Отваря главното меню

Крушето е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново.

Крушето
Храм "Св.Димитър" с.Крушето, Димитровден 2004 г. 0тбелязана е 125-годишнината от основаването на селото и 120-годишнина от освещаване на храм "Св.Димитър" с.Крушето, осветен от Н.В.П. Великотърновския митрополит Климент на 26 октомври 1884 г.
Храм "Св.Димитър" с.Крушето, Димитровден 2004 г. 0тбелязана е 125-годишнината от основаването на селото и 120-годишнина от освещаване на храм "Св.Димитър" с.Крушето, осветен от Н.В.П. Великотърновския митрополит Климент на 26 октомври 1884 г.
Общи данни
Население 846 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,818 km²
Надм. височина 147 m
Пощ. код 5134
Тел. код 06179
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 40172
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Горна Оряховица
Добромир Добрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Крушето
Петър Радославов
(БСП)
Крушето в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Крушето се намира в северозападната част на община Горна Оряховица и землището му граничи с общините Велико Търново и Полски Тръмбеш. Селото отстои на 20 km от общинския център. При последното преброяване на населението през 2001 г. селото има 1033 жители и 374 домакинства.

ИсторияРедактиране

Селото се споменава в турски регистър от края на XVII и началото на XVIII век. В списък на пълнолетните мъже християни от Търновските села, съхранен в ориенталския отдел на Народната библиотека Кирил и Методий под сигнатура ВД 97/12 се споменава за село Армутлий, Търновски санджак, под владението на Фуруз бей (днешно Крушето).

В близост до село Крушето се намират останките на Никополис ад Иструм и Калето със запазени и до днес стени. За крепостта Калето или Кале баир, както я наричат турците, съобщава и Стефан Стефанов в книгата си „Старините по долния басейн на Янтра“ от 1956 г. [1]По време на Руско-турската война 1877-1878 г. турското население изоставя селото и на 30 януари 1879 г. то е заселено с българи - бежанци от Еленско и Тревненско. Първите преселници са от махалите Йовковци, Средни колиби, Мрътвица, Чемшири, Харваловци и от Тревненско.

През 1880 г. селото получава българското име Крушето. Първият кмет е Пенчо Станев. През 1881-1883 г. турското население се завръща и започва да продава имотите си, за да се пресели в Лозенградско.

През 1883 г. започва строежа на храм, който е завършен през 1884 г. и тържествено осветен от Н.В.П. Търновски митрополит Климент на Димитровден, 26 октомври. Църковни настоятели са Ганчо Йонев, Цаню Колев, Иван Денев, Петър Цонев, Пенчо Станев и Иван Караиванов, а първият свещеник, служил в храма е Тодор Цонев. През 1907 г. е поставена и осветена камбаната на храма.

В църковния двор е построено начално училище. Първите учители са Йордан и Ефтима Загорови. През 1921 година е построена прогимназия "Св.св. Кирил и Методий". През 1929 г. учителят Петър Поппетров организира детски църковен хор, а през 1930 г. учителката Татяна Козарова основава Младежки Червен кръст. През 1906 г. е учредено читалище "Напредък" с председател Иван Загоров. През 1901 г. селото се сдобива с гара на новопостроената железопътна линия Русе - Горна Оряховица, която днес е необслужвана спирка. През 1922 г. е създадена кредитна кооперация с председател Иван Иванов. През 1900 г. е открито земеделско училище "Боруш" гара Крушето.

При преброяването през 1893 г. населението на село Крушето е 624 жители.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 285
 
1946 1 480
1956 1 511
1965 1 594
1975 1 360
1985 1 248
1992 1 099
2001 1 026
2011 653

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 653 100.00
Българи 516 79.01
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят 74 11.33
Не отговорили 59 9.03

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Читалище

Селото се намира на левия бряг на река Росица, близо до вливането ѝ в река Янтра, на 21 км северно от гр. Горна Оряховица и на 26 км северно от гр. Велико Търново. Красивото разположение на селото го прави удобно място за лов и риболов. Първият български световен шампион по класическа борба – Никола Петров, често посещава селото, за което има запазени снимки. Селото е посещавано от цар Борис III и брат му Кирил през 1934 година. Храмът на селото - "Свети Димитър", е съграден през 1884 година и е осветен от Митрополит Климент (Васил Друмев). Гост на селото е бил генерал Владимир Стойчев - командващ Първа Българска армия. През 1999 година генерал Богомил Бонев открива паметник на загиналите във войните. През 2006 година читалището в селото чества 100 години.

Редовни събитияРедактиране

ЛичностиРедактиране

В селото е роден и живее вратарят на ФК "Етър" - гр. Велико Търново - Петър Петров, на когото Георги Аспарухов – Гунди вкарва последния в живота си гол.

ЛитератураРедактиране

Сведенията за с. Крушето са извадки от книгата "Летопис за едно село", издадена през 2004 г. от Николина Георгиева Захариева по случай 125-та годишнина на селото.

ИзточнициРедактиране