Първа професионална футболна лига
Първа професионална футболна лига (накратко Първа лига, официално efbet Лига поради спонсорски договор) е най-горната дивизия в българския шампионат по футбол, организирана от Българския футболен съюз и Професионалната футболна лига.
| Първа професионална футболна лига | |
 | |
| Държава |  България |
|---|---|
| Основана | 1924 г. |
| Конфедерация | УЕФА |
| Нива | 1 |
| Брой отбори | 16 |
| Промотиране в | Шампионска лига Лига на конференциите |
| Изпадане в | Втора професионална футболна лига |
| Купи | Купа на България Суперкупа на България |
| Шампион | Лудогорец (13-та поредна титла) |
| Най-успешни | ЦСКА София (31 титли) |
| Президент |  Георги Иванов |
| Уебсайт | www.fpleague.bg |
 2024/25 | |
Сезонът е съставен от 30 кръга, включващ разменени гостувания, след което класирането отново се разделя на 3.
Първата шестица определя шампиона и евроквотите. Сблъсъците между отборите са само по един.
Тези между 7-о и 10-о място се борят за участие в Европа, минаващо през бараж след плейофите. Сблъсъците между отборите са по два. След което техен съперник в директен сблъсък за Лига на конференциите ще бъде заелият 3-то или 4-то място в крайното класиране, като това зависи и кой е спечелил Купата на България.
В долния край на класирането участват 6 отбора, като и те ще играят само по един път помежду си, следователно имат общо 35 срещи през кампанията. Изпадат последните два, а 14-ият ще играе бараж срещу 3-ия от Втора лига.
История
редактиранеФутболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена Национална футболна дивизия (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.
Важно е да се отбележи, че А РФГ, Висшата лига, А ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. – дивизията, в която се състезават най-силните български клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на А група.
А републиканска футболна група
редактиране
1През есента на 1948 г. стартира първото първенство на А РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на А РФГ е Левски през сезон 1948/49 г.
Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в А РФГ за сезон 1950 г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-ия отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. А РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 – от 10.
През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от А РФГ – есен-пролет. Въпреки че отборите са изиграли само по една среща помежду си, ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от А към Б РФГ.
Честите варирания в броя на отборите в А РФГ продължават и през 60-те години на 20. век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12, в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон 1967/68 – 16.
В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. На мястото на Спартак в А група е включен Академик (София) – отбор от В РФГ.
След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на А РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на А РФГ, когато участват по 18 отбора.
Висша професионална футболна лига
редактиране52-годишната традиция на А РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След края на сезон 2000/01 последните два отбора изпадат директно, а 12-ият играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/02. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-о място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-о до 14-о на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон 2002/03. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на А РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.
А професионална футболна група
редактиранеЗавръщане към традициите на А ПФГ е създаването на А Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатият от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същият – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/06 от името на групата отпада „Професионална“ и остава A футболна група. Преди началото на сезон 2013/14, ръководството на БФС решава в А футболна група да участват 14 отбора.
Първа професионална футболна лига
редактиранеНа 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете.
Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за 2017/18 в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на България, който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на Шампионската лига, подгласникът му и третият роден представител в Лига Европа.
Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-о до 14-о място, отново ще оформят две групи. В Група А ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група Б ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група А играе с втория в Група Б, а заелият второ място в Група А – с първия в Група Б. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата.
Победителят ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в Лига Европа за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условие че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за Купата на България (както се получава с Ботев (Пловдив) през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица.
Във втория поток заелият трето място в Група А играе с класиралия се на четвърто място в Група Б. Четвъртият в Група А се изправя срещу третия от Група Б. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във Втора професионална футболна лига. Загубилите мачовете си се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група.
Отбори
редактиранеЗа сезон 2024/2025:
Почетна листа
редактиранеНай-много мачове
редактиране| № | Име | Отбори | Мачове |
|---|---|---|---|
| 1 | Георги Илиев | 318 – Черно море, 87 – Локомотив (Пд), 56 – ЦСКА | 461 |
| 2 | Мартин Камбуров | 227 – Локо (Пд), 20 – Спартак (Пл), 17 – Ботев (Пд), 44 – Локо (Сф), 11 – ЦСКА (Сф), 122 – Берое (Стз), 15 – ЦСКА 1948 | 456 |
| 3 | Марин Бакалов | 363 – Ботев (Пд), 46 – ЦСКА, 26 – Спартак (Пд), 15 – Марица, 14 – Олимпик (Тетевен) |
454 |
| 4 | Динко Дерменджиев | Ботев (Пд) | 447 |
| 5 | Виден Апостолов | 429 – Ботев (Пд), 15 – Локомотив (Сф) | 444 |
| 6 | Тодор Марев | Черно море | 422 |
| 7 | Христо Бонев | 404 – Локомотив (Пд), 6 – ЦСКА | 410 |
| 8 | Запрян Раков | 359 – Ботев (Пд), 14 – Спартак (Пд), 15 – Марица, 15 – Олимпик (Тетевен) |
403 |
| 9 | Малин Орачев | 91 – Пирин (Бл), 201 – Нафтекс, 106 – Локомотив (Сф) | 398 |
| 10 | Тодор Янчев | 88 – Нефтохимик, 290 – ЦСКА, 17 – Славия | 395 |
- С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си.
