Карло Висконти

господар на Парма от 14 век
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Карло Висконти.

Карло Висконти (на италиански: Carlo Visconti di Parma, * ноември 1359 в Милано, Синьория Милано, † август 1403) от рода Висконти е господар на Парма (1364 г.).

Карло Висконти
господар на Парма
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Висконти
Баща Бернабо Висконти
Майка Беатриче Реджина дела Скала
Бракове Валентина Висконти
Беатрис д’Арманяк
Потомци Марко Висконти
Верде Висконти
Бона Висконти
Джанкарло Висконти
Герб Blason famille it Visconti.svg

ПроизходРедактиране

Той е четвъртият син на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331, † 1384), дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона.

Има 4 братя и 10 сестри:

Освен това има 6 полубратя и 9 полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с 5 жени.

БиографияРедактиране

През 1379 г. баща му Бернабо Висконти разделя територията си между легитимните си синове: Марко, Лудовико, Карло, Родолфо и Джанмастино. Карло получава Кремона, Борго Сан Донино и Парма.

Карло е сгоден през 1380 г. за Валентина Висконти (* 1368, † 1408), дъщеря на братовчед му Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано. Получава папска була от папа Урбан VI за брака, но той не се осъществява.

През 1382 г. Карло се жени за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на граф Жан II д’Арманяк и на съпругата му Жан дьо Перигор, и вдовица на Гастон IV дьо Фоа-Беар.

На 6 май 1385 г. Джан Галеацо Висконти кара с хитрост да бъдат заловени чичо му Бернабо със синовете му Родолфо и Лудовико. И тримата са затворени в замъка в Трецо, където намират края си. С този преврат Джан Галеацо поема властта над Милано. Принуден да отиде в изгнание, Карло бяга във Верона, за да потърси помощта на Скалиджери. Съпругата му Беатрис пък отива с първородния им син при Савоя. И дъщеря им Бона, и синът им Джанкарло са родени по време на изгнание.

Карло никога повече не се връща в Милано: на 19 септември 1391 г. той сключва споразумение с Джан Галеацо във Венеция, с което се отказва от наследствените си права върху властта в замяна на пожизнена рента и задължението да живее в Бавария. По-късно обаче Джан Галеацо му разрешава да се установи във Венеция.

Брак и потомствоРедактиране

∞ за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Джовани II, граф д’Арманяк,от която има двама сина и две дъщери:

  • Марко Висконти (* 14 юни 1383, † сл. 1413)
  • Верде Висконти (* и † 1384)
  • Бона Висконти (* октомври 1385, † (сл.) 1433), омъжена за Гулиелмо ди Монтаубан
  • Джовани Карло (Джанкарло), нар. Джанпичинино, († 1418 в Париж, убит), господар на Бреша, Вал Камоника и Ривиера ди Сало (1405), узурпира трона на Миланското херцогство от 16 май 1412 до 12 юли 1412 г. Вероятно има двама сина.

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carlo Visconti di Parma“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.