Кубрат (град)

град в България
Тази статия е за града. За прабългарския владетел вижте Кубрат.

Кубра̀т е град в Североизточна България. Той се намира в област Разград и е трети по големина в областта след Разград и Исперих. Градът е административен център на община Кубрат. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 6725 души по настоящ адрес и 9681 души по постоянен адрес.[2]

Кубрат
Община Кубрат
Община Кубрат
Общи данни
Население6702 души[1] (15 декември 2023 г.)
118 души/km²
Землище56,846 km²
Надм. височина201 m
Пощ. код7300
Тел. код0848
МПС кодРР
ЕКАТТЕ40422
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Кубрат
Алкин Неби
(ДПС; 2019)
Адрес на общината
Кубрат, 7300, ул. „Княз Борис I“ 1
Тел.: 0848 720 20
Факс: 0848 732 05
Уебсайтwww.kubrat.bg
Кубрат в Общомедия

География редактиране

Градът се намира на 34 km от Исперих, на 37 km от областния център Разград, на 50 km от Русе и на 354 km от столицата София.

История редактиране

Най-ранното писмено сведение за селището е от 1624 г. Според легендите то е създадено в началото на XV век. Тогава по тези земи господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил всички кладенци и оставил само един. Местните жители и хората от околните села трябвало да купуват с медни пари водата от кладенеца. Затова и селището било известно като Балбунар (Меден кладенец).

На километър и половина източно от Кубрат, в местността Янката, се намира Балбунарската селищна могила. От направените разкопки става ясно, че около могилата е имало селище преди повече от 4000 години. През VII век народностният състав е бил славяно-прабългарски. Селището просъществува до падането на България под османско владичество (началото на XIV век). На негово място е създадено село Балбунар. Първите къщи са разположени около Медния кладенец, сега кубратски площад.

През 1890 г. в Балбунар се открива основно училище, а на 4 май 1891 г. се учредява читалище „Кирил и Методий“.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 2 души от Балбунар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Балбунар приема новото си име през 1934 г. – на прабългарския ювиги кан Кубрат. Местният вестник „Балбунарско ехо“ се преименува в „Кубратско ехо“ през август 1934 г.[4]

Най-забележителните придобивки на Кубрат до 1940 г. са 2 мелници, 2 даракчийници и маслобойна. Главният поминък на населението е земеделие, скотовъдство, дърводобив, тухларство, търговия с бакалски и манифактурни стоки. През 1945 г. се основава ТПК, която обединява всички дребни занаятчии. Открити са отдели за шивачество, обущарство, сарачество, коларожелезарство, дървообработване и други.

През 1949 г. село Кубрат е обявено за град. През 1955 г. към землището на града Кубрат е присъединено село Дряново.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19344297
19464244
19566470
19659124
197511 282
198512 015
19929906
20019069
20117379
20215855

Етническият състав включва 4288 българи, 2013 турци и 432 цигани.[5]

 
Православен храм „Св. Св. Кирил и Методий“

Управление редактиране

Кмет редактиране

Алкин Неби (ДПС) спечелва изборите през 2019 г. на втория тур с 54,3 % от гласовете. [6]

Общински съвет редактиране

Общинският съвет на община Кубрат се състои от 21 души. [7]

Общински съвет Кубрат
Партия или сдружение 2015 2019
ДПС 9 11
Земеделски народен съюз 5
ГЕРБ 3 2
Местна коалиция НДПС (БСДП, НДПС) 2
БСП 1 1
Време за промяна 6
Реформаторски блок 2
Общо 21 21

Вероизповедания редактиране

Източноправославно християнство и ислям.

От 1980г. до 2022 година, свещеник е ставрофорният свещеноиконом Евгений Стоянов Дечев, който служи на вярата на поколения християни в Кубратска енория в продължение на 42 години.

Обществени институции редактиране

 
Читалище „Св. св. Кирил и Методий“

Забележителности редактиране

 
Паметник на Васил Левски
 
Паметник на Христо Ботев

Градският парк „Омол“ е създаден през 1962 г. и съхранява в границите си ценно разнообразие от растителни видове. Той заема площ от 21 дка.

В парка се срещат над 50 вида растителни видове, от които 33 са дървета и храсти (бял бор, чер бор, кипарис, хемикипарис, туя, тис, черна мура, ливански кедър, смърч, чинар, златен дъжд, явор, топола, маклура, акация, конски кестен, копривка, гинко билоба, полски ясен, шестил, бреза, върба, див рошков, липа, орех и други), които не могат да се видят на друго място в града. Дивият рошков е единственият защитен растителен вид на територията на града и предизвиква вниманието на средношколците и любителите на природата.

В клоните на дърветата и храстите гнездят различни видове птици: сойка, обикновен славей, голям пъстър кълвач, лястовица, дрозд, кос, врабче и гугутка. От бозайниците се среща катерица.

Театри и музеи редактиране

Събраното и съхранено от родолюбиви българи историческо наследство на града и района оформя музейна сбирка, подредена в къщата на Петър Иванов-Комитата, участник в четата на Таньо войвода.

Спорт редактиране

 
Хандбален клуб „Кубрат“
Футбол

Градът има футболен клуб на име ФК Кубрат, играещ в Североизточната „В“ футболна група.

Хандбал

В града съществува хандбален клуб „Кубрат“, участващ в „Б“ регионална група Зона „Мизия“.

Спорт тото

На 10 февруари 2011 г. е обявена новината, че в Кубрат е пуснат обикновен тото фиш в играта 6/49 на Българския спортен тотализатор, спечелил най-големия джакпот в историята на тотализатора – сумата от 7 071 231,40 лв.

Редовни събития редактиране

  • Панаирът се провежда за период от 1 седмица, около 24 май – денят на гр. Кубрат.
  • Всяка година градът е домакин на турнири по хандбал между отбори на училищата от цялата страна. Младежкият отбор по хандбал „Кубрат“ неведнъж е печелил призови места на регионално и национално равнище.
  • Конкурсите за красота на агенция „Визаж“, съвместно с Община Кубрат, всяка година се провеждат за Мис „Кубрат“ от веригата конкурси „Мис България“.
  • Конкурс „Медни гласчета“ – за млади изпълнители на български песни. Провежда се ежегодно от Община Кубрат, в последната 10-дневка на май. Конкурсът е под покровителството на Лили Иванова. Не се провежда от 2010 година.
  • Всяка сряда има земеделски пазар, а неделя – традиционен пазар /битак/.

Личности редактиране

Родени в Кубрат
  • Лили Иванова (р. 1939), поп певица
  • ставрофорен свещеноиконом Евгений Стоянов Дечев (р. 1951), свещеник към храм "Св.Св Кирил и Методий".[1]
  • Янко Михов, (р. 1954), енигматик и издател
  • Иван Чунчев, мирови съдия, на 11 май 1891 г. съосновател на читалище „Св. св. Кирил и Методий“
  • проф. Стефан Гайдарджиев
  • Христо Иванджиков - Маестрото (1909 – 1994), музикален педагог и ръководител на местен духов оркестър
  • Петър Иванов – Комитата, участник в четата на Таньо войвода
  • Петър Йовчев (1904 – 1983), политик
  • Йордан Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на кръст „За храброст[8]
  • Димитър Арсов, македоно-одрински опълченец, родом от Щип, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[9]
  • Волен Чинков, международен футболен съдия

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО, 15.9.2023.]
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  4. Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISВN: 978-954-577-588-8 / стр.580
  5. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  6. Обобщени данни от избор на кмет на община Кубрат, втори тур на местни избори, 2019 г.
  7. Обобщени данни от избор на общински съвет на Община Кубрат, област Разград, местни избори, 27.Х.2019 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 219.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 555.

Външни препратки редактиране