Карло Висконти
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Карло Висконти.
Карло Висконти (на италиански: Carlo Visconti di Parma, * ноември 1359 в Милано, Синьория Милано, † август 1403) от рода Висконти е господар на Парма (1364 г.).
| Карло Висконти | |
|---|---|
| господар на Парма | |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Висконти |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Бракове | Валентина Висконти Беатрис д’Арманяк |
| Потомци | Марко Верде Бона Джанкарло |
| Герб |  |
ПроизходРедактиране
Той е четвъртият син на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385), владетел на Милано, и съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331, † 1384), дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона.
Има четири братя и десет сестри:
- Тадеа Висконти (* 1351 в Милано, † 28 септември 1381 в Мюнхен), от 1364 г. съпруга на Стефан III, херцог на Бавария, майка на Изабела Баварска – съпруга на краля на Франция Шарл VI.
- Верде Висконти (* 1352 в Милано, † 1414), от 23 февруари 1365 г. съпруга на Леополд III, херцог на Австрия
- Марко Висконти (* ноември 1355, † 3 януари 1382 в Милано), господар на Парма (1364 – 1382), от 1367 г. съпруг на Елизабета Баварска.
- Лудовико Висконти (* 1355 в Милано, † 28 юли 1404 в Трецо сул'Ада), от 18 април 1381 г. съпруг на Виоланта Висконти, дъщеря на Галеацо II Висконти
- Валентина Висконти (* 12 август 1367 в Милано, † 13 октомври 1393 в Кипър), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим, от 1378 г. съпруга на Петър II, граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим
- Родолфо Висконти (* 1358 в Милано, † 3 януари 1389 в Трецо сул'Ада), господар на Парма (1364 – 1389)
- Антония Висконти (* 1364 в Милано, † 26 март 1405 в Щутгарт), графиня на Вюртемберг, от 1380 г. съпруга на Еберхард III, граф на Вюртемберг
- Катерина Висконти (* 12 юли 1362 в Милано, † 17 октомври 1404 в Монца), последна господарка на Милано (1385 – 1395 и първа херцогиня на Милано (1395 – 1402), от 15 ноември 1380 г. съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано
- Аниезе Висконти (* 1363 в Милано, † 17 февруари 1391 в Мантуа), от 1380 г. съпруга на Франческо I Гонзага, капитан на народа на Мантуа
- Мадалена Висконти (* 1366 в Милано, † 1404 в Бургхаузен), от 2 септември 1381 г. съпруга на Фридрих, херцог на Бавария
- Джанмастино Висконти (* март 1370 в Милано, † 19 юли 1405 в Бергамо), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала, дъщеря на Антонио I дела Скала, господар на Верона
- Лучия Висконти (* 1372 в Милано, † 14 април 1424), от 28 юни 1399 г. съпруга на Фридрих V фон Тюринген, маркграф на Майсен, и от декември 1406 (с пълномощник), 24 януари 1407 г. – на Едмънд Холанд, ърл на Кент
- Елизабета Висконти (* 1374 в Милано, † 2 февруари 1432 в Мюнхен), херцогиня на Бавария, от 1393 г. съпруга на Ернст, херцог на Бавария
- Англезия Висконти (* 1377 в Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408), от ок. 1401 г. съпруга на Янус дьо Лузинян, крал на Кипър (1398 – 1432), титулярен крал на Йерусалим и Армения, развод.
Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
БиографияРедактиране
През 1379 г. баща му Бернабо Висконти разделя територията си между легитимните си синове: Марко, Лудовико, Карло, Родолфо и Джанмастино. Карло получава Кремона, Борго Сан Донино и Парма.
Карло е сгоден през 1380 г. за Валентина Висконти (* 1368, † 1408), дъщеря на братовчед му Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано. Получава папска була от папа Урбан VI за брака, но той не се осъществява.
През 1382 г. се жени за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на граф Жан II д’Арманяк и съпругата му Жан дьо Перигор, и вдовица на Гастон IV дьо Фоа-Беар.
На 6 май 1385 г. Джан Галеацо Висконти кара с хитрост да бъдат заловени чичо му Бернабо със синовете му Родолфо и Лудовико. И тримата са затворени в замъка на Трецо, където намират смъртта си. С този преврат Джан Галеацо поема властта над Милано. Принуден да отиде в изгнание, Карло бяга във Верона, за да потърси помощта на Скалиджери. Съпругата му Беатрис пък отива с първородния им син при Савоя. И дъщеря им Бона, и синът им Джанкарло са родени по време на изгнание.
Карло никога повече не се връща в Милано: на 19 септември 1391 г. той сключва споразумение с Джан Галеацо във Венеция, с което се отказва от наследствените си права върху властта в замяна на пожизнена рента и задължението да живее в Бавария. По-късно обаче Джан Галеацо му разрешава да се установи във Венеция.
Брак и потомствоРедактиране
∞ за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Джовани II, граф д’Арманяк, от която има двама сина и две дъщери:
- Марко Висконти (* 14 юни 1383, † сл. 1413)
- Верде Висконти (* и † 1384)
- Бона Висконти (* октомври 1385, † (сл.) 1433), омъжена за Гулиелмо ди Монтаубан
- Джовани Карло (Джанкарло), нар. Джанпичинино, († 1418 в Париж, убит), господар на Бреша, Вал Камоника и Ривиера ди Сало (1405), узурпира трона на Миланското херцогство от 16 май 1412 до 12 юли 1412 г. Вероятно има двама сина.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- MILAN: Carlo Visconti, fmg.ac
- Visconti 2, genealogy.euweb.cz
- Storia di Milano Carlo Visconti, storiadimilano.it
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carlo Visconti di Parma“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |