Зимата на нашето недоволство
„Зимата на нашето недоволство“, публикуван през 1961, е последният роман на Джон Стайнбек. Заглавието е препратка към първите две реплики на Ричард III от Уилям Шекспир: „Сега е зимата на нашето недоволство / Преобразена във величествено лято от това слънце на Йорк“.
| Зимата на нашето недоволство | |
|---|---|
| The Winter of Our Discontent | |
| Автор | Джон Стайнбек |
| Първо издание | 1961 г. САЩ |
| Издателство | The Viking Press |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | роман |
Въведение в сюжета Редактиране
Историята се върти около Итън Алън Хоули, бивш член на аристократичната класа на Лонг Айлънд. Покойният баща на Итън е изгубил семейното богатство и в резултат, сега Итън работи като продавач в магазин за хранителни стоки. Неговата съпруга Мери и техните деца негодуват срещу ниския си социален и икономически статус, и не отдават каквото и да е значение на понятия като честност и почтеност, които Итън се бори да запази в това корумпирано общество. Този външен натиск, както и собствените му вътрешни борби, изпращат Итън по опасен път, по който да си върне статуса и богатството, на които се е радвал преди време.
Резюме на сюжета Редактиране
Усещайки натиска от страна на семейството и приятелите си, да постигне нещо повече отколкото има, Итън обмисля да изостави своите нормални високи стандарти за поведение в кратък отдих, за да постигне по-добро социално и икономическо положение.
Решението на Итън да спечели богатство и власт е повлияно от критиките и съветите на хората около него. Неговата позната Марджи го насърчава да приема подкупи; банковият мениджър (чиито предшественици Итън обвинява в загубата на семейното богатство) го приканва да бъде по-безмилостен. Приятелят на Итън, Джоуи, банков касиер, му обяснява подробно как може да извърши банков обир без да го хванат.
Откривайки, че собственикът на магазина, в който работи, италианският имигрант Алфио Маруло, може би е нелегален имигрант, той изпраща анонимен сигнал до Имиграционните служби. След като Маруло е задържан, той прехвърля собствеността на магазина на Итън, чрез помощ от правителствения агент, който го е арестувал. Маруло му прехвърля магазина, защото смята, че Итън е честен и заслужаващ доверие. Итън също така предприема, планира и умствено преговаря стъпките на банковия обир, спирайки за кратко поради външни обстоятелства. В крайна сметка, той успява да се сдобие с влияние в града, купувайки ивица земя, която е крайно необходима на местен бизнесмен за построяването на летище; той успява да получи земята от Дани Тейлър, градският пияница и приятел на Итън от детство, чрез завещение, което Дани изготвя и промушва под вратата на магазина. Завещанието е изготвено без каквото и да е устно споразумение, известно време след като Итън дава пари на Дани, под благовидния предлог, че го изпраща да получи лечение на алкохолизма. Дани го уверява, че алкохолиците са лъжци, и че той просто ще изпие парите, и това наистина се потвърждава, когато Дани е намерен мъртъв с празна бутилка от уиски и сънотворни.
По този начин, Итън достига до положение, от което може да контролира задкулисните сделки на корумпираните градски бизнесмени и политици. Итън изглежда разбира това, което е направил, но същевременно е уверен, че той няма да стане корумпиран. Той счита, че ако трябва да се убие човек по време на война, това не те прави убиец след това.
Когато той открива, че неговият син е спечелил националния конкурс по написване на есе, плагиатствайки от класически американски творци и оратори, последва разговор със сина му, в който последният отхвърля каквито и да е чувства на вина. Синът твърди, че всички мамят и лъжат и това е в реда на нещата. Може би след като вижда собственият си морален упадък в действията на сина си и чувствайки вина за депортирането на Маруло и особено за смъртта на Дани, Итън решава да се самоубие. Дъщеря му, интуитивно усещаща неговите намерения, пуска в джоба му семейния талисман, по време на една дълга целувка. Когато Итън решава да премине към действие, той бърка в джоба си, за да вземе ножчетата за бръснене, но вместо това намира там талисмана. Когато приливът приижда в залива, в който се е уединил, той се бори, за да може да върне талисмана на дъщеря си, с надеждата, че радостта от живота никога няма да изчезне от нея.
Главни герои Редактиране
- Итън Алън Хоули – продавач в магазин за хранителни стоки (протагонистът в историята)
- Мари Хоули – съпругата на Итън
- Алън и Елън Хоули – неговите порастващи деца
- Дани Тейлър – приятел на Итън от детството, градският пияница
- Джоуи Морфи – банков касиер и градски плейбой
- Марджи Йънг-Хънт – съблазнителка на средна възраст и приятелка на Мери
- Господин Бейкър – банкер
- Алфио Маруло – италиански емигрант, собственик на магазина за хранителни стоки
Литературно значение и критика Редактиране
Atlantic Monthly (Edward Weeks) определя Зимата на нашето недоволство като класически роман за Стайнбек: „Неговият диалог е пълен с живот, впримчването на Итън е гениално, а моралът на този роман маркира завръщането на Стайнбек към настроението и загрижеността, с която е написал Гроздовете на гнева.“[1]Шведската академия награждава Стайнбек с Нобелова награда за литература за 1962. В речта си при обявяването на наградата секретарят на комитета Андерс Йостерлинг поставя акцент върху пет книги от периода 1935 – 1939 и продължава така:[2]
В това кратко представяне е невъзможно да се спрем в достатъчна степен на отделните произведения, които Стайнбек издаде напоследък. Ако от време на време изглежда критиците са склонни да отбележат определени признаци на намаляваща производителност, на повторения, които биха могли да посочат спад на виталността, Стайнбек опроверга техните страхове най-категорично със Зимата на нашето недоволство (1961), роман, публикуван миналата година. Тук той постига същия стандарт, който постави в Гроздовете на гнева. Той заема отново позицията си на независим тълкувател на истината с непредубеден инстинкт за това кое е действително американско, било то добро или лошо.
Няколко години по-късно Питър Лиска определя Зимата на нашето недоволство „като неоспоримо доказателство за естетическия и философски неуспех на белетристиката му от последните му години“.[3]
В различни писма до приятели, преди и след публикуването, Стайнбек ясно заявява, че е написал романа, за да обърне внимание върху моралната деградация на американската култура през 50-те и 60-те години. Американската критика на неговия морал започва да се променя през 70-те след аферата Уотъргейт; ето как Рилой Гарсиа описва преоценката на своята работа, когато е помолен да актуализира своя оригинален наръчник за Зимата на нашето недоволство: „Книгата, която аз така стремително критикувах като безсъдържателна, сега ме поразява като дълбоко проникновено изследване на американската действителност. По това време аз не осъзнавах, че ние имахме действителност“, и отдава тази промяна на "нашия обогатен опит (нашият опит, който обогатява)".[4]
През 1983 г. Керъл Ан Каспарек критикува образа на Итън като неправдоподобен и определя Стайнбековото третиране на упадъка на американския морал като повърхностно, въпреки че одобрява митичните елементи на историята.[5]
Нарастващото съзнание, че фаустовската сделка е в основата на американската мечта, артикулирано по фамозен начин като „Алчността е добра“ от Гордън Геко във филма от 1987 г. Уолстрийт, предизвика нов консенсус в американското общество. На конференция в чест на 100-годишнината от рождението на Стайнбек Стийфън К. Джордж заявява: "С тези автори [Сол Белоу, Брент Уийкс, Рут Ганет] бих могъл да претендирам, имайки предвид тяхната многопластова сложност, интригуваща артистичност и ясна морална цел, че Зимата на нашето недоволство се нарежда в първия ешeлон на Стайнбековата белетристика, наред със За мишките и хората, Улица Консервна, На изток от рая, и разбира се, Гроздовете на гнева." [6]
Романът е последният, който Стайнбек завършва преди смъртта си през 1968 г. Друг роман, Крал Артур и неговите доблестни рицари и сценарият за Сапата са публикувани посмъртно в недовършен вид.
Филмова адаптация Редактиране
Романът е претворен в телевизионен филм от Hallmark Hall of Fame през 1983, с участието на Доналд Съдърланд, Тери Гар, и Тюзди Уийлд.
Допълнителна информация Редактиране
- Meyer, Michael J. „Transforming Evil to Good: The Image of Iscariot in 'Winter of Our Discontent'“. Steinbeck Quarterly 26.03-04 (Summer/Fall 1993): 101-111.
- Valenti, Peter. „Steinbeck's Geographical Seasons: The Winter of Our Discontent“. Steinbeck Quarterly 26.03-04 (Summer/Fall 1993): 111-117.
Бележки Редактиране
- ↑ Weeks, Edward. Review: The Winter of Our Discontent, by John Steinbeck. // Atlantic Monthly, July 1961. Посетен на 8 август 2011.
- ↑ The Nobel Prize in Literature 1962: Presentation Speech by Anders Österling, Permanent Secretary of the Swedish Academy. // NobelPrize.org. Посетен на 30 януари 2012.
- ↑ Lisca, Peter. Steinbeck’s Image of Man and His Decline as a Writer. Modern Fiction Studies 11, 1965. с. 10.
- ↑ Garcia, Reloy. A Study Guide to Steinbeck (Part II). Metuchen: Scarecrow, 1979. с. 4.
- ↑ Kasparek, Carol Ann. Ethan’s Quest Within: A Mythic Interpretation of John Steinbeck’s The Winter of Our Discontent. Ball State University, 1983. с. 31.
- ↑ George, Stephen K. The Contemporary Nature of Steinbeck's Winter. // BYU Idaho, March 2002. Посетен на 2 август 2011.[неработеща препратка]
Външни препратки Редактиране
- „Зимата на нашето недоволство“ на сайта
„Моята библиотека“ – Пълен текст на български език. - „Книга на месец февруари 2022 г.“, сайт на Читателския клуб на НБУ
- Читателски клуб на НБУ: „Зимата на нашето недоволство“ от Джон Стайнбек в
