Фиджи (лек крайцер, 1939)
Фиджи (на английски: HMS Fiji (58), от на английски: Fiji – Фиджи) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Главен кораб на типа „Фиджи“ (Колъни[1] или Краун Колъни[2] – 1-ва серия първа серия).
| „Фиджи“ HMS Fiji (58) | |
 Лекият крайцер „Фиджи“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Лек крайцер от типа „Фиджи“ |
| Производител | John Brown & Company в Клайдбанк, Великобритания. |
| Служба | |
| Поръчан | 20 декември 1937 г. |
| Заложен | 30 март 1938 г. |
| Спуснат на вода | 31 май 1939 г. |
| Влиза в строй | 5 май 1940 г. |
| Потънал | Потопен на 22 май 1941 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| ИМО номер | Номер на вимпела: 58 |
| Водоизместимост | 8670 t (стандартна); 10 896 t (пълна) |
| Дължина | 169,3 m |
| Дължина между перпендикулярите | 163,98 m |
| Ширина | 18,9 m |
| Височина | 9,1 m (по носа); 4,75 m (на мидъла); 5,36 m (на кърмата) при нормална водоизместимост |
| Газене | 5,3 m; 6,04 m (при пълна водоизместимост) |
| Броня | пояс: 83 mm; траверси: 51 mm; палуба: 51 mm; погреби: 83 mm; кули: 51 mm; барбети: 25+25 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
| Мощност | 80 000 к.с. (58,8 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 32,25 възела (59,7 km/h) |
| Далечина на плаване | 6520 морски мили при 13 възела ход; Запас гориво: 1700 t |
| Екипаж | 733 души; 900 по време на война |
| Радиолокационни станции (РЛС) | тип „279“; тип „281“ |
| Девиз | „Rere raka na haloa ka doka na tui“ – „Страхувай се от Бог и почитай краля“. |
| Кръстен в чест на: | Кралската колония на Британската империя Фиджи |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 4x2 102 mm; 2x4 40 mm; 2x4 12,7 mm картечници |
| Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА |
| Самолети | 1 катапулт; 2 хидроплана[~ 1] |
| „Фиджи“ в Общомедия | |
Поръчан на 20 декември 1937 г. и е заложен в John Brown & Company в Клайдбанк на 30 март 1938 г. Крайцерът е спуснат на вода на 31 май 1939 г., ставайки първият кораб носещ това име в британския флот. Влиза в строй на 5 май 1942 г.
Девизът на кораба е: „Rere raka na haloa ka doka na tui“ – „Страхувай се от Бог и почитай краля“.
История на службата
редактиранеНа 4 юни 1940 г. крайцерът се насочва за Източна Индия за завършване на изпитанията, със посещение на Мартиника. С края на изпитанията крайцерът се връща във Великобритания, където на 1 август 1940 г. е зачислен в състава на 18-та ескадра крайцери. Корабът е предназначен за патрулните операции при северозападните подходи и е включен в състава на групата, която трябва да осъществи десанта на британски войски във Вишисткия Дакар (Operation Menace).
Повреда от торпедо на U-32
редактиранеНа 30 август излиза в рамките на тази операция в състава на Съединение „M“: линкорите HMS Barham и HMS Resolution, самолетоносача HMS Ark Royal и тежкият крайцер HMS Devonshire в съпровождение на разрушителите HMS Inglefield, HMS Eclipse, HMS Echo и HMS Escapade. На 31 август Съединението при северозападните подходи се среща с транспортите на борда на които се намират войските. А на 1 септември „Фиджи“, в 18.00 на позиция , е атакуван и повреден от немската подводница U-32. Крайцерът е изпратен в Клайд под ескорт на разрушителя HMS Antelope, влизайки на 4 септември за ремонт в Грийнок, който продължава до 31 януари 1941 г., когато крайцерът се връща в състава на Home Fleet.
През февруари и март крайцерът патрулира при северозападните подходи. На 26 март заедно с крайцера HMS Nigeria „Фиджи“ излиза в Датския пролив за прихващане на немските търговски рейдери.
На 28 март той излиза заедно с линкора HMS King George V и 2 крайцера в търсене на немския джобен линкор Admiral Scheer, който според съобщенията се е промъкнал в Атлантика. Търсенето е безуспешно.
На 30 март заедно с HMS Nigeria излиза за съединение с линейния крайцер HMS Hood, за прикритие на конвойните маршрути Великобритания – Гибралтар от атаките на немски кораби.
На 5 април крайцерът се присъединява в Бискайския залив към Съединение H: самолетоносача HMS Ark Royal, линейният крайцер HMS Renown, малко по-късно и крайцера HMS Sheffield, както и разрушителите на 8-ма флотилия в търсенето на немските линкори „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“.
На 24 април „Фиджи“ е в състава на ескорта на самолетоносача HMS Ark Royal, доставящ самолети за Малта (Operation Dunlop[3]).
На 6 май крайцера влиза в състава на силите (Съединение „F“), предназначени за усилване на Средиземноморския флот: линкора HMS Queen Elizabeth, крайцерите HMS Gloucester и HMS Naiad и отплава от Гибралтар (Operation Tiger). На 8 май Съединение преминава Сицилианските теснини, съпровождано от 6 разрушителя от типа „F“ от състава на Съединение „H“. На 9 май корабите на съединението се срещат с част от корабите на Средиземноморския флот и стават част от ескортните сили на конвоя Tiger. На 10 май корабите са подложени на въздушни атаки, а на 12 май пристигат в Александрия веднага влизайки състава на силите, осъществяващи поддръжка на защитниците на Крит.
На 13 май той се насочва, а на 15 май стоварва в Ираклио подразделения на Лейстерския полк, след което, съвместно с крайцера HMS Gloucester, и разрушителите HMS Havock и HMS Hotspur образува Съединение „B“. От 16 май Съединение „B“, съвместно с линкора HMS Queen Elizabeth съставлява прикритието на разрушителите, които изпълняват прихващането на съдовете на нахлуването на Оста.
На 21 май заедно с крайцера HMS Gloucester влиза в състава на Съединение „A1“, в което освен тях са и линкорите HMS Warspite и HMS Valiant. Това съединение изпълнява ролята на поддръжка на Съединение „C“: крайцерите HMS Naiad, HMS Perth, HMS Calcutta и HMS Carlisle, разрушителите HMS Kandahar, HMS Kingston и HMS Nubian, което е предназначено за атаки над съдовете за нахлуване в пролива Китера.
Гибел
редактиранеНа 22 май двата крайцера на Съединение A1 съвместно с разрушителите HMS Greyhound и HMS Griffin се задържат с излизането от пролива Китера и попадат под масирани въздушни атаки. След една от тях в 13.51, HMS Greyhound е потопен и командващият съединението контраадмирал Кинг заповядва на разрушителите HMS Kandahar и HMS Kingston да спасят екипажа, а на двата крайцера, без да знае, че на крайцерите практически е свършил запасът от зенитни снаряди, да прикриват операцията по спасението. Корабите-спасители са подложение на мощни въздушни атаки, а в 14.56 Кинг узнава за свършилия им боезапас, и им заповядва да се оттеглят, като оставят на мястото своите лодки и салове и възможно най-скоро да се съединят с ескадрата. До този момент няма попадения в тях, но HMS Kingston е повреден от близките разриви.
В 15.30 HMS Gloucester и „Фиджи“ вече се виждат зад кърмата на ескадрата, догонвайки я на висока скорост. Но след 20 минути HMS Gloucester получава няколко попадения (три или четири). Крайцерът спира, обхванат от бушуващи пожари, горната палуба е изкривена. Краят му е близо. „Фиджи“ хвърля своите спасителни салове, но, отчитайки интензивността на въздушните атаки, привършващите боеприпаси и гориво, неговият капитан е принуден заедно с разрушителите да се оттегли на юг. По време на отхода единичен Messerschmitt Bf 109[4] уцелва с бомба „Фиджи“, предизвиквайки намаляване на скоростта и крен. Последвалите атаки водят до още три попадения и в 20.15 крайцерът се преобръща и потъва в точка . Незабавното спасяване на екипажа от разрушителите HMS Kandahar и HMS Kingston е невъзможно поради продължаващите се атаки и те се оттеглят, оставяйки спасателните си средства. След настъпване на тъмнината 523 души от 780 члена на екипажа на крайцера са извадени от водата.
Коментари
редактиране- ↑ Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.
Източници
редактиране- ↑ US Office of Naval Intelligence, Index to Warships of the British Commonwealth (ONI-201), December 1944
- ↑ The Naval Review vol. 36, p. 65 (1948)
- ↑ Peter C. Smith. The Battle-Cruiser HMS Renown, 1916 – 48. Pen and Sword, 2008-10-30. ISBN 978-1-84468-720-6. с. 218. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2021-09-21. Посетен на 2022-10-27.
- ↑ Raven, pp. 120 – 121
Литература
редактиране- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
- Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
- Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, Эксмо, 2012. ISBN 978-5-699-53781-5. с. 112.
- Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980, 444 с. ISBN 0-87021-922-7.
- Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. Seaforth, 2010, 432 с. ISBN 1848320787.
Външни препратки
редактиране- FIJI light cruisers (1940 – 1943) ((en))
- Gordon Smith. Naval-History.net – HMS FIJI // Архивиран от оригинала на 2012-05-15. Посетен на 2011-07-25. (на английски)
- Gudmundur Helgason. uboat.net – The U-boat War 1939 – 1945 HMS Fiji (58) // Архивиран от оригинала на 2012-05-15. Посетен на 2011-07-25. (на английски)
- Mike. World War 2 Cruisers. HMS Fiji // Архивиран от оригинала на 2012-05-15. Посетен на 2011-07-25. (на английски)
- The True Experiences of Mr Leonard Charles, a crewman aboard the ship ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Фиджи (лек крайцер, 1939)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Fiji (1939) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |