Родолфо Висконти
Родолфо Висконти (на италиански: Rodolfo Visconti, * септември 1358 в Милано, Синьория Милано, † 3 юни 1389 в Трецо сул'Ада) от родa Висконти е господар на Парма от 1364 до 1389 г.
| Родолфо Висконти | |
|---|---|
| господар на Парма | |
| Управление | 1364 – 1389 |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | църква „Санта Мария дела Скала“ в Милано |
| Семейство | |
| Династия | Висконти |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Герб |
 |
ПроизходРедактиране
Родолфо е третият син на Бернабо Висконти, господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и заедно с братята му Матео II и Галеацо II – съ-господар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала,[1] дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца.[2]
Има 4 братя и 10 сестри:
- Тадеа Висконти (* 1351 в Милано, † 28 септември 1381 в Мюнхен), ∞ 1364 за Стефан III, херцог на Бавария (* 1337; † 1413), майка на Изабела Баварска – съпруга на краля на Франция Шарл VI.
- Верде Висконти (* 1352 в Милано, † 1414), ∞ 23 февруари 1365 в Милано за Леополд III, херцог на Австрия (* 1351, † 1386)
- Марко Висконти (* ноември 1355, † 3 януари 1382 в Милано), господар на Парма (1364 – 1382), ∞ 1367 за Елизабета Баварска, бездетен
- Лудовико Висконти (* 1355 в Милано, † 28 юли 1404 в Трецо), ∞ 18 април 1381 за Виоланта Висконти († 1382), дъщеря на Галеацо II Висконти
- Валентина Висконти (* 12 август 1367 в Милано, † 13 октомври 1393 в Кипър), кралица консорт на Кипър и титулярна кралица консорт на Йерусалим, ∞ 1378 за Петър II († 1382), граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим
- Карло Висконти (* ноември 1359 в Милано, † август 1403), ∞ август 1382 за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Жан II д'Арманяк Дебелия
- Антония Висконти (* 1364 в Милано, † 26 март 1405 в Щутгарт), графиня консорт на Вюртемберг, ∞ 1380 за Еберхард III (* 1362, † 1417) – граф на Вюртемберг
- Катерина Висконти (* 12 юли 1362 в Милано, † 17 октомври 1404 в Монца), последна господарка консорт на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня консорт на Милано (1395 – 1402), ∞ 15 ноември 1380 в Милано за братовчед си Джан Галеацо Висконти (* 1351, † 1402), херцог на Милано
- Аниезе Висконти (* 1363 в Милано, † 17 февруари 1391 в Мантуа), ∞ 1380 за Франческо I Гонзага (* 1366, † 7 март 1407), граф на Мантуа
- Мадалена Висконти (* 1366 в Милано, † 1404 в Бургхаузен), ∞ 2 септември 1381 в Ландсхут за Фридрих фон Байерн (* 1339, † 1393), херцог на Бавария
- Джанмастино Висконти (* март 1370 в Милано, † 19 юли 1405 в Бергамо), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, ∞ 1385 вероятно за Клеофа дела Скала († 1403) – дъщеря на Антонио I дела Скала, господар на Верона
- Лучия Висконти (* 1372 в Милано, † 14 април 1424), ∞ 1. 28 юни 1399 в Павия за Фридрих V фон Тюринген, маркграф на Майсен, 2. декември 1406 (с пълномощник), 24 януари 1407 в Саутуарк за Едмънд Холанд († 15 септември 1407), граф на Кент
- Елизабета Висконти (* 1374 в Милано, † 2 февруари 1432 в Мюнхен), херцогиня на Бавария, ∞ 1393 в Павия за Ернст фон Байерн (* 1373, † 1438), херцог на Бавария
- Англезия Висконти (* 1377 в Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия), кралица консорт на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408), ∞ 1. ок. 1401 за Янус дьо Лузинян (* 1375, † 29 юни 1432), крал на Кипър (1398 – 1432), титулярен крал на Йерусалим и Армения, бездетна, развод.
Освен това има 6 полубратя и 9 полусестри от извънбрачни връзки на баща му с 5 жени.
Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо, самият Родолфо и брат му Лудовико са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]
БиографияРедактиране
На кръщението му през 1358 г. в Милано присъстват маркиз Алдобрандино III д'Есте, Уголино Гонзага и Джирардо да Оледжо – племенник на губернатора на Болоня Джовани Висконти да Оледжо. Италианският историк от 16 век Бернардино Корио съобщава, че му е даден грандиозен подарък: сребърна чиния със златна купа пълна с перли, скъпоценни камъни и пръстени от маркиза на Ферара, седем позлатени сребърни чаши, едната от които по-голяма с кристална основа от господаря на Мантуа, завеси от злато и самур от господаря на Болоня. След това се провежда турнир в негова чест и същия ден Катерина Висконти се омъжва за Уголино Гонзага.
През 1364 г. баща му Бернабо Висконти завладява Парма и прави Родолфо неин господар.
През 1379 г. баща му разделя владенията си между петимата си законни синове: Марко, Лудовико, Джанмастино, самия Родолфо и Карло. Родолфо получава Бергамо, Сончино и Гиара д'Ада. През 1381 г. Родолфо кара да построят Hospitium Magnum в Бергамо.
През април 1385 г., когато посланиците на Луи II Анжуйски отпътуват от Авиньон за Милано, за да доведат сестра му Лучия в Анже, избухва яростна буря и падат гръмотевици върху двореца на Бернабо и върху този на Родолфо в Сан Джорджо ал Палацо, кодто се счита за лоша поличба.
Искайки абсолютна власт над Милано, братовчед му Джан Галеацо Висконти – син на Галеацо II Висконти и съпруг на сестрата на Родолфо – Катерина Висконти залавя бащата на Родолфо Бернабо Висконти, самия Родолфо и брат му Лудовико на 6 май 1385 г. Залавянето става чрез измама извън Pusterla di S. Ambrogio при Милано. С този преврат Джан Галеацо и неговите потомци получават контрола над цяла Синьория Милано. Родолфо първоначално е хвърлен в затвора на замъка в Сан Коломбано ал Ламбро и след това е преместен в замъка на Трецо, където умира на 25-годишна възраст след четири години затвор. Погребан е в църквата „Санта Мария дела Скала“ в Милано, разрушена през 17 век за едноименния оперен театър.
ИзточнициРедактиране
- BERNABÒ Visconti: RODOLFO Visconti, fmg.ac
- Visconti 2, genealogy.euweb.cz
- Rodolfo, storiadimilano.it
- Bernardino Corio, Storia di Milano, Francesco Colombo, 1856
- ((en)) Barbara Touchmann, A Distant Mirror: the calamitous 14th century, Alfred A Knopf, 1979
БележкиРедактиране
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
Вижте същоРедактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rodolfo Visconti di Parma“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |