Антония Висконти
Антония Висконти (на италиански: Antonia Visconti, * вероятно 1354,[1] ок. 1360[2] или 1364, вероятно в Милано, Синьория Милано, † 26 март 1405 в Стария дворец в Щутгарт, Графство Вюртемберг) от рода Висконти е принцеса на Милано и чрез женитба графиня на Вюртемберг.
| Антония Висконти | |
|---|---|
| графиня на Вюртемберг, принцеса на Милано | |
 | |
| Лични данни | |
| Родена | вероятно 1354, ок. 1360 или 1364
вероятно Милано, Синьория Милано |
| Починала | |
| Погребана в | Колегиална църква на Светия кръст в Щутгарт |
| Семейство | |
| Династия | Висконти по рождение Вюртемберги по брак |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Брак | Еберхард III фон Вюртемберг |
| Потомци | Еберхард IV Улрих Лудвиг |
| Герб | .svg)  |
| Антония Висконти в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Тя е четвъртата дъщеря на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385), владетел на Милано, и съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331, † 1384), дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона.
Има пет братя и девет сестри:
- Тадеа Висконти (* 1351 в Милано, † 28 септември 1381 в Мюнхен), от 1364 г. съпруга на Стефан III, херцог на Бавария, майка на Изабела Баварска – съпруга на краля на Франция Шарл VI.
- Верде Висконти (* 1352 в Милано, † 1414), от 23 февруари 1365 съпруга на Леополд III, херцог на Австрия
- Марко Висконти (* ноември 1355, † 3 януари 1382 в Милано), господар на Парма (1364 – 1382), от 1367 г. съпруг на Елизабета Баварска,
- Лудовико Висконти (* 1355 в Милано, † 28 юли 1404 в Трецо сул'Ада), от 18 април 1381 г. съпруг на Виоланта Висконти, дъщеря на Галеацо II Висконти
- Валентина Висконти (* 12 август 1367 в Милано, † 13 октомври 1393 в Кипър), кралица-консорт на Кипър и титулярна кралица-консорт на Йерусалим, от 1378 г. съпруга на Петър II, граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим
- Родолфо Висконти (* 1358 в Милано, † 3 януари 1389 в Трецо сул'Ада), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло Висконти (* ноември 1359 в Милано, † август 1403), от август 1382 г. съпруг на Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Жан II д'Арманяк Дебелия
- Катерина Висконти (* 12 юли 1362 в Милано, † 17 октомври 1404 в Монца), последна господарка-консорт на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня-консорт на Милано (1395 – 1402), от 15 ноември 1380 г. съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано
- Аниезе Висконти (* 1363 в Милано, † 17 февруари 1391 в Мантуа), от 1380 г. съпруга на Франческо I Гондзага, граф на Мантуа
- Мадалена Висконти (* 1366 в Милано, † 1404 в Бургхаузен), от 2 септември 1381 г. съпруга на Фридрих, херцог на Бавария
- Джанмастино Висконти (* март 1370 в Милано, † 19 юли 1405 в Бергамо), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала, дъщеря на Антонио I дела Скала – господар на Верона
- Лучия Висконти (* 1372 в Милано, † 14 април 1424), от 28 юни 1399 г. съпруга на Фридрих V фон Тюринген, маркграф на Майсен, и от декември 1406 г. съпруг на Едмънд Холанд, ърл на Кент
- Елизабета Висконти (* 1374 в Милано, † 2 февруари 1432 в Мюнхен), херцогиня на Бавария, от 1393 съпруг на Ернст, херцог на Бавария
- Англезия Висконти (* 1377 в Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия), кралица-консорт на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408), от ок. 1401 г. съпруга на Янус Лузинян, крал на Кипър (1398 – 1432), титулярен крал на Йерусалим и Армения, развежда се.
Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[3] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[4]
БиографияРедактиране
През 1366 г. Антония е обещана за жена на 23-годишния Фридрих III Арагонски, крал на Сицилия. Десет години по-късно, през 1376 г., е сключен брачният им договор. Зестрата е 100 хил. флорина, бижута на стойност 20 хил. флорина и годишен доход от 15 хил. флорина. Сватбата се проваля заради смъртта на Фридрих през 1377 г.
Вторите преговори за брачен съюз са успешни и на 27 октомври 1380 г. Антония се омъжва в Урах за Еберхард III фон Вюртемберг Милостивия от Дом Вюртемберг (* 1362, † 1417), единствен син на граф Улрих фон Вюртемберг и на съпругата му Елизабета Баварска от род Вителсбахи. Антония носи голяма зестра от 70 хил. флорина и земи.[5]
Тя напуска Милано и отива да живее в Щутгарт. Граф Еберхард III ѝ дава Битигхайм и Бракенхайм като контразестра.[6]
Като графиня на Вюртемберг Антония насърчава разпространението на музика, литература и всички изящни изкуства в Щутгарт, Битигхайм и цял Вюртемберг. Градината „Майлант“ (градината на херцогинята на Милано, на немски: der Herzogin von Mailands Garten), построена на юг от Стария дворец в Щутгарт, е проектирана, по идеите на Антония.
Умира на 28 март 1405 г. Погребана е в Колегиалната църква на Светия кръст в Щутгарт. Съпругът ѝ се жени втори път през 1406 г. за Елизабета фон Нюрнберг – дъщеря на бургграф Йохан III фон Нюрнберг.
Вила „Висконти“, построена през 2002 г. в стария град на Битигхайм, все още напомня за Антония Висконти, графинята на Вюртемберг.
Брак и потомствоРедактиране
∞ 27 октомври 1380 г. в Урах за граф Еберхард III фон Вюртемберг (* сл. 1362 вероятно в Щутгарт, Графство Вюртемберг † 16 май 1417 в Гьопинген), граф на Вюртемберг (1392 –1417) и граф на Монбеляр (1397 – 1409), от когото има трима сина:
- Еберхард IV (* 23 август 1388, † 2 юли 1419), граф на Вюртемберг от 1417 г. и граф на Монбеляр от 1409 г., ∞ 13 ноември 1397 за Хенриета фон Мьомпелгард (* 1498 † 1558), графиня на Мьомпелгард, от която има двама сина.
- Улрих († като дете)
- Лудвиг († като дете)
Четири от сестрите на Антония се омъжват за южногермански благородници: Тадеа през 1365 г. за херцог Стефан III от Бавария, Виридис през 1365 г. за херцог Леополд III от Австрия, Мадалена опрез 1381 г. за херцог Фридрих Баварски и Елизабета през 1396 г. за херцог Ернст Баварски.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- Antonia Visconti – Ein Schatz im Hause Württemberg (Landesarchiv Baden-Württemberg) Архив на оригинала от 2019-05-01 в Wayback Machine.
- Antonia Visconti, fmg.ac
- Antonia Visconti Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine., pamsgenealogy.net
- I Visconti, на Storia di Milano
БиблиографияРедактиране
- ((de)) Gerhard Raff: Hie gut Wirtemberg allewege I. 1988, 5. Auflage 2003, S. 213
- ((de)) Peter Rückert Sönke Lorenz: Die Visconti und der deutsche Südwesten. Kulturtransfer im Spätmittelalter. – Ostfildern 2008 (Tübinger Bausteine zur Landesgeschichte, 11)
- ((de)) Matthias Miller, Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg – Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer 1997, 1. Aufl., S. 42
- ((en)) Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978: Das ferne Spiegel
БележкиРедактиране
- ↑ I Visconti. // Storia di Milano. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ Antonia Visconti. // Med Lands. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
- ↑ In: Paul Friedrich Stälin: Geschichte Württembergs. Band 3. 1856, S. 356, Inventar
- ↑ На латински dotarium, donatio propter nuptias) е съвкупността от активи, която според закона младоженецът или семейството на младоженеца дава на булката след брака.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Antonia Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |