Уикипедия

Тадеа Висконти

херцогиня на Бавария през 14 век

Тадеа Висконти (на италиански: Taddea Visconti; * 1351, Милано, Синьория Милано; † 28 септември 1381, Мюнхен, Херцогство Бавария-Инголщат) от рода Висконти, e първата съпруга на херцога на Бавария (впоследствие Херцогство Бавария-Инголщат) Стефан III и от 1367 г. – херцогиня на Бавария. Майка е на френската кралица Изабела Баварска.

Тадеа Висконти
херцогиня на Бавария
Лични данни
Управление1375 – 1381
Родена1351
Милано, Синьория Милано
Починала28 септември 1381
Мюнхен, Херцогство Бавария-Инголщат
Предшествана отКатерина Бохемска
Наследена отЕлизабет дьо Клев
Семейство
БракСтефан III Великолепни
ПотомциЛудвиг VII
Изабела
син
ДинастияВисконти по рождение
Вителсбахи по брак
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Герб[[File: |128px|]]
Тадеа Висконти в Общомедия

Произход редактиране

 
Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Тадеа.

Дъщеря е на Бернабо Висконти (* 1323 † 1385), владетел на Милано, и съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331 † 1384).[1] Неин дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти – господар на Милано и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара. Тя е първото от 15 деца и любимка на родителите си.

Има пет братя и девет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[3]

Биография редактиране

Тадеа Висконти се сгодява в Милано на 12 август 1365 и през 1367 г. се омъжва в Бавария за херцог Стефан III от династия Вителсбахи. Тя има зестра от 100 хил. златни дуката.[4][5] По онова време Бавария е най-богатата и мощна от германските държави. Баща ѝ успява да осигури бракове на четири от децата си с членове на рода Вителсбахи.[5] Съюзът между Висконти и Вителсбахи е запечатан от двоен брак: в допълнение към този между Тадеа и Стефан III е отпразнуван и този вежду Марко Висконти, брат на Тадеа, и Елизабета Баварска – братовчедка на Стефан III.[6]

След смъртта на тъста си Стефан II Тадеа става херцогиня на Горна Бавария през 1379 г.[1] Приспособяването към живота в Бавария се оказва трудно предизвикателство за Тадеа, което я кара през следващите години да прави дълги пътувания в чужбина. Климатът на Мюнхен се оказва нездравословен за нея и тя развива постоянна кашлица и повтаряща се треска. След като Стефан III става херцог, Тадеа е принудена да присъства на повечето държавни церемонии въпреки здравето си. През годините тя започва да прави дълги посещения в родината си, като обикновено води съпруга и децата си, и спира в Милано, за да посети семейството си. Посещава Рим през 1378 г.

След пътуване до Милано, през декември 1380 г., Тадеа се разболява тежко. Когато се връща в Бавария, тя страда от треска, кашлица и загуба на тегло. Здравето ѝ продължава да се влошава и тя умира на 28 септември 1381 г. в Мюнхен на 30-годишна възраст. Погребана е във Фрауенкирхе,[7][8] но гробът ѝ още не е открит.[9] Когато новината за смъртта ѝ стига до Милано, съкрушеният ѝ баща заповядва на поданиците си да носят траурни дрехи.

След почти 4 години дъщеря ѝ Изабела става кралица на Франция. Стефан III се жени за втори път на 17 януари 1401 г. в Кьолн за Елизабет фон Клеве (* ок. 1378, † сл. 1439) – дъщеря на граф Адолф III фон Марк, от която няма деца.[10]

Брак и потомство редактиране

∞ 1367 в Бавария за херцог Стефан III Баварски, нар. Великолепни (* 1337; † 25 септември 1413, манастир Нидершьоненфелд) от династията Вителсбахи, 1375 г. херцог на Бавария, 1392 г. на Бавария-Инголщат, от когото има двама сина и една дъщеря:[10]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Библиография редактиране

  • ((de)) Hans Patze. Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas. Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Т. Band 44. 1981. с. 33 – 79, insbesondere S. 72 – 73.
  • ((de)) Beatrix Schönewald. Die Herzoginnen von Bayern-Ingolstadt. Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Т. Band 113. 2004. с. 35 – 54, insbesondere S. 36 – 38.
  • ((de)) Theodor Straub. Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer. Handbuch der bayerischen Geschichte. Т. 2. Band. München, C. H. Beck, 1988. ISBN 3-406-32320-0. с. 196 – 287, insbesondere S. 214.
  • ((de)) Theodor Straub. Die fünf Ingolstädter Herzoginnen. Bayern-Ingolstadt, Bayern-Landshut. 1392 – 1506. Glanz und Elend einer Teilung. Ingolstadt, Stadtarchiv Ingolstadt, 1992. ISBN 3-932113-06-3. с. 43 – 50, insbesondere S. 43 – 44.
  • ((de)) Theodor Straub. Die Mailänder Heirat Herzog Stephans III. des Kneißels und Das wirkliche Geburtsjahr Herzog Ludwigs des Bärtigen und seiner Schwester Isabeau de Bavière. Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Т. Band 77. 1968. с. 5 – 12.
  • ((en))Isabeau of Bavaria // Medieval France: An Encyclopedia. Routledge, 2006.
  • ((en)) Douglas Richardson. Plantagenet Ancestry: A Study In Colonial And Medieval Families. 2nd. Genealogical Publishing Company, 2011.
  • ((en)) Zita Eva Rohr. Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry. Palgrave Macmillan, 2016.
  • ((en)) Barbara Tuchman. A Distant Mirror. Alfred A Knopf, 1978.

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  2. ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  3. ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
  4. ↑ Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126. Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), Regensburg 2004, S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201 (PDF Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.)
  5. ↑ а б Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, p. 436.
  6. ↑ Cronologia di Milano dal 1351 al 1375 // Storia di Milano. Посетен на 9 март 2021.
  7. ↑ Douglas Richardson, Plantagenet Ancestry, 2011, p. 214.
  8. ↑ So Christian Häutle, Genealogie des erlauchten Stammhauses Wittelsbach, München 1870, S. 123.
  9. ↑ Straub, Mailänder Heirat, S. 10.
  10. ↑ а б Duke STEFAN II of Bavaria // Genealogy.eu. Посетен на 9 март 2021.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Taddea Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тадеа_Висконти&oldid=11992257“.