Костадин Костадинов (политик)

български политик
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Костадин Костадинов.

Костадин Тодоров Костадинов е български политик, историк, юрист и доктор по етнография – председател на политическа партияВъзраждане“ и общински съветник в гр. Варна.

Костадин Костадинов
български политик

Роден

Националност българин
Религия Българско православие
Образование Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“
Псевдоним Войводата
Партия Възраждане

Уебсайт vazrazhdane.bg

БиографияРедактиране

Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 г. в град Варна. Завършва магистратура по Балканистика през 2002 г. и по Право през 2011 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филма. През 2004 г. снима авторски документален филм за българите в Албания, а през 2005 г. „Един народ сме“ – за българите в Егейска Македония. Автор е и на филма „Забравена земя“, посветен на българите в Северна Добруджа, заснет през 2009 г.

Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на Алманах „Македония“ – фототипно издание, а впоследствие и представянето му в редица градове на България и Европейския парламент през 2008 г. Същата година със съдействието на общинска библиотека „Искра“ (Казанлък) издава книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г. Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г.

През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис. През 2011 г. издава книгата „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България. Прави и документален филм по книгата.

През 2016 г., написва „Учебник по Родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е най-четената електронна книга в българската мрежа, изтеглена повече от 500 000 пъти. [1]

През 2017 г. излиза следващата му книга, „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. През 2018 г. излиза от печат последната му книга „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация. [2]

От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „За българската нация“ по телевизия СКАТ.[3] От 2013 до 2017 г. е директор на Регионалния исторически музей в Добрич. Oбщински съветник в гр. Варна в коалиция „Варна“. През 2015 година води предаване „Българската слава“ по телевизия Алфа. През 2017 г. ръководената от него политическа партияВъзраждане“ спечелва 1/4 от нужните проценти за влизане в парламента от гласовете на изборите за Народно събрание.[4]

През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в БАН.[5]

ПолитикаРедактиране

ВМРОРедактиране

Член е на Националния изпълнителен комитет на ВМРО-БНД от 2007 г. до 2012 г. и регионален координатор на ВМРО за Варненска, Шуменска и Добричка област от 2002 г. до 2009 г.[6] На извънредния конгрес на ВМРО-БНД, проведен на 17 – 18 октомври 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД, какъвто остава до следващия конгрес на 27.10.2012 г. Напуска ВМРО в началото на 2013 г. Причините за напускането се състоят в корупцията в партията.

ВъзражданеРедактиране

През 2014 г., воден от идеята, че ни е време за Възраждане, Костадин събира съмишленици от цялата страна в старата българска столица Плиска, с които учредява политическа партия „Възраждане“. На учредителното събрание е избран за председател на партията. Партията си поставя за цел да обедини възможно най-много българи, които са разочаровани от „политическия елит“ на страната и търсят негова алтернатива.

През 2019 г. се кандидатира за кмет на родния си град Варна и на първия тур на местните избори заема второ място с 14.3% от гласовете, като отива на балотаж с действащия кмет Иван Портних.

На 3 ноември 2019, Костадин заедно с Възраждане се явява на балотаж за кмет във Варна. Портних печели с 61.7% срещу 33.9% за Костадинов, според агенция Галъп.[7]

На национално ниво „Възраждане“ печели: • 1 регионален кмет в Топловград, Хасковско – Божидар Божинов. • 6 кметски позиции в села – Ангел Николов – Дабелт, Надка Динчева – Хлябово, Магдалена Ганева – Езерово, Гинко Василев – Винарово, Златан Ванев – Николово, Петя Лейкова – Шейново. • 29 общински съветници – 2 в Разлог, 4 във Варна, 2 в Ново Село, 1 в Русе, 2 в Сливен, 1 в Антон, 2 в Сапарева Баня, 1 в Стара Загора, 8 в Топловград, 1 в Харманли, 2 в Трявна.

През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Предварителната проверка на прокуратурата е разкрила множество нарушения на партията, измежду които деклариране на неверни данни. От 500-те учредители на партията, 108 са заявили, че подписите им са фалшиви, 86 са били извън България към датата на учредителното събрание, а 2-ма от тях са починали през юни 2014 г. - два месеца преди проведеното събрание.[8]

Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая. Той твърди, че е чул как принуждават някои от учредилите да отрекат, че са се подписвали, но тези записи не са общодостъпни.[9]

Филми и книгиРедактиране

Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за българите в Албания, а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на България под заглавието „Един народ сме“ (за българите в Егейска Македония).[10] Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в Северна Добруджа, заснет през 2009 г.[11][12]

Той организира преиздаването на албум-алманаха „Македония“ и го представя в Народното събрание,[13] и в Европейския парламент през 2008 г.[14] През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.[15] Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.[16] През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис.[17]

През 2011 година издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.[18]

През 2017 г. организира издаването на книгата За произхода на днешните гърци на Якоб Фалмерайер в комбинация с публикуването на „Летописа на Монемвасия“, като в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната появява на модерните гърци, които нямат пряка връзка с древните.

Костадинов е инициатор и един от създателите на филм посветен на депортацията на таврийските българи: "Премълчаната история”, който онагледява насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.[19]

Той е автор и на книгата: „Русините в Централна Европа – история и съвременност“. Това всъщност е и темата на защита на докторската му степен. Изследването представя историята и съвремието на русините, европейски народ без държава, които той разглежда като част от руския народ, като разглежда и формирането на украинската нация в СССР, което приема, че става на политическа основа.[20]

Костадинов е автор и на „Пътеводител на старите български земи: 100 обекта на българското културно – историческо наследство извън България“. Това са 100 обекта на българското културно-историческо наследство, намиращи се в седем балкански страни. В комплекта има и карта „Старите български земи“.[21]

Критики и противоречияРедактиране

През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „Просвета“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.[22]

Костадинов е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата, която се изразява в хомофобия и расизъм, както и в насаждане на краен национализъм и прояви на русофилия.[23][24]

През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно близката циганска махала, Костадинов който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към циганите в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.[25] Коментарите му предизвикват възмущение срещу него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари на свидетели[26] и снимки,[27] доказващи, че е имало доброволци сред циганите.

През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.[28]

Партията му протестира, когато ГЕРБ и Воля предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.[29] Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средставата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата.

През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в Москва. Това събитие е повод за организиране на флашмоб от българи и украинци под наслова „Свобода за украинските моряци“ в протест на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.[30] По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на безпримерния идиотизъм на малка група умнокрасиви, жълтопаветни русофоби цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха.

Изявлението му е разкритикувано като неиздържано и обидно. Руското посолство се разграничава от него, а Министерството на вътрешните работи пуска изявление, в което заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“[31]

Във връзка с кампания в защита на правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовета са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира негативна реакция и протести на ЛГБТ общността и техните хетеросексуални съюзници.[23]

През май 2020 г. в разследване на Нова телевизия се твърди, че партия „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.[32] Костадинов заявява, че "Възраждане" е приело през 2017 година, да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета като настоява, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.[33]

БележкиРедактиране

  1. „Личности“. // vazrazhdane.bg. Посетен на 5 November 2019.
  2. „Личности“. // vazrazhdane.bg. Посетен на 5 November 2019.
  3. Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната субсидия за паметници на български войници. в-к 24 часа 29 март 2017.
  4. Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане“, пред – в-к Труд, в-к Труд, 30 май 2017
  5. Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.
  6. Костадин Костадинов – Новини от България и света, DarikNews.bg
  7. bnt.bg, Галъп: Портних води във Варна с 61,7%, 3 ноември 2019
  8. bntnews.bg
  9. 23.07.2020, Dnews.bg.
  10. „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов LiterNet, Интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006
  11. Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“ БНТ, 22 май 2009
  12. Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“ Сайт на Единна народна партия, 22 май 2009
  13. Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС. // Darik, 14 май 2008.
  14. Книжен пазар, Алманах „Македония“.
  15. Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008.
  16. Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна СКАТ, 15 май 2009
  17. Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, Личности на сайта на движението.
  18. Проданова, Ивелина. Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора, взето от dariknews.bg на 24.06.2011 г.
  19. Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българир, Информационна Агенция „Добруджа“, 28.04.2015 г.
  20. Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич.
  21. Фондация Въздигане, Пътеводител на старите български земи.
  22. Децата ни – терористи или толерантни граждани?, Площад Славейков, 03.09.2014 г.
  23. а б Няма страшно. Това е просто предизборна кампания Енчева, Светла, toest.bg 12.01.2019 г.]
  24. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи
  25. Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити, OffNews, 25.06.2014 г.
  26. Защото имаше цигани-доброволци, Webcafe.bg, 23.06.2014 г.
  27. Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа, Клуб Z, 23.06.2014 г.
  28. Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия Дневник, 28 март 2017
  29. „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия news.bg, 29 ноември 2017
  30. Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София news.bg, 23 декември 2018
  31. Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора, 16.11.2018, Дневник
  32. Разследване на Васил Иванов: "Възраждане" са можели да се откажат от субсидията, но не са. 04.05.2020 г., в-к "24 часа".
  33. Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част 02.06.2020 Actualno.com.