Иван Попов (генерал, пехота)
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по история. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Попов.
Иван Тодоров Попов е български офицер (генерал-майор), участник в четата на Филип Тотьо, командир на дружина в Сръбско-българската война, на бригада в Балканската война и на дивизия в Междусъюзническата война. Получава ордени „За храброст“, „Св. Александър“ и „За военна заслуга“. Репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – заради политическите му убеждения е арестуван и без съд и присъда е хвърлен в затвора. Убит при атентата в църквата „Света Неделя“.
Иван Попов | |
---|---|
български генерал | |
![]() |
|
|
|
Звание | Генерал-майор |
Години на служба | 1879 – 1913 |
Служи на |
![]() |
Род войски | пехота |
Командвания |
рота от 3-ти пехотен полк 4-та дружина от 2-ри полк дружина от 3-ти пехотен полк 17-и доростолски полк 15-и ломски полк 22-ри тракийски полк 8-и приморски полк 1-ва бригада от 5-а дивизия 2-ра бригада от 7-а дивизия 1-ва бригада от 9-а дивизия 2-ра бригада от 1-ва дивизия 1-ва дивизия 13-а дивизия |
Битки/войни |
Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
|
|
Дата и място на раждане |
28 февруари 1857 г.
|
Дата и място на смърт | |
Друга дейност |
Народен представител в: XVII ОНС |
БиографияРедактиране
Иван Попов е роден на 28 февруари 1857 г. в Свищов.[1] През 1876 г. едва 19-годишен се включва като четник в четата на Филип Тотьо.[1][2] През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София.[1][2]
През ноември 1879 е произведен в чин подпоручик и зачислен в 15-а пехотна свищовска дружина, която всъщност е преименуваната 12 опълченска дружина. От 1881 г. е дружинен адютант. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. През 1884 година 15- та свищовска дружина се влива в 3-ти пехотен полк във Видин и в тази 1884 – той е командир на рота от 3-ти пехотен бдински полк. Същата година е командирован на стаж в 131-ви пехотен тирасполски полк в Киев. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк. На 21 септември същата година – за командир на 1-ви пехотен софийски полк. На 6 октомври 1885 г. – за командир на 4-та дружина от Втори пехотен струмски полк.[3]
През Сръбско-българската война (1885) е командир дружина във Втори пехотен струмски полк.[1] Сражава се при Сливница и в боевете при овладяването на Пирот.
В 1893 е назначен за командир на 8-и пехотен приморски полк.[4] Участва в Балканската война като командир на Първи пехотен софийски полк и командир на първа бригада на Първа пехотна софийска дивизия. В Междусъюзническата война през 1913 г., командва Първа пехотна софийска дивизия.[1] След нея е командир на 13-а пехотна дивизия.[4] След войната се уволнява в запаса.
Народен представител в XVII ОНС (20 март 1914 – 15 април 1919 г.). Заради политическите му убеждения в 1922 г. е тежко репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – арестуван е и затворен без съд и присъда. Умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
СемействоРедактиране
От първата си жена Иван Попов има две дъщери: Ана Иванова Попова- Ранчева(завършила „Роберт-колеж“ в Цариград, работила като преводач, има 2ма сина- Никола и Иван) и Любица Иванова Попова(завършила Консерватория, гимназиален преподавател по музика, съпруга на писателя Гьончо Белев, имат дъщеря- Верка). След ранната кончина на съпругата му, ген.Иван Попов се жени повторно за София Ханджова. От втория си брак има три деца: Тодор Иван Попов, София Иванова Попова и Васка Иванова Попова.
Тодор Попов завършва право и през 1920-те години придобива докторска степен по право и финанси от Университета в Тюбинген, Германия. По-късно става директор на фабриката за хартия в град Белово и заема позицията до 9 септември 1944 година. С жена си Зора Георгиева Меченова (Попова) имат двама сина - Иван и Георги. Георги Попов е български театрален режисьор.
Васка Попова-Баларева е видната българска художничка. През 1933 г. тя се омъжва за генерал Христо Баларев, с когото имат един син, внук на генерала – известния български химик проф. д-р Христо Хр. Баларев.[5]
София Иванова Попова завършва медицина и се омъжва за доц. д-р Борис Клайн- преподавател в Медицински университет- София, ръководител на вътрешно отделение и управител на болница „Червен кръст“ (днешен Пирогов) до 1944г. Те имат две деца, внуци на генерала- Емил Борисов Клайн(филолог, преподавател по френски език) и доц. д-р София Борисова Клайн(лекар, доцент в Медицински университет- София)
Военни званияРедактиране
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (2 август 1895)
- Генерал-майор (18 май 1909)
НаградиРедактиране
- Военен орден „За храброст“[1] III степен, 1 клас и IV степен, 2 клас
- Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, IV и V степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен на обикновена лента
ИзточнициРедактиране
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 91
- ↑ а б в г д е 90 години от атентата в катедралата „Света Неделя“. // news.ibox.bg. Web Media Group, News.bg, 16 април 2015. Посетен на 17 юни 2015.
- ↑ а б Omda.bg – Списъци на випуски на ВНВУ – Първи випуск на Военното училище (1878 – 1879 г.). // www.omda.bg. ОМДА, 8 октомври 2012. Посетен на 17 юни 2015.
- ↑ Христов, Х. и др.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 478
- ↑ а б Недев, С., с. 91
- ↑ проф. д-р Христо Христов Баларев