Стара Загора (община)

община в област Стара Загора
Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.

Община Стара Загора се намира в Южна България, съставна община в област Стара Загора.

Стара Загора (община)
      
Общи данни
ОбластСтара Загора
Площ1063.42 km²
Население173 085 души
Адм. центърСтара Загора
Брой селища52
Сайтstarazagora.bg
Управление
КметЖивко Тодоров
(ГЕРБ; 7 ноември 2011)
Общ. съвет51 съветници
Стара Загора (община) в Общомедия
Топографска карта на община Стара Загора.

География

редактиране

Положение, големина

редактиране

Общината е разположена в централната част на област Стара Загора. С площта си от 1063,418 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-ата по площ и 5-а по население община в България. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина (Старозагорското поле) и Сърнена Средна гора.

Северните и северозападните части на община Стара Загора се заемат от южните полегати склонове на Сърнена Средна гора. На около 6 km северно от село Дълбоки, на границата с община Николаево се намира най-високата ѝ точка – връх Морулей 895,2 m.

Южно от Сърнена Средна гора се простира широкото и равно Старозагорското поле, с надморска височина 150 – 170 m, което обхваща източните, югоизточните и южните части на общината. В него южно от село Козаревец, на границата с община Димитровград се намира най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Основна водна артерия на община Стара Загора е река Сазлийка (145 km, ляв приток на Марица), която протича през нея с горното си течение. Тя води началото си от 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Старозагорското поле. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Старозагорското поле коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, минава покрай селата Калояновец, Петрово, Памукчии и Бъдеще и североизточно от последното навлиза в община Раднево. На територията на община Стара Загора река Сазлийка получава три по-големи притока:

– Чаталка (десен), влива се в нея югоизточно от село Елхово;
Азмака (ляв, 25 km). Тя води началото си от извор-чешма в югоизточната част на село Кирилово, на 265 m н.в. Тече в посока изток-югоизток в плитка долина с малък надлъжен наклон. Източно от село Загоре навлиза в община Раднево и след около 5 km се влива отляво в река Сазлийка на 138 m н.в., на 700 m северозападно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборния ѝ басейн е 152 km2, което представлява 4,7% от водосборния басейн на Сазлийка.
Бедечка (ляв, 34 km). Тя извира под името Чакмадере на 649 m н.в. от Сърнена Средна гора, на 1,5 km северозападно от село Борилово. До шосето Стара Загора – Казанлък тече на изток в сравнително плитка асиметрична долина със стръмни десни склонове. След това завива на юг и в дълбока проломна долина достига до Стара Загора. След града завива на югоизток, навлиза в Старозагорското поле, където коритото ѝ изцяло е коригирано с водозащитни диги. Югоизточно от село Могила навлиза в община Раднево и след около 3 km се влива отляво в река Сазлийка на 135 m н.в., на 700 m северно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборния ѝ басейн е 143 km2, което представлява 4,4% от водосборния басейн на Сазлийка.

Населени места

редактиране

Общината се състои от 52 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Арнаутито 270 22,129 Малко Кадиево 218 9,548
Бенковски 97 14,462 Дуванджизлии Михайлово 271 23,680 Гьок пала
Богомилово 1557 14,305 Теке Могила 719 11,067
Борилово 431 23,497 Хамзалари Ново село 136 10,582 Янаклари
Борово 61 9,646 Чираджии Оряховица 649 44,883
Братя Кунчеви 885 34,074 Черково Остра могила 151 28,005 Ада тепе
Бъдеще 349 16,440 Ахиево Памукчии 295 12,845
Воденичарово 50 7,756 Дермен махле Петрово 276 14,502 Скендерлии, Александрово
Горно Ботево 854 27,025 Шамлии, Горно Ботьово, Дуванджии, Малък Соколец, Соколец Плоска могила 265 7,703 Читалии
Дълбоки 1160 55,219 Подслон 145 5,072 Кара бунар, Царьово
Еленино 523 9,769 Карагитлии Преславен 606 18,241 Гюрюджии
Елхово 138 17,539 Пряпорец 208 18,002 Бараклари
Загоре 762 17,196 Ахърито, Оборито Пшеничево 196 11,997 Голямо Дуванджии, Соколово
Змейово 567 39,667 Дервент Пъстрово 40 44,056 Алагюн
Казанка 117 37,807 Ракитница 497 20,360
Калитиново 659 7,054 Джуранлии Руманя 59 9,792 Смавлии
Калояновец 890 25,629 Джамбазите Самуилово 140 19,416 Саръ Смаил
Кирилово 625 27,018 Ашик сенеклии, Свети Кирилово, Кирилметодиево Сладък кладенец 99 26,548 Шекер бунар
Козаревец 122 18,964 Явузларе, Кечилер махле Стара Загора 122 536 85,786
Колена 304 23,630 Старозагорски бани 412 - в з-щето на с. Сулица
Ловец 138 16,034 Авзжи Дуванджии, Ловеч Стрелец 137 12,246 Талашманлии
Лозен 124 20,362 Балаклии, Руда Сулица 219 12,908 Сонгурларе
Люляк 71 22,718 Нова махла Хан Аспарухово 1201 14,407 Чавла кьой, Цар Аспарух, Стамово
Лясково 181 19,580 Пъндаклии, Лесково Християново 424 12,286 Мислимито
Маджерито 568 12,290 Хрищени 1720 34,895
Малка Верея 809 14,781 Кара Верлер Яворово 282 31,165 Чохлаково
 
Град Стара Загора през 2011 г.
 
Изглед към село Борилово през 2005 г.
 
Изглед към село Дълбоки през 2009 г.
 
Изглед към село Змейово през 2001 г.
 
Изглед към село Казанка през 2006 г.
 
Изглед към село Лозен през 2009 г.
 
Изглед към село Остра могила през 2002 г.
 
Изглед към село Пъстрово през 2002 г.
 
Изглед към село Старозагорски бани през 2002 г.
 
Изглед към село Сулица през 2007 г.
 
Изглед към село Сладък кладенец

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 89/обн. 15.02.1893 г. – обединява селата Суютлии и Араб махле в едно ново населено място – с. Белчево;
  • Указ № 91/обн. 18.02.1893 г. – преименува с. Ашик сенеклии на с. Свети Кирилово;
  • Указ № 343/обн. 13.04.1894 г. – преименува с. Балаклии на с. Лозен;
  • Указ № 308/обн. 14.09.1897 г. – преименува с. Чавла кьой на с. Цар Аспарухово;
  • Указ № 294/обн. 12.10.1900 г. – преименува с. Гьок пала на с. Михайлово;
  • Указ № 73/обн. 23 януари 1901 г. – преименува с. Дервент на с. Змейово;
  • Указ № 103/обн. 25.03.1902 г. – преименува с. Кара бунар на с. Царьово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Скендерлии на с. Александрово;
– преименува с. Дуванджизлии на с. Бенковски;
– преименува с. Теке на с. Богомилово;
– преименува с. Хамзалари на с. Борилово;
– преименува с. Чираджии на с. Борово;
– преименува с. Ахиево на с. Бъдеще;
– преименува с. Дермен махле на с. Воденичарово;
– преименува с. Шамлии на с. Горно Ботьово;
– преименува с. Кутлуджа на с. Дъбрави;
– преименува с. Карагитлии на с. Еленино;
– преименува с. Айдънлии на с. Зора;
– преименува с. Джуранлии на с. Калитиново;
– преименува с. Янузларе (Кечилер махле) на с. Козаревец;
– преименува с. Муратлии на с. Кольо Ганчово;
– преименува с. Пъндаклии на с. Лесково;
– преименува с. Авджи Дуванджии на с. Ловеч;
– преименува с. Кара Верлер (Кара Ферлер) на с. Малка Верея;
– преименува с. Янаклари на с. Ново село;
– преименува с. Ахърито на с. Оборито;
– преименува с. Ада тепе на с. Остра могила;
– преименува с. Чаталии на с. Плоска могила;
– преименува с. Гюрюджии на с. Преславен;
– преименува с. Бараклари на с. Пряпорец;
– преименува с. Алагюн на с. Пъстрово;
– преименува с. Смавлии на с. Руманя;
– преименува с. Саръ Смаил на с. Самуилово;
– преименува с. Шекер бунар на с. Сладък кладенец;
– преименува с. Малко Дуванджии на с. Соколец;
– преименува с. Голямо Дуванджии на с. Соколово;
– преименува с. Талашманлии на с. Стрелец;
– преименува с. Сонгурларе на с. Сулица;
– преименува с. Мислимито (Мислими) на с. Християново;
– преименува с. Чохлаково на с. Яворово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Джамбазите на с. Калояновец;
  • МЗ № 1639/обн. 23.06.1939 г. – заличава с. Белчеве и възстановява кварталите му Суютлии и Араб махле като отделни населени места – с. Воднянка и с. Чернево;
  • МЗ № 2875/обн. 15.11.1940 г. – заличава с. Соколец и го присъединява като квартал на с. Горно Ботьово;
  • между 1946 и 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Ботьово на с. Горно Ботево без административен акт;
– осъвременено е името на с. Дъбрави на с. Дъбрава без административен акт;
– осъвременено е името на с. Кольо Ганчово на с. Колю Ганчево без административен акт;
  • Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Ловеч на с. Ловец;
– преименува с. Александрово на с. Петрово;
– преименува с. Царьово на с. Подслон;
– преименува с. Цар Аспарухово на с. Стамово;
  • Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Лозен на с. Руда;
  • Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Голямо Кадиево и го присъединява като квартал на с. Оборито;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Оборито на с. Загоре;
– преименува с. Соколово на с. Пшеничево;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Свети Кирилово на с. Кирилметодиево;
  • Указ № 91/обн. 02.03.1951 г. – обединява селата Воднянка и Чернево в едно ново населено място – с. Ракитница;
  • Указ № 163/обн. 12.07.1955 г. – признава н.м. Старозагорски минерални бани за отделно населено място – с. Старозагорски бани;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява селата Подслон, Руманя и Черково в едно ново населено място – с. Братя Кунчеви;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава селата Дъбрава, Зора и Колю Ганчево и ги присъединява като квартали на гр. Стара Загора;
  • Указ № 50/обн.09.02.1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Люляк;
  • Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – отделя кварталите Подслон и Руманя от с. Братя Кунчеви и ги възстановява като отделни населени места – с. Подслон и с. Руманя;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;
  • Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Кирилметодиево на с. Кирилово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дълбоки и община Калояново и присъединява включените в състава им населени места към община Стара Загора;
  • Указ № 3/обн. 19 януари 1993 г. – преименува с. Стамово на с. Хан Аспарухово;
  • Указ № 486/обн. 05.12.1997 г. – възстановява старото име на с. Руда на с. Лозен;
  • Указ № 45/обн. 23.03.2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови и го присъединява към община Стара Загора;
  • Указ № 1/обн.18 януари 2013 г. – отделя с. Яворово и неговото землище от община Чирпан и го присъединява към община Стара Загора.[2]

Население

редактиране

Численост

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3]

Година на
преброяване
Численост
193477 480
194684 926
195697 710
1965123 936
1975153 664
1985176 861
1992175 451
2001167 661
2011160 108
2021144 213

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[4]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 160 108 133 619 2841 8531 624 705 13 788 100 83,45 1,77 5,32 0,38 0,44 8,61
Стара Загора 138 272 117 963 1965 5430 579 617 11 718 Стара Загора 85.31 1.42 3.92 0.41 0.44 8.47
Хрищени 1749 996 0 573 5 13 162 Хрищени 56.94 0.00 32.76 0.28 0.74 9.26
Богомилово 1552 1296 106 141 Богомилово 83.50 6.82 9.08
Дълбоки 1532 831 7 654 36 Дълбоки 54.24 0.45 42.68 2.34
Хан Аспарухово 1158 464 673 12 Хан Аспарухово 40.06 58.11 1.03
Калояновец 952 641 4 280 0 5 22 Калояновец 67.33 0.42 29.41 0.00 0.52 2.31
Загоре 922 571 236 112 Загоре 61.93 25.59 12.14
Горно Ботево 835 626 190 12 Горно Ботево 74.97 22.75 1.43
Братя Кунчеви 794 264 249 274 Братя Кунчеви 33.24 31.36 34.50
Могила 744 654 3 86 Могила 87.90 0.40 11.55
Калитиново 729 279 326 114 Калитиново 38.27 44.17 15.63
Еленино 712 419 90 8 190 Еленино 58.84 12.64 1.12 26.68
Оряховица 683 507 3 163 5 Оряховица 74.23 0.43 23.86 0.73
Кирилово 658 597 12 32 10 Кирилово 90.75 1.82 4.86 1.51
Преславен 637 490 8 138 Преславен 76.92 1.25 21.66
Змейово 569 321 66 178 Змейово 56.41 11.59 31.28
Маджерито 533 510 14 4 Маджерито 95.68 2.62 0.75
Ракитница 467 442 0 22 Ракитница 94.64 0.00 4.71
Малка Верея 448 439 0 8 Малка Верея 97.99 0.00 1.78
Бъдеще 406 114 19 271 Бъдеще 28.07 4.67 66.74
Християново 383 335 23 14 Християново 87.46 6.00 3.65
Петрово 347 272 4 0 67 Петрово 78.38 1.15 0.00 19.30
Михайлово 331 319 5 6 Михайлово 96.37 1.51 1.81
Старозагорски бани 325 313 0 0 3 0 9 Старозагорски бани 96.30 0.00 0.00 0.92 0.00 2.76
Памукчии 297 178 0 110 0 3 6 Памукчии 59.93 0.00 37.03 0.00 1.01 2.02
Арнаутито 293 256 15 10 0 0 12 Арнаутито 87.37 5.11 3.41 0.00 0.00 4.09
Плоска могила 278 174 0 99 Плоска могила 62.58 0.00 35.61
Колена 277 247 21 5 Колена 89.16 7.58 1.80
Малко Кадиево 258 254 0 3 Малко Кадиево 98.44 0.00 1.16
Борилово 236 234 0 1 Борилово 99.15 0.00 2.42
Самуилово 213 208 0 5 0 0 0 Самуилово 97.65 0.00 2.34 0.00 0.00 0.00
Пшеничево 212 193 3 14 Пшеничево 91.03 1.41 6.60
Сладък кладенец 180 177 0 0 Сладък кладенец 98.33 0.00 0.00
Ловец 168 143 0 13 0 0 12 Ловец 85.11 0.00 7.73 0.00 0.00 7.14
Лясково 159 151 5 2 Лясково 94.96 3.14 1.25
Подслон 151 151 0 0 0 0 0 Подслон 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Лозен 150 147 0 2 Лозен 98.00 0.00 1.33
Остра могила 145 136 0 8 Остра могила 93.79 0.00 5.51
Сулица 145 140 0 1 Сулица 96.55 0.00 0.68
Стрелец 143 139 0 0 Стрелец 97.20 0.00 0.00
Елхово 140 138 0 0 0 0 2 Елхово 98.54 0.00 0.00 0.00 0.00 1.42
Козаревец 132 128 0 2 Козаревец 96.96 0.00 1.51
Казанка 132 132 0 0 0 0 0 Казанка 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Пряпорец 124 117 0 0 3 0 4 Пряпорец 94.35 0.00 0.00 2.41 0.00 3.22
Бенковски 120 112 6 0 Бенковски 93.33 5.00 0.00
Ново село 93 88 0 0 3 0 2 Ново село 94.62 0.00 0.00 3.22 0.00 2.15
Люляк 75 74 0 0 Люляк 98.66 0.00 0.00
Борово 72 70 0 0 0 0 2 Борово 97.22 0.00 0.00 0.00 0.00 2.77
Руманя 67 67 0 0 0 0 0 Руманя 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Воденичарово 56 56 0 0 0 0 0 Воденичарово 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Пъстрово 54 46 8 0 0 0 0 Пъстрово 85.18 14.81 0.00 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 160 108 100.00
Православие 105 240 65.73
Католицизъм 416 0.25
Протестантство 2744 1.71
Ислям 1178 0.73
Друго 187 0.11
Нямат 6339 3.95
Не се самоопределят 8975 5.60
Непоказано 35 029 21.87

Политика

редактиране

Местни избори

редактиране

На местните избори през 2015 г. средната избирателната активност за общината е 52,54 %. За кмет на общината е избран кандидатът на ГЕРБ Живко Тодоров, още на първи тур. При 51 места в общинския съвет малко повече от половината са спечелени от ГЕРБ.[6]

На следващите местни избори на 27 октомври 2019 г. отново Живко Тодоров печели на първи тур с 68.63 % от гласувалите или 38 658 гласа, при избирателна активност 42,27 %.

Кмет

Резултати от първи тур на изборите за кмет на общината, проведени на 25 октомври 2015 г:[6]

Номер на
бюлетината
Кандидат Издига (партия, коалиция, инициативен комитет) Гласове Подкрепа
5 Илия Златев Златев Алтернатива за българско възраждане (АБВ) 1259 1,93 %
7 Гергана Величкова Микова Национален фронт за спасение на България (НФСБ) 1040 1,59 %
9 Стефан Петров Шишков БСП лява България – за Стара Загора 6158 9,43 %
10 Живко Веселинов Тодоров ГЕРБ 51 620 79,04 %
16 Неделчо Русев Неделчев Българска социалдемократическа партия 825 1,26 %
18 Запрян Стефанов Куртев Движение Демократично – ДЗ 293 0,45 %
24 Антон Димов Андонов ВМРО – Българско национално движение 771 1,18 %
28 Николай Марков Василев Движение за радикална промяна „Българската пролет“ 343 0,53 %
29 Михаил Петров Михайлов „Атака“ 1152 1,76 %
33 Димитър Здравков Чорбаджиев Реформаторски блок 1844 2,82 %
Общински съвет

Резултати от изборите за общински съвет на Стара Загора:[6]

Номер на
бюлетината
Издига (партия, коалиция, инициативен комитет) Спечелени
места
Общо 11 на брой 51
10 ГЕРБ 27
9 Българска социалистическа партия 6
33 Реформаторски блок 4
6 Народен съюз 4
23 Алтернатива за българско възраждане 2
21 Истината за Стара Загора 2
5 Движение за права и свободи 2
29 „Атака“ 1
7 Национален фронт за спасение на България 1
24 ВМРО – Българско национално движение 1
16 Българска социалдемократическа партия 1

Награда за общината

редактиране

Победител в категория „Кмет на гражданите“, подкатегория „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Живко Тодоров, който с работата си е най-близо до гражданите с бързина на реакция на проблемите и решаването им.

Транспорт

редактиране

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 72 km.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 169,2 km:

Здравеопазване

редактиране

Здравни заведения в територията на община Стара Загора са 12 на брой, всичките разположени в град Стара Загора:[7]

  • Медицински център ВЦРИБ Лекушев, Стара Загора
  • Дом за медико-социални грижи за деца, Стара Загора (Официален сайт)
  • Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания, Стара Загора (Официален сайт)
  • Медицински центрове Света Анна, Стара Загора (Официален сайт)
  • Диагностично-консултативен център „Ритъм – 2010“, Стара Загора (Официален сайт)
  • Хоспис Лек, Стара Загора (Официален сайт)
  • МБАЛ НиаМед, Стара Загора (Официален сайт)
  • ИППМП Д-р Мирка Колева, Стара Загора
  • Д-р Живко Делииванов, Стара Загора
  • Център за спешна медицинска помощ, Стара Загора (Официален сайт)
  • Д-р Пламен Янев, Стара Загора
  • Акушеро – Гинекологичен Център LIVE, Стара Загора (Официален сайт)

Топографски карти

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Указ № 1 за утвърждаване на нови граници на община Чирпан, област Стара Загора, и община Стара Загора, област Стара Загора // Указ № 1 от 10 януари 2013. ДВ. бр. 5, 18 януари 2013. Посетен на 26 януари 2013.
  3. „Divisions of Bulgaria“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018.
  4. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018. (на английски)
  5. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 август 2018. (на английски)
  6. а б в „Резултати за община Стара Загора на местните избори през 2015 г.“ // results.cik.bg. Посетен на 27 август 2018.
  7. Здравни заведения в община Стара Загора // registarnazdraveopazvaneto.com. Посетен на 26 август 2018.

Външни препратки

редактиране