Крушето
Крушето е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново.
| Крушето | |
 Храм „Св. Димитър“ с. Крушето, Димитровден 2004 г. 0тбелязана е 125-годишнината от основаването на селото и 120-годишнина от освещаване на храм „Св. Димитър“ с. Крушето, осветен от Н.В.П. Великотърновския митрополит Климент на 26 октомври 1884 г. | |
  Крушето  Крушето | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 822 души[1] (15 март 2024 г.) 46,2 души/km² |
| Землище | 17,818 km² |
| Надм. височина | 147 m |
| Пощ. код | 5134 |
| Тел. код | 06179 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 40172 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Горна Оряховица Николай Рашков (Пряка демокрация; 2023) |
| Кметство – кмет | Крушето Ивелина Георгиева (ГЕРБ) |
| Крушето в Общомедия | |
География редактиране
Село Крушето се намира в северозападната част на община Горна Оряховица и землището му граничи с общините Велико Търново и Полски Тръмбеш. Селото отстои на 20 km от общинския център. При последното преброяване на населението през 2001 г. селото има 1033 жители и 374 домакинства.
История редактиране
Селото се споменава в турски регистър от края на XVII и началото на XVIII век. В списък на пълнолетните мъже християни от Търновските села, съхранен в ориенталския отдел на Народната библиотека Кирил и Методий под сигнатура ВД 97/12 се споменава за село Армутлий, Търновски санджак, под владението на Фуруз бей (днешно Крушето).
В близост до село Крушето се намират останките на Никополис ад Иструм и Калето със запазени и до днес стени. За крепостта Калето или Кале баир, както я наричат турците, съобщава и Стефан Стефанов в книгата си „Старините по долния басейн на Янтра“ от 1956 г.[2] По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. турското население изоставя селото и на 30 януари 1879 г. то е заселено с българи от Еленско и Тревненско. Първите преселници са от махалите Йовковци, Средни колиби, Мрътвица, Чемшири, Харваловци и от Тревненско.
През 1880 г. селото получава българското име Крушето. Първият кмет е Пенчо Станев. През 1881 – 1883 г. турското население се завръща и започва да продава имотите си, за да се пресели в Лозенградско.
През 1883 г. започва строежа на храм, който е завършен през 1884 г. и тържествено осветен от Н.В.П. Търновски митрополит Климент на Димитровден, 26 октомври. Църковни настоятели са Ганчо Йонев, Цаню Колев, Иван Денев, Петър Цонев, Пенчо Станев и Иван Караиванов, а първият свещеник, служил в храма е Тодор Цонев. През 1907 г. е поставена и осветена камбаната на храма.
В църковния двор е построено начално училище. Първите учители са Йордан и Ефтима Загорови. През 1921 година е построена прогимназия „Св. св. Кирил и Методий“. През 1929 г. учителят Петър Поппетров организира детски църковен хор, а през 1930 г. учителката Татяна Козарова основава Младежки Червен кръст. През 1906 г. е учредено читалище „Напредък“ с председател Иван Загоров. През 1901 г. селото се сдобива с гара на новопостроената железопътна линия Русе – Горна Оряховица, която днес е необслужвана спирка. През 1922 г. е създадена кредитна кооперация с председател Иван Иванов. През 1900 г. е открито земеделско училище „Боруш“ гара Крушето.
При преброяването през 1893 г. населението на село Крушето е 624 жители.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 653 | 100.00 |
| Българи | 516 | 79.01 |
| Турци | ||
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | 74 | 11.33 |
| Не отговорили | 59 | 9.03 |
Културни и природни забележителности редактиране
Селото се намира на левия бряг на река Росица, близо до вливането ѝ в река Янтра, на 21 км северно от гр. Горна Оряховица и на 26 км северно от гр. Велико Търново.
Красивото разположение на селото го прави удобно място за лов и риболов. Първият български световен шампион по класическа борба – Никола Петров, често посещава селото, за което има запазени снимки. Селото е посещавано от цар Борис III и брат му Кирил през 1934 година. Храмът на селото – „Свети Димитър“, е съграден през 1884 година и е осветен от Митрополит Климент (Васил Друмев). Гост на селото е бил генерал Владимир Стойчев – командващ Първа Българска армия. През 1999 година генерал Богомил Бонев открива паметник на загиналите във войните. През 2006 година читалището в селото чества 100 години.
Редовни събития редактиране
- Събор на с. Крушето на 26 октомври (Димитровден), по случай празника на селото (годишнина от основаването на селото през 1879 и от освещаването на храм „Св. Димитър“ през 1884 г.)
Личности редактиране
В селото е роден и живее вратарят на ФК „Етър“ – гр. Велико Търново Петър Петров. Той е вратарят, на когото Георги Аспарухов – Гунди вкарва последния в живота си гол.[6]
- Петър Бочев (1920 – 1944), военен ас, летец
- Васил Ченков (1918 - ?), писател, сценарист на игралния филм "Карай по правия..."1966 г.
- Николай Искъров (1951 - 2001), поет, почетен гражданин на гр. Бургас
- Иван Маринов Иванов ( р. 1953 ), изтъкнат хореограф, почетен гражданин на гр. Шумен
Литература редактиране
Сведенията за с. Крушето са извадки от книгата „Летопис за едно село“, издадена през 2004 г. от Николина Георгиева Захариева по случай 125-ата годишнина на селото.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Невидимите крепости по долното течение на Янтра“, проф. Пламен Павлов, 11.10.2019
- ↑ „Справка за населението на село Крушето, община Горна Оряховица, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 20 януари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tǎrnovo with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
- ↑ Преди 51 г. Гунди вкарва последния си гол // 24 часа, 13 юни 2022 г. Посетен на 31 януари 2024 г.