Верде Висконти
Верде (Виридис) Висконти (на италиански: Verde Visconti; на немски: Viridis Visconti, * (ок.) 1352 в Милано,[1] Синьория Милано, † пр. 11 март 1414 в Стична, днешна Словения) от рода Висконти е принцеса от Милано и чрез женитба херцогиня на Австрия.[2]
| Верде (Виридис) Висконти | |
|---|---|
| принцеса на Милано и херцогиня на Австрия | |
 | |
| Управление | 1365 – 1379 |
| Наследил | Йохана фон Пфирт |
| Наследник | Катарина Австрийска |
| Лични данни | |
| Родена | 1352 г.
|
| Починала |
Стична, дн. Словения |
| Погребана в | манастир на Стична, дн. Словения |
| Семейство | |
| Династия | Висконти |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Брак | Леополд III Хабсбург |
| Потомци | Вилхелм I Хабсбург Леополд IV Хабсбург Ернст I Хабсбург Фридрих IV Хабсбург Елизабета Катарина |
| Герб | .svg)  |
| Верде (Виридис) Висконти в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1323, † 19 декември 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника, и съгосподар на Милано (заедно с братята си Матео II и Галеацо II), и съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331, † 18 юни 1384).
Нейни баба и дядо по майчина линия са Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), Бреша (1332 – 1337) и Лука (1335 – 1347), и съпругата му Тадеа да Карара, а по бащина – Стефано Висконти, господар на Арона, и съпругата му Валентина Дория от влиятелната фамилия Дория от Генуа.
Тя има пет братя и девет сестри:
- Тадеа Висконти (* 1351, † 28 септември 1381), от 1364 г. съпруга на Стефан III, херцог на Бавария, майка на Изабела Баварска – съпруга на краля на Франция Шарл VI.
- Марко Висконти (* ноември 1355, † 3 януари 1382), господар на Парма (1364 – 1382), от 1367 г. съпруг на Елизабета Баварска
- Лудовико Висконти (* 1355, † 28 юли 1404), съпруг от 18 април 1381 г. на Виоланта Висконти († 1382), дъщеря на Галеацо II Висконти
- Валентина Висконти (* 12 август 1367, † 13 октомври 1393), кралица-консорт на Кипър и титулярна кралица-консорт на Йерусалим, от 1378 г. съпруга на Петър II, граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим
- Родолфо Висконти (* 1358, † 3 януари 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло Висконти (* ноември 1359, † август 1403), от август 1382 г. съпруг на Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Жан II д'Арманяк Дебелия
- Антония Висконти (* 1364, † 26 март 1405), графиня-консорт на Вюртемберг, от 1380 г. съпруга на Еберхард III, граф на Вюртемберг
- Катерина Висконти (* 12 юли 1362, † 17 октомври 1404), последна господарка-консорт на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня-консорт на Милано (1395 – 1402), съпруга от 15 ноември 1380 г. на братовчед си Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано
- Аниезе Висконти (* 1363, † 17 февруари 1391), от 1380 г. съпруга на Франческо I Гондзага, граф на Мантуа
- Мадалена Висконти (* 1366, † 1404), от 2 септември 1381 г. съпруга на Фридрих, херцог на Бавария
- Джанмастино Висконти (* март 1370, † 19 юли 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала – дъщеря на Антонио I дела Скала, господар на Верона
- Лучия Висконти (* 1372, † 14 април 1424), съпруга от 28 юни 1399 г. на Фридрих V фон Тюринген, маркграф на Майсен и от декември 1406 г. на Едмънд Холанд, ърл на Кент
- Елизабета Висконти (* 1374, † 2 февруари 1432), херцогиня на Бавария, от 1393 г. съпруга на Ернст, херцог на Бавария
- Англезия Висконти (* 1377, † 12 октомври 1439), кралица-консорт на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408), от ок. 1401 г. съпруга на Янус дьо Лузинян, крал на Кипър (1398 – 1432), титулярен крал на Йерусалим и Армения, разведена.
Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
БиографияРедактиране
Омъжва се на 23 февруари 1365 г. в Милано за австрийския херцог Леополд III Хабсбург,[1] син на херцога на Австрия Албрехт II Мъдри. Бракът поставя началото на съюза, който Хабсбургите желаят от Висконти срещу рода Да Карара за контрола над Фелтре и Белуно. Брачните споразумения са сключени от името на Бернабо Висконти през юли 1364 г. от Моденези дели Стефанини: зестрата на булката възлиза на 100 хил. флорина.[3] Сватбата е отпразнувана в двореца на Бернабо „Сан Джовани ин Конка“ в Милано.[4] След сватбата двойката заминава за Виена.[4]
През 1379 г. съпругът на Верде Леополд става херцог на Щирия. Тя овдовява на 9 юли 1386 г., когато той губи битката при Земпах срещу Старата швейцарска конфедерация и пада убит.
