Уикипедия

Уолт Дисни Анимейшън Студиос

(пренасочване от Walt Disney Animation Studios)

Уолт Дисни Анимейшън Студиос (на английски: Walt Disney Animation Studios), наричана понякога съкратено Дисни Анимейшън, е американско филмово студио, което създава пълнометражни и късометражни филми за Уолт Дисни Къмпани.

Уолт Дисни Анимейшън Студиос
Walt Disney Animation Studios
Логото на Уолт Дисни Анимейшън Студиос
Седалището на студиото в Рой Е. Дисни Анимейшън Билдинг в Бърбанк, Калифорния.
Типподразделение
Индустрияфилмова
ПредшественикLaugh-O-Gram Studio
Основаване16 октомври 1923 г.
ОснователиУолт Дисни
Рой О. Дисни
СедалищеУест Ривърсайд Драйв 2100, Бърбанк, Калифорния, САЩ
Ключови личностиКларк Спенсър (президент)
Дженифър Лий (главен творчески директор)
Продуктианимационни филми
СобственикУолт Дисни Студиос
Уебсайтwww.disneyanimation.com
Уолт Дисни Анимейшън Студиос в Общомедия

Студиото е основано на 16 октомври 1923 г. от братята Уолт и Рой О. Дисни[1] и е едно от най-старите анимационни студиа в света. Уолт Дисни Анимейшън Студиос е подразделение на Уолт Дисни Студиос и е със седалище в Рой Е. Дисни Анимейшън Билдинг в Бърбанк, Калифорния.[2] От основаването си студиото е произвело 60 пълнометражни филма – от Снежанка и седемте джуджета (1937) до Енканто (2021), и стотици късометражни филма.

Основано като Дисни Брадърс Картун Студио през 1923 г., преименувано на Уолт Дисни Студио през 1926 г., а през 1929 г. е преименувано на Уолт Дисни Прадакшънс, студиото е съсредоточено в производството на късометражни филми, като през 1934 г. разширява продукцията си, включвайки пълнометражни филми, като първият е Снежанка и седемте джуджета от 1937 г., който е един от първите пълнометражни анимационни филми и първият, създаден в САЩ. През 1986 г. по време на голямо корпоративно преструктуриране Уолт Дисни Прадакшънс, прераснало от едно анимационно студио в международна мултимедийна компания, е преименувано на Уолт Дисни Къмпани, а анимационното студио – в Уолт Дисни Фичър Анимейшън, за да го разграничи от останалите подразделения. Сегашното му име е прието през 2007 г., след като Пиксар Анимейшън Студиос е придобито от Дисни през предходната година.

През по-голямата част от своето съществуване студиото е признато за водещо американско анимационно студио,[3] разработило много от техниките, концепциите и принципите, превърнали се в стандартни практики в традиционната анимация.[4] Студиото е пионер в изкуството на сториборда, което се превърнало в стандартна техника както в анимационните филми, така и в кинопроизводството.[5] Звездите на късометражните филми на студиото са Мики Маус, Мини Маус, Доналд Дък, Дейзи Дък, Гуфи и Плуто, които са разпознаваеми герои в популярната култура и талисмани на Уолт Дисни Къмпани.

Уолт Дисни Анимейшън Студиос се управлява от Дженифър Лий (главен творчески директор) и Кларк Спенсър (президент), като продължава продуцирането на филми, използвайки както метода на традиционната анимация, така и метода на компютърно генерираните изображения.

История редактиране

1923 – 1929: Дисни Брадърс Картун Студио редактиране

 
Сградата на Кингсуел Авеню, в която се помещавало студиото от 1923 до 1926 г.[6]

Уолт и Рой О. Дисни основават анимационното студио Дисни Брадърс Картун Студио в Лос Анджелис през 1923 г. и започват да произвеждат поредица от немите късометражни филми Alice Comedies, в които участва детска актриса в анимационния свят.[7] Поредицата Alice Comedies е разпространявана от Уинклър Пикчърс на Маргарет Джей Уинклър, която по-късно разпространява и втора тематична поредица на Дисни чрез Юнивърсъл Пикчърс – изцяло анимирания Oswald the Lucky Rabbit (1927).[7][8] След преместването си в Калифорния братята Дисни първоначално започват работа в гаража на чичо си Робърт Дисни, намиращо се на Кингсуел Авеню 4406 в квартал Лос Фелис в Лос Анджелис, след което през октомври 1923 г. официално откриват студиото си в малка офис сграда, намираща се на Кингсуел Авеню 4651. През февруари 1924 г. студиото се премества в собствен офис на същата улица. През 1925 г. Дисни внасят депозит за помещение на Хиперион Авеню в близкия квартал Силвър Лейк, което става известно с името Хиперион Студио, за да се отличава от предишните местоположения на студиото, а през януари 1926 г. студиото се премества там вече с името Уолт Дисни Студио.[9]

Междувременно, на следващата година Уолт Дисни се опитва да поднови договора си с Уинклър Пикчърс, но Чарлс Минц, който поема бизнеса от Маргарет, след като се жени за нея, иска да принуди Дисни да се съгласи на по-ниско авансово плащане за всеки късометражен филм от поредицата Oswald. Дисни отказва и тъй като Юнивърсъл притежава правата върху Oswald, а не Дисни, Минц създава собствено анимационно студио за създаване на анимационни филми за Освалд. По-голямата част от служителите на Дисни са наети от Минц, а в средата на 1928 г. Дисни сключва договор върху правата за Освалд.[10]

Работейки тайно, докато бившите служители завършват договорите си с Минц, Дисни, главният аниматор на студиото Ъб Айуъркс и малкото останали лоялни служители започват създаването на анимационни филми с нов главен герой на име Мики Маус.[11] Първите два анимационни филма за Мики Маус – Plane Crazy и The Galloping Gaucho, са представени през лятото на 1928 г. За третия анимационен филм за Мики Дисни продуцира саундтрак, като си сътрудничи с музиканта Карл Сталинг и бизнесмена Пат Пауърс. Впоследствие, третият анимационен филм за Мики Маус, Steamboat Willie, е първата анимация на Дисни със синхронизиран звук и има голям успех след дебюта си през ноември 1928 г. в Ню Йорк.[10] Поредицата от филми за Мики Маус, разпространявана от Пауърс чрез Селебрити Прадакшънс, бързо се превръща в най-популярния анимационен сериал в Съединените щати.[10][12] Втората поредица от звукови анимационни филми на Дисни, Silly Symphony, дебютира през 1929 г. с The Skeleton Dance.[13]

1929 – 1940: Silly Symphonies и Снежанка и седемте джуджета редактиране

На 16 декември 1929 г. студиото променя името си на Уолт Дисни Прадакшънс. През 1930 г. възникват финансови спорове между Дисни и Пауърс. Студиото подписва нов договор за дистрибуция с Кълъмбия Пикчърс.[14][15] Пауръс подписва договор с Ъб Айуъркс, който започва да създава карикатури в собствено студио, като няколко години по-късно – през 1940 г. – се връща в студиото на Дисни.[16]

Кълъмбия разпространява късометражните филми на Дисни в продължение на две години, като след изтичането на договора Дисни подписва нов договор с Юнайтед Артистс през 1932 г. През същата година Дисни подписва двугодишен ексклузивен договор с Техниколър за използването на новия 3-лентов цветен филмов процесор,[17] който позволява по-пълноцветното възпроизвеждане на образите. Flowers and Trees от поредицата Silly Symphonies е първият филм, произведен чрез новия процесор на Техниколър,[18] който се радва на голям успех.[19] Всички следващи филми от поредицата са създадени по същия метод.[20][21]

В началото на 30-те години Уолт Дисни разбира, че успехът на анимационните филми зависи от начина на емоционално разказване на историята, която трябва да грабне публиката и да я държи в напрежение[22][23] и това го кара да създаде „сюжетен отдел“ с художници, посветени на развитието на историята, които да разработват сториборда.[24] С добре развити герои и интересна история, филмът Three Little Pigs от поредицата Silly Symphony получава голям успех в боксофиса и поп културата,[25] а тематичната му песен Who's Afraid of the Big Bad Wolf? се превръща в популярен хит.[26]

През 1934 г. Уолт Дисни обявява плановете си пред няколко свои служители да създаде първия пълнометражен анимационен филм. Въпреки присмеха от по-голямата част от филмовата индустрия, която нарича продукцията „глупост на Дисни“, Дисни продължава производството на Снежанка и седемте джуджета,[27] който става първият анимационен пълнометражен филм на английски език и Техниколър. Студиото значително се разширява с утвърдени аниматори, художници от други области и завършили възпитаници на колежа, които се присъединяват към студиото, за да работята върху филма. Продукцията преминава в ориентировъчни и продължаващи курсове на обучение, които започват в студиото през 1932 г.,[4][28] ръководени от главните аниматори Лес Кларк, Норм Фъргюсън и Арт Бабит и преподавани от Доналд Греъм, учител по изкуство от близкия Хунардски институт за изкуство.[4][28] В хода на преподаването Греъм и аниматорите създават много от техниките, които стават ключови в традиционната анимация.[29] Филмите The Goddess of Spring (1934) и The Old Mill (1937) от поредицата Silly Symphonies служат като поле за експериментиране на нови техники като анимацията на реалистични човешки фигури, анимация със специални ефекти, използване на многопланова камера,[30] която разделя слоевете на анимационния филм на няколко части, като се създава усещането, че камерата се движи през анимираната сцена.[31]

 
Уолт Дисни представя всяко едно от седемте джуджета в сцена от оригиналния трейлър от 1937 г. на Снежанка.

Снежанка и седемте джуджета струва на Дисни огромната сума от 1,4 милиона долара (включително 100 000 долара само за разработването на историята). Филмът има безпрецедентен успех, когато е представен през февруари 1938 г. от RKO Radio Pictures, които приемат дистрибуцията на Дисни от Юнайтед Артистс през 1937 г. За кратко филмът е с най-голям ръст за всички времена преди успеха на Отнесени от вихъра две години по-късно,[32][33] натрупвайки над 8 милиона долара при първото си излъчване, което е равностойно на над 145 милиона долара за 1999 г.[4]

По време на производството на Снежанка и седемте джуджета продължава и работата по късометражните филми на Silly Symphonies. Филмите за Мики Маус преминават към Техниколър през 1935 г., като към поредицата са добавени няколко основни герои, сред които кучето на Мики Плуто и техните приятели Доналд Дък и Гуфи. Доналд, Гуфи и Плуто се появяват в самостоятелни филми до 1940 г., а карикатурите на Доналд Дък засенчват популярността на Мики Маус.[34] Поредицата Silly Symphonies приключва през 1939 г., като печели седем награди на Академията.

1940 – 1948: Нови филми, стачка, Втора световна война редактиране

Успехът на Снежанка позволява на Дисни да построи ново, по-голямо студио на учица Буена Виста в Бърбанк, където компанията е със седалище и до днес. Уолт Дисни Прадакшънс прави своето първично публично предлагане на 2 април 1940 г. с Уолт Дисни като президент и председател и Рой Дисни като изпълнителен директор.[35]

Студиото започва производството на нови анимационни филми, като първият е Пинокио, издаден през февруари 1940 г. Първоначално филмът не печели големи приходи от боксофиса.[36] Бюджетът на Пинокио е малко над 2,2 милиона долара – сума два пъти по-висока от тази на Снежанка – като компанията си възстановява 1 милион долара до края на 1940 г., а боксофисът варира между 1,4 и 1,9 милиона долара.[37] Въпреки това, Пинокио печели критиката, а също и две награди Оскар в категориите най-добра оригинална песен и най-добра оригинална музика, като това го превръща в първия филм на студиото, спечелил и критиката, и на наградите Оскар.[38]

Експерименталният филм Фантазия, в който от началото до края звучи музика на оркестър, дирижиран от Леополд Стоковски, е издаден през 1940 г. Продуцирането на филма струва на студиото 2 милиона долара и въпреки че печели 1,4 милиона,[39] Фантазия е на по-голяма загуба от Пинокио.[40] RKO приема разпространението на Фантазия през 1941 г.,[41] като по-късно го преиздава в редактирани версии.[10][42] Въпреки финансовия си провал, Фантазия получава две Почетни награди на Академията на 26 февруари 1942 г. – едната за развитието на иновативната система Fantasound, използвана за създаване на стереоскопичен саундтрак на филма, а другата за Стоковски и приноса му към филма.[43] Голяма част от персонажната система на тези продукции и всички следващи пълнометражни филми до 70-те години се контролират от аниматорите на Уолт Дисни, наречени Деветимата старци, част от които са режисьори или продуценти на филмите на студиото: Франк Томас, Оли Джонстън, Волфганг Райтерман, Лес Кларк, Уорд Кимбъл, Ерик Ларсън, Джон Лаунсбъри, Милт Кал и Марк Дейвис.[44] Други аниматори на Дисни през този период са Норм Фъргюсън, Бил Тайтла и Фред Мур. В отдела по разработване на пълнометражни анимационни филми на Дисни се създава йерархична система – на по-младите аниматори се възлагали задачи върху кратки теми, докато аниматорите с по-висок статус като Деветимата старци работят по пълнометражните филми. Това води до създаването на професионален съюз в студиото.[45]

През май 1941 г. започва стачка на съюза, която приключва през юли-август същата година.[45] Тъй като Уолт Дисни Прадакъшнъс е създадена като обединяваща фирма,[45] Уолт Дисни и няколко служители на студиото са изпратени от правителството на САЩ по политика на добросъседство в Централна и Южна Америка.[46] Стачката в Дисни и последствията от нея водят до напускането на студиото от няколко специалисти по анимация, сред които аниматорите Арт Бабит, Бил Тайтла, Франк Ташлин, Морис Ноубъл, Уолт Кели, Бил Мелендес и Джон Хубли.[45] Хубли, заедно с няколко противници на Дисни, основава студиото Юнайтед Прадакшънс ъф Америка, основен конкурент на Дисни в производството на анимационни филми през 50-те години.[45]

Филмът Дъмбо, създаден по време на стачката, чиято премиера е през октомври 1941 г., се оказва финансов успех за студиото. Той струва на Дисни 950 хиляди долара – половината от бюджета на Снежанка и седемте джуджета, по-малко от една трета от цената на Пинокио и две пети от цената на Фантазия. В крайна сметка Дъмбо събира 1,6 милиона долара.[47] През август 1942 г. е премиерата на филма Бамби, който, подобно на Пинокио и Фантазия, не се представя добре в боксофиса. С бюджет от 1,7 милиона долара, Бамби събира 1,64 милиона долара.[48]

Производството на пълнометражни анимационни филми е временно спряно след излизането на Бамби. Като се имат предвид финансовите неуспехи на някои от последните филми и Втората световна война, която прекъсва голяма част от задграничния кино пазар, финансистите на студиото от Банк ъф Америка му заемат работен капитал, при условие че временно се ограничи до производството на късометражни филми.[10] Проектите Питър Пан, Алиса в Страната на чудесата и Лейди и Скитника са замразени.[10] След влизането на САЩ във Втората световна война, след нападението над Пърл Харбър, студиото помещава над 500 военнослужещи от американската армия, които отговарят за защитата на близките фабрики на самолети от вражески бомбардировачи. В допълнение, няколко аниматори на Дисни са подготвени за борба във войната и студиото е договорено да произвежда съдържание за военно време, за по-специално военно обучение и граждански пропагандни филми. От 1942 до 1943 г. 95 процента от анимационната продукция на студиото е с военна тематика.[49] По време на войната Дисни продуцира военния пропаганден анимационен филм Victory Through Air Power (1943) и поредица от късометражни анимационни филми с латиноамериканска тематика, вдъхновени от мисията на добросъседство от 1941 г., като са създадени и два пълнометражни филма – Салудос амигос (1942) и Тримата кабалерос (1943).[10]

Салудос и Кабалерос задават шаблона за няколко други нискобюджетни филма на Дисни[50][51] като Направи моята музика (1946), Веселби и безгрижие (1947), Време за мелодии (1948) и Приключенията на Икабод и мистър Тоуд (1949). Продължава и производството на късометражи филми, в които основни герои са Доналд Дък, Гуфи и Плуто, като често се появяват Мики Маус, Фигаро, а през 50-те години и Чип и Дейл и мечокът Хъмфри.[52]

Освен това Дисни започва преиздаване на предишните си филми, започвайки с преиздаването на Снежанка и седемте джуджета през 1944 г.,[53] Пинокио през 1945 г. и Фантазия през 1946 г.[54] Преиздаването на филмите на Дисни през седем години се превръща в традиция до 90-те години, когато започва продажба на филмите за домашно видео.[53]

1948 – 1959: Връщане към пълнометражните филми, Буена Виста, край на късометражните филми, съкращения редактиране

 
Оригиналната сграда за анимация на Уолт Дисни Студиос в Бърбанк, Калифорния, която е седалище на анимационния отдел от 1940 до 1984 г.

През 1948 г. Дисни се връща към произвеждането на пълнометражни анимационни филми, като първият е Пепеляшка, базиран на приказката от Шарл Перо. С бюджет от 3 милиона долара, бъдещето на студиото зависи от успеха на филма.[55] След издаването през 1950 г. Пепеляшка жъне успех в боксофиса, като печалбите позволяват на Дисни да продължи продуцирането на пълнометражни анимационни филми през 50-те години.[56] След успеха на Пепеляшка са възобновени проектите за филмите Алиса в Страната на чудесата, Питър Пан и Лейди и Скитника. В допълнение, студиото започва нов амбициозен проект, който отнема голяма част от десетилетието – адаптация на приказката на Братя Грим Спящата красавица, с класическа партритура на Пьотър Чайковски.

Алиса в Страната на чудесата, издаден през 1951 г., не оправдава очакванията от боксофиса и е критикуван при първоначалното му издаване.[57] Питър Пан, издаден през 1953 г., има комерсиален успех, като е обявен за филм с най-големи приходи за годината. През 1955 г. е издаден филмът Лейди и Скитника, който има голям успех, от който и да е пълнометражен филм на студиото, тъй като Снежанка и седемте джуджета печели около 7,5 милиона долара от наеми в северноамериканския боксофис през 1955 г.[58] Лейди и Скитника е първият широкоекранен пълнометражен филм на Дисни, произведен чрез метода CinemaScope,[59] и е първият анимационен филм на Дисни, разпространяван от собствената дистрибуторска компания Буена Виста Дистрибушън.[10]

Към средата на 50-те години вниманието на Уолт Дисни се насочва предимно към нови начинания като игрални филми, телевизия и тематичния парк Дисниленд,[44] производството на анимационните филми е оставено в ръцете на Деветимата старци. Това води до закъснения при одобряването на производството на филма Спящата красавица,[44] който е издаден през 1959 г. С бюджет от 6 милиона долара,[60] това е най-скъпият филм на Дисни до този момент, произведен в силно стилизиран арт стил, създаден от художника Ейвънд Ърл,[60] представен в широк формат Super Technirama 70, с шестстепенно стереофонично звучене.[60] Въпреки това, големите производствени разходи и недостатъчните приходи от касите водят до това, че студиото отчита първата си годишна загуба от десетилетието за фискалната 1960 г.,[60] което е предпоставка за масови съкращения в цялото студио.[61]

В края на десетилетието късометражните филми на Дисни не се произвеждат редовно, като много от служителите от отделите, занимаващи се с тези продукции, напускат компанията или са преназначени да работят по телевизионните програми на Дисни като Клуб Мики Маус и Дисниленд. Докато поредицата Silly Symphonies на Дисни доминира през 30-те години на наградите Оскар за най-добър късометражен филм, същата е изместена от продукциите Том и Джери на Метро-Голдуин-Майер, Шантави рисунки и Весели мелодии на Уорнър Брос, чийто арт стил и стилизирана анимационна техника са възхвалени като по-модерни алтернативи на по-старомодния стил на Дисни.[62] През 50-те години само един късометражен филм на Дисни – Toot, Whistle, Plunk and Boom, печели награда Оскар за най-добър късометражен филм.[63]

1959 – 1966: По-малко пълнометражни филми, последните години на Уолт Дисни редактиране

През 1961 г. Дисни издава Сто и един далматинци, анимационен филм, който популяризира използването на ксерографията по време на процеса на омастиляване и рисуване на традиционна анимация.[10] Използвайки ксерографията, анимационните рисунки могат да бъдат фотохимично прехвърлени, а не традиционното прекопиране на прозрачен лист – метод, използван до този момент.[10] Филмът има успех, като се нарежда на десето място по приходи за 1961 г. с 6,4 милиона долара.[64]

Учебната програма по анимация на Дисни, започнала в студиото преди разработването на Снежанка от 1932 г., води до откриването на Калифорнийския институт по изкуства, основан от Уолт Дисни, Рой О. Дисни и Нелбърт Кунар.[65] Институтът се формира чрез сливането на Института по изкуства Кунар и Музикалната консерватория в Лос Анджелис. Включва разработена от Дисни програма по анимационно изкуство за обучение според образователните степени. Институтът се превръща в алма матер на много от бъдещите аниматори на Дисни и други компании от 70-те години до днес.[65]

Мечът в камъка, издаден през 1963 г., е шестият филм с най-големи приходи (4,75 милиона долара) за годината в Северна Америка.[66] Късометражният филм Мечо Пух и меденото дърво, адаптация на история от Алън Милн, е издаден през 1966 г.,[67] а през 1977 г. е издаден пълнометражният филм Многото приключения на Мечо Пух.[67]

Уолт Дисни умира през декември 1966 г., десет месеца преди да бъде завършен и издаден следващият филм на студиото Книга за джунглата.[68] Филмът има успех,[69] като завършва на четвърто място по приходи за годината.[70]

1967 – 1983: Спад в популярността, назначения и уволнения редактиране

След смъртта на Дисни Волфганг Райтерман продуцира и режисира филми на студиото.[52][71] Седемдесетте години започват за студиото с излизането на филма Аристокотките, който е последният филмов проект, одобрен от Уолт Дисни.[71] През 1971 г. Рой О. Дисни, съоснователят на студиото, умира, а Уолт Дисни Прадакшънс е оставен в ръцете на Дон Тейтъм и Керд Уолкър, които се редуват като председател и изпълнителен директор в припокриващи се условия до 1978 г.[72] Следващият филм, Робин Худ, е създаден със значително намален бюджет.[52] И Аристокотките, и Робин Худ не печелят големи приходи от касите и не се радват на критичен успех.[52][71]

Спасителите, издаден през 1977 г., постига успех, надминавайки последните два филма на студиото.[71] Филмът получава признание от критиката, търговски и финансови резултати и номинация за наглада Оскар, като в крайна сметка е третият филм с най-големи приходи за годината и е най-успешният и известен пълнометражен анимационен филм на Дисни след Книга за джунглата.[52][71] Филмът е преиздаден през 1983 г. заедно с новия филм на Дисни Коледната песен на Мики.[73]

Продукцията Спасителите е началото на промяната в процеса на производство в анимационното студио Дисни[71] – ветераните Милт Кал и Лес Кларк се пенсионират, а местата им са заети от новите таланти Дон Блът, Рон Клемънтс, Джон Мъскър и Глен Кийн.[71][74] Новите аниматори, завършили обучение в програмата по анимация в Калифорнийския институт по изкуства и обучавани от Ерик Ларсън, Франк Томас, Оли Джонстън и Волфганг Райтерман,[71][74] получават първия си шанс да се докажат като професионалисти, работейки по филма Драконът на Пийт от 1977 г., анимация, режисирана от Блът.[52] През септември 1979 г. недоволни от условията, предлагани от Дисни,[75] Блът и няколко други новоназначени аниматори напускат студиото и започват работа в Дон Блът Прадакшънс,[75] което става основен конкурент на Дисни в областта на анимацията през 80-те години.[74]

След 4 години производство филмът Лисицата и хрътката е издаден през 1981 г. Филмът се приема като финансов успех за студиото, а работата продължава по филма Черният казан, адаптация на поредицата от романи Chronicles of Prydain от Лойд Александър.[74]

Черният казан е предназначен да разшири зрителската аудитория, привличайки и по-възрастните зрители, а също и да се покаже талантът на новото поколение аниматори на Дисни, завършили Калифорнийския институт. Освен Кийн, Мъскър и Клемънтс, новото поколение аниматори включва и Андреас Дежа, Майк Гейбриъл, Джон Ласитър, Брад Бърд и Тим Бъртън. Ласитър е уволнен от студиото, след като настоява за продуциране на компютърни анимации,[76][77] но продължава кариерата си като творчески ръководител в Пиксар, пионерно студио за компютърни анимации, което в края на 80-те години започва сътрудничество с Дисни.[76][78][79] По същата причина е уволнен и Бъртън, след като през 1984 г. продуцира късометражния филм Франкенуини. Бъртън се превръща във водещ продуцент и режисьор на игрални филми за Дисни и други студиа. Някои от грандиозните проекти на Бъртън за Дисни са филмите Кошмарът преди Коледа (1993), игралната адаптация Алиса в Страната на чудесата и римейкът Франкенуини (2012).[80][81] След няколко години работа в студиото Бърд също е уволнен заради това, че критикува висшето ръководство на Дисни, тъй като то не поема рискове, свързани с производството на анимационни филми. Впоследствие заема длъжността анимационен режисьор в други студиа, сред които Уорнър Брос Анимейшън и Пиксар.[82]

1984 – 1989: Преструктуриране, завръщане на известността редактиране

 
Рой Е. Дисни (председател, 1985 – 2003 г.), племенник на Уолт Дисни, е ключова фигура в преструктурирането на анимационния отдел след реорганизацията на компания „Дисни“ през 1984 г.

Рон Милър, зет на Уолт Дисни, става президент на Уолт Дисни Прадакшънс през 1978 г. и главен изпълнителен директор през 1983 г.[83] През същата година той разширява отделите за филмова и телевизионна продукция на компанията, като създава подразделението Уолт Дисни Пикчърс, чрез което ще бъдат издавани бъдещите анимационни филми на компанията.[83] След поредица от опити за корпоративно поглъщане през 1984 г., Рой Е. Дисни, син на Рой О. и племенник на Уолт, подава оставка от борда на директорите на компанията и започва своя кампания, наречена „SaveDisney“, като успешно убеждава борда да уволни Милър. Рой Е. Дисни предлага Майкъл Айснер за изпълнителен директор и Франк Уелс за президент на компанията.[84][85] Айснер назначава Джефри Каценберг за председател на подразделението Уолт Дисни Студиос.[74] След като Айснер поема управлението, Черният казан (1985) впоследствие е наречен „дъното“ на анимацията на Дисни.[74] До този момент е най-скъпата продукция на Дисни – 44 милиона долара, Черният казан е търговският провал на компанията.[74] Приходите от боксофиса възлизат на 21 милиона долара, което води студиото до загуба, поставяйки в опасност бъдещето на анимационния отдел.[74]

Между 50-те и 80-те години загубите за Дисни намаляват, тъй като компанията разширява своята дейност, включвайки производството на игрални филми, телевизия и тематични паркове.[74] Като нов изпълнителен директор Айснер обмисля закриването на анимационния отдел. Рой Е. Дисни се намесва, предлагайки да застане начело на анимационния отдел, а през това време Айснер създава подразделението Уолт Дисни Пикчърс Телевижън Анимейшън Груп, което да произвежда по-евтини анимационни филми за телевизията.[84] Назначен от Айснер, Рой Е. Дисни назначава Питър Шнайдер, който да ръководи ежедневните задачи на отдела през 1985 г.[86]

На 1 февруари 1985 г. ръководството на Дисни премества отдела за анимация в Бърбанк, Калифорния. Първият пълнометражен анимационен филм на отдела на новото местонахождение е Базил, великият мишок детектив (1986), започнат от Джон Мъскър и Рон Клементс със заглавието Базил от улица „Бейкър“, но двамата напускат продукцията след провала на Черният казан.[87] Филмът има достатъчен критичен и търговски успех, който да вдъхне увереност на служителите от анимационното студио.[74] По-късно същата година обаче Юнивърсъл Пикчърс в сътрудничество с Амблин Ентъртейнмънт на Стивън Спилбърг издават филма Американска опашка, режисиран от Дон Блът, който надминава успеха на Базил, великият мишок детектив в боксофиса.[88]

Каценберг, Шнайдър и Рой Дисни започват да променят политиката на студиото, увеличавайки броя на служителите и продукциите, като всяка година да бъде издаван нов филм, а не на всеки две или четири години.[74] Първият филм, произведен по новата политика на компанията, е Оливър и приятели (1988), в чийто актьорски състав са Били Джоел и Бет Мидлър, като акцентът е върху модерната поп музика.[74] В същия ден, в който се състои кино премиерата на Оливър и приятели, се състои и премиерата на Земята преди време. Въпреки това, Оливър побеждава по приходи продукцията на Юнивърсъл.[74]

 
Една от сградите, използвани от Уолт Дисни Фичър Анимейшън в периода 1985 – 1995 г., намираща се на Флауър Стрийт 1400 в Глендейл, Калифорния.
 
Друга сграда, използвана от Уолт Дисин Фичър Анимейшън в периода 1985 – 1995 г., намираща се на Ейр Уей 1400 в Глендейл.

През 1988 г. Дисни започва да навлиза в дългогодишната анимационна индустрия в Австралия, закупувайки австралийското студио на Хана-Барбера, като основава подразделението Дисни Анимейшън Австралия.[89]

Докато Оливър и приятели и следващият филм Малката русалка са в процес на създаване, Дисни си сътрудничи с Амблин Ентъртейнмънт и аниматора Ричърд Уилямс, за да създадат Кой натопи Заека Роджър, новаторски игрално-анимационен филм, режисиран от Робърт Земекис, който има лиценз за анимационните герои на други студиа.[90][91] Дисни отваря ново анимационно студио в Англия, ръководено от Уилямс, в което да се създадат анимационните герои за Кой натопи Заека Роджър, като много от аниматорите от калифорнийското студио пътуват до Англия, за да работят върху филма.[74][84] Кой натопи Заека Роджър печели критичен и търговски успех[84] и печели три награди Оскар.[92] Филмът е от ключово значение за подновяване на интереса към американската анимация.[74] Освен самия филм, студиото създава и три късометражни филма за Заека Роджър в края на 80-те и началото на 90-те години.[93][94]

1989 – 1994: Начало на Дисни Ренесанс, успешни продукции, влияние върху анимационната индустрия редактиране

  Основна статия: Дисни Ренесанс

Второто студио, Уолт Дисни Фичър Анимейшън Флорида, е открито през 1989 г., с 40 служители. Офисите му са разположени в тематичния парк Дисни Уърлд в Бей Лейк, Флорида, а на посетителите е позволено да обиколят студиото и да наблюдават аниматорите по време на работа.[95] Същата година студиото издава филма Малката русалка, който се превръща в ключово постижение в историята на Дисни като лентата има най-голям критичен и търговски успех от десетилетия. Режисьори са Джон Мъскър и Рон Клемънтс, участвали и в по-ранни продукции на Дисни. Малката русалка печели 84 милиона долара от северноамериканския боксофис. Партитурите във филма са дело на Алън Менкен, а текстовете на песните – на Хауърд Ашман, който е копродуцент и консултант за сюжета на филма.[74] Малката русалка печели две награди Оскар в категориите най-добра оригинална песен и най-добра оригинална музика.[96]

Малката русалка възобновява интереса към анимацията и мюзикъла.[74][84] Филмът е първият, в който се използва система за прозиводство на компютърна анимация, разработена от Пиксар за Дисни.[74] Малката русалка е и първият от поредица блокбъстъри, издадени в следващото десетилетие от Уолт Дисин Фичър Анимейшън, период станал известен с термина Дисни Ренесанс.[97]

Късометражният анимационен филм с участието на Мики Маус и приятели Принцът и просякът е излъчен с премиерата на Спасителите в Австралия (1990), който е първото анимационно продължение на Дисни и първият филм, оцветен и композиран от компютър, изпалзвайки системата за производство на компютърна анимация.[74] Филмът обаче не постига успеха на Малката русалка.[74] Производството на следващия анимационен филм на Дисни, Красавицата и звярът (1991), започва в Лондон, но е прехвърлено в Бърбанк, след като компанията затваря офиса си в Англия, като се променя форматът му в музикално-забавен, подобно на Малката русалка.[74] Партитурите са дело на Алан Менкен, който композира и песните, макар че умира преди продукцията да бъде завършена, а Хауърд Ашман пише текстовете към тях.[74]

Премиерата на филма е през ноември 1991 г. Красавицата и звярът, режисиран от Кърк Уайз и Гари Трусдейл, има безпрецедентен критичен и търговски успех, по-късно признат за един от най-добрите филми на студиото.[98] Филмът получава шест номинации за Оскар, включително за най-добър филм, и печели в категориите най-добра оригинална музика и най-добра оригинална песен.[99] Приходите от боксофиса на филма възлизат над 145 милиона долара, като получава допълнителни приходи от мърчандайзинга.[100]

Успехите на Малката русалка и Красавицата и звярът създават шаблона на бъдещите филми на Дисни през 90-те години – музикално-забавен формат, с песни в стила на Бродуей и доза напрежение, придружени от маркетинг промоции и мърчандайзинг, насочен към зрители от всички възрасти.[100] В допълнение към утвърдения екип на Дисни, състоящ се от Джон Мъскър, Рон Клементс, Кърк Уайз и Гари Трусдейл, се присъединяват следните художници и режисьори: Роджър Алърс, Роб Минкоф, Крис Сандърс и Бренда Чапман, и водещите аниматори: Глен Кийн, Андреас Дежа, Ерик Голдбърг, Ник Раниери, Уил Фин и други.[100]

Филмът Аладин, чието премиера е през ноември 1992 г., продължава възходящата тенденция в успеха на анимационните филми на Дисни, като печели 504 милиона долара от боксофисите в световен мащаб[101] и две награди Оскар за най-добра оригинална песен и най-добра оригинална музика.[102] С песни от Менкен, Ашман и Тим Райс, който заменя Менкен след неговата кончина,[84] и с гласа на Робин Уилямс,[103] Аладин установява тенденцията известни актьори и актриси да озвучават героите на Дисни,[103] превърнало се в практика и до днес.[103]

През юни 1994 г. се състои премиерата на Цар лъв, режисиран от Роджър Алърс и Роб Минкоф. Филмът е озвучен от Джеймс Ърл Джоунс, Матю Бродерик и Джеръми Айрънс, а песните са написани от Тим Райс и поп звездата Елтън Джон. Приходите на Цар лъв възлизат на 768 милиона долара от световния боксофис,[104] като към 1994 г. поставя рекорд по приходи за анимационен филм,[105] филмът печели милиони и от мърчъндайзинга и продажбите на саундтрака.[100]

 
Друга сграда, намираща се на Глендейл, в която се помещава Уолт Дисни Фичър Анимейшън от началото на 90-те години.

Аладин и Цар лъв са филмите с най-големи приходи в световен мащаб за съответните години.[106][107] Между тези две вътрешни продукции Дисни продуцира филма Кошмарът преди Коледа на бившия си аниматор Тим Бъртън.[108] Анимацията отново става все по-важна и доходоносна част от бизнеса на Дисни. Компанията започва да разширява дейността си. До водещото калифорнийско студио е построена нова сграда,[100] в която се помещава Дисни Фичър Анимейшън, открита през 1995 г.[74][100] Студиото във Флорида, открито през 1992 г., също е разширено, а едно от студиата на Дисни в парижкото предградие Монтрьой[109] – бивше студио на братя Бризи[109] – се преименува на Уолт Дисни Фичър Анимейшън Париж, където са произведени филмите Гуфи (1995) и части от следващите филми на компанията.[74] Дисни започва да произвежда филми, издавани директно за домашна употреба, които са продължения на успешните им анимации, като Завръщането на Джафар (1994), продължение на Аладин и начало на телевизионния сериал Аладин. Анимационните филми на Дисни Красавицата и звяра и Цар лъв получават своите музикални адаптации на Бродуей през 1994 и 1997 г. съответно.[100]

Джефри Каценбърг и екип на Дисни са включени в разработването и производството на Играта на играчките[84] – първия изцяло компютърно анимиран филм, произведен някога.[84] Играта на играчките е продуциран за Дисни от Пиксар и режисиран от бившия аниматор на Дисни Джон Ласитър,[84] когото Питър Шнайдър неуспешно се опитва да наеме обратно след успеха на късометражния филм на Пиксар Tin Toy (1988).[74] Издаден през 1995 г., Играта на играчките получава одобрението на критиците[84][110][111] и търговски успех,[84][112] Пиксар подрисва договор за пет филма с Дисни. Двете компании си сътрудничат в производството на филмите Приключението на бръмбарите (1998), Играта на играчките 2 (1999), Таласъми ООД (2001) и Търсенето на Немо (2003).[84]

1994 – 1999: Край на Дисни Ренесанс, намаляващи постъпления редактиране

 
Логото на Уолт Дисни Фичър Анимейшън, използвано от 1997 до 2006 г.

Възникват притеснения в Дисни, по-специално от страна на Рой Е. Дисни, за това, че шефът на студиото Джефри Каценберг има твърде много заслуги за успеха на филмите на компанията от началото на 90-те години.[74] Президентът на Дисни Франк Уелс загива в катастрофа с хеликоптер през 1994 г., а Каценберг лобира изпълнителният директор Майкъл Айснер да заеме президентския пост. Това поражда напрежение между Каценберг, Айснер и Дисни, като в крайна сметка Каценберг е принуден да си подаде оставката,[84] а неговото място е заето от Джо Рот.[84] На 12 октомври 1994 г. Каценберг става един от основателите на Дриймуъркс, чието анимационно подразделение се превръща в основен конкурент на Дисни в областта на анимацията,[84][100] с първите си два пълнометражни анимационни филма – Мравката Z и Принцът на Египет.[113]

За разлика от продукциите от началото на 90-те години, анимационните филми на Дисни от средата на същото десетилетие отбелязват намаляваща възвръщаемост на приходите. Филмът Покахонтас, издаден през лятото на 1995 г., е критично и търговско разочарование в сравнение с предшествениците си,[84] събирайки 346 милиона долара в световен мащаб.[114] Филмът печели две награди Оскар.[115] Следващият филм, Гърбушкото от Нотр Дам (1996), частично произведен в парижкото студио на компанията,[109] получава добри отзиви от критиката и събира 325 милиона долара в световен мащаб.[116] През следващото лято Херкулес събира 252 милиона долара от световния боксофис и получава положителни отзиви,[117] но се явява началото на упадъка на традиционните анимационни филми. Производствените разходи на студиото се увеличават – от 79 милиона долара общи разходи (производство, маркетинг и други разходи) за Цар лъв през 1994 г. до 179 милиона долара за Херкулес 3 години по-късно.[84] Дисни зависи от популярността на новите си филми, за да равива мърчандайнзинга, атракционите за тематичния си парк, продълженията за домашна употреба и телевизионните програми в другите си подразделения.[100]

Мулан (1998), първият филм, произведен предимно в студиото във Флорида,[118] печели 305 милиона долара от световния боксофис. През следващото лято Тарзан, режисиран от Кевин Лима и Крис Бък, има голям бюджет от 130 милиона долара[84] и печели 448 милиона в световен мащаб.[119] Песента от филма в изпълнение на поп звездата Фил Колинс води до значителни рекордни продажби и награда Оскар в категория най-добра оригинална песен.[120]

През октомври 1999 г. Dream Quest Images, студио за специални ефекти, закупено от Уолт Дисни Къмпани през април 1996 г., за да замени Буена Виста Вижуал Ефектс,[121] е обединено с Уолт Дисни Фичър Анимейшън, за да образува подразделението, наречено Сикрет Лаб.[122] Сикрет Лаб продуцира филма Динозавър, издаден през май 2000 г.[123] Продукцията, струваща 128 милиона долара, печели 349 милиона долара в световен мащаб, под очакванията на студиото,[84] Сикрет Лаб е закрита през 2001 г.[124]

2000 – 2006: Загуби, корпоративни въпроси редактиране

Фантазия 2000, продължение на филма от 1940 г., е проект на Рой Е. Дисни от 1990 г.,[84][125] издаден на 1 януари 2000 г. Фантазия 2000 е първият пълнометражен анимационен филм, създаден и разпространяван в IMAX формат.[126] През юни същата година се състои стандартната кино премиера, бюджетът на филма възлиза на 90 милиона долара, а приходите – също на 90 милиона долара,[84] което води до загуба за студиото от около 100 милиона долара.[84][127] Шнайдер напуска поста си като президент на Уолт Дисни Фичър Анимейшън през 1999 г., за да стана президент на Уолт Дисни Студиос.[84] Томас Шумахер, който е вицепрезидент на Шнайдер, е новият президент на Уолт Дисни Фичър Анимейшън.[84] Шумахер е натоварен със задачите да съкрати разходите, включително намаляване на заплатите и съкращаване на служители (от 2200 души през 1999 г. до 1200).[128][129]

През декември 2000 г. е представен Омагьосаният император. Филмът печели 169 милиона долара в световен мащаб.[130] Атлантида: Изгубената империя (2001), опит за разбиване на формулата на Дисни чрез преминаване в екшън приключение, получава смесени отзиви и печели 186 милиона долара в световен мащаб срещу бюджет от 120 милиона долара.[84][128][131]

Забележителните успехи на анимационните филми на Пиксар и Дриймуъркс от 2001 г. като Таласъми ООД и Шрек съответно, срещу по-малката възвръщаемост на Дисни с Омагьосаният император и Атлантида: Изгубената империя, водят до схващането, че традиоционно рисуваната анимация е остаряла и демоде.[100][132][133] През март 2002 г., точно след успешната премиера на анимационния филм на Блу Скай Студиос Ледена епоха,[100] Дисни уволнява повечето си служители от студиото на Фичър Анимейшън и започва да се ориентира към анимационни филми.[100][134] На няколко служители са предложени позиции, създаващи компютърна анимация, а парижкото студио е затворено през 2003 г.[135]

Студиото в Бърбанк продължава производството на планираните традиционно рисувани анимации Планетата на съкровищата и Бандата на кравите. Планетата на съкровищата е реализиран в IMAX формат и получава положителни отзиви, но е финансово неуспешен след премиерата му през ноември 2002 г.[84][136] 2D отделите на студиото в Бърбанк са затворени в края на същата година след завършването на Бандата на кравите.[100][137]

Междувременно производството на пълнометражни анимационни филми продължава в студиото на Фичър Анимейшън Флорида, където филмите се създават, но с по-ниски разходи.[134] Филмът Лило и Стич (2002) е комедия, с драматична нотка, написана и режисирана от Крис Сандърс и Дийн Деблоа,[133] става първият хит на студиото след Тарзан,[84] с бюджет от 80 милиона долара печели 273 милиона долара от световния боксофис.[138]

По това време повечето пълнометражни филми на Дисни от 90-те години получават своите продължения, издадени директно за домашна употреба, или телевизионни сериали (или и двете), продуцирани от анимационния отдел на Дисни Телевижън. През февруари 2002 г. е издадено на VHS и DVD продължението Завръщане в Невърленд на филма от 1953 г. Питър Пан. Така Дисни започва да издава по-нискобюджетни филмови продължения, директно с видео премиери.[100][139]

През 2003 г. Том Шумахер е назначен за президент на Буена Виста Театрикал Груп, а Дейвид Стейнтън, тогава президент на Уолт Дисни Телевижън Анимейшън, поема управлението на Уолт Дисни Фичър Анимейшън. Стейнтън наблюдава отдела на Дисни за филми, издавани директно за домашна употреба, Дисни Тун,[140] чийто контрол е прехвърлен на Уолт Дисни Фичър.[141]

Под управлението на Стейнтън студиото във Флорида завършва Братът на мечката, който не се представя толкова добре, колкото Лило и Стич, в критично и финансово отношение.[84] На 12 януари 2004 г. Дисни обявява затварянето на студиото си във Флорида.[84][100] След неуспеха на Бандата на кравите през април 2004 г.,[142] Дисни, ръководена от изпълнителния директор Боб Ламбърт,[143] официално обявява преобразуването на Уолт Дисни Фичър Анимейшън в изцяло CGI студио – процес, започнал две години по-рано,[132][144] вече с 600 служители[132] компанията започва да продава цялата си техника за традиционна анимация.[100]

След излизането на Братът на мечката през ноември 2003 г., председателят на Фичър Анимейшън Рой Е. Дисни се оттегля от Уолт Дисни Къмпани, като започва втората си кампания „SaveDisney“, подобна на тази, чрез която принуждава Рон Милър през 1984 г. да напусне компанията. Този път кампанията е срещу Майкъл Айснер,[84] с когото имат различия по отношение на управлението на компанията.[132]

Разговорите между Айснер и изпълнителния директор на Пиксар Стив Джобс, свързани с условията за подновяване на сделката за дистрибуция на Дисни-Пиксар, завършват неуспешно през януари 2004 г.[84][132][145]

През 2005 г. Дисни издава първия си изцяло компютърно анимиран филм – Чикън Литъл. Филмът има задоволителен успех в боксофиса, събирайки приходи в размер на 315 милиона долара в световен мащаб,[146] но не е приет добре от критиката.[147] По-късно същата година, след двугодишната кампания на Рой Е. Дисни, Айснер обявява, че подава оставка и назначава Боб Айгър, тогава президент на компания Дисни, за председател и главен изпълнителен директор.[84]

2006 – 2009: Възход, придобиване на Пиксар, преименуване редактиране

 
Джон Ласитър (главен творчески директор, 2006 – 2018, вляво) и Едуин Катмул (президент, 2006 – 2018, вдясно) започват работа в Дисни след придобиването на Пиксар и се посвещават на съживяването на Уолт Дисни Анимейшън Студиос след неуспеха на студиото от началото на 2000-те.

По-късно Айгър споделя: „все още нямах цялостно усещане за това колко е западнала анимацията на Дисни“. Той описва историята от началото на 90-те години като „изпъстрена от куп скъпи провали“ като Херкулес и Чикън Литъл; „скромните успехи“ като Мулан и Лило и Стич, които са критично и търговски неуспешни в сравнение с филмите от Дисни Ренесанса.[145] След като Айгър става изпълнителен директор, Джобс възобновява преговорите с Дисни.[148] На 24 януари 2006 г. Дисни обявява, че ще придобие Пикаср за 7,4 милиарда долара,[149] като сделката приключва през май същата година.[148][150][151] Айгър вярва, че Дисни Анимейшън се нуждае от ново ръководство[145] и назначава Джон Ласитър за главен творчески директор и Едуин Катмул за президент.[150]

Докато ръководството на Дисни обсъжда закриването на Фичър Анимейшън като излишно, Катмул и Ласитър решават да променят политиката на студиото.[152] Ласитър споделя: „нямаше да допуснем затварянето на студиото. Бяхме решени да спасим наследството на невероятното студио на Уолт Дисни, като го върнем на нивото, което му се полага. Спасяването на студиото беше на нашите плещи“.[153] Ласитър и Катмул привличат аниматорите от 80-те години, напуснали студиото – Рон Клементс, Джон Мъскър, Ерик Голдбърг,[77] Марк Хен, Андреас Дежа, Брус Смит и Крис Бък.[154] Макар че са под обща собственост и управление, Катмул и Ласитър очертават линия между Фичър Анимейшън и Пиксар за това, че всяко студио е отговорно единствено за собствените си проекти, като не е разрешено наемането на аниматори от другото. Позицията на Катмул и Ласитър е, че двете студиа не трябва да се сливат, тъй като това би бил грешен подход.[155][156] Катмул и Ласитър въвеждат във Фичър Анимейшън модела на управление на Пиксар за студио, управлявано от режисьор, а не от изпълнителни директори.

През 2007 г. Ласитър преименува Уолт Дисни Фичър Анимейшън в Уолт Дисни Анимейшън Студиос[157] и препозиционира студиото като анимационна компания, създаваща както традиционни, така и компютърно анимирани филми.

През 2007 г. студиото издава Семейство Робинсън, втория си изцяло CGI филм, който печели 169,3 милиона долара в световен мащаб.[158] През същата година Диснитун Студиос е преструктуриран и започва да работи като отделно звено под контрола на Ласитър и Катмул.[159] Директната намеса на Ласитър в следващия филм на студиото, Американско куче, води до напускането на режисьора Крис Сандърс,[160] който се присъединява към екипа на Дриймуъркс.[161] Крис Уилямс и Байрън Хауърд са новите режисьори на продукцията, която е преименувана на Гръм, чиято премиера е през 2008 г. и получава положителни отзиви от критиката като се превръща в първия филм на Дисни след Лило и Стич, спечелил критиците.[162] Филмът има умерен финансов успех и получава номинация от Академията за категорията най-добър анимационен филм.[152]

Принцесата и жабокът (2009), режисиран от Рон Клемънтс и Джон Мъскър, е първият традиционно рисуван филм на студиото от пет години. Връщането към музикално-комедийния формат от 90-те години, с музика от Ранди Нюман,[163] филмът получава положителни отзиви от критиката и е номиниран за Оскар в две категории – за най-добър анимационен филм, и две номинации за най-добра оригинална песен.[164] С бюджет от 105 милиона долара, продукцията печели 267 милиона долара в световен мащаб и се приема като слабо представяне поради конкуренцията с Аватар.[152] В допълнение, компанията е обвинена, че използва в заглавието на филма думата „принцеса“, като за следващите си продукции Дисни използва символични заглавия – Рапунцел става Заплетена,[165] а Снежната кралица – Замръзнала[166][167][168][169][170] През 2014 г. аниматорът на Дисни Том Сито сравнява боксофиса на Принцесата и жабокът с този на Базил, великият мишок детектив (1986).[171] През 2009 г. студиото продуцира специално за телевизионната мрежа на Ей Би Си коледния късометражен филм Prep & Landing.[172]

2010 – 2018: Продължение на обновяването, напускането на Джон Ласитър и Ед Катмул редактиране

След Принцесата и жабокът студиото издава Рапунцел и разбойникът, компютърно генерирана музикална адаптация на приказката Рапунцел от Братя Грим, с песни от Алън Менкен и Глен Слейтър. Разработването започва през 2002 г. под ръководството на Глен Кийн,[144] Рапуцнел и разбойникът, режисиран от Байрън Хауърд и Нейтън Грино, е издаден през 2010 г. и печели положителни отзиви от критиката и значителен търговски успех.[173][174] Филмът е номиниран за няколко отличия, а световният му боксофис възлиза на 591 милиона долара, като се превръща в третия най-успешен филм на студиото дотогава.[175]

През 2011 г. се състои премиерата на Мечо Пух, нов пълнометражен анимационен филм, базиран на героите от историите за Мечо Пух от Алън Милн, като печели критиците, но не получава очаквания търговски успех.[176] Разбивачът Ралф, режисиран от Рич Мур, е издаден през 2012 г. и получава положителни отзиви от критиката и значителен търговски успех. Филмът печели множество награди, включително Ани за най-добър пълнометражен анимационен филм, награда на критиката на за най-добър пълнометражен анимационен филм, а също номинации за Златен глобус за най-добър анимационен филм и Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм.[177][178][179][180] Приходите на филма в световен мащаб възлизат на 471 милиона долара.[181] В допълнение, студиото печели първата си награда Оскар за късометражен филм от 44 години с Човекът с листовете (2012).[182][183] Режисьор на филма е Джон Карс. За Човекът с листовете се използва нов софтуер, разработен от студиото, който обединява ръчно рисувани и компютърни техники за анимация в рамките на един и същи герой, за да се създаде уникален „хибрид“. Според продуцентката Кристина Рийд, студиото продължава да развива техниката за бъдещи проекти,[183] включително анимационни филми.[176]

През 2013 г. студиото освобождава деветима от своите аниматори, сред които Ник Раниери и Рубен А. Акино,[184] което води до спекулации в блоговете, че Дисни изоставя традиционно рисуваната анимация, слух, който е опроверган от компанията.[185] През същата година се състои премиерата на Замръзналото кралство, музикален компютърно генериран филм, превърнал се в блокбъстър, вдъхновен от приказката Снежната кралица от Ханс Кристиан Андерсен. Режисьори на филма са Крис Бък и Дженифър Лий, а песните са дело на екипа от Бродуей Робърт Лопес и Кристен Андерсън-Лопес.[186] Това е първият филм на Дисни, който печели над 1 милиард долара от световния боксофис.[177][186][187] Замръзналото кралство е и първият филм на Дисни, който печели награда Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм (категория, започнала от 2001 г.), както и първият след Тарзан, спечелил награда на Академията.[188] Филмът е излъчен в кината заедно с Get a Horse!, нов късометражен анимационен филм за Мики Маус, съчетаващ черно-бяла рисувана анимация и пълноценна компютърно генерирана графика.[189]

Следващият пълнометражен филм на студиото, Героичната шесторка, комедийно-приключенски компютърно генериран филм, вдъхновен от едноименния комикс на Марвел Комикс, е издаден през ноември 2014 г.[190] За филма студиото разработва нов софтуер за изобразяване на светлина, наречен Hyperion, който се използва и в следващите филми.[191] Героичната шесторка получава одобрението на критиката[192] и печели награда Оскар в категория най-добър пълнометражен анимационен филм.[193] Филмът е придружен в кината от анимационния късометражен филм Feast, който печели Оскар за най-добър късометражен анимационен филм.[194] През същия месец е обявено, че генералният мениджър Андрю Милстейн е повишен в президент на Уолт Дисни Анимейшън Студиос.[195]

През март 2016 г. студиото издава анимационния пълнометражен филм Зоотрополис.[196] Филмът има критичен и комерсиален успех, като приходите му възлизат на 1 милиард долара в световен мащаб и печели награда Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм.[197][198][199][200]

Смелата Ваяна, фантастично-приключенски анимационен филм, е издаден през ноември 2016 г.[201] Филмът е излъчен в кината заедно с късометражния филм Inner Workings.[202] Смелата Ваяна получава положителни отзиви от критиците и търговски успех, като събира приходи в размер на над 600 милиона долара от свеновния боксофис и получава две номинации за Оскар.[203]

През ноември 2017 г. Джон Ласитър обявява, че излиза в шестмесечен отпуск. Според различни информационни бюлетини, той е имал предполагаеми сексуални посегателства спрямо служителите на компанията.[204][204][205] На 8 юни 2018 г. е съобщено, че Ласитър ще напусне Дисни и Пиксар в края на годината, след като компанията решава да не подновява договора му, но ще поеме консултантска роля, докато не изтече договорът.[206][207] На 19 юни 2018 г. е обявено, че Дженифър Лий поема поста главен творчески директор на Дисни Анимейшън.[207][208]

На 28 юни 2018 г. подразделението на студиото Диснитун Студиос е закрито, което води до освобождаването на 75 аниматори и служители.[209] На 23 октомври 2018 г. е съобщено, че Ед Катмул ще се пенсионира в края на същата година и ще остане в ролята на съветник до юли 2019 г.[210]

През ноември 2018 г. студиото издава продължението на Разбивачът Ралф, озаглавено Ралф разбива интернета.[211] Филмът събира над 500 милиона долара приходи в световен мащаб и получава номинации за най-добър пълнометражен анимационен филм на наградите Златен глобус и Оскар.[212][213][214]

2019–настояще редактиране

През август 2019 г. е обявено, че Андрю Милстейн подава оставка, за да поеме длъжността съпредседател на Блу Скай Студиос заедно с Робърт Беърд, а Кларк Спенсър е назначен за президент на Дисни Анимейшън Студиос.[215][216]

През октомври 2019 г. е съобщено, че Карлос Лопес Естрада, Сузи Юнеси заедно с ветераните на Дисни Джоси Тринидад и Марк Смит работят над четири оригинални филма.[217]

Следващият пълнометражен анимационен филм на Дисни е Замръзналото кралство II, чиято премиера се състои през ноември 2019 г.[218] Приходите на филма в световен мащаб възлизат на над 1 милиард долара и получава номинация за Оскар в категорията най-добра оригинална песен. Според компанията, Замръзналото кралство II е най-печелившият анимационен филм за всички времена.[219][220][221]

Студио редактиране

Управление редактиране

Уолт Дисни Анимейшън Студиос се управлява от Дженифър Лий (главен творчески директор от 2018 г.) и Кларк Спенсър (президент от 2019 г.)

Бивши президенти на студиото са Андрю Милстейн (ноември 2014 г. – юли 2019 г.),[208][215] Едуин Катмул (юни 2007 г. – юли 2019 г.), Дейвид Стейнтън (януари 2003 г. – януари 2006 г.), Томас Шумахер (януари 2000 г. – декември 2002 г.) и Питър Шнайдер (1985 г. – декември 1999 г.).[222]

Други бивши ръководители на Дисни, които са упражнявали голямо влияние, са Джон Ласитър (2006 – 2018, главен творчески директор на Уолт Дисни Анимейшън Студиос), Рой Е. Дисни (1972 – 2009, главен изпълнителен директор и председател на Уолт Дисни Анимейшън Студиос), Джефри Каценберг (1984 – 1994, председател на Уолт Дисни Студиос), Майкъл Айснер (1984 – 2005, главен изпълнителен директор на Уолт Дисни Къмпани) и Франк Уелс (1984 – 1994, президент на Уолт Дисни Къмпани). След кончината на Рой Е. Дисни през 2009 г. централата на Уолт Дисни Анимейшън Студиос в Бърбанк е именувана в негова чест – Рой Е. Дисни Анимейшън Билдинг – през май 2010 г.[223]

Локации редактиране

 
Южната страна на Рой Е. Дисни Анимейшън Билдинг, погледната от обществения парк, който я отделя от магистрала Вентура.

От 1995 г. Уолт Дисни Анимейшън Студиос е със седалище в Рой Е. Дисни Анимейшън Билдинг в Бърбанк, Калифорния, където се намира първата сграда на студиото (сега се помещават корпоративни офиси). Пред фоайето на сградата се поставена голяма версия на прочутата шапка от сегмента Чиракът на магьосника от пълнометражния анимационен филм Фантазия (1940).[224] Дисни Анимейшън споделя местоположението си с Ей Би Си Студиос.

До средата на 90-те години Дисни Анимейшън работи от комплекса Еър Уей, състоящ се от стари хангари и офис сгради в Гранд Сентръл Бизнес Център, индустриален парк на мястото на бившето летище Гранд Сентръл[225] на около 3,2 км източно от град Глендейл. Отделът Диснитун Студиос е базиран в Глендейл. Архивът на Дисни Анимейшън, днес известен като Библиотека за изследвания на анимацията,[226] също се намира в Глендейл.[227] За разлика от сградите в Бърбанк, Библиотеката се намира в неописна офис сграда близо до Гранд Сентръл Криейтив Кампус на Дисни. Разположена на 12 000 квадратни фута Библиотеката е дом на над 64 милиона артикула (скици, рисунки и т.н.) на анимационни произведения от 1924 г. насам; поради значението ѝ за компанията, Дисни изисква посетителите да се съгласят да не разкриват точното местоположение на сградата в Глендейл.[227]

По-рано Дисни има студиа за пълнометражни филми в Монтрьой (предградие на Париж)[109] и Бей Лейк, Флорида (близо до Орландо, в холивудските студиа на Дисни, където се намира един от четирите тематични парка на компанията в света).[133] Парижкото студио е закрито през 2002 г.,[228] а студиото във Флорида – през 2004 г.,[228] превърнато е в офис сграда, като в част от нея се помещава Star Wars Launch Bay.

През ноември 2014 г. Дисни Анимейшън започва 16-месечно реновиране на Рой Е. Дисни Анимейшън Билдинг,[229][230] за да ремонтира онова, което Катмул нарича интериор на „тъмница“.[231] Например, интериорът е толкова претъпкан, че не може лесно да се организират срещи на високо ниво с всички присъстващи служители.[232] Дисни не разкрива разходите за обновяването, но тогавашният главен творчески директор Джон Ласитър разкрива, че „целият център на втория етаж ще има атриум; искаме да направим тази сграда толкова красива, че да бъде достойна за артистичните таланти, работещи в нея“. Освен това е съобщено, че шапката на магьосника ще се постави над главния вход на сградата. Ласитър заявява: „Ще има великолепно стълбище, което се изкачва нагоре в шапката, това е наистина страхотен символ, като влизате в сградата чрез магията на шапката на Мики Маус“.[233] Поради обновяването служителите на студиото са временно преместени от Бърбанк в най-близкото разположено студийно пространство, контролирано от Дисни – сградата на Диснитун Студиос в индустриалния парк в Глендейл и в стар склад, намиращ се в Северен Холивуд под западния подход към летището Боб Хоуп.[234][235] Реновирането приключва през октомври 2016 г.[235]

Продукции редактиране

Пълнометражни филми редактиране

  Основна статия: Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос

Уолт Дисни Анимейшън Студиос създава анимационни филми в серия анимационни техники като традиционна анимация, компютърна анимация, комбинация от двете и анимация в комбинация с истински актьори. Първият филм на студиото е Снежанка и седемте джуджета, който излиза на 21 декември 1937 г.,[236] а най-новият филм е Замръзналото кралство II, чиято премиера е на 22 ноември 2019 г.[237]

Късометражни филми редактиране

След Alice Comedies от 20-те години на миналия век Уолт Дисни Анимейшън Студиос продуцират поредица от късометражни филми като анимационните филми за Мики Маус и сериала Silly Symphonies. Много от тези късометражни филми предоставят среда на студиото да експериментира с нови технологии, които използват в процеса на създаване на филми, като синхронизиране на звука в Steamboat Willie (1928),[238] интегриране на процеса на Техниколър в Flowers and Trees (1932), многопланова камера в The Old Mill (1937),[239] ксерографски процес в Goliath II (1960)[240] и ръчно нарисувана и копютърно геренирана анимация в Off His Rockers (1992),[241] Paperman (2012)[183] и Get a Horse! (2013).[189]

Вижте също редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Уолт Дисни Анимейшън Студиос.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Studio Entertainment
  2. ↑ Walt Disney Animation Studios – Our studio
  3. ↑ Cavalier, Stephen (2011). The World History of Animation. Berkeley, California: University of California Press. с. 14 – 16. ISBN 978-0-520-26112-9.
  4. ↑ а б в г Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. с. 84 – 86, 144 – 151. ISBN 978-0-19-802079-0.
  5. ↑ Tumminello, Wendy (2005). Exploring Storyboarding. Clifton Park, NY: Thomson Delmar Learning. p. 20. ISBN 978-1-4018-2715-1.
  6. ↑ You can get tattoos and photocopies in the Los Feliz building where Walt Disney once made magic // Los Angeles Times. Tribune Publishing, March 25, 2016. Посетен на April 11, 2016.
  7. ↑ а б Alice Gets Rolling
  8. ↑ Oswald, архив на оригинала от 2 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171202203723/http://www.waltdisney.org/content/oswald, посетен на 2 август 2020 
  9. ↑ The Wait Disney Studios History
  10. ↑ а б в г д е ж з и к Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Random House. с. 347. ISBN 978-0-679-75747-4.
  11. ↑ A Famous Train Ride
  12. ↑ The Golden Age of Mickey Mouse
  13. ↑ The Skeleton Dance Premieres
  14. ↑
    • The Disney Touch, by Ron Grover, 1991.
    • Disneyana: Walt Disney Collectibles, by Cecil Munsey, 1974. с. 31.
    • Holliss, Richard. The Disney Studio Story. 1988.
    • Building a Company – Roy O. Disney and the Creation of an Entertainment Empire, by Bob Thomas, 1998. с. 137.
    • Walt Disney – The Triumph of the American Imagination, by Neal Gabler, 2006. с. 330.
  15. ↑ WaltandRoy Sign a New Deal // Архивиран от оригинала на 2015-10-01. Посетен на June 2, 2014.
  16. ↑ Ub Iwerks Resigns
  17. ↑ Color Coming, архив на оригинала от 14 март 2016, https://web.archive.org/web/20160314045419/http://waltdisney.org/content/color-coming, посетен на 2 август 2020 
  18. ↑ Flowers and Trees
  19. ↑ Flowers and Trees Wins an Academy Award®
  20. ↑ Walt Disney at the Museum?
  21. ↑ Once Upon a Time: Walt Disney: The Sources of Inspiration for the Disney Studios // fps magazine. Архивиран от оригинала на 2017-07-14. Посетен на May 21, 2008.
  22. ↑ Lee, Newton; Krystina Madej (2012). Disney Stories: Getting to Digital. London: Springer Science+Business Media. с. 55 – 56. ISBN 978-1-4614-2101-6.
  23. ↑ Krasniewicz, Louise (2010). Walt Disney: A Biography. Santa Barbara: Greenwood. pp. 60 – 64. ISBN 978-0-313-35830-2.
  24. ↑ Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Random House. с. 181 – 189. ISBN 978-0-679-75747-4.
  25. ↑ Huffing and Puffing about Three Little Pigs
  26. ↑ Ehrbar, Greg (2006). Mouse Tracks: The Story of Walt Disney Records (First ed.). Jackson, MS: University Press of Mississippi. с. 6. ISBN 1-61703-433-9.
  27. ↑ Disney's Art of animation : from Mickey Mouse to Beauty and the Beast
  28. ↑ а б Thomas, Bob (1991). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast. New York.: Hyperion. с. 66. ISBN 1-56282-899-1.
  29. ↑ Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. pp. 84 – 86, 144 – 151. ISBN 978-0-19-802079-0.
  30. ↑ Multiplane Cameras, архив на оригинала от 25 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200925115935/https://animationschooldaily.com/multiplane-cameras/, посетен на 3 август 2020 
  31. ↑ Thomas, Bob. Walt Disney: An American Original. Simon & Schuster, 1976, с. 134.
  32. ↑ Cartoons that Time Forgot
  33. ↑ Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. с. 84 – 86, 144 – 151.
  34. ↑ Donald Duck
  35. ↑ Disney History
  36. ↑ Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. с. 269 – 273, 602. ISBN 978-0-19-802079-0.
  37. ↑ Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. с. 318, 602. ISBN 978-0-19-802079-0.
  38. ↑ Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. с. 134. ISBN 978-1-904994-10-7.
  39. ↑ Hall, Sheldon; Neale, Stephen (2010). Epics, Spectacles, and Blockbusters: A Hollywood History. Wayne State University Press. ISBN 978-0-8143-3008-1.
  40. ↑ Barrier 2008, с. 162
  41. ↑ Churchill, Douglas W. (April 28, 1941), „RKO Will Distribute Goldwyn Productions and Acquires Rights to 'Fantasia'“, The New York Times
  42. ↑ Disney, Roy E., Levine, James, Canemaker, John, and MacQueen, Scott (2000). DVD audio commentary for Fantasia [DVD]. Walt Disney Home Entertainment
  43. ↑ Holden, с. 584.
  44. ↑ а б в Barrier, Michael (2008). The Animated Man: A Life of Walt Disney. University of California Press. с. 273 – 274. ISBN 978-0-520-25619-4.
  45. ↑ а б в г д Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Random House. с. 356 – 370. ISBN 978-0-679-75747-4.
  46. ↑ Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Random House. p. 371 – 375. ISBN 978-0-679-75747-4.
  47. ↑ Holleran, Scott (June 1, 2006). TCM's Leading Ladies, 'Dumbo' at the El Capitan. boxofficemojo.com.
  48. ↑ Michael, Barrier, 1999, Hollywood Cartoons, Oxford University Press, United Kingdom
  49. ↑ Wartoons
  50. ↑ Leonard Maltin, Référence:The Disney Films (Leonard Maltin)#3rd Edition The Disney Films: 3rd Edition, с. 44
  51. ↑ Robin Allan, Walt Disney and Europe, с. 175.
  52. ↑ а б в г д е Maltin, Leonard (1987). Of Mice and Magic: A History of American Animated Cartoons. New American Library. с. 75 – 80. ISBN 0-452-25993-2.
  53. ↑ а б Block, Alex Ben; Wilson, Lucy Autrey, eds. (2010). George Lucas's Blockbusting: A Decade-by-Decade Survey of Timeless Movies Including Untold Secrets of Their Financial and Cultural Success. New York: ItBooks. с. 206. ISBN 978-0-06-177889-6.
  54. ↑ Re-Release Schedule feature from The Fantasia Legacy DVD. Walt Disney Studios Home Entertainment (2000)
  55. ↑ Cinderella, The Walt Disney Family Museum
  56. ↑ Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Random House. с. 476 – 478. ISBN 978-0-679-75747-4.
  57. ↑ 'The Top Box Office Hits of 1951', Variety, January 2, 1952
  58. ↑ 'The Top Box-Office Hits of 1955', Variety Weekly, January 25, 1956
  59. ↑ Newcomb, Horace (2000). Television: The Critical View. Oxford University Press. с. 27. ISBN 0-19-511927-4.
  60. ↑ а б в г Thomas, Bob (1994). Walt Disney: An American Original. New York: Hyperion Press. с. 294 – 295. ISBN 0-7868-6027-8.
  61. ↑ Toon Tuesday : Here's to the real survivors
  62. ↑ Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. с. 526 – 532. ISBN 978-0-19-802079-0.
  63. ↑ Lehman, Christopher. (2009) The Colored Cartoon: Black Representation in American Animated Short Films, 1907 – 1954. Amherst, MA: Univ. of Massachusetts Press. с. 117.
  64. ↑ Gebert, Michael. The Encyclopedia of Movie Awards (listing of Box Office (Domestic Rentals) for 1961, taken from Variety magazine), St. Martin's Paperbacks, 1996. ISBN 0-668-05308-9. Rentals refers to the distributor/studio's share of the box office gross, which, according to Gebert, is roughly half of the money generated by ticket sales.
  65. ↑ а б Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Random House. с. 591 – 593. ISBN 978-0-679-75747-4.
  66. ↑ Big Rental Pictures of 1964, Variety, January 6, 1965, с 39.
  67. ↑ а б "Pooh Stories Enchant Several Generations of Children". Philippine Daily Enquirer.
  68. ↑ Maltin, Leonard: Chapter 2, section: The Jungle Book, с. 253 – 256. The Disney Films, 2000
  69. ↑ Thomas, Bob: Chapter 7: The Post-War Films, section: Walt Disney's Last Films, с. 106 – 107. Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Hercules, 1997
  70. ↑ Krämer, Peter (2005). The New Hollywood: from Bonnie and Clyde to Star Wars. Wallflower Press. с. 56. ISBN 978-1-904764-58-8.
  71. ↑ а б в г д е ж з Thomas, Bob (1991). Disney's Art of animation: from Mickey Mouse to Beauty and the Beast. Hyperion. bob thomas disney art of animation.
  72. ↑ Stewart, James (2005), DisneyWar, с. 19 – 55, New York: Simon and Schuster, ISBN 0-684-80993-1
  73. ↑ A real Christmas present from Disney
  74. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Hahn, Don (2009). Waking Sleeping Beauty (Documentary film). Burbank, California: Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures.
  75. ↑ а б Cartoons in trouble?
  76. ↑ а б Why Disney Fired John Lasseter – And How He Came Back to Heal the Studio
  77. ↑ а б Pixar's magic man
  78. ↑ Paik, Karen (2007). To Infinity and Beyond!: The Story of Pixar Animation Studios. San Francisco: Chronicle Books. ISBN 978-0-8118-5012-4.
  79. ↑ Price, David A. (2009). The Pixar Touch: The Making of a Company. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-307-27829-6.
  80. ↑ DeKinder, Mathew (October 5, 2012). Burton resurrects boy and his dog story in 'Frankenweenie'
  81. ↑ Disney embraces Tim Burton's taste for dark and quirky
  82. ↑ When ‘Incredibles 2’ director Brad Bird was 14 he sent Disney a short film he made in his basement – and the studio liked it
  83. ↑ а б Kunz, William M. (2007). Culture Conglomerates: Consolidation in the Motion Picture and Television Industries. Lanham, Maryland: Rowman & Littlefield. с. 41 – 42. ISBN 978-0-7425-4066-8.
  84. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад Stewart, James (2005), DisneyWar, New York: Simon and Schuster, ISBN 0-684-80993-1
  85. ↑ Stewart, James (2005). DisneyWar. New York: Simon & Schuster. ISBN 0-684-80993-1.
  86. ↑ THEATER; Just Two Animated Characters, Indeed
  87. ↑ Discovering the Magic Kingdom: An Unofficial Disneyland Vacation Guide
  88. ↑ Don Bluth Biography
  89. ↑ Disney to axe Sydney studio
  90. ↑ Robert Zemeckis, Jeffrey Price and Peter S. Seaman, Ken Ralston, Frank Marshall, Steve Starkey, DVD audio commentary, 2003, Walt Disney Studios Home Entertainment
  91. ↑ Norman Kagan (May 2003). „Who Framed Roger Rabbit“. The Cinema of Robert Zemeckis. Lanham, Maryland: Rowman & Littlefield. с. 93 – 117. ISBN 0-87833-293-6.
  92. ↑ The 61st Academy Awards (1989) Nominees and Winners
  93. ↑ Young Animator makes First Disney Short in 23 Years
  94. ↑ Animating Space: From Mickey to WALL-E, с. 296
  95. ↑ Disney Closes Florida Animation Studio
  96. ↑ THE 62ND ACADEMY AWARDS | 1990
  97. ↑ Disney Renaissance: Why 'Frozen' Is Reviving the Company's Golden Era of Animated Films Read More: Disney Renaissance: Why 'Frozen' Is Reviving the Golden Era
  98. ↑ Beauty and the Beast
  99. ↑ THE 64TH ACADEMY AWARDS | 1992
  100. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Lund, Dan (2005). Dream on Silly Dreamer (Documentary film). Orlando, Florida: WestLund Productions.
  101. ↑ Aladdin box office info
  102. ↑ THE 65TH ACADEMY AWARDS | 1993
  103. ↑ а б в High profile names help market animated films
  104. ↑ The Lion King
  105. ↑ The Lion King
  106. ↑ Domestic Box Office For 1992
  107. ↑ Domestic Box Office For 1994
  108. ↑ 'Nightmare Before Christmas' Turns 20: From Shameful Spawn To Disney's Pride
  109. ↑ а б в г Parisian Moviegoers Flock To See Hunchback
  110. ↑ Toy Story Reviews
  111. ↑ Toy Story (1995)
  112. ↑ Toy Story
  113. ↑ Koenig, David (2011). „8“. Mouse Under Glass: Secrets of Disney Animation & Theme Parks (2nd edition, Kindle ed.). Bonaventure Press.
  114. ↑ Pocahontas
  115. ↑ THE 68TH ACADEMY AWARDS | 1996
  116. ↑ The Hunchback of Notre Dame
  117. ↑ Hercules (1997)
  118. ↑ Animated Films Fuel Disney Success
  119. ↑ Tarzan
  120. ↑ THE 72ND ACADEMY AWARDS | 2000
  121. ↑ Studio Shakeups
  122. ↑ McNary, Dave (October 28, 1999). DISNEY, DQI TO FORM THE SECRET LAB. Daily News. Los Angeles, CA.
  123. ↑ Dinosaur
  124. ↑ Disney can’t keep Secret
  125. ↑ Coming, Sooner or Later
  126. ↑ "Fantasia+2000"&redir_esc=y#v=onepage&q="Fantasia%202000"&f=false Music Production: For Producers, Composers, Arrangers, and Students
  127. ↑ Interview with Michael Eisner
  128. ↑ а б Disney Revamps Cartoon Department
  129. ↑ Disney Is Cutting 250 Jobs at Animation Unit
  130. ↑ The Emperor's New Groove
  131. ↑ Atlantis: The Lost Empire
  132. ↑ а б в г д Disney-Pixar split heightens pressure for new hits
  133. ↑ а б в Lilo's Creators: Orlando animators bring back watercolors for Lilo & Stitch
  134. ↑ а б Lund, Dan (2005). The 'Meeting' Sequence: Super Sized. Bonus features for Dream On Silly Dreamer (Documentary film) DVD release. Orlando, Florida: WestLund Productions. Extended interviews with former Disney Feature Animation artists about the WDFA staff meetings during the week of March 19 – 25, 2002 with Feature Animation president Thomas Schumacher and producer Alice Dewey where the layoffs and move of the Burbank studio to CGI are discussed at length.
  135. ↑ Disney Pushed Toward Digital // Архивиран от оригинала на 2013-10-23. Посетен на 2020-08-05.
  136. ↑ Treasure Planet
  137. ↑ Dream On Silly Dreamer
  138. ↑ Lilo & Stitch
  139. ↑ The Boy Who Never Grew Up Makes Comeback in Disney's 'Peter Pan' Sequel
  140. ↑ David Stainton Named President, Disney Feature Animation
  141. ↑ DisneyToon Studios Builds Slate Under New Name and Homes for Needy
  142. ↑ ‘Range’ Is Not Looking Idyllic
  143. ↑ Digital media trailblazer and ex-Disney exec Bob Lambert dies
  144. ↑ а б Animation Director Glen Keane Exclusive Interview TANGLED
  145. ↑ а б в “WE COULD SAY ANYTHING TO EACH OTHER”: BOB IGER REMEMBERS STEVE JOBS, THE PIXAR DRAMA, AND THE APPLE MERGER THAT WASN’T
  146. ↑ Chicken Little
  147. ↑ Chicken Little (2005)
  148. ↑ а б Deal Ends Quarrel Over Pixar Sequels
  149. ↑ Walt Disney Company, Form 8-K, Current Report, Filing Date Jan 26, 2006
  150. ↑ а б Walt Disney Company, Form 8-K, Current Report, Filing Date May 8, 2006
  151. ↑ Disney buying Pixar for $7.4 billion
  152. ↑ а б в At Disney, a Celebration That Was a Long Time Coming
  153. ↑ 'Wreck-It Ralph' is a Disney animation game-changer
  154. ↑ Solomon, Charles (2013). The Art of Frozen. San Francisco: Chronicle Books. ISBN 978-1-4521-1716-4.
  155. ↑ Pixar's Ed Catmull: interview
  156. ↑ An Interview with Disney/Pixar President Dr. Ed Catmull
  157. ↑ From Snow Queen to Pinocchio II : Robert Reece’s animated adventures in screenwriting Josh Armstrong
  158. ↑ Meet the Robinsons
  159. ↑ DisneyToon Studios to be Restructured and Will Operate as a Separate Unit/ BURBANK, Calif., June 22
  160. ↑ Bolt Teaser Poster; A Look Back at American Dog
  161. ↑ Siggraph: Chris Sanders Talks 'Croods 2,' 'Dragon 2' and Why He Loves Animated Sequels
  162. ↑ Bolt (2008)
  163. ↑ John Lasseter Returns to Hand Drawn Animation with The Princess and the Frog
  164. ↑ "The Hurt Locker" Takes Top Honors at 82nd Academy Awards
  165. ↑ в България заглавието е преведено като Рапунцел и разбойникът
  166. ↑ В България заглавието е преведено като Замръзналото кралство
  167. ↑ The world is a better place with Disney animation in it': John Lasseter tells the Telegraph how he saved Disney Animation Studios from the doldrums
  168. ↑ Disney restyles ‘Rapunzel’ to appeal to boys
  169. ↑ Walt Disney Animation Gives ‘The Snow Queen’ New Life, Retitled ‘Frozen’ – But Will It Be Hand Drawn?
  170. ↑ How did Rapunzel become 'Tangled'? Directors Nathan Greno and Byron Howard set the record straight
  171. ↑ Disney seeks to crown revival with 'Frozen' Oscar gold // Архивиран от оригинала на 2017-11-05. Посетен на 2020-08-07.
  172. ↑ "PREP & LANDING: NAUGHTY VS. NICE", PRODUCED BY WALT DISNEY ANIMATION STUDIOS, AIRS MONDAY, DECEMBER 5 ON THE ABC TELEVISION NETWORK
  173. ↑ Tangled Movie Reviews
  174. ↑ Box office: 'Tangled' feasts as 'Burlesque, ' Faster,' 'Love & Other Drugs' fight for leftovers
  175. ↑ Top Lifetime Grosses
  176. ↑ а б Disney CEO Bob Iger Says There Are No Current Plans For Hand Drawn Animation – But What Does He Really Mean?
  177. ↑ а б At Disney, a Celebration That Was a Long Time Coming
  178. ↑ 40th Annie Award nominees and winners list
  179. ↑ Golden Globes 2013: full list of nominations
  180. ↑ 2013 Oscar Nominees // Архивиран от оригинала на 2016-03-09. Посетен на 2013-01-10.
  181. ↑ Wreck-It Ralph (2012)
  182. ↑ Disney Sweeps Animation Oscars with Paperman and Brave; VFX Oscar Goes to Life of Pi
  183. ↑ а б в Disney's Paperman Is a Perfect Short Film
  184. ↑ BREAKING: Disney Just Gutted Their Hand-Drawn Animation Division [UPDATED]
  185. ↑ Disney is reanimated with films such as ‘Big Hero 6,’ ‘Frozen’
  186. ↑ а б Is 'Frozen' a New, Bona Fide Disney Classic?
  187. ↑ Box Office Milestone: 'Frozen' Crosses $1 Billion Worldwide
  188. ↑ Disney's 'Frozen' wins animated feature Oscar
  189. ↑ а б Old-school Mickey Mouse gets future shock in 'Get a Horse!' FIRST LOOK
  190. ↑ Exclusive: Disney Animation announces first Marvel movie, 'Big Hero 6′
  191. ↑ Software behind ‘Big Hero 6' pushes envelope on computer animation
  192. ↑ Big Hero 6
  193. ↑ Oscars 2015: And the winners are...
  194. ↑ Oscars 2015: ‘Feast’ wins for animated short
  195. ↑ Disney Animation’s Andrew Millstein, Pixar’s Jim Morris Upped To President
  196. ↑ Watch: Disney's 'Zootopia' Trailer Introduces Animal-Run World[неработеща препратка]
  197. ↑ Zootopia (2016)
  198. ↑ ‘Zootopia’ Box Office Success Proof of Disney Animation Renaissance
  199. ↑ 'Zootopia' hits $1 billion worldwide
  200. ↑ ‘Zootopia’ Wins Oscar for Best Animated Feature Film
  201. ↑ ‘Moana’: Polynesian Princess Not Impressed by Dwayne Johnson’s Maui in First Teaser
  202. ↑ Disney’s new short film before Moana goes inside the human body
  203. ↑ Disney’s ‘Moana’ Sails to $600 Million at Worldwide Box Office
  204. ↑ а б John Lasseter's Pattern of Alleged Misconduct Detailed by Disney/Pixar Insiders
  205. ↑ "He Who Must Not Be Named": Can John Lasseter Ever Return to Disney?
  206. ↑ Pixar Co-Founder to Leave Disney After 'Missteps'
  207. ↑ а б John Lasseter’s Skydance Hire Sends Hollywood Executives, Animation Insiders Reeling
  208. ↑ а б Pete Docter, Jennifer Lee to Lead Pixar, Disney Animation
  209. ↑ Disney Shuts Down Disneytoon Studios in Glendale: Exclusive
  210. ↑ Pixar Co-Founder Ed Catmull to Retire
  211. ↑ Vanellope Meets Disney Princesses in New ‘Wreck-It Ralph 2’ Trailer
  212. ↑ Box Office: 'How To Train Your Dragon 3' Tops $170M, 'Wandering Earth' Tops $560M
  213. ↑ 'How to Train Your Dragon 3' Holds off Madea's 'Family Funeral' at Box Office
  214. ↑ Nominations Announced for the 91st Academy Awards
  215. ↑ а б Disney shuffles animation and Blue Sky studio ranks after Fox acquisition
  216. ↑ Disney Taps Andrew Millstein, Clark Spencer for Top Animation Posts
  217. ↑ Walt Disney Animation Names Directors for Four New Film Projects (EXCLUSIVE)
  218. ↑ ‘Frozen 2’ Trailer Explores Elsa’s Magical Past
  219. ↑ Frozen II
  220. ↑ Oscar Nominations 2020: Elton John and Randy Newman Up for Best Original Song, Beyoncé and Thom Yorke Shut Out
  221. ↑ ‘Frozen 2’ Is Now the Highest-Grossing Animated Movie Ever
  222. ↑ David Stainton Out!
  223. ↑ Roy E. Disney Feature Animation building dedication and tribute open to limited number of guests
  224. ↑ No-more-pencils animation
  225. ↑ Disney Buys 96 Acres in Glendale
  226. ↑ Disney Animation Research Library // Архивиран от оригинала на 2020-09-24. Посетен на 2020-08-07.
  227. ↑ а б The Jungle Book: the making of Disney's most troubled film
  228. ↑ а б Disney pulls its animators from Orlando
  229. ↑ Roy E. Disney Animation Building Getting a Makeover
  230. ↑ Frye, Jim (Spring 2016). Remodeling Disney Animation. Disney Twenty-three. Burbank: Walt Disney Company. 8 (1): 4 – 9. ISSN 2162 – 5492
  231. ↑ Creativity, Inc.: Overcoming the Unseen Forces That Stand in the Way of True Inspiration
  232. ↑ Frye, Jim (Spring 2016). Remodeling Disney Animation. Disney Twenty-three. Burbank: Walt Disney Company. 8 (1): 4 – 9. ISSN 2162 – 5492.
  233. ↑ Disney’s animation building getting a Pixar face-lift all its own
  234. ↑ Lark, Max; Draskovic, Marina; Solomon, Charles (Spring 2016). It's a Matter of Trust: At Walt Disney Animation Studios, The 'Story Trust,' A Peer-to-Peer Feedback System, Has Taken Storytelling—And Disney Animation—To New Creative Heights. Disney Twenty-three. Burbank: Walt Disney Company. 8 (1): 18 – 21. ISSN 2162 – 5492.
  235. ↑ а б Moana directors Ron Clements, John Musker talk four decades of Disney movies
  236. ↑ Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. p. 229. ISBN 978-0-19-802079-0.
  237. ↑ Disney Animation’s ‘Zootopia,’ ‘Moana’ Hitting Theaters in 2016
  238. ↑ Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Random House. p. 347. ISBN 978-0-679-75747-4.
  239. ↑ Thomas, Bob. Walt Disney: An American Original. Simon & Schuster, 1976, p. 134.
  240. ↑ Milestones Of The Animation Industry In The 20th Century
  241. ↑ HOW THE DISNEY FILM SHORT 'OFF HIS ROCKERS' MADE IT TO THE BIG SCREEN: A LITTLE PROJECT THAT 'BLEW UP.'
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уолт_Дисни_Анимейшън_Студиос&oldid=12201269“.