Родолфо Висконти

Родолфо Висконти (на италиански: Rodolfo Visconti, * септември 1358 в Милано, Синьория Милано, † 3 юни 1389 в Трецо сул'Ада) от родa Висконти е господар на Парма от 1364 до 1389 г.

Родолфо Висконти
господар на Парма
Управление 13641389
Лични данни
Роден
Починал
3 юни 1389 г. (25 г.)
Погребан в църква „Санта Мария дела Скала“ в Милано
Семейство
Династия Висконти
Баща Бернабо Висконти
Майка Беатриче Реджина дела Скала
Герб Blason famille it Visconti.svg

ПроизходРедактиране

Родолфо е третият син на Бернабо Висконти, господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и заедно с братята му Матео II и Галеацо IIсъ-господар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала,[1] дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца.[2]

Има 4 братя и 10 сестри:

Освен това има 6 полубратя и 9 полусестри от извънбрачни връзки на баща му с 5 жени.

Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо, самият Родолфо и брат му Лудовико са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]

БиографияРедактиране

На кръщението му през 1358 г. в Милано присъстват маркиз Алдобрандино III д'Есте, Уголино Гонзага и Джирардо да Оледжо – племенник на губернатора на Болоня Джовани Висконти да Оледжо. Италианският историк от 16 век Бернардино Корио съобщава, че му е даден грандиозен подарък: сребърна чиния със златна купа пълна с перли, скъпоценни камъни и пръстени от маркиза на Ферара, седем позлатени сребърни чаши, едната от които по-голяма с кристална основа от господаря на Мантуа, завеси от злато и самур от господаря на Болоня. След това се провежда турнир в негова чест и същия ден Катерина Висконти се омъжва за Уголино Гонзага.

През 1364 г. баща му Бернабо Висконти завладява Парма и прави Родолфо неин господар.

През 1379 г. баща му разделя владенията си между петимата си законни синове: Марко, Лудовико, Джанмастино, самия Родолфо и Карло. Родолфо получава Бергамо, Сончино и Гиара д'Ада. През 1381 г. Родолфо кара да построят Hospitium Magnum в Бергамо.

През април 1385 г., когато посланиците на Луи II Анжуйски отпътуват от Авиньон за Милано, за да доведат сестра му Лучия в Анже, избухва яростна буря и падат гръмотевици върху двореца на Бернабо и върху този на Родолфо в Сан Джорджо ал Палацо, кодто се счита за лоша поличба.

Искайки абсолютна власт над Милано, братовчед му Джан Галеацо Висконти – син на Галеацо II Висконти и съпруг на сестрата на Родолфо – Катерина Висконти залавя бащата на Родолфо Бернабо Висконти, самия Родолфо и брат му Лудовико на 6 май 1385 г. Залавянето става чрез измама извън Pusterla di S. Ambrogio при Милано. С този преврат Джан Галеацо и неговите потомци получават контрола над цяла Синьория Милано. Родолфо първоначално е хвърлен в затвора на замъка в Сан Коломбано ал Ламбро и след това е преместен в замъка на Трецо, където умира на 25-годишна възраст след четири години затвор. Погребан е в църквата „Санта Мария дела Скала“ в Милано, разрушена през 17 век за едноименния оперен театър.

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
  2. Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  4. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
  5. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rodolfo Visconti di Parma“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.