История на Драч
Драч е сред най-древните градове в Средиземноморието и света[1].
Първите сведения за селище на мястото му са от XIII-XІ век пр.н.е. Драч е важно пристанище на Балканите към Италия[2].
Древногръцка колония
редактиранеПървото древногръцко име на полиса е Епидамн, който бил илирийски на река Езрен и средищен на т.нар. Албанска низина. Според древногръцки източници, градът Епидамн е и древногръцка колония на Керкира, основана през 627 г. пр.н.е. [3] Вероятно колонията е съжителствала със старото илирийско поселище на местото.
Аристотел в своята „Политика“ изтъква противопоставянето между олигархичен Епидамн и демократична Керкира като първопричина за Пелопонеската война. Местната олигархия ограничава пряката търговия с илирите, което се превръща в причина за избухването на войната.
Римска колония
редактиранеПрез 229 г. пр.н.е. започват Илирийски войни, като от 219 г. пр.н.е. градът е римски. Според Катул градът е римска таберна на Адриатика. Влиза последователно в състава на няколко римски провинция – Македония, Илирик и Нов Епир.[4]
През 168 г. пр.н.е. римската колония е нападната от Генций. През 146 г. е в състава на Македония, а от 59 г. пр.н.е. – на Илирик. Край града се разиграва известната битка при Дирахиум. По времето на Октавиан Август в Дирахиум са настанени ветераните от битката при Акциум.
През 314 г. римският Дирахиум е почти сринат от земетресение, а от 395 г. е в състава на Източната Римска империя.
Византийски град
редактиранеПрез 481 г. градът е обсаден и разрушен от армията на Теодорих Велики.
През Късната античност по времето на император Анастасий I (491 – 519) и Юстиниан I (527 – 565), Дирахиум търпи значителни градоустройствени трансформации, придобивайки типичния облик и характеристики на византийски християнски град. От 842 г. византийският град е център на катепанат, а по времето на Симеон Велики е присъединен към България, превръщайки се в спорен за Византия. В хода на българо-византийските войни, битката при Драч е ключова за България, която пада под византийска власт. В опит да овладее византийския форпост, под стените на Дирахиум загива българският цар Иван Владислав. [5]
Драч е последен византийски форпост в Западните Балкани, след като империята губи от сърби и хървати контрола върху темата Далмация. След окончателното овладяване на България, Византия организира земите около Драч в изцяло нова тема – Дирахий. Градът е форпост вече за борба със сърбите, чието начало е белязано с битката при Бар.
Именно от византийско време и след края на Първата българска държава е известно името Арбанон, по което носи името си тази страна в низината с планините, които я заобикалят, по-известни като Албански планини. По време на византийско-норманския конфликт в Албанската низина и земи се настанява значимо италийско присъствие, за което още повече спомага византийската загуба на Бари през 1071 г. (който е последното византийско владение в Италия).[6] Край града се състои по това време битката при Дирахиум, едно от най-тежките византийски военни поражения в историята.
През 1108 г. градът е обсаден от Боемунд I Антиохийски, а на 11 юни 1185 г. е превзет от кралство Сицилия в лицето на Вилхелм II Добрия.
Албанско кралство и владения
редактиранеПо времето на т.нар. франкократия, градът остава в дял на Венецианската република, но през 1213 г. е отвоюван от Епирското деспотство. През 1258 г. заедно с Валона и други земи градът отива в зестра за Елена Дукина към кралство Сицилия и суверен на града става крал Манфред.[7] Според някои сведения след битката при Пелагония от 1259 година Драч е завладян от Никейската империя. Никейският патриарх назначава свой епископ в града. От 1260 година Драч е владян от местни аристократи. През 1270 година, след като неаполитански кораб е ограбен в Драч, градът е подложен на блокада от неаполитански флот. Конфликтът приключва през 1271 година, когато неаполитанският крал Шарл I Анжуйски е провъзгласен за крал на Албания, а Драч става главен град на новото кралство.[8] Към 1271 година градът пострадва от земетресение. Разрушени са част от крепостните му стени.[9] Към 1275-1276 година Албанското кралство на Шарл Анжуйски обхваща само Корфу и гладовете Драч и Валона, които нямат сухоземна връзка помежду си.[10]
През 1278 г. в Драч е построен доминикански манастир. През 1284 година Драч е завладян от Византия. През 1295 – 1296 година районът е завладян от Сърбия, а през 1304 година отново преминава под анжуйско управление. Драч е столица на Албанското кралство, включващо града и близката му околност. Крал Филип I дьо Таранто резидира в Италия, а за свой наместник в Драч назначава един капитан. През 1314 – 1315 година Драч отново е под сръбско управление, след което е възвърнат от анжуйците за три години и отново преминава в сръбски ръце. В края на 1322 година анжуйската власт в Драч е възстановена.[11]
През 40-те години на XIV век, благодарение на помощите от краля на Неапол, анжуйците успяват да запазят властта си в Драч и да устоят на сръбския натиск.[12]
През 1368 година градът е превзет от Карло Топия. През 70-те години на XIV век управлението на Драч се сменя - анжуйците на два пъти си възвръщат града. Последното сведение за анжуйски капитан, управлявал областта, е от 1383 година. Според някои сведения Карло Топия купува града от Неаполитанското кралство. От 1392 година Драч е владение на Венеция.[13]
Османски град
редактиранеДрач е и последният албански град, завладян от османлиите – през 1501 година.
По времето на османското владение на албанските територии в главен албански град се превръща Елбасан с неговата елбасанска крепост, но това не намалява значението на пристанищния Драч, който османските хронисти през великолепния XVI век наричат „Втори Константинопол“.[14]
През XVII век градът като цяло започва да запада за сметка на други близки селища и най-вече на Тирана. В средата на XIX век има около 1000 жители.
Столица на Албания
редактиранеНа 26 ноември 1912 г. над Дуръс е издигнато червено знаме с двуглав орел, но три дни по-късно то е заменено от сръбския двуглав орел, тъй като цяла Северна Албания е окупирана от сръбската армия в хода на Балканската война. Сформирани са четири сръбски среза – Драч, Елбасан, Лежа и Тирана. След последвалата Албанска голгота Драч попада под австро-унгарска окупация, заменена от италианска такава.[15]
Парижката мирна конференция потвърждава решението от Лондонския мирен договор за албанска независимост и Драч е временна първа албанска столица, докато Тирана не поема за постоянно тази функция от 31 декември 1925 г.[16] В този смисъл Дуръс е историческа столица на тези земи, разположени във и около т.нар. Албанска низина.
Интересно археологическо откритие в историята на града се случва през 1988 година, когато в мазето на къща е разкрита случайно мозайка на Орфей от II век пр.н.е., изобразяваща прочутия тракийски певец обагрен с растителни и геометрични мотиви. От 18 януари 2010 г. мозайката е обявена за паметник на културното наследство.[17]
Драч е роден град на ангелогласния Йоан Кукузел.
Източници
редактиране- ↑ Historiku i Qytetit; История на града (официален сайт)
- ↑ Historiku i Qytetit; История на града (официален сайт)
- ↑ Mogens Herman Hansen, An Inventory of Archaic and Classical Poleis: An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Foundation, 2005, page 330: „Epidamnos was founded in either 627 or 625 (Hieron. Chron.)“
- ↑ Historiku i Qytetit; История на града (официален сайт)
- ↑ Historiku i Qytetit; История на града (официален сайт)
- ↑ Византия и кръстоносните рицари, архив на оригинала от 27 май 2017, https://web.archive.org/web/20170527121231/http://www.bg-istoria.com/2013/09/12.html, посетен на 16 май 2017
- ↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 240. Дюлгеров посочва и извори, според които в тази зестра влизат и Корфу, Валона, Канина и планини около Спинарица.
- ↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 240, 242-244, 258.
- ↑ За годината на земетресението има различни мнения. Според някои автори това се случва през 1271 година, а според други - в края на 60-те години на XIII век - Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 243-244.
- ↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 251.
- ↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 258, 269-272.
- ↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 292-292.
- ↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 295-297.
- ↑ Historiku i Qytetit; История на града (официален сайт)
- ↑ Historiku i Qytetit; История на града (официален сайт)
- ↑ The history of Tirana a fusion of Islamic and Christian influences
- ↑ Mozaiku i Orfeut shpallet monument kulture, Публикация от 9 март 2010 г.