Ловец (област Шумен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ловец.
Ловèц е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.
| Ловец | |
  Ловец  Ловец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 437 души[1] (15 март 2024 г.) 29,7 души/km² |
| Землище | 14,743 km² |
| Надм. височина | 211 m |
| Пощ. код | 9869 |
| Тел. код | 05396 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 43949 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Върбица Мердин Байрям (ДПС; 2011) |
| Кметство – кмет | Ловец Себахтин Мехмед (ДПС) |
География
редактиранеСело Ловец се намира на около 30 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 8 km север-североизточно от общинския център град Върбица и около 25 km изток-югоизточно от град Омуртаг. Разположено е в историко-географската област Герлово, край северния бряг на северозападния ръкав на язовир „Тича“, в който се влива течащата от запад Драгановска река (Вардунска река, Вардунско дере), ляв приток на река Голяма Камчия.
Надморската височина в южния край на селото при язовира е около 190 m, нараства към северния му край до около 240 m, а в центъра при сградата на кметството е около 200 m.
На 300 – 400 m източно от селото и около 300 m северно от брега на язовир „Тича“ има микроязовир с площ около един хектар (поземлен имот с кадастрален идентификатор 43949.25.83)[2][3], който събира водите от няколко извора.
Климатът е умереноконтинентален.
Минаващият през село Ловец общински път води на запад до село Конево и връзка там с първокласния републикански път I-7, водещ на север през село Иваново и град Велики Преслав до връзка при град Шумен с автомагистрала „Хемус“, а на юг – през село Менгишево, град Върбица и пътния възел „Петолъчката“ до връзка с автомагистрала „Тракия“. На изток от село Ловец общинският път води през село Сушина отново до връзка с първокласния път I-7, източно от село Иваново.
Землището на село Ловец граничи със землищата на: село Иваново на север; село Сушина на изток; село Маломир на юг; село Кьолмен на югозапад; село Конево на запад.
Население
редактиранеЧислеността на населението на село Ловец според преброяванията през годините е както следва:[4]
|  |
Етническият състав на населението на село Ловец по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 403 | 100.00 |
| Българи | 41 | 10.17 |
| Турци | 207 | 51.36 |
| Цигани | 141 | 34.98 |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | 12 | 2.97 |
| Неотговорили | 2 | 0.49 |
История
редактиранеСелото е в България от 1878 г. През 1934 г. дотогавашното му име Хасаново е променено на Евдокия, а през 1947 г. името Евдокия е променено на Ловец.[6][7]
Народно основно училище „Христо Ботев“ в село Ловец е създадено през 1907 г.[8] Вероятно проблеми с училището са наложили ново негово създаване през 1948 г. През периода 1963 – 1975 г. училището има 7 паралелки и средно от 126 до 189 ученици с 11 учители. През учебната 1991/1992 г. се обучават 80 деца в 8 самостоятелни паралелки и 2 полуинтернатни[9] групи. Децата не владеят добре писмено и говоримо български език.[10] Турско основно училище има в селото през периода от 1947 г. (когато е открито като начално, а през 1956 г. е открит и среден курс на обучение.) до 1959 г.[11] През 2016 г. Основно училище „Христо Ботев“ в село Ловец е закрито[12]
Читалище „Надежда“ в село Ловец е основано през 1932 г. по инициатива на учителите Иван Иванов, Александър Хараланов, Дельо Маринов, Васил Николов. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.[13]
Обществени институции
редактиранеСело Ловец към 2023 г. е център на кметство Ловец.[14][15]
В село Ловец към 2023 г. има:
Културни и природни забележителности
редактиранеСондажни проучвания са направени на многослойното неолитно и халколитно селище Ловец-Ереклика, където два от жилищните хоризонти съответстват на Караново II–III и III. Изследвана е селищната могила Яръм юк (на турски: Змийската могила), населявана през ранния, средния и късния халколит, с диаметър 60 на 80 m, която е разположена на 2 km югоизточно от селото в местността Чанаджик. Днес могилата е остров в чашата на язовир Тича и е наричана Змийския остров. Спасителни археологически разкопки на Змийската могила провежда Стефан Чохаджиев през 2007 г. Дебелината на културния пласт е 4,10 m, вероятно със 7 или 8 жилищни хоризонта. Проучени са 3 гроба, като некрополът се намира на 120 m западно и югозападно от селищната могила, сега в язовир Тича.[21]
Други
редактиранеВ селото към 2005 г.: има много вилни имоти на граждани от Шумен, Търговище и Велики Преслав; има няколко търговски обекта, предлагащи хранителни стоки; инфрасткруктурата е добра; често се спира подаването на електроенергия; през лятото има режим на питейната вода; значителен е броят на безработните лица.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Върбица, село Ловец, язовир „Ловец“. Справка 29 май 2023 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Ловец, общ. Върбица, обл. Шумен
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 171. Ловец.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЛОВЕЦ (Хасаново, Евдокия). Справка към 29 май 2023.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 380К „Народно основно училище – с. Ловец, Шуменско (1907 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Речник на българския език: ИНТЕРНА̀Т м. Общежитие за ученици при учебно заведение; пансион.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1165 „Основно училище „Христо Ботев“, с. Ловец, Шуменско (1948 – )“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 271 „Турско основно училище – с. Ловец, Шуменско (1946 – 1959)“; История на фондообразувателя
- ↑ Министерство на образованието и науката. Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. История.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1566 „Народно читалище „Надежда“ – с. Ловец, Шуменско (1944 – )“. История на фондообразувателя
- ↑ Справка за събитията за кметство Ловец, общ. Върбица
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Ловец
- ↑ Детайлна информация за читалище „Надежда – 1962“, село Ловец, община Върбица, област Шумен
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Надежда – 1962“, село Ловец, община Върбица, област Шумен
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Ловец, област Шумен. Джамия
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Шумен, 9869 Ловец // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-05-30.
- ↑ Регистър на детските градини » Област Шумен » Община Върбица » Село Ловец » Целодневна детска градина „Детелина“ Справка на 30 май 2023 г.
- ↑ Светлана Венелинова, „Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия“. Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия, стр. 38; с. Ловец, община Върбица // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2023-05-29.
Външни препратки
редактиране- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-030
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-030-3 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
