Свобода (област Стара Загора)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода.
Свободà е село в Южна България, община Чирпан, област Стара Загора.
| Свобода | |
  Свобода  Свобода | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1177 души[1] (15 март 2024 г.) 31,1 души/km² |
| Землище | 37,874 km² |
| Надм. височина | 201 m |
| Пощ. код | 6230 |
| Тел. код | 04139 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 65810 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Чирпан Ивайло Крачолов (ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019) |
| Кметство – кмет | Ангел Делчев |
География
редактиранеСело Свобода се намира на около 27 km югозападно от областния център Стара Загора и 8 km изток-североизточно от общинския център Чирпан. Разположено е в южните разклонения на Чирпанските възвишения[2] в прехода им към Горнотракийската низина. Югозападно покрай селото тече Старата река, ляв приток на река Марица. Надморската височина в центъра на селото е около 201 m.
Климатът е преходно-континентален[2], с изразено горещо лято и студена зима. Температурите в своя максимум стигат до 43 °C през юли, а минимумът им е през януари (– 28 °C). Валежите имат максимуми през месеците май и ноември.
Почвите в землището на селото са предимно канелени, смолници и рендзини (Rendzic Leptosols).[2][3]
Село Свобода е бедно на течащи води; Старата река, която е главно с дъждовно подхранване, достига своя максимум през периода януари-май. Селото е богато на подпочвени води, но те са на голяма дълбочина. Север-северозападно от селото е богатата на питейна вода местност Сарлъка.
Железопътната линия Пловдив – Бургас заобикаля селото от север и има спирка[4] на около километър север-североизточно от него. Общинският път през село Свобода води: на север покрай жп спирка „Свобода“ и през село Малко Тръново до връзка с второкласния републикански път II-66 и по него на североизток към Стара Загора, а на югозапад – към Чирпан; на северозапад общинският път води също към връзка с път II-66.
Землището на село Свобода граничи със землищата на: село Винарово на север; село Малко Тръново на север; село Гита на изток и югоизток; село Държава на юг; град Чирпан на югозапад; село Рупките на северозапад.[5]
В землището на село Свобода има 2 микроязовира[6][7] – южно от село Воловарово и източно от Свобода („Арпаджиков трап“).
Растителността и животинският свят са от централно-европейски тип. Преобладават дървесни видове като дъб, акация, топола, ясен, различни видове храсти, силно разпространена е шипката, изобилилна е тревната растителност. Дивите животни са представени от зайци, пъдпъдъци, яребици, сови, гугутки, таралежи. В местността „Хайкъна“ се срещат диви прасета и чакали. От влечугите са най-разпространени смоковете: мишелов, по-рядко стрелец; срещат се водни змии, гущери. От отровните най-разпространени са пепелянката и усойницата.
В село Свобода е силно развит селскостопанският отрасъл. В земеделието е традиционно производството на зърнени и технически култури: пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед от зърнените, а от от техническите памук, лавандула и салвия. Чирпанският край се слави с лозарството и винопроизводството. В село Свобода се отглеждат предимно винени сортове грозде: каберне, памид, ркацители, които се обработват в двете местни изби и личните стопанства. Добри условия намират и овощните видове дървета: ябълка, круша, слива, орех. Животновъдството в миналото е било много добре развито – най-силно говедовъдството и овцевъдството, а в домашни условия свиневъдството и птицевъдството.
Числеността на населението на село Свобода по данните от преброяванията[8] от 1934 г. насам се променя както следва:[9]
|  |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[10]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 1131 | 100 |
| Българи | 422 | 37,31 |
| Турци | 8 | 0.71 |
| Цигани | 688 | 60,83 |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 8 | 0,71 |
История
редактиранеСтарото име на селото е Алипашиново. То съществува поне от 1726 г.[11]
След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия. Присъединено е към България след Съединението от 1885 година. Село Али Пашиново е преименувано на Свобода през 1906 г.[12]
Училище в село Али Пашиново (Свобода) – килийно (вероятно обществено), е открито към 1840 г.; преместено е през 1864 г. в малка сграда в двора на новопостроената църква – с учител поп Мина. През 1884 г. е построена сграда за училище – вероятно начално.[2] Прогимназия е открита около 1900 г. и се помещава в сградата на началното училище до 1913 – 1914 г., когато се премества в новопостроена сграда за училище. В него учат и деца от селата Малко Шивачево (Гита), Държава, Малко Тръново, Винарово и Воденичарово.[13] Училището е с наименование Народна прогимназия през периода 1944 – 1963 г. През 1958 г. в него се влива училището в село Воловарево (Воловарово). През учебната 1958 – 1959 г. началната степен на училището се отделя от прогимназията. През учебната 1968 – 1969 г. е открита нова база на училището.[14][15]
Църквата „Свети пророк Илия“ в село Али Пашиново (Свобода) е построена през 1864 г. Разрушена е от земетресение през 1928 г. и през същата година е построена нова църква.[16]
Читалището в село Свобода с името „Селска пробуда“ е смятано за основано през 1928 г.[2] То е ползвало една стая в началното училище в селото. През есента на 1938 г. е открита нова двуетажна сграда на читалището със салон и сцена. Първото представление на новата сцена е пиеса по разказа „Албена“ на Йордан Йовков.[17] Впоследствие читалището е преименувано на „Петко Стоянов“, а времето на основаването му е уточнено на 1927 г. и след като през 2009 г. на законово основание[18] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване, то става „Петко Стоянов 1927“.
Обществени институции
редактиранеСело Свобода към 2025 г. е център на кметство Свобода.[19][20]
В село Свобода към 2025 г. има:
- читалище „Петко Стоянов 1927“;[21][22]
- действащо общинско основно училище „Кирил и Методий“;[23]
- православна църква „Свети пророк Илия“;[24]
- пощенска станция.[25]
Културни и природни забележителности
редактиранеВ местността Сарлъка при археологични разкопки са намерени останки от римско селище.[2] Някога през землището на селото е минавал стар римски път.
Село Свобода е в обхвата на Защитената зона по директивата за местообитанията[26] „Чирпански възвишения“.[27]
Редовни събития
редактиранеОт 20 април 2008 г. в село Свобода се издава вестник „Бинокъл“, който е ежемесечен. Той е обзорен, пише за събития от селото и региона, както и рубрики за история, география, политика, здраве, свободно време и др.[28]
Литература
редактиране- „История на село Свобода“ – автор Д. Стоянов;
- книга „Обикновен живот“ – автор Ил. Шмилев;
- „Етнографско изследване на село Свобода (Алипашиново), Чирпанско“ – автор Иванка Кънчева Мурджева (Панчева).
Личности
редактиране- Родени в Свобода
- Неделчо Монев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[29]
- д-р Тодор Иванов Дедов (1866 – 1942) – математик, роден на 15 март 1866 г. През 1892 г. завършва Висшето училище в София, а през 1895 г. защитава в Цюрих докторска дисертация на тема „Изследвания върху квадратните форми“ и получава докторска степен. Най-напред работи като учител в I софийска мъжка гимназия, а след това за известно време – като преподавател в Софийския университет. Той е един от основателите на Физико-математическото дружество в София. Съвместно с Благой Димитров е автор на следните учебници: 1. Аналитична геометрия на равнината със задачи и решения. Пловдив, 1904. 2. Алгебра за VI и VII класове на мъжките и девическите гимназии и класните училища София, 1908. 3. Сборник от упражнения и задачи по алгебра за I клас. София, 1910. 4. Алгебра и сборник за III клас на мъжките и девическите пълни и непълни средни учебни заведения. София. 1911.[30]
- акад. Петко Радев (1933 – 2017) – кларинетист и педагог;
- Пешко Д. Бойчев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[31]
- проф. Желю Желев – професор по атомна спектроскопия;
- д-р Илия Тонев Шмилев (1923 – 2003) – детски лекар;
- Димо Узунов – баща на актьора Николай Узунов;
- доц. д.и.н. Димитър Стоянов – историк;
- проф. д-р инж. Георги Иванов Вълчев – ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив.
- Тошо Желев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[32]
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 3949, Свобода. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов.
- ↑ Доскорошна гара; към 18 февруари 2025 г. не фигурира в списъка „ЖП бюра и гари в страната“ на БДЖ.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Регистър. Община Чирпан. Свобода. Язовири „Свобода ПИ 000340“ и „Свобода ПИ 000258“, село Свобода. Справка към 18.02.2025 г.
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Свобода, общ. Чирпан, обл. Стара Загора. Справка към 18.02.2025.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2025. (на английски)
- ↑ Иванка Мурджева. Етнографско изследване на с. Свобода (Алипашиново), Чирпанско. 1. София, Фльорир, 2007. ISBN 978-954-8226-94-3. с. 24.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. СВОБОДА (Али Пашиново). (Справка към 18 февруари 2025.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 271К „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Свобода (Алипашиново), Старозагорско (1900-1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 314 „Народна смесена прогимназия – с. Свобода, Старозагорско (1944 - )“; История на фондообразувателя
- ↑ Иванка Мурджева. Етнографско изследване на с. Свобода (Алипашиново), Чирпанско. 1. София, Фльорир, 2007. ISBN 978-954-8226-94-3. с. 28 („2. Училищна просвета“).
- ↑ Иванка Мурджева. Етнографско изследване на с. Свобода (Алипашиново), Чирпанско. 1. София, Фльорир, 2007. ISBN 978-954-8226-94-3. с. 114 („X. Духовна култура“).
- ↑ Иванка Мурджева. Етнографско изследване на с. Свобода (Алипашиново), Чирпанско. 1. София, Фльорир, 2007. ISBN 978-954-8226-94-3. с. 32, 33 и 34 – „3. Читалище“..
- ↑ Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Свобода.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Стара Загора, кметство Свобода
- ↑ Детайлна информация за читалище „Петко Стоянов 1927“, село Свобода, община Чирпан, област Стара Загора
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Петко Стоянов 1927“, село Свобода, община Чирпан, област Стара Загора Справка към 20.02.2025.
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции. Основно училище "Кирил и Методий", село Свобода, община Чирпан, област Стара Загора
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Чирпанска духовна околия, храм "Св. пророк Илия" – с. Свобода.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, Свобода 6230 // Посетен на 2025-02-20.
- ↑ ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Чирпански възвишения (Код в регистъра: BG0000628). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Справка към 21.02.2025 г.
- ↑ По данни към 15 септември 2009 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ ОБУЧЕНИЕТО ПО МАТЕМАТИКА У НАС ОТ 1878 г. ДО СРЕДАТА НА XX В. Тодор Дедов.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
