ахея, пфалцгарф на Кефалония и Закинтос, граф на Гравина и на Алба

Жан от Дуръс (на италиански: Giovanni di Durazzo), Жан от Гравина (Giovanni di Gravina) или Жан Анжуйски (Giovanni d'Angiò; * 1294, Неапол, Неаполитанско кралство, † 5 април 1336, пак там) е херцог на Дуръс, княз на Ахея, пфалцгарф на Кефалония и Закинтос, граф на Гравина и на Алба. Основаната от него линия на Анжуйската династия – линия Анжу-Дуръс управлявал Кралство Неапол в периода 1382 – 1435 г. в лицето на кралете Карл III Малкия, Ладислав и Джована II.

Жан от Дуръс, Жан от Гравина, Жан Анжуйски
херцог на Дуръс
Управление13321336 (Дуръс)
13151336 (Гравина)
13221332 (Ахея)
13221332 (Кефалония и Закинтос)
НаследилРоберт (Дуръс)
Пиетро Темпеста (Гравина)
Матилда д’Ено (Ахея)
Йоан II Орсини (Кефалония и Закинтос)
НаследникКарл (Дуръс, Гравина)
Роберт от Таранто (Ахея, Кефалония и Закинтос)
Лични данни
Роден
1294 г.
Починал
5 април 1336 г. (42 г.)
Неапол, Неаполитанско кралство
Други титлиграф на Гравина и на Алба
РелигияКатолицизъм
Семейство
БащаШарл II Анжуйски
МайкаМария Арпад
БраковеМатилда д’Ено
Агнес от Перигор
ПотомциКарл
Лудвиг
Роберт
Стефан
Герб
Жан от Дуръс, Жан от Гравина, Жан Анжуйски в Общомедия

Произход редактиране

Той е син на Шарл II Анжуйски (* ок. 1254, † 1309), крал на Неапол и Сицилия, титулярен крал на Йерусалим, княз на Салерно, граф на Прованс, и на съпругата му Мария Арпад (* 1257, † 1323), унгарска принцеса. Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет.

Има 13 братя и сестри:

Биография редактиране

На 3 септември 1313 г. Жан става капитан-генерал на Калабрия. На 29 август 1315 г. по-големият му брат Пиетро Темпеста е убит в битката при Монтекатини и Жан наследява от него титлата „граф на Гравина“.[1]

През 1316 г. умира управляващия Ахейското княжество по право на съпругата Лудвиг Бургундски (Морейски). Сюзеренът на Ахея Филип I от Таранто – по-големият брат на Жан, със сила довежда вдовицата на Лудвиг Матилда д'Ено в Неапол и я заставя през 1318 г. да се омъжи за Жан. Матилда отказва да предаде правата на княжеството на новия си съпруг и сключва таен брак с Хуго де ла Палис. Това нарушава договора за предаването на Ахейското княжество, сключен с нейната майка Изабела дьо Вилардуен, съгласно който дъщеря и не може да се омъжи без разрешение на сюзерена. На основание на нарушение на договора Филип изземва княжеството от Матилда и го предава на Жан. Бракът е обявен за недействителен и Матилда е заключена в Кастел дел Ово.[2] Жан се жени за Агнес от Перигор същата година. По време на управлението си в Пелопонес той се бори за владението на Кефалония и Закинтос.

След смъртта на Филип I, принц на Таранто, Албания, Ахая и латински титулярен император на Константинопол от Сицилианските Анжуйци през 1332 г., той е наследен от сина си Роберт от Таранто, който става новият княз на Ахея. Жан[3], княз на Ахая от 1322 г., отказва да се закълне във вярност на племенника си Роберт. За да избегне продължителен конфликт с него, той се отказва от Княжество Ахея[4] [5] [6] [7] [8] в полза на Робърт, като получава в замяна правата на Роберт върху Кралство Албания и заем от 5000 унции злато, набран от Николо Ачауоли.[9] Така Жан получава важния търговски и стратегически пристанищен град Дуърс (Драч) и започва да се нарича херцог на Дурацо (1333–1336). То би трябвало да съществува като „Херцогство Дурацо“ до 1368 г. с известни прекъсвания.[10] Споразумението е подписано от папата през януари 1333 г. и е порвърдено от Роберт Анжуйски, крал на Неапол, на 14 март 1333 г.[11]

Брак и потомство редактиране

Жени се два пъти:

1.∞ март 1318 за Матилда д’Ено (* 1293, † 1331), принцеса на Ахея, от която няма деца и бракът е анулиран

2. ∞ 14 ноември 1321 за Агнес от Перигор († 1345), дъщеря на Ели VII, граф на Перигор, и на Брунисенда дьо Фоа, и от която има четирима сина:

  • Карл от Дуръс (* 1323, † 23 януари 1348, обезглавен близо до Аверса), херцог на Дуръс, граф на Гравина
  • Лудвиг (*1324, † 1362, Неапол), граф на Гравина, херцог на Дуръс; ∞ 1343 за Маргарита ди Сансеверино, от която има три деца. Вторият му син крал Карл III Малкия и внуците му крал Ладислав Анжуйски и кралица Джована II Анжуйска в периода 1382—1435 г. последователно управляват Неаполитанското кралство
  • Роберт от Дуръс (* 1326, † 19 септември 1356), господар на Капачо, Муро и Монталбано. Затворен от унгарския крал Лайош I. Освободен, той се бие за крал Жан II Добрия и е убит в битката при Поатие; ∞ Мария дьо Бо, от която има син Лудвиг, от когото произлиза династична линия, разклонена в Русия и наречена Дурасов, на която през 1911 г. както от краля на Испания Алфонсо XIII, така и от краля на Италия Виктор Емануил III Савойски, а след това през 1914 г. от Гербовия колеж в Лондон и накрая от Алманаха на Гота през 1915, 1919 и 1936 г. е признат статут на Кралски дом с титлата „Кралски принцове на Анжу, херцози на Дуръс, графове на Гравина и на Алба, господари на честта на Монте Сант'Анджело“;
  • Стефан от Дуръс (* 1328, † 1380, Португалия), мести се като кръстоносец в Португалия, където участва заедно с братовчед си Алфонсо IV от Португалия в битката при Рио Саладо (30 октомври 1340) срещу сарацините. В Португалия той става известен като Estêvão de Nápoles (Стефан от Неапол), жени се там и има син, Leonardo Esteves de Nápoles, като по този начин дава началото на португалския дом de Nápoles и da Veiga de Napoles; тази генеалогия се оспорва от някои привърженици на линията.

Родословие редактиране

Бележки редактиране

  1. Percy, William A. (1995). Houses of Anjou. In Kibler, William W.; Zinn, Grover A. (eds.). Medieval France:An Encyclopedia. Garland Publishing.
  2. Miller, W. The Latins in the Levant. A History of Frankish Greece (1204—1566). — 1908.
  3. Gustav F. Hertzberg: Geschichte der Byzantiner und des Osmanischen Reiches bis gegen Ende des sechszehnten Jahrhunderts (= Allgemeine Geschichte in Einzeldarstellungen. Hauptabtheilung 2: Geschichte des Mittelalters. Theil 7). Grote, Berlin 1883, S. 470.
  4. The Old French Chronicle of Morea. An Account of Frankish Greece after the Fourth Crusade (= Crusade Texts in Translation. Bd. 28). Translated by Anne Van Arsdall and Helen Moody. Ashgate, Farnham 2015, ISBN 978-0-7546-3152-1, S. 356: „1333 – John of Gravina gives his nephew Robert, prince of Taranto (under his mother Catherin), the principality of Achaia (Morea) in exchange for other Territory.“
  5. Giovanni Schiró: Rapporti tra l'Epiro e il Regno Delle Due Sicilie. Tipografia Del Giorn. Letterario, Palermo 1834, S. 147.
  6. Jacob Phil. Fallmerayer: Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters. Theil 2. Cotta, Stuttgart u. a. 1836, S. 207.
  7. Jean Longnon, Peter Topping: Documents sur le régime des terres dans la principauté de Morée au XIVe siècle (= Documents et recherches sur l'économie des pays byzantins, islamiques et slaves et leurs relations commerciales au Moyen Age. 9, ISSN 0070-6957). Mouton, Paris u. a. 1969, S. 7–8.
  8. Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople. 2. Mihail-Dimitri Sturdza, 1999. с. 477.
  9. Percy, William A. (1995). Houses of Anjou. In Kibler, William W.; Zinn, Grover A. (eds.). Medieval France:An Encyclopedia. Garland Publishing.
  10. Holm Sundhaussen, Konrad Clewing (Hrsg.): Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. 2., erweiterte und aktualisierte Auflage. Böhlau, Wien u. a. 2016, ISBN 978-3-205-78667-2, S. 54.
  11. Patrick van Kerrebrouck: Les Capétiens. 987–1328 (= Nouvelle Histoire Généalogique de l'Auguste Maison de France. 2). van Kerrebrouck, Villeneuve d'Ascq 2000, ISBN 2-9501509-4-2, S. 286.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giovanni di Gravina“ и страницата „Жан де Гравина“ в Уикипедия на италиански и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.