Аутодромо Национале Ди Монца, наричана за краткост „Монца“, е писта за автомобилни състезания в затворен маршрут край град Монца, провинция Монца и Брианца, регион Ломбардия, Италия.

Сред най-известните писти за „Формула 1“ в света, тя е домакин на състезанието за Голямата награда на Италия от 1950 година.

Старт-финалната права на пистата

ИсторияРедактиране

В 85-годишната си история е била свидетел на почти всичко, случило се в международния автомобилен спорт. Олицетворява истинската романтика, скрита в иначе доста грубите автомобили. „Монца“ е била сцена на истински епични битки, в които дори повече от 2 коли са се борили до самия финал за победата.

Пистата е построена в парка Royal Villa of Monza в гориста местност. Съоръжението включва три писти - 5,773-километровата (3,600 мили) писта от Grand Prix; 2,40-километровата (1,449 мили) джуниър писта, и 4.250-километрова (2.641 мили) високоскоростна овална писта, която дълги години не се използва до възстановяването през 2010 г. Основните характеристики на основната писта от Grand Prix включват Curva Grande, Curva di Lesmo, Variante Ascari и Curva Parabolica.

Първият вариант на пистата се строи в периода Май-Юли 1922 г. от 3500 строителни работници. Проектът е финансиран от Milan Automobile Club. По-късно компанията е преименувана на Società Incremento Automobilismo e Sport (SIAS), която продължава да стопанисва съоражението и до днес. През 1954 г. започва основна реконструкция на пистата. Тогава са построени и високоскоростните овали.

Построена през 1922 г., старата ѝ конфигурация е използвана за последен път през 1961 г. Разположена е в Кралския парк на гр. Монца (североизточно от Милано).

ХарактеристикаРедактиране

Модерната конфигурация на Монца е чудесна комбинация от дълги прави и бързи завои. Широката права пред боксовете извежда на шикана Ретифилио, където често стават мелета след старта. Завоите Лесно са стеснени и заострени, но все още са сред големите предизвикателства. Най-хубав от всички завои е Параболика – последният, който извежда обратно на старт-финалната права.

Трасето е най-бързото в календара на „Формула 1“, често го сравняват с Хокенхаймринг. За да успее кола на тази писта, е необходимо да има мощен двигател и безотказни спирачки. Това е сред най-тежките трасета за спирачните апарати през годината.

 
Пистата „Монца“

„Монца“ е най-големият спортен комплекс в Италия за мотоциклетен и автомобилен спорт.

В зависимост от провежданото състезание, пистата е обособена в 3 варианта:

  • Гранд При – дължина 5793 м.
  • Джуниър – дължина 2405 м.
  • Овал – дължина 4250 м.

ИнцидентиРедактиране

Любима на много от пилотите и феновете, Аутодромо Национале ди Монца е легенда в надпреварите в моторните спортове и в частност на „Формула 1“. Най-известните опасни участъци от пистата са завоите Параболика и Де Ла Роджия, развиваните скорости там са ненадминати в шампионата.

„Монца“ притежава славата на писта, не прощаваща грешки и не търпяща компромиси със сигурността. Там са и някои от най-страшните мигове в този спорт.

Алберто АскариРедактиране

През 1955 година на тестове в Монца се разделя с живота си последният италиански световен шампион от Формула 1Алберто Аскари.

Едва е навършил 7 години, когато на 26 юли 1925 година, на френското Гран При, провеждано в Монтлери, загива зад волана на своята Алфа Ромео неговият баща Антонио Аскари. 10 години след тази трагедия Аскари става пилот и като всички, които се състезават в тогавашния кошмар, наречен автомобилен спорт, се научава да забравя за опасността, която го грози във всеки момент от тренировките и състезанията. Като много пилоти е силно суеверен. Например никога не сяда зад волана на 26-о число от календара – датата, в която загива баща му.

На 26 май 1955 година Алберто, едва възстановил се от страшната катострофа на пистата в Монако, завършила със скок в залива, тръгва към „Монца“, където Скудерията тества новия болид на Ферари. На този болид след седмица ще се състезава заедно с Юдженио Кастелоти в състезанието „Супер кортемаджоре“. Противно на неговите страхове да кара в този ден, той решава да тества в няколко обиколки прекрасната червена кола. Махайки весело с ръка на присъстващите, Алберто излиза на пистата. Когато напуска бокса, механиците споменават за страховете му, свързани с тази дата и изказват учудването си, че е решил да кара в този ден! В бокса обаче Аскари така и не се завръща. Откриват преобърнатата машина на завоя "Curva del Vialone", където днес се намира S-образният завой, носещ неговото име. Алберто вече е мъртъв. Така и не се установява причината за инцидента.

Волфганг Берге Фон ТрипсРедактиране

През 1961 година Волфганг е много близо до спечелването на първата шампионска титла за Германия във „Формула 1“. 2 старта преди края на шампионата води в класирането. Преднината пред неговия най-сериозен съперник и съотборник – американеца Фил Хил, е доста солидна. Стартирайки от пол-позишън в състезанието на 10 септември, Фон Трипс изпуска водачеството, надминат от Фил Хил.

Още във втората обиколка става катострофа, превърнала се в най-голямата трагедия в историята на пистата „Монца“. Ферарито на Трипс се сблъсква с Лотуса на Джим Кларк и излита в трибуните, като убива на място 14 зрители, над 200 други са с тежки наранявания. Граф Фон Трипс умира на път за болницата, без да дойде в съзнание. Няколко часа по-късно на летището „Щанън“ пада самолет. В пламъците загиват всички пътници и екипажът. В списъка на пътниците е вписано и името на Граф Фон Трипс! В този страшен ден – 10 септември, американецът Фил Хил става световен шампион от Формула 1. „Ферари“ се отказва от състезанията до края на шампионата.

Йохен РинтРедактиране

Йохен Ринт също както Трипс е германец, но се състезава за Австрия. През 1970 г. няма равен на пистата в шампионата на „Формула 1“. В първите 9 състезания има 5 победи.

Идва време за любимото му състезание за Голямата награда на Италия на „Монца“. В състезанието обаче не стартира. На съботните тренировки, при навлизането в легендарната „Параболика“, неговият Лотус излиза от треакторията на най-бързия завой в шампионата и се удря с висока скорост в предпазната ограда. Ринт умира слад няколко часа в болницата в Милано. След месец посмъртно става Световен шампион от Формула 1.

Рони ПетерсонРедактиране

Отново е 10 септември, но 1978 г. Преди състезанието за Голямата награда на Италия с шансове за шампионска титла във Ф1 са 2 пилоти – Марио Андрети и Рони Петерсон. На двамата си пилоти Лотус предоставя 2 различни модификации на болида. Рони кара модел 78, а Марио – усъвършенствания 79. Както се оказва по-късно, това е била причината за гибелта на шведа. Петерсон стартира от 5-а позиция а Марио Андрети печели пол-позишън. Рони е бесен. Още в първата обиколка попада в масова катострофа с младия пилот Рикардо Патрезе на „Ероуз“ и Джани Пастели. Катострофата е зловеща, но Рони е в съзнание. Откаран е в болницата в Милано; казват, че ще се възстанови, но на следващата сутрин умира от мозъчна емболия.

Герхард БергерРедактиране

Пак на 10 септември, вече 1995 година, инцидент за малко да отнеме живота и Герхард Бергер – пак пилот, състезаващ се за Австрия. При пит-стопа на Жан Алези механик без да иска удря камерата на Ферарито на Алези, деформирайки окачването ѝ. След няколко обиколки тя се откъсва и на завоя Де ла Роджия удря другия болид на Ферари, този на Герхард Бергер, разбивайки въздушните кутии. „Ако с тази скорост камерата бе ме ударила, със сигурност щеше да ме убие!“ – спомня си австриецът.

Победители във Формула 1Редактиране

Година Пилот Конструктор Статистика
2013   Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика
2012   Луис Хамилтън Макларън-Мерцедес Статистика
2011   Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика
2010   Фернандо Алонсо Ферари Статистика
2009   Рубенс Барикело Браун-Мерцедес Статистика
2008   Себастиан Фетел Торо Росо-Ферари Статистика
2007   Фернандо Алонсо Макларън-Мерцедес Статистика
2006   Михаел Шумахер Ферари Статистика
2005   Хуан Пабло Монтоя Макларън-Мерцедес Статистика
2004   Рубенс Барикело Ферари Статистика
2003   Михаел Шумахер Ферари Статистика
2002   Рубенс Барикело Ферари Статистика
2001   Хуан Пабло Монтоя Уилямс-БМВ Статистика
2000   Михаел Шумахер Ферари Статистика
1999   Хайнц-Харалд Френцен Джордан-Муген-Хонда Статистика
1998   Михаел Шумахер Ферари Статистика
1997   Дейвид Култард Макларън-Мерцедес Статистика
1996   Михаел Шумахер Ферари Статистика
1995   Джони Хърбърт Бенетон-Рено Статистика
1994   Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика
1993   Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика
1992   Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1991   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Статистика
1990   Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1989   Ален Прост Макларън-Хонда Статистика
1988   Герхард Бергер Ферари Статистика
1987   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Статистика
1986   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Статистика
1985   Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше Статистика
1984   Ники Лауда Макларън-ТАГ-Порше Статистика
1983   Нелсън Пикет Брабам-БМВ Статистика
1982   Рене Арну Рено Статистика
1981   Ален Прост Рено Статистика
1979   Джоди Шектър Ферари Статистика
1978   Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео Статистика
1977   Марио Андрети Лотус-Форд Статистика
1976   Рони Петерсон Марч-Форд Статистика
1975   Клей Регацони Ферари Статистика
1974   Рони Петерсон Лотус-Форд Статистика
1973   Рони Петерсон Лотус-Форд Статистика
1972   Емерсон Фитипалди Лотус-Форд Статистика
1971   Питър Гетин БРМ Статистика
1970   Клей Регацони Ферари Статистика
1969   Джеки Стюърт Матра-Форд Статистика
1968   Денис Хълм Макларън-Форд Статистика
1967   Джон Съртис Хонда Статистика
1966   Людовико Скарфиоти Ферари Статистика
1965   Джеки Стюърт БРМ Статистика
1964   Джон Съртис Ферари Статистика
1963   Джим Кларк Лотус-Клаймакс Статистика
1962   Греъм Хил БРМ Статистика
1961   Фил Хил Ферари Статистика
1960   Фил Хил Ферари Статистика
1959   Стърлинг Мос Купър-Клаймакс Статистика
1958   Тони Брукс Вануол Статистика
1957   Стърлинг Мос Вануол Статистика
1956   Стърлинг Мос Мазерати Статистика
1955   Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц Статистика
1954   Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц Статистика
1953   Хуан Мануел Фанджо Мазерати Статистика
1952   Алберто Аскари Ферари Статистика
1951   Алберто Аскари Ферари Статистика
1950   Джузепе Фарина Алфа Ромео Статистика

Външни препраткиРедактиране