Изречение

(пренасочване от Изречения)

Изречението е граматически и интонационно оформена според правилата на българския език цялостна езикова единица, чрез която се изразява и съобщава завършена мисъл.[1] Изречението се характеризира със интонационна и семантична цялостност. Това е най-голямата граматична единица на езика и най-малката градивна единица на текста. [2] Изречението е и основната структурна единица на текста.

Изречението има цялостна граматическа форма, логически издържано съдържание, може да има емоционални отенъци, изречението изразява мисли, чувства и волеви подбуди. Пунктуационно може да завършва на точка, въпросителен или удивителен знак, или с многоточие.

Науката синтаксис се занимава с изследването на закономерностите, по които думите са подредени смислено в изречения. Основните елементи в едно изречение, разглеждано от синтаксиса, са подлог, сказуемо, допълнение, определение и обстоятелствено пояснение.

В зависимост от службата, която изпълняват в строежа на изречението, думите се разглеждат като части на изречението. [3]

Към изречението има отношение не само езикознанието като синтактична наука, но и лингвистичната и философска логика.

Основни признаци на изречениетоРедактиране

Главните структурно-граматически признаци на изречението са предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа оформеност.

Класификация по структура. Видове изречения.Редактиране

По състав и строеж различаваме два вида изречения – прости и сложни.

Изречение, което може да бъде и самостоятелно в рамките на сложното изречение, към което се отнася подчиненото изречение, се нарича главно. [4]

ПростиРедактиране

Изречение, изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно съждение, се нарича просто изречение. В простото изречение има само един предикативен център, приписващ признак на предмет.

Например: „Аз обичам.“, „Колата спря.“

Видове прости изреченияРедактиране

  • Едносъставни прости изречения – предикативното отношение е изразено само в една част, тоест състоят се или само от подлог, или само от сказуемо.
    • Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения (например: „Съмна се.“)
    • Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения (например: „Тих вятър.“)
  • Двусъставни прости изречения – предикативното отношение е изразено в две части – групата на подлога и групата на сказуемото.

СложниРедактиране

Сложното изречение съдържа повече от един предикативен център. Може да се каже, че изречение, което се състои от две или повече прости изречения, които заедно съставят смислово единство, се нарича сложно изречение. Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои.

Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“
„Човекът влезе в апарата, закрепи се здраво на подпорите, завърза въже около тялото си.“
„Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха „камбаната“.“

Един текст може да бъде изграден от няколко сложни изречения. Съответно всяко от тях е съставено от прости изречения, които са свързани по различен начин.

Видове сложни изреченияРедактиране

Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида сложни изречения:

Сложно съчиненоРедактиране

(1) Човекът влезе в апарата, (2) закрепи се здраво на подпорите и (3) завърза въже около тялото си.

Изречението е сложно съчинено. То съдържа три прости изречения, всяко от които може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си:

(1) Човекът влезе в апарата
(2) Закрепи се здраво на подпорите.
(3) Завърза въже около тялото си.

Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) – безсъюзно, а (2) и (3) със съюза „и“.

Простите изречения в сложното съчинено изречение са:

  • самостойни по смисъл
  • синтактично равноправни
  • свързани съчинително

Съчинителни са съюзите, които свързват:

  • еднородните части в простото изречение;
  • простите изречения в сложното съчинено изречение.

Съчинителни съюзи са: и, или, но, а, ала, обаче, и-и, дали-или, нито-нито, ту-ту и др.

Сложно съчинено изречение:

  • вид сложно изречение (състои се от две или повече прости изречения)
  • простите изречения в състава му са самостойни по смисъл (могат да се употребяват самостоятелно, независимо от другите)
  • свързването между простите изречения е съчинително (безсъюзно или със съчинителни съюзи)

Видове сложни съчинени изречения:

Сложно съчинено съотносително (разделително) изречениеРедактиране

В сложното съчинено съотносително изречение действията се сменят постоянно, използват се двойните съюзи или-или, ту-ту и др.

Например: Черни орляци гарвани прехвъркват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата.

(1) Черни орляци прехвъркват над пътя.
(2) Кацат по оголелите върхове на дърветата.

Изреченията (1) и (2) са свързани съчинително със съюза „или“.

Сложно съчинено съединително изречениеРедактиране

Действията в сложното съчинено съединително изречение се извършват последователно или едновременно, а съюзите са и, или, та, па („та“ и „па“ са остарели форми и се използват по-рядко днес, основно в литературните произведения).

Например: Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха и те се прибраха вкъщи.

(1) Ръцете им и краката им се вкочанясаха.
(2) Бузите посиняха.
(3) Те се прибраха вкъщи.

Изреченията са свързани по следния начин: (1) и (2) – чрез запетая, а (2) и (3) със съюза „и“.

Сложно съчинено противоположно изречениеРедактиране

В сложното съчинено противоположно изречение действията се противопоставят едно на друго, а съюзите са а, ала, ама, но, обаче, само че, пък. За този вид сложно съчинено изречение е известно, че не може да има повече от две изречения, които да се съпоставят.