Най-много голове
редактиране| № | Име | Отбори | Голове |
|---|---|---|---|
| 1 | Мартин Камбуров | 145 – Локомотив (Пд), 57 – Берое, 34 – Локомотив (Сф), 9 – ЦСКА 1948, 5 – Спартак (Пл), 3 – Ботев (Пд), 3 – ЦСКА |
256 |
| 2 | Петър Жеков | 8 – Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА | 253 |
| 3 | Наско Сираков | 8 – Хасково, 165 – Левски, 4 – Ботев (Пд), 19 – Славия | 196 |
| 4 | Динко Дерменджиев | Ботев (Пд) | 194 |
| 5 | Христо Бонев | 180 – Локомотив (Пд), 5 – ЦСКА | 185 |
| 6 | Пламен Гетов | 2 – Етър, 109 – Спартак (Пл), 8 – ЦСКА, 26 – Левски (Сф), 20 – Шумен | 164 |
| 7 | Никола Котков | 144 – Локомотив (Сф), 3 – ЖСК Славия, 18 – Левски (Сф) | 163 |
| 8 | Стефан Богомилов | Черно море | 162 |
| 9 | Петър Михтарски | 77 – Пирин (Бл), 46 – Левски (Сф), 32 – ЦСКА | 158 |
| 10 | Петко Петков | 144 – Берое, 8 – Академик (Св) | 152 |
Шампиони на България
редактиранеВ скоби е посочен броят на спечелените шампионски титли на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла)
Хронология
редактиране
Представяне
редактиранеПо отбор
редактиранеБележка: В получер са отборите, които участват в настоящото първенство на А група. Отборите в курсив вече не съществуват. /Плъзни надясно/
*** – Спартак (Варна) е приемник на успехите на Шипченски сокол (Варна).
**** – Спортклуб (София) е предшественик на Септември, който обаче не унаследява успехите на Спортклуб (София).
***** – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема.
По градове
редактиранеТаблицата показва българските шампиони по градове.
| Място | Град | Титли | Печеливши отбори |
|---|---|---|---|
| 1 | София | 70 | ЦСКА (31), Левски (26), Славия (7), Локомотив (4), Атлетик Слава 1923 (1), Спортклуб (1) |
| 2 | Разград | 13 | Лудогорец (13) |
| 3 | Варна | 5 | Владислав (3), Черно море (1) (като Тича*), Спартак (1) (като Шипченски сокол**), |
| 4 | Пловдив | 4 | Ботев (2), Локомотив (1), Спартак (1) |
| 4 | Ловеч | 4 | Литекс (4) |
| 5 | Стара Загора | 1 | Берое (1) |
| 5 | Велико Търново | 1 | Етър (1) |
* Черно море (Варна) е създаден след обединението на Владислав и Тича.
**Спартак (Варна) е създаден след обединението на Шипченски сокол с Левски (Варна) и Радецки (Варна) и приема историята и успехите на Шипченски сокол.
Ранг в ЕКТ
редактиранеПонастоящем Първа лига се намира на 24-то място (от 55 първенства) в ранглистата на УЕФА. (7 февруари 2018 г.)
История
Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала А група, е 16-о от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.[1]
| Сезон | Движение | Място |
|---|---|---|
| 2002/03 | 21 | |
| 2003/04 | (+1  )
|
20 |
| 2004/05 | (-1  )
|
21 |
| 2005/06 | (+4 )
|
17 |
| 2006/07 | (+1 )
|
16 |
| 2007/08 | (-1 )
|
17 |
| 2008/09 | (0  )
|
17 |
| 2009/10 | (0 )
|
17 |
| 2010/11 | (-4 )
|
21 |
| 2011/12 | (-7 )
|
28 |
| 2012/13 | (0 )
|
28 |
| 2013/14 | (+3 )
|
25 |
| 2014/15 | (0 )
|
25 |
| 2015/16 | (-4 )
|
29 |
| 2016/17 | (+2 )
|
27 |
| 2017/18 | (+3 )
|
24 |
| 2018/19 | (-4 )
|
28 |
| 2019/20 | ||
| 2021/22 | ||
| 2022/23 | ||
| 2023/24 |
Излъчване
редактиранеОт 2000 до 2008 г. Българска Национална Телевизия притежава пълните права за излъчване на първенството по Канал 1.
През сезон 2008/09 правата за излъчване са закупени от частните канали TV2 и Ринг ТВ за 3 плюс 2 години. БНТ имат първи избор за всеки кръг.
За сезоните 2009/10 и 2010/11 PRO.BG (бившата TV2) и RING.BG (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг.
В края на сезон 2010/11, след като PRO.BG се влива в bTV, каналът е преименуван на bTV Action, който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери.
Дни преди началото на сезон 2011/12 частния канал TV7 чрез Валентин Михов и Цветан Василев купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона БНТ1 получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор Булсатком – TV+. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането.
За началото на новия сезон 2012/13 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – БНТ, ТВ7, ТВ+ и Нова телевизия и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и News7 получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.[2] През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.[3] По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството.[4]
От сезон 2014/15 след като TV7 и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в Нова Броудкастинг Груп, която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и Диема. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – Диема Екстра, като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал Диема Спорт. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – Диема Спорт 2, като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема или Нова спорт.[5]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016, uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.
- ↑ ТВ7 и ББТ взеха „А“ група, архив на оригинала от 25 май 2014, https://web.archive.org/web/20140525233446/http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa, посетен на 21 януари 2013
- ↑ „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.[неработеща препратка]
- ↑ Филипов, Георги. „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група // Дневник.БГ. „Икономедиа“ АД, 24 юни 2014. Посетен на 24 юни 2014.
- ↑ Груп, Нова. Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България // novatv.bg. Нова Броудкастинг Груп, 15 август 2014. Архивиран от оригинала на 2016-03-28. Посетен на 15 август 2014.