За нея Джовани ди Бенедето да Комо създава Tacuinum sanitatis – медицински справочник с миниатюри, поръчан от родителите ѝ.[5]
Виридис е считана за благодетелка на Цистерианския манастир в Стична, Карниола, днешна Словения. След смъртта на съпруга си тя се установява в имение близо до манастира, но има и къща в Любляна. Абатът на манастира Албрехт фон Линдек го довежда до финансови затруднения поради лошото си управление. Верде често му отпуска големи суми пари в замяна на залагане на монашески земи. Споразумението е, че манастирът трябва да чете литургии за нея и за спасението на душите на нейните родители и съпруг. След смъртта ѝ всички земи трябва да бъдат върнати на манастира и тя да бъде погребана в него (което и става). Верде умира преди 11 март 1414 г. на около 62-годишна възраст.[1]
ПотомствоРедактиране
∞ 23 февруари 1365 в Милано за австрийския херцог Леополд III Хабсбург (* 1 ноември 1351, † 9 юли 1386),[1] син на херцога на Австрия Албрехт II Мъдри, от когото има четирима сина и три или четири дъщери:[6]
- Вилхелм I Хабсбург (* 1370 във Виена, † 15 юли 1406 пак там), херцог на Щирия, Каринтия и Тирол, ∞ 1401 за Джована II Анжуйска (* 25 юни 1371, 2 февруари 1435), от която няма деца.
- Леополд IV Хабсбург Дебелия (* 1371 във Виена, † 3 юни 1411 пак там), херцог на Каринтия и Карниола, ∞ 1393 за Катарина Бургундска, от която няма деца.
- Ернст I Хабсбург Железния (* 1377 в Брук ан дер Мур, † 10 юни 1424 пак там), херцог на Щирия и Каринтия, граф Хабсбург; ∞ 1. 14 януари 1392 за Маргарита Померанска, дъщеря на Богислав V Померански, херцог на Померания-Щолп и на Померания-Волгаст, от която няма деца 2. 25 януари 1412 за Кимбурга от Мазовия (* 1394 или 1397 във Варшава, Херцогство Мазовия, † 28 септември 1429 в Тюрнитц, Долна Австрия), полска принцеса от династията Пясти, от която има петима сина и четири дъщери.
- Фридрих IV Хабсбург с празните джобове (* 1382, † 24 юни 1439 в Инсбрук), граф на Тирол, херцог на Предна Австрия, ∞ 1. 1406 в Инсбрук за Елизабет фон Пфалц (* 1381, † 1408), принцеса, дъщеря на император Рупрехт, от която има една дъщеря, 2. 1410 за Анна фон Брауншвайг-Волфенбютел, дъщеря на Фридрих I фон Брунсвик-Люнебург, княз на Волфенбютел, от която има двама сина и две дъщери.
- Елизабета (* 1378, † 1392)
- Катарина (* 1385), игуменка на манастир „Санта Клара“ във Виена
- Маргарита[7]
Портрети на Виридис и децата ѝРедактиране
Художникът Антон Вайс в периода 1579 – 1587 г. рисува портрети на представители на династията Хабсбурги, които към 2020 г. се съхраняват в Музея на историята на изкуството във Виена.
Виридис Висконти
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ((de)) Barbara Tuchman – Das ferne Spiegel
- ((en)) Bernabò Visconti, на MedLands
- ((en)) Matteo I, signore di Milano, на Genealogy.edu
- ((it)) Cronologia di Milano dal 1351 al 1375
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г Bernabò Visconti. // MedLands. Посетен на 9 март 2021.
- ↑ Hellmut Andics: Die Frauen der Habsburger.1. Auflage, Wien 1969, ISBN 978-3-8000-3746-9
- ↑ Maria Grazia Tolfo e Paolo Colussi. Cronologia di Milano dal 1351 al 1375. // Storia di Milano. Посетен на 9 март 2021.
- ↑ а б Pietro Verri - Storia di Milano, cap. XVI (1783)
- ↑ Giovanni di Benedetto da Como. // Storia di Milano. Посетен на 9 март 2021.
- ↑ Habsburg 2. // genealogy.edu. Посетен на 9 март 2021.
- ↑ Person Page - 3922. // Посетен на 9 март 2021.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Verde Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |