Карло Висконти
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Карло Висконти.
Карло Висконти (на италиански: Carlo Visconti di Parma, * ноември 1359 в Милано, Синьория Милано, † август 1403) от рода Висконти е господар на Парма (1364 г.).
| Карло Висконти | |
|---|---|
| господар на Парма | |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Висконти |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Бракове | Валентина Висконти Беатрис д’Арманяк |
| Потомци | Марко Верде Бона Джанкарло |
| Герб |  |
Произход редактиране
Карло е син на Бернабо Висконти (1323 – 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331 – 1384).[1] Негови баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти – господар на Милано и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара.
Има четирима братя и десет сестри:
- Тадеа (1351 – 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на Стефан III и майка на френската кралица Изабела Баварска
- Верде (ок. 1352 – 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на Леополд III Хабсбург
- Марко (1355 – 1382), господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
- Лудовико (1355 – 1404), управител и господар на [[Лоди] 1379 – 1385), и управител и господар на Парма (1385 – 1404), съпруг на Виоланта Висконти
- Валентина (1357 или 1360/62 или 1367 – 1393),кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим от 1378 до 1382 г. като съпруга на Петър II дьо Лузинян
- Родолфо (1358 – 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
- Антония (1364 – 1405), графиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард III
- Катерина (1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
- Аниезе (1363 – 1391), графиня на Мантуа като съпруга на Франческо I Гонзага
- Мадалена (1366 – 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на Фридрих Мъдри
- Джанмастино (1370 – 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала
- Лучия (1372 – 1424), маркграфиня на Майсен като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
- Елизабета (1374 – 1432), херцогиня на Бавария като съпруга на Ернст Баварски
- Англезия (1377 – 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на Янус дьо Лузинян
Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата и е безмилостен тиранин.[2] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята му – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[3][4]
Биография редактиране
През 1379 г. баща му Бернабо Висконти разделя територията си между легитимните си синове: Марко, Лудовико, Карло, Родолфо и Джанмастино. Карло получава Кремона, Борго Сан Донино и Парма.
Карло е сгоден през 1380 г. за Валентина Висконти (* 1368, † 1408), дъщеря на братовчед му Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано. Получава папска була от папа Урбан VI за брака, но той не се осъществява.
През 1382 г. се жени за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на граф Жан II д’Арманяк и съпругата му Жан дьо Перигор, и вдовица на Гастон IV дьо Фоа-Беар.
На 6 май 1385 г. Джан Галеацо Висконти кара с хитрост да бъдат заловени чичо му Бернабо със синовете му Родолфо и Лудовико. И тримата са затворени в замъка на Трецо, където намират смъртта си. С този преврат Джан Галеацо поема властта над Милано. Принуден да отиде в изгнание, Карло бяга във Верона, за да потърси помощта на Скалиджери. Съпругата му Беатрис пък отива с първородния им син при Савоя. И дъщеря им Бона, и синът им Джанкарло са родени по време на изгнание.
Карло никога повече не се връща в Милано: на 19 септември 1391 г. той сключва споразумение с Джан Галеацо във Венеция, с което се отказва от наследствените си права върху властта в замяна на пожизнена рента и задължението да живее в Бавария. По-късно обаче Джан Галеацо му разрешава да се установи във Венеция.
Брак и потомство редактиране
∞ за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Джовани II, граф д’Арманяк, от която има двама сина и две дъщери:
- Марко Висконти (* 14 юни 1383, † сл. 1413)
- Верде Висконти (* и † 1384)
- Бона Висконти (* октомври 1385, † (сл.) 1433), омъжена за Гулиелмо ди Монтаубан
- Джовани Карло (Джанкарло) Висконти, нар. Джанпичинино, († 1418 в Париж, убит), господар на Бреша, Вал Камоника и Ривиера ди Сало (1405), узурпира трона на Миланското херцогство от 16 май 1412 до 12 юли 1412 г. Вероятно има двама сина.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- MILAN: Carlo Visconti, fmg.ac
- Visconti 2, genealogy.euweb.cz
- Storia di Milano Carlo Visconti, storiadimilano.it
Бележки редактиране
- ↑ Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Visconti di Parma
в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |