Иван Попов (генерал, пехота)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Попов.

---

Иван Тодоров Попов е български офицер (генерал-майор), участник в четата на Филип Тотьо, командир на дружина в Сръбско-българската война, на бригада в Балканската война и на дивизия в Междусъюзническата война. Получава ордени „За храброст“, „Св. Александър“ и „За военна заслуга“. Репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – заради политическите му убеждения е арестуван и без съд и присъда е хвърлен в затвора. Убит при атентата в църквата „Света Неделя“.

Иван Попов
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1879 – 1913
Служи на	България
Род войски	пехота
Командвания	рота от 3-ти пехотен полк 4-та дружина от 2-ри полк дружина от 3-ти пехотен полк 17-и доростолски полк 15-и ломски полк 22-ри тракийски полк 8-и приморски полк 1-ва бригада от 5-а дивизия 2-ра бригада от 7-а дивизия 1-ва бригада от 9-а дивизия 2-ра бригада от 1-ва дивизия 1-ва дивизия 13-а дивизия
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	28 февруари 1857 г. Свищов, Османска империя
Дата и място на смърт	16 април 1925 г. София, Царство България
Друга дейност	Народен представител в: XVII ОНС

Биография

Иван Попов е роден на 28 февруари 1857 г. в Свищов. През 1876 г. едва 19-годишен се включва като четник в четата на Филип Тотьо. През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София.

През ноември 1879 е произведен в чин подпоручик и зачислен в 15-а пехотна свищовска дружина, която всъщност е преименуваната 12 опълченска дружина. От 1881 г. е дружинен адютант. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. През 1884 година 15- та свищовска дружина се влива в 3-ти пехотен полк във Видин и в тази 1884 – той е командир на рота от 3-ти пехотен бдински полк. Същата година е командирован на стаж в 131-ви пехотен тирасполски полк в Киев. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк. На 21 септември същата година – за командир на 1-ви пехотен софийски полк. На 6 октомври 1885 г. – за командир на 4-та дружина от Втори пехотен струмски полк.

През Сръбско-българската война (1885) е командир дружина във Втори пехотен струмски полк. Сражава се при Сливница и в боевете при овладяването на Пирот.

В 1893 е назначен за командир на 8-и пехотен приморски полк. Участва в Балканската война като командир на Първи пехотен софийски полк и командир на първа бригада на Първа пехотна софийска дивизия. В Междусъюзническата война през 1913 г., командва Първа пехотна софийска дивизия. След нея е командир на 13-а пехотна дивизия. След войната се уволнява в запаса.

Народен представител в XVII ОНС (20 март 1914 – 15 април 1919 г.). Заради политическите му убеждения в 1922 г. е тежко репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – арестуван е и затворен без съд и присъда. Умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

Семейство

От първата си жена Иван Попов има две дъщери: Ана Иванова Попова- Ранчева(завършила „Роберт-колеж“ в Цариград, работила като преводач, има 2ма сина- Никола и Иван) и Любица Иванова Попова(завършила Консерватория, гимназиален преподавател по музика, съпруга на писателя Гьончо Белев, имат дъщеря- Верка). След ранната кончина на съпругата му, ген.Иван Попов се жени повторно за София Ханджова. От втория си брак има три деца: Тодор Иван Попов, София Иванова Попова и Васка Иванова Попова.

Тодор Попов завършва право и през 1920-те години придобива докторска степен по право и финанси от Университета в Тюбинген, Германия. По-късно става директор на фабриката за хартия в град Белово и заема позицията до 9 септември 1944 година. С жена си Зора Георгиева Меченова (Попова) имат двама сина - Иван и Георги. Георги Попов е български театрален режисьор.

Васка Попова-Баларева е видната българска художничка. През 1933 г. тя се омъжва за генерал Христо Баларев, с когото имат един син, внук на генерала – известния български химик проф. д-р Христо Хр. Баларев.

София Иванова Попова завършва медицина и се омъжва за доц. д-р Борис Клайн- преподавател в Медицински университет- София, ръководител на вътрешно отделение и управител на болница „Червен кръст“ (днешен Пирогов) до 1944г. Те имат две деца, внуци на генерала- Емил Борисов Клайн(филолог, преподавател по френски език) и доц. д-р София Борисова Клайн(лекар, доцент в Медицински университет- София)

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (17 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (2 август 1895)
• Генерал-майор (18 май 1909)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 1 клас и IV степен, 2 клас
• Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, IV и V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен на обикновена лента

Източници

• Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 91