Родолфо Висконти

господар на Парма

Родолфо Висконти (на италиански: Rodolfo Visconti, * септември 1358 в Милано, Сеньория Милано, † 3 юни 1389 в Трецо сул'Ада) от родa Висконти е господар на Парма от 1364 до 1389 г.

Родолфо Висконти
господар на Парма
Роден
1364 г.
Починал
3 юни 1389 г. (25 г.)
Погребанцърква „Санта Мария дела Скала“ (Милано)
Управление
Период13641389
Герб
Семейство
РодВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Братя/сестриТадеа Висконти
Верде Висконти
Марко Висконти
Лудовико Висконти
Валентина Висконти
Карло Висконти
Антония Висконти
Катерина Висконти
Аниезе Висконти
Мадалена Висконти
Джанмастино Висконти
Лучия Висконти
Елизабета Висконти
Англезия Висконти
Природени:
Амброджо Висконти
Енрика Висконти
Маргерита Висконти
Есторе Висконти
Изота Висконти
Саграморо Висконти
Донина Висконти
Галеото Висконти
Рикарда Висконти
Паламеде Висконти
Ланчилото Висконти
Соврана Висконти
Джиневра Висконти
Бернарда Висконти
Валентина Висконти
Децаняма

Произход

редактиране
 
Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Родолфо.

Той е син на Бернабо Висконти (1323 – 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331 – 1384).[1] Негови баба и дядо по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца, и Тадеа да Карара. Има четири братя и десет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[2] На 6 май 1385 г. Бернабо, самият Родолфо и брат му Лудовико са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[3][4]

Биография

редактиране

На кръщението му през 1358 г. в Милано присъстват маркиз Алдобрандино III д'Есте, Уголино Гонзага и Джирардо да Оледжо – племенник на губернатора на Болоня Джовани Висконти да Оледжо. Италианският историк от XVI век Бернардино Корио съобщава, че му е даден грандиозен подарък: сребърна чиния със златна купа пълна с перли, скъпоценни камъни и пръстени от маркиза на Ферара, седем позлатени сребърни чаши, едната от които по-голяма с кристална основа от господаря на Мантуа, завеси от злато и самур от господаря на Болоня. След това се провежда турнир в негова чест и същия ден Катерина Висконти се омъжва за Уголино Гонзага.

През 1364 г. баща му Бернабо Висконти завладява Парма и прави Родолфо неин господар.

През 1379 г. баща му разделя владенията си между петимата си законни синове: Марко, Лудовико, Джанмастино, самия Родолфо и Карло. Родолфо получава Бергамо, Сончино и Гиара д'Ада. През 1381 г. Родолфо кара да построят Hospitium Magnum – Цитаделата на Бергамо.

През април 1385 г., когато посланиците на Луи II Анжуйски отпътуват от Авиньон за Милано, за да доведат сестра му Лучия в Анже, избухва яростна буря и падат гръмотевици върху двореца на Бернабо и върху този на Родолфо в Сан Джорджо ал Палацо, кодто се счита за лоша поличба.

Искайки абсолютна власт над Милано, братовчед му Джан Галеацо Висконти – син на Галеацо II Висконти и съпруг на сестрата на Родолфо – Катерина Висконти залавя бащата на Родолфо Бернабо Висконти, самия Родолфо и брат му Лудовико на 6 май 1385 г. Залавянето става чрез измама извън Пустерла ди Сант Амброджо при Милано. С този преврат Джан Галеацо и неговите потомци получават контрола над цяла Сеньория Милано. Родолфо първоначално е хвърлен в затвора на замъка в Сан Коломбано ал Ламбро и след това е преместен в замъка на Трецо, където умира на 25-годишна възраст след четири години затвор. Погребан е в църквата „Санта Мария дела Скала“ в Милано, разрушена през 17 век за едноименния оперен театър.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  2. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  3. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
  4. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rodolfo Visconti di Parma в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​