Правителство на Тодор Живков 2

Правителство на Тодор Живков 2
	Правителство на Тодор Живков 2
74-о правителство на България
Общи
Първи секретар	Тодор Живков
Председател на МС	Тодор Живков
Народно събрание	V
Сформиране	12 март 1966 г.
Разпускане	9 юли 1971 г.
Продължителност	5 години, 3 месеца и 27 дни
Първоначален състав
Коалиция	ОФ (БКП, БЗНС)
Министри	34
~ мъже	32
~ жени	2
Средна възраст	54 години
Представителство
Народно събрание	370 / 415

Второто правителство на Тодор Живков е седемдесет и четвърто правителство на България (десето на Народна република България), избрано от V народно събрание 12 март 1966 г.^[1] Приемник е на първото правителство на Тодор Живков. Управлява до 9 юли 1971 г., след което се преобразува в първото правителство на Станко Тодоров.^[2]

Политика

В периода 1966 – 1985 г. БКП пристъпва към изграждане на „развито социалистическо общество“, концентрирайки цялата икономическа и политическа власт в страната, разполагаща с мощен репресивен и пропаганден апарат и опираща се на „безкористната помощ" на СССР и други „братски“ страни. Марксистката пропаганда става неделима част от ежедневието на българските граждани (преса, телевизия и образование). Липсва реална информация за развитието на западноевропейските държави и САЩ (поради т.нар. желязна завеса). За „комунизацията“ на българското общество огромно значение имат успехите на СССР в някои области на политиката, науката и техниката (развитие на военната техника и космонавтиката)‚ установяване на народнодемократична власт в Куба, Либия, Камбоджа и др. и повишаване на жизненото равнище на заетите в материалното производство.

През 1966 г. на IХ конгрес на БКП е поставена задачата да се извърши „поврат от екстензивно към интензивно развитие на икономиката“. Постигната е индустриализация на страната чрез средствата на централно планираната икономика. Изградени са огромен брой икономически обекти (с предимство в сферата на тежката промишленост)‚ които обаче не са винаги на високо технологично равнище. Относително затвореният (в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ) характер на икономиката, в резултат от глобалното противопоставяне между капиталистически и социалистически страни, предпазва от силна конкуренция, но и ограничава достъпа до най-нови технологии, което предопределя спада на българската икономика през следващите десетилетия.

През периода 1966 – 1984 г. успешно се развиват военната и нефтопреработващата промишленост. Многобройните военни конфликти, доброто качество на българското оръжие (по съветски лицензи) и доставките на милиони тонове суров петрол на ниски цени от Съветския съюз водят до увеличаване на валутните резерви на страната и създават усещане за икономически просперитет. По-голямата част от тези средства „потъват“ обаче в икономически и политически експерименти. Крачка назад е направена в управлението на селското стопанство.

На 29 юни 1971 г. правителството постановява град Копривщица да бъде превърнат в национален исторически резерват и да започне да развива и международен туризъм. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на гореспоменатото решение, е този на Георги Бенковски.^[3]

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е съставен от политически дейци на Отечествения фронт (Българска комунистическа партия и БЗНС (казионен)).^[4]^[5]

Кабинет

Сформира се от следните 27 министри, 6 зам.-председатели и един председател на Министерски съвет.^[6]^[7]

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Тодор Живков	БКП
първи зам. председател на Министерския съвет	Живко Живков	БКП
зам. председател на Министерския съвет	Станко Тодоров	БКП
зам. председател на Министерския съвет	Иван Михайлов	БКП
зам. председател на Министерския съвет	Петър Танчев	БЗНС
зам. председател на Министерския съвет	Тано Цолов	БКП
зам. председател на Министерския съвет	Пенчо Кубадински	БКП
председател на Държавния комитет за планиране	Апостол Пашев	БКП
председател на Комитета за държавен контрол	Нинко Стефанов	БКП
външни работи	Иван Башев	БКП
вътрешни работи	Дико Диков	БКП
народна отбрана	Добри Джуров	БКП
финанси	Димитър Попов	БКП
председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес	Иван Попов	БКП
вътрешна търговия	Пеко Таков	БКП
външна търговия	Иван Будинов	БКП
народна просвета	Ганчо Ганев	БКП
правосъдие	Светла Даскалова	БЗНС
председател на Комитета по химия и металургия	Георги Павлов	БКП
строежи	Марин Грашнов	БКП
земеделие	Никола Палагачев	БКП
транспорт	Марин Вачков	БКП
архитектура и благоустройство	Владимир Виденов	БКП
съобщения	Стоян Тончев	БКП
народно здраве и социални грижи	Кирил Игнатов	БКП
председател на Комитета за култура и изкуство	Павел Матев	БКП
председател на Комитета по труда и работната заплата	Мишо Мишев	БКП
председател на Комитета за държавна сигурност	Ангел Солаков	БКП
председател на Комитета по машиностроене	Марий Иванов	БКП
председател на Комитета по енергетиката и горивата	Константин Попов	БКП
председател на Комитета по леката промишленост	Дора Белчева	БКП
председател на Комитета по хранителната промишленост	Атанас Димитров	БКП
председател на Комитета по горите и горската промишленост	Мако Даков	БКП
министър без ресор	Лъчезар Аврамов	БКП

Промени в кабинета

от 28 юни 1966

Комитетът по химия и металургия се преименува в Министерство на химията и металургията.^[8]^[9] МХМ остава вакантно до 7 юли 1966 г.

от 30 юни 1966

Преобразуват се:^[10]

министерство		партия
машиностроене	Марий Иванов¹	БКП
енергетика и горива	Константин Попов¹	БКП
лека промишленост	Дора Белчева¹	БКП
гори и горска промишленост	Мако Даков¹	БКП
химия и металургия	Георги Павлов¹	БКП

¹: – встъпва в длъжност на 7 юли 1966 г.^[11]

от 22 ноември 1966

Лъчезар Аврамов е освободен от поста министър без ресор и е назначен за зам.-председател на Министерския съвет на мястото на Станко Тодоров.^[12]

министерство	име		партия
зам.-председател на Министерския съвет		Лъчезар Аврамов	БКП

от 14 юни 1967

Комитетът за култура и изкуство се преименува в Комитет за изкуство и култура.

министерство	име		партия
председател на Комитета за изкуство и култура		Павел Матев	БКП

от 8 февруари 1968

Създаден е Комитет за младежта и спорта.^[13]

министерство	име		партия
председател на Комитета за младежта и спорта		Иван Панев	БКП

от 27 декември 1968

Направени са следните промени:^[14]
- Преобразуват се:^[15]
  - Министерството на строежите и Министерството на архитектурата и благоустройството в Министерство на строежите и архитектурата. Към него се присъединява Главно управление на трудовата повинност, което запазва своя характер и бюджетна самостоятелност.
  - Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност.
  - Министерството на земеделието и Министерството на хранителната промишленост в Министерство на земеделието и хранителната промишленост.
  - Министерството по труда и работната заплата в Министерство на труда и социалните грижи. Инспекция за надзор по безопасността на труда при Министерския съвет преминава към МТСГ.
  - Централното статистическо управление в Държавно управление за информация.
- Създават се:
  - Министерство на снабдяването и държавните резерви.
  - Комитет за стопанска координация.
  - Комитет за битови услуги без ранг на министерство.
  - Комитет по цените чрез отделяне на Комисията по цените от Държавен комитет за планиране.
  - Министерство на народното здраве чрез преименуване на Министерството на народното здраве и социалните грижи. Дирекция „Социални грижи“ се отделя от министерството.
  - Министерство по труда и работната заплата чрез преименуване на Комитета по труда и работната заплата;

министерство		партия
председател на Комитета за стопанска координация	Живко Живков	БКП
председател на Държавния комитет за планиране	Тано Цолов	БКП
строежи и архитектура	Пенчо Кубадински	БКП
външна търговия	Лъчезар Аврамов	БКП
труд и социални грижи	Мишо Мишев	БКП
вътрешни работи и държавна сигурност	Ангел Солаков	БКП
земеделие и хранителна промишленост	Вълкан Шопов	БКП
снабдяване и държавни резерви	Апостол Пашев	БКП
народна просвета	Стефан Василев	БКП
народно здраве	Кирил Игнатов	БКП
председател на Държавния комитет за битови услуги	Атанас Димитров	БКП
председател на Комитет по цените	Иван Виденов	БКП

от 28 декември 1968

Комитетът за битови услуги получава ранг на министерство.

министерство	име		партия
първи зам.-председател на Комитета по планиране		Гриша Филипов	БКП
председател на Комитет по цените		Иван Виденов	БКП

от 27 февруари 1969

Министерството на вътрешните работи и държавна сигурност се преименува в Министерство на вътрешните работи.^[16]

министерство	име		партия
вътрешни работи		Ангел Солаков	БКП

от 6 октомври 1969

Досегашният министър на транспорт Марин Вачков е освободен от поста да премине на дипломатическа работа като посланик.^[17]

министерство	име		партия
транспорт		Григор Стоичков	БКП

от 23 юли 1970

Създава се Комитет по качество, стандартизация и метрология с ранг на министерство.

министерство	име		партия
председател на Комитета по качество, стандартизация и метрология		Александър Попов	БКП

от 13 март 1971

министерство	име		партия
народно здраве		Ангел Тодоров	БКП

от 28 април 1971

Лъчезар Аврамов е освободен от постовете заместник-председател на Министерския съвет на България и министър на външната търговия.^[18]

министерство	име		партия
външна търговия		Иван Недев	БКП

Източници

↑ Назначено с Укази № 235 и № 237 от 12 март 1966 г. Обнародвани в „Известия на Президиума на Народното събрание“, бр. 21 от 15 март 1966 г.
↑ Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
↑ Ваньо Стоилов. Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица // www.24chasa.bg. 23 април 2014. Посетен на 21 декември 2015.
↑ Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 343-345.
↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Цураков 293–300.
↑ Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 26, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 10 март 1966 г., относно състава на Министерския съвет и на ръководните органи на Народното събрание. 10 март 1966 г., с. 17-23.
↑ Преименува се с Указ № 538 от 28 юни 1966 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 21 от 1966 г.
↑ Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 129, 337.
↑ Преименува се с Указ № 538 от 30 юни 1966 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 21 от 1966 г.
↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 12 юли 1966 г.
↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 6444, Протокол № 333 от 22 ноември 1966 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за промени в Бюрото на Министерския съвет, с. 3.
↑ Обнародван в „Известия на Президиума на Народното събрание“, бр. 12 от 13 февруари 1968 г.
↑ Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 453, Протокол № 453 от 24 декември 1968 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за структурни и кадрови промени в органите на ЦК на БКП и в МС, с. 3-6.
↑ Създаден с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 януари 1969.
↑ Преименува се с Указ № 183 от 20 февруари 1969 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 8 от 28 февруари 1969 г.
↑ Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 886, Протокол № 410 от 4 октомври 1969 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за кадрови промени в ръководството на Министерство на транспорта, с. 2.
↑ Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 2125, Протокол № 229 от 27 април 1971 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за кадрови промени в Министерство на външната търговия, с. 2.

[Gazette-1] Назначено с Укази № 235 и № 237 от 12 март 1966 г. Обнародвани в „Известия на Президиума на Народното събрание“, бр. 21 от 15 март 1966 г.

[2] Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.

[24ch_Дока-3] Ваньо Стоилов. Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица // www.24chasa.bg. 23 април 2014. Посетен на 21 декември 2015.

[4] Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 343-345.

[5] Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[Цураков293–300-6] Цураков 293–300.

[7] Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 26, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 10 март 1966 г., относно състава на Министерския съвет и на ръководните органи на Народното събрание. 10 март 1966 г., с. 17-23.

[8] Преименува се с Указ № 538 от 28 юни 1966 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 21 от 1966 г.

[БДИ-9] Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 129, 337.

[10] Преименува се с Указ № 538 от 30 юни 1966 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 21 от 1966 г.

[11] Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 12 юли 1966 г.

[12] Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 6444, Протокол № 333 от 22 ноември 1966 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за промени в Бюрото на Министерския съвет, с. 3.

[13] Обнародван в „Известия на Президиума на Народното събрание“, бр. 12 от 13 февруари 1968 г.

[14] Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 453, Протокол № 453 от 24 декември 1968 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за структурни и кадрови промени в органите на ЦК на БКП и в МС, с. 3-6.

[15] Създаден с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 януари 1969.

[16] Преименува се с Указ № 183 от 20 февруари 1969 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 8 от 28 февруари 1969 г.

[17] Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 886, Протокол № 410 от 4 октомври 1969 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за кадрови промени в ръководството на Министерство на транспорта, с. 2.

[18] Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 2125, Протокол № 229 от 27 април 1971 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за кадрови промени в Министерство на външната търговия, с. 2.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]