Например: До вчера щурците допяваха песента на лятото, а от снощи замлъкнаха.

(1) До вчера щурците допяваха песента на лятото.
(2) От снощи замлъкнаха.

Изреченията (1) и (2) са свързани чрез съюза „а“.

Сложно съчинено разнородно изречениеРедактиране

В това изречение се използват всички съюзни връзки и всички глаголни действия. Сложното съчинено разнородно трябва да съдържа повече от две прости изречения.

Например: Той горял на огън за Мария и решил или да загине, или да я спечели.

Пример

(1) Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, (2) която всички наричаха „камбаната“.

Изречението е сложно съставно. То съдържа две прости изречения:

– главно изречение (1)
– подчинено изречение (2),

като второто е зависимо от първото и не може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си.

Сложните съчинени изречения са три вида: съединително, разделително и противоположно.

  • съединителни – показват едновременни или последователни действия;
  • разделителни – показват, че от 2 възможни действия, се върши едното;
  • противоположни.

Простите изречения в случая са свързани подчинително чрез съюзната дума „която“. В общ синтактичен план простите изречения в сложното съставно изречение са:

  • зависими едно от друго по смисъл
  • синтактично неравноправни (има само едно главно и поне едно подчинено изречение)
  • свързани подчинително
Сложно смесено изречениеРедактиране

Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения са свързани съчинително, а други – подчинително. (Напр. „Буйните ниви скриваха слога от хищниците, а острите тръни убождаха всеки, който навлизаше в тях.“ Те могат да бъдат приложни, допълнителни и др.) За да е изречението сложно смесено, трябва да има поне 3 прости изречения в неговия състав.

„Празно място“ и подчинено изречение

Представете си образно модела на българското изречение като къща с празни стаи – на сказуемото, на подлога, на допълненията, на обстоятелственото пояснение. Когато съставяме изречение, всъщност запълваме всяка празна стая с думи. Във всяко от празните места, без това на сказуемото, може да „влезе“ и дума определение.

Празните места на подлога, допълненията и обстоятелственото пояснение могат да бъдат запълнени:

— с една дума:

Сутринта заваля.

— със словосъчетание:

В ранната сутрин заваля.

— с изречение

Когато настъпи сутринта, заваля.

Видове подчинени изреченияРедактиране

Допълнителното изречение пояснява сказуемото на главното изречение и отговаря на въпрос защо, кого и други. Допълнителното изречение стои след главното. [5]

Когато празно място в глаголното изречение е запълнено с друго изречение, то това изречение е подчинено. Подчинените изречения са

— в мястото на подлог – сложно съставно с подчинено подложно

Да се плува е приятно.

Открива се най-често с въпросите „кой (извършва действието),какво (извършва действието)“ и т.н. (въпросите за откриване на подлог в изречението)

— в мястото на допълнение – сложно съставно с подчинено допълнително

Обичам да плувам.

Открива се най-често с въпросите „какво,що“ и т.н. (въпросите за откриване на допълнение в изречението)

— в мястото на обстоятелственото пояснение – сложно съставно с подчинено обстоятелствено пояснение

Радвам се, когато плувам.

Открива се най-често с въпросите „как,къде,кога“ и т.н. (въпросите за откриване на обст. пояснение в изречението)

— към съществителните във всички места – сложно съставно с подчинено определително

Плуването е спорт, който много харесвам.

Открива се най-често с въпросите „какъв,каква,какво,какви“ и т.н.(въпросите за откриване на определение в изречението)

Класификация по цел на изказването. Видове изречения.Редактиране

СъобщителноРедактиране

Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие [6] и т.н., то е най-често срещано (от типовете изречения по цел на изказването), например „Слънцето изгрява от изток.“, „Прибирам се след работа в 5.“, „Ще ти звънна по-късно.“ Съобщителното изречение винаги завършва с точка.

ВъпросителноРедактиране

Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация: „Какво дават по новините?“

ВъзклицателноРедактиране

Възклицателното изречение изразява емоция: „Невероятно! Изумително!“

ИмперативноРедактиране

Императивно или още подбудително изречение означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие, например: „Отиди на работа в 7:30 сутринта!“.

Други видове изреченияРедактиране

  • Разказно изречение.
  • Безглаголни изречения.

ИзточнициРедактиране

  1. Значения на думата в РБЕ, ИБЕ, БАН
  2. Изречение и изказване, Програма „Език и литература“, НБУ, 2008. Посетен на 10 октомври 2010.
  3. Л. Андрейчин и др., БГ, 222.
  4. Л. Андрейчин и др., БГ, 275.
  5. Л. Андрейчин и др., БТ, 276 – 277.
  6. Например минало, текущо или бъдещо събитие, или известен факт и т.н.

ЛитератураРедактиране

  • Иван Дуриданов, Понятието изречение в съвременното езикознание. В: сп. Български език, 1959, 9/3, с. 236 – 245