Правителство на Тодор Живков 1
Първото правителство на Тодор Живков е седемдесет и трето правителство на Народна република България, назначено с Укази № 516 и № 529 от 27 ноември 1962 г.[1]. Управлява страната до 12 март 1966 г., след което е наследено от второто правителство на Тодор Живков.[2]
| Правителство на Тодор Живков 1 | ||||
 73-то правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Председател | Тодор Живков | |||
| Сформиране | 27 ноември 1962 | |||
| Разпускане | 12 март 1966 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | БКП, БЗНС | |||
| Министри | 27 | |||
| ~ мъже | 27 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Представителство | ||||
| Народно събрание | 321 / 321
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | IV народно събрание | |||
| ||||
Политика
редактиранеВътрешна политика
редактиране
Правителството идва на власт след преизбирането на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП на 5 – 14 ноември 1962 г., а няколко дни по-късно – и за председател на Министерския съвет. Опитите на опозицията в БКП да го свали от власт (заговорът на Иван Горуня, Цоло Кръстев и ген. Цвятко Анев) са твърде анемични и довеждат само до поредната чистка в армията и в партията. През март 1966 г. Живков отново е избран за председател на МС. Близките му отношения с новия съветски лидер Леонид Брежнев и изгодните за България икономически договори със СССР и Иран през 60-те години „бетонират“ едноличната му власт за следващите десетилетия.[2]
В края на 1958 г. кооперирането на земята в България достига заключителния си етап (кооперирани са 92% от обработваемата площ). С цел по-лесно механизиране на селското стопанство започва окрупняване на ТКЗС – броят им е намален от 3457 на 972. От СССР е внесено огромно количество селскостопанска техника и оборудване. В страната и в СССР се обучават за агрономи, зоотехници и ветеринарни лекари няколко хиляди български младежи. Изградени са голям брой язовири и напоителни системи, както и първите заводи за изкуствени торове и химическа защита.
Разрастването на градовете предизвиква редица проблеми – жилищна криза. Въпреки тези негативни явления, на VIII конгрес на БКП Живков обявява „Практическа програма за завършване строителството на социализма и постепенно преминаване на България към комунизма“. През следващите години утопичната идея е заменена от нова „задача“ – изграждане на развито социалистическо общество.[2]
Външна политика
редактиранеВъв външната политика продължава обвързаването на България със Съветския съюз и с другите държави от СИВ. На 4 декември 1963 г. на пленум на ЦК на БКП е взето решение за включване на страната като република в СССР. Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов отклонява предложението.[2]
Участието на България във Варшавския договор и стратегическото ѝ географско местоположение я ангажират с многобройна (над 120 000 военнослужещи) и добре въоръжена армия. От начачлото на 60-те години разходите за МНО ежегодно се увеличават и се превръщат в основна тежест за националния бюджет. До голяма степен те са компенсирани от изгодни за България търговски договори със СССР, свързани с доставки на ниски цени на стратегически суровини (нефт, земен газ, стомана и дървесина) и с лицензи за производство на военна продукция.[2]
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Тодор Живков, е образуван от политически дейци на БКП, БЗНС и Отечествения фронт.
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 27 министри и един председател:[2]
Промени в кабинета
редактиранеот 25 май 1963
редактиране- Министерството на просветата и културата се преобразува в Министерство на народната просвета и Комитет за култура и изкуство (с Указ № 396 от 25 май 1963 г.).
от 23 април 1964
редактиране- Георги Трайков е освободен от поста председател на Съвета за селско стопанство.
от 22 юли 1965
редактиране- Министерството на вътрешните работи се разделя на Министерство на вътрешните работи и Комитет за държавна сигурност (без ранг на министерство).
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Комитета за партиен и държавен контрол | Нинко Стефанов | БКП | |
Литература
редактиране- Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.