Антония Висконти
Антония Висконти (на италиански: Antonia Visconti, * вероятно 1354,[1] ок. 1360[2] или 1364, вероятно в Милано, Синьория Милано, † 26 март 1405 в Стария дворец в Щутгарт, Графство Вюртемберг) от рода Висконти е принцеса на Милано и чрез женитба графиня на Вюртемберг.
Антония Висконти | |
---|---|
графиня на Вюртемберг, принцеса на Милано | |
![]() | |
Лични данни | |
Родена | вероятно 1354, ок. 1360 или 1364
вероятно Милано, Синьория Милано |
Починала | |
Погребана в | Колегиална църква на Светия кръст в Щутгарт |
Семейство | |
Династия | Висконти по рождение Вюртемберги по брак |
Баща | Бернабо Висконти |
Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
Брак | Еберхард III фон Вюртемберг |
Потомци | Еберхард IV Улрих Лудвиг |
Герб | ![]() ![]() |
Антония Висконти в Общомедия |

Произход Редактиране
Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323, † 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331 † 1384).[3] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Арона, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала[4] – господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и Тадеа да Карара.
Има пет братя и девет сестри:
- Тадеа (* 1351 † 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на Стефан III, майка на френската кралица Изабела Баварска
- Верде (* 1352 † 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на Леополд III
- Марко (* 1355 † 1382), съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
- Лудовико (* 1355 † 1404), господар на Лоди (1379 – 1385) и на Парма, съпруг на Виоланта Висконти
- Валентина (* 1367 † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим като съпруга на Петър II
- Родолфо (* 1358 † 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло (* 1359 † 1403), господар на Парма (1364 г.), съпруг на Беатрис д’Арманяк
- Аниезе (* 1363 † 1391), господарка на Мантуа като съпруга на Франческо I Гондзага
- Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
- Мадалена (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на Фридрих фон Байерн
- Джанмастино (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, вероятен съпруг на Клеофа дела Скала – дъщеря на Антонио I дела Скала
- Лучия (* 1372 † 1424), графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
- Елизабета (* 1374 † 1432), херцогиня на Бавария като съпруга на Ернст фон Байерн
- Англезия (или Елоиза) (* 1377 † 1439), кралица на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица на Армения от 1401 до ок. 1408 г. като съпруга на Янус дьо Лузинян
Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[5] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[6][7]
Биография Редактиране
През 1366 г. Антония е обещана за жена на 23-годишния Фридрих III Арагонски, крал на Сицилия. Десет години по-късно, през 1376 г., е сключен брачният им договор. Зестрата е 100 хил. флорина, бижута на стойност 20 хил. флорина и годишен доход от 15 хил. флорина. Сватбата се проваля заради смъртта на Фридрих през 1377 г.
Вторите преговори за брачен съюз са успешни и на 27 октомври 1380 г. Антония се омъжва в Урах за Еберхард III фон Вюртемберг Милостивия от Дом Вюртемберг, единствен син на граф Улрих фон Вюртемберг и на съпругата му Елизабета Баварска от род Вителсбахи. Антония носи голяма зестра от 70 хил. флорина и земи.[8] Тя напуска Милано и отива да живее в Щутгарт. Граф Еберхард III ѝ дава Битигхайм и Бракенхайм като контразестра.[9]
Като графиня на Вюртемберг Антония насърчава разпространението на музика, литература и всички изящни изкуства в Щутгарт, Битигхайм и цял Вюртемберг. Градината „Майланд“ (градината на херцогинята на Милано, на немски: der Herzogin von Mailands Garten), построена на юг от Стария дворец в Щутгарт, е проектирана, по идеите на Антония.
Умира на 28 март 1405 г. Погребана е в Колегиалната църква на Светия кръст в Щутгарт. Съпругът ѝ се жени втори път през 1406 г. за Елизабета фон Нюрнберг – дъщеря на бургграф Йохан III фон Нюрнберг.
Вила „Висконти“, построена през 2002 г. в стария град на Битигхайм, все още напомня за Антония.
Брак и потомство Редактиране
∞ 27 октомври 1380 г. в Урах за граф Еберхард III фон Вюртемберг (* сл. 1362 вероятно в Щутгарт, Графство Вюртемберг † 16 май 1417 в Гьопинген), граф на Вюртемберг (1392 –1417) и граф на Монбеляр (1397 – 1409), от когото има трима сина:
- Еберхард IV фон Вюртемберг (* 23 август 1388, † 2 юли 1419), граф на Вюртемберг от 1417 г. и граф на Монбеляр от 1409 г., ∞ 13 ноември 1397 за Хенриета фон Мьомпелгард (* 1498 † 1558), графиня на Мьомпелгард, от която има двама сина.
- Улрих фон Вюртемберг († като дете)
- Лудвиг фон Вюртемберг(† като дете)
Четири от сестрите на Антония се омъжват за южногермански благородници: Тадеа през 1365 г. за херцог Стефан III от Бавария, Виридис през 1365 г. за херцог Леополд III от Австрия, Мадалена опрез 1381 г. за херцог Фридрих Баварски и Елизабета през 1396 г. за херцог Ернст Баварски.
Вижте също Редактиране
Източници Редактиране
- Antonia Visconti – Ein Schatz im Hause Württemberg (Landesarchiv Baden-Württemberg) Архив на оригинала от 2019-05-01 в Wayback Machine.
- Antonia Visconti, fmg.ac
- Antonia Visconti Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine., pamsgenealogy.net
- I Visconti, на Storia di Milano
Библиография Редактиране
- ((de)) Gerhard Raff: Hie gut Wirtemberg allewege I. 1988, 5. Auflage 2003, S. 213
- ((de)) Peter Rückert Sönke Lorenz: Die Visconti und der deutsche Südwesten. Kulturtransfer im Spätmittelalter. – Ostfildern 2008 (Tübinger Bausteine zur Landesgeschichte, 11)
- ((de)) Matthias Miller, Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg – Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer 1997, 1. Aufl., S. 42
- ((en)) Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978: Das ferne Spiegel
Бележки Редактиране
- ↑ I Visconti. // Storia di Milano. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ Antonia Visconti. // Med Lands. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
- ↑ In: Paul Friedrich Stälin: Geschichte Württembergs. Band 3. 1856, S. 356, Inventar
- ↑ На латински dotarium, donatio propter nuptias) е съвкупността от активи, която според закона младоженецът или семейството на младоженеца дава на булката след брака.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antonia Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |