Отваря главното меню

Аутодромо Национале Ди Монца, наричана за краткост „Монца“, е писта за автомобилни състезания в затворен маршрут край град Монца, провинция Монца и Брианца, регион Ломбардия, Италия.

Сред най-известните писти за „Формула 1“ в света, тя е домакин на състезанието за Голямата награда на Италия от 1950 година.

Старт-финалната права на пистата

Съдържание

ИсторияРедактиране

В 85-годишната си история е била свидетел на почти всичко, случило се в международния автомобилен спорт. Олицетворява истинската романтика, скрита в иначе доста грубите автомобили. „Монца“ е била сцена на истински епични битки, в които дори повече от 2 коли са се борили до самия финал за победата.

Построена през 1922 г., старата ѝ конфигурация е използвана за последен път през 1961 г. Разположена е в Кралския парк на гр. Монца (североизточно от Милано).

ХарактеристикаРедактиране

Модерната конфигурация на Монца е чудесна комбинация от дълги прави и бързи завои. Широката права пред боксовете извежда на шикана Ретифилио, където често стават мелета след старта. Завоите Лесно са стеснени и заострени, но все още са сред големите предизвикателства. Най-хубав от всички завои е Параболика – последният, който извежда обратно на старт-финалната права.

Трасето е най-бързото в календара на „Формула 1“, често го сравняват с Хокенхаймринг. За да успее кола на тази писта, е необходимо да има мощен двигател и безотказни спирачки. Това е сред най-тежките трасета за спирачните апарати през годината.

 
Пистата „Монца“

„Монца“ е най-големият спортен комплекс в Италия за мотоциклетен и автомобилен спорт.

В зависимост от провежданото състезание, пистата е обособена в 3 варианта:

  • Гранд При – дължина 5793 м.
  • Джуниър – дължина 2405 м.
  • Овал – дължина 4250 м.

ИнцидентиРедактиране

Любима на много от пилотите и феновете, Аутодромо Национале ди Монца е легенда в надпреварите в моторните спортове и в частност на „Формула 1“. Най-известните опасни участъци от пистата са завоите Параболика и Де Ла Роджия, развиваните скорости там са ненадминати в шампионата.

„Монца“ притежава славата на писта, не прощаваща грешки и не търпяща компромиси със сигурността. Там са и някои от най-страшните мигове в този спорт.

Алберто АскариРедактиране

През 1955 година на тестове в Монца се разделя с живота си последният италиански световен шампион от Формула 1Алберто Аскари.

Едва е навършил 7 години, когато на 26 юли 1925 година, на френското Гран При, провеждано в Монтлери, загива зад волана на своята Алфа Ромео неговият баща Антонио Аскари. 10 години след тази трагедия Аскари става пилот и като всички, които се състезават в тогавашния кошмар, наречен автомобилен спорт, се научава да забравя за опасността, която го грози във всеки момент от тренировките и състезанията. Като много пилоти е силно суеверен. Например никога не сяда зад волана на 26-то число от календара – датата, в която загива баща му.

На 26 май 1955 година Алберто, едва въстановил се от страшната катострофа на пистата в Монако, завършила със скок в залива, тръгва към „Монца“, където Скудерията тества новия болид на Ферари. На този болид след седмица ще се състезава заедно с Юдженио Кастелоти в състезанието "Супер кортемаджоре". Противно на неговите страхове да кара в този ден, той решава да тества в няколко обиколки прекрасната червена кола. Махайки весело с ръка на присъстващите, Алберто излиза на пистата. Когато напуска бокса, механиците споменават за страховете му, свързани с тази дата и изказват учудването си, че е решил да кара в този ден! В бокса обаче Аскари така и не се завръща. Откриват преобърнатата машина на завоя "Curva del Vialone", където днес се намира S-образният завой, носещ неговото име. Алберто вече е мъртъв. Така и не се установява причината за инцидента.

Волфганг Берге Фон ТрипсРедактиране

През 1961 година Волфганг е много близо до спечелването на първата шампионска титла за Германия във „Формула 1“. 2 старта преди края на шампионата води в класирането. Преднината пред неговия най-сериозен съперник и съотборник – американеца Фил Хил, е доста солидна. Стартирайки от пол-позишън в състезанието на 10 септември, Фон Трипс изпуска водачеството, надминат от Фил Хил.

Още във втората обиколка става катострофа, превърнала се в най-голямата трагедия в историята на пистата „Монца“. Ферарито на Трипс се сблъсква с Лотуса на Джим Кларк и излита в трибуните, като убива на място 14 зрители, над 200 други са с тежки наранявания. Граф Фон Трипс умира на път за болницата, без да дойде в съзнание. Няколко часа по-късно на летището “Щанън” пада самолет. В пламъците загиват всички пътници и екипажът. В списъка на пътниците е вписано и името на Граф Фон Трипс! В този страшен ден – 10 септември, американецът Фил Хил ставо световен шампион от Формула 1. „Ферари“ се отказва от състезанията до края на шампионата.

Йохен РинтРедактиране

Йохен Ринт също както Трипс е германец, но се състезава за Австрия. През 1970 г. няма равен на пистата в шампионата на „Формула 1“. В първите 9 състезания има 5 победи.

Идва време за любимото му състезание за Голямата награда на Италия на „Монца“. В състезанието обаче не стартира. На съботните тренировки, при навлизането в легендарната “Параболика”, неговият Лотус излиза от треакторията на най-бързия завой в шампионата и се удря с висока скорост в предпазната ограда. Ринт умира слад няколко часа в болницата в Милано. След месец посмъртно става Ссветовен шампион от Формула 1.

Рони ПетерсонРедактиране

Отново е 10 септември, но 1978 г. Преди състезанието за Голямата награда на Италия с шансове за шампионска титла във Ф1 са 2 пилоти – Марио Андрети и Рони Петерсон. На двамата си пилоти Лотус предоставя 2 различни модификации на болида. Рони кара модел 78, а Марио – усъвършенствания 79. Както се оказва по-късно, това е била причината за гибелта на шведа. Петерсон стартира от 5-та позиция а Марио Андрети печели пол-позишън. Рони е бесен. Още в първата обиколка попада в масова катострофа с младия пилот Рикардо Патрезе на „Ероуз“ и Джани Пастели. Катострофата е зловеща, но Рони е в съзнание. Откаран е в болницата в Милано; казват, че ще се въстанови, но на следващата сутрин умира от мозъчна емболия.

Герхард БергерРедактиране

Пак на 10 септември, вече 1995 година, инцидент за малко да отнеме живота и Герхард Бергер – пак пилот, състезаващ се за Австрия,. При пит-стопа на Жан Алези механик без да иска удря камерата на Ферарито на Алези, деформирайки окачването ѝ. След няколко обиколки тя се откъсва и на завоя Де ла Роджия удря другия болид на Ферари, този на Герхард Бергер, разбивайки въздушните кутии. “Ако с тази скорост камерата бе ме ударила, със сигурност щеше да ме убие!" – спомня си австриецът.

Победители във Формула 1Редактиране

Година Пилот Конструктор Статистика
2013   Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика
2012   Луис Хамилтън Макларън-Мерцедес Статистика
2011   Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика
2010   Фернандо Алонсо Ферари Статистика
2009   Рубенс Барикело Браун-Мерцедес Статистика
2008   Себастиан Фетел Торо Росо-Ферари Статистика
2007   Фернандо Алонсо Макларън-Мерцедес Статистика
2006   Михаел Шумахер Ферари Статистика
2005   Хуан Пабло Монтоя Макларън-Мерцедес Статистика
2004   Рубенс Барикело Ферари Статистика
2003   Михаел Шумахер Ферари Статистика
2002   Рубенс Барикело Ферари Статистика
2001   Хуан Пабло Монтоя Уилямс-БМВ Статистика
2000   Михаел Шумахер Ферари Статистика
1999   Хайнц-Харалд Френцен Джордан-Муген-Хонда Статистика
1998   Михаел Шумахер Ферари Статистика
1997   Дейвид Култард Макларън-Мерцедес Статистика
1996   Михаел Шумахер Ферари Статистика
1995   Джони Хърбърт Бенетон-Рено Статистика
1994   Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика
1993   Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика
1992   Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1991   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Статистика
1990   Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1989   Ален Прост Макларън-Хонда Статистика
1988   Герхард Бергер Ферари Статистика
1987   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Статистика
1986   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Статистика
1985   Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше Статистика
1984   Ники Лауда Макларън-ТАГ-Порше Статистика
1983   Нелсън Пикет Брабам-БМВ Статистика
1982   Рене Арну Рено Статистика
1981   Ален Прост Рено Статистика
1979   Джоди Шектър Ферари Статистика
1978   Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео Статистика
1977   Марио Андрети Лотус-Форд Статистика
1976   Рони Петерсон Марч-Форд Статистика
1975   Клей Регацони Ферари Статистика
1974   Рони Петерсон Лотус-Форд Статистика
1973   Рони Петерсон Лотус-Форд Статистика
1972   Емерсон Фитипалди Лотус-Форд Статистика
1971   Питър Гетин БРМ Статистика
1970   Клей Регацони Ферари Статистика
1969   Джеки Стюърт Матра-Форд Статистика
1968   Денис Хълм Макларън-Форд Статистика
1967   Джон Съртис Хонда Статистика
1966   Людовико Скарфиоти Ферари Статистика
1965   Джеки Стюърт БРМ Статистика
1964   Джон Съртис Ферари Статистика
1963   Джим Кларк Лотус-Клаймакс Статистика
1962   Греъм Хил БРМ Статистика
1961   Фил Хил Ферари Статистика
1960   Фил Хил Ферари Статистика
1959   Стърлинг Мос Купър-Клаймакс Статистика
1958   Тони Брукс Вануол Статистика
1957   Стърлинг Мос Вануол Статистика
1956   Стърлинг Мос Мазерати Статистика
1955   Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц Статистика
1954   Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц Статистика
1953   Хуан Мануел Фанджо Мазерати Статистика
1952   Алберто Аскари Ферари Статистика
1951   Алберто Аскари Ферари Статистика
1950   Джузепе Фарина Алфа Ромео Статистика

Външни препраткиРедактиране