Стара Загора (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.
Община Стара Загора се намира в Южна България, съставна община в област Стара Загора.
Стара Загора (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Стара Загора |
Площ | 1063.42 km² |
Население | 173 085 души |
Адм. център | Стара Загора |
Брой селища | 52 |
Сайт | starazagora.bg |
Управление | |
Кмет | Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011) |
Общ. съвет | 51 съветници
|
Стара Загора (община) в Общомедия |
География
редактиранеПоложение, големина
редактиранеОбщината е разположена в централната част на област Стара Загора. С площта си от 1063,418 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-ата по площ и 5-а по население община в България. Границите ѝ са следните:
- на север – община Казанлък, община Мъглиж, община Николаево и община Гурково;
- на изток – община Нова Загора (област Сливен);
- на югоизток – община Раднево и община Опан;
- на юг – община Димитровград (област Хасково);
- на югозапад – община Чирпан;
- на запад – община Братя Даскалови.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина (Старозагорското поле) и Сърнена Средна гора.
Северните и северозападните части на община Стара Загора се заемат от южните полегати склонове на Сърнена Средна гора. На около 6 km северно от село Дълбоки, на границата с община Николаево се намира най-високата ѝ точка – връх Морулей 895,2 m.
Южно от Сърнена Средна гора се простира широкото и равно Старозагорското поле, с надморска височина 150 – 170 m, което обхваща източните, югоизточните и южните части на общината. В него южно от село Козаревец, на границата с община Димитровград се намира най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.
Води
редактиранеОсновна водна артерия на община Стара Загора е река Сазлийка (145 km, ляв приток на Марица), която протича през нея с горното си течение. Тя води началото си от 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Старозагорското поле. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Старозагорското поле коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, минава покрай селата Калояновец, Петрово, Памукчии и Бъдеще и североизточно от последното навлиза в община Раднево. На територията на община Стара Загора река Сазлийка получава три по-големи притока:
- – Чаталка (десен), влива се в нея югоизточно от село Елхово;
- – Азмака (ляв, 25 km). Тя води началото си от извор-чешма в югоизточната част на село Кирилово, на 265 m н.в. Тече в посока изток-югоизток в плитка долина с малък надлъжен наклон. Източно от село Загоре навлиза в община Раднево и след около 5 km се влива отляво в река Сазлийка на 138 m н.в., на 700 m северозападно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборния ѝ басейн е 152 km2, което представлява 4,7% от водосборния басейн на Сазлийка.
- – Бедечка (ляв, 34 km). Тя извира под името Чакмадере на 649 m н.в. от Сърнена Средна гора, на 1,5 km северозападно от село Борилово. До шосето Стара Загора – Казанлък тече на изток в сравнително плитка асиметрична долина със стръмни десни склонове. След това завива на юг и в дълбока проломна долина достига до Стара Загора. След града завива на югоизток, навлиза в Старозагорското поле, където коритото ѝ изцяло е коригирано с водозащитни диги. Югоизточно от село Могила навлиза в община Раднево и след около 3 km се влива отляво в река Сазлийка на 135 m н.в., на 700 m северно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборния ѝ басейн е 143 km2, което представлява 4,4% от водосборния басейн на Сазлийка.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 52 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Арнаутито | 270 | 22,129 | Малко Кадиево | 218 | 9,548 | ||
Бенковски | 97 | 14,462 | Дуванджизлии | Михайлово | 271 | 23,680 | Гьок пала |
Богомилово | 1557 | 14,305 | Теке | Могила | 719 | 11,067 | |
Борилово | 431 | 23,497 | Хамзалари | Ново село | 136 | 10,582 | Янаклари |
Борово | 61 | 9,646 | Чираджии | Оряховица | 649 | 44,883 | |
Братя Кунчеви | 885 | 34,074 | Черково | Остра могила | 151 | 28,005 | Ада тепе |
Бъдеще | 349 | 16,440 | Ахиево | Памукчии | 295 | 12,845 | |
Воденичарово | 50 | 7,756 | Дермен махле | Петрово | 276 | 14,502 | Скендерлии, Александрово |
Горно Ботево | 854 | 27,025 | Шамлии, Горно Ботьово, Дуванджии, Малък Соколец, Соколец | Плоска могила | 265 | 7,703 | Читалии |
Дълбоки | 1160 | 55,219 | Подслон | 145 | 5,072 | Кара бунар, Царьово | |
Еленино | 523 | 9,769 | Карагитлии | Преславен | 606 | 18,241 | Гюрюджии |
Елхово | 138 | 17,539 | Пряпорец | 208 | 18,002 | Бараклари | |
Загоре | 762 | 17,196 | Ахърито, Оборито | Пшеничево | 196 | 11,997 | Голямо Дуванджии, Соколово |
Змейово | 567 | 39,667 | Дервент | Пъстрово | 40 | 44,056 | Алагюн |
Казанка | 117 | 37,807 | Ракитница | 497 | 20,360 | ||
Калитиново | 659 | 7,054 | Джуранлии | Руманя | 59 | 9,792 | Смавлии |
Калояновец | 890 | 25,629 | Джамбазите | Самуилово | 140 | 19,416 | Саръ Смаил |
Кирилово | 625 | 27,018 | Ашик сенеклии, Свети Кирилово, Кирилметодиево | Сладък кладенец | 99 | 26,548 | Шекер бунар |
Козаревец | 122 | 18,964 | Явузларе, Кечилер махле | Стара Загора | 122 536 | 85,786 | |
Колена | 304 | 23,630 | Старозагорски бани | 412 | - | в з-щето на с. Сулица | |
Ловец | 138 | 16,034 | Авзжи Дуванджии, Ловеч | Стрелец | 137 | 12,246 | Талашманлии |
Лозен | 124 | 20,362 | Балаклии, Руда | Сулица | 219 | 12,908 | Сонгурларе |
Люляк | 71 | 22,718 | Нова махла | Хан Аспарухово | 1201 | 14,407 | Чавла кьой, Цар Аспарух, Стамово |
Лясково | 181 | 19,580 | Пъндаклии, Лесково | Християново | 424 | 12,286 | Мислимито |
Маджерито | 568 | 12,290 | Хрищени | 1720 | 34,895 | ||
Малка Верея | 809 | 14,781 | Кара Верлер | Яворово | 282 | 31,165 | Чохлаково |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 89/обн. 15.02.1893 г. – обединява селата Суютлии и Араб махле в едно ново населено място – с. Белчево;
- Указ № 91/обн. 18.02.1893 г. – преименува с. Ашик сенеклии на с. Свети Кирилово;
- Указ № 343/обн. 13.04.1894 г. – преименува с. Балаклии на с. Лозен;
- Указ № 308/обн. 14.09.1897 г. – преименува с. Чавла кьой на с. Цар Аспарухово;
- Указ № 294/обн. 12.10.1900 г. – преименува с. Гьок пала на с. Михайлово;
- Указ № 73/обн. 23 януари 1901 г. – преименува с. Дервент на с. Змейово;
- Указ № 103/обн. 25.03.1902 г. – преименува с. Кара бунар на с. Царьово;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Скендерлии на с. Александрово;
- – преименува с. Дуванджизлии на с. Бенковски;
- – преименува с. Теке на с. Богомилово;
- – преименува с. Хамзалари на с. Борилово;
- – преименува с. Чираджии на с. Борово;
- – преименува с. Ахиево на с. Бъдеще;
- – преименува с. Дермен махле на с. Воденичарово;
- – преименува с. Шамлии на с. Горно Ботьово;
- – преименува с. Кутлуджа на с. Дъбрави;
- – преименува с. Карагитлии на с. Еленино;
- – преименува с. Айдънлии на с. Зора;
- – преименува с. Джуранлии на с. Калитиново;
- – преименува с. Янузларе (Кечилер махле) на с. Козаревец;
- – преименува с. Муратлии на с. Кольо Ганчово;
- – преименува с. Пъндаклии на с. Лесково;
- – преименува с. Авджи Дуванджии на с. Ловеч;
- – преименува с. Кара Верлер (Кара Ферлер) на с. Малка Верея;
- – преименува с. Янаклари на с. Ново село;
- – преименува с. Ахърито на с. Оборито;
- – преименува с. Ада тепе на с. Остра могила;
- – преименува с. Чаталии на с. Плоска могила;
- – преименува с. Гюрюджии на с. Преславен;
- – преименува с. Бараклари на с. Пряпорец;
- – преименува с. Алагюн на с. Пъстрово;
- – преименува с. Смавлии на с. Руманя;
- – преименува с. Саръ Смаил на с. Самуилово;
- – преименува с. Шекер бунар на с. Сладък кладенец;
- – преименува с. Малко Дуванджии на с. Соколец;
- – преименува с. Голямо Дуванджии на с. Соколово;
- – преименува с. Талашманлии на с. Стрелец;
- – преименува с. Сонгурларе на с. Сулица;
- – преименува с. Мислимито (Мислими) на с. Християново;
- – преименува с. Чохлаково на с. Яворово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Джамбазите на с. Калояновец;
- МЗ № 1639/обн. 23.06.1939 г. – заличава с. Белчеве и възстановява кварталите му Суютлии и Араб махле като отделни населени места – с. Воднянка и с. Чернево;
- МЗ № 2875/обн. 15.11.1940 г. – заличава с. Соколец и го присъединява като квартал на с. Горно Ботьово;
- между 1946 и 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Ботьово на с. Горно Ботево без административен акт;
- – осъвременено е името на с. Дъбрави на с. Дъбрава без административен акт;
- – осъвременено е името на с. Кольо Ганчово на с. Колю Ганчево без административен акт;
- Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Ловеч на с. Ловец;
- Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Лозен на с. Руда;
- Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Голямо Кадиево и го присъединява като квартал на с. Оборито;
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Оборито на с. Загоре;
- – преименува с. Соколово на с. Пшеничево;
- Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Свети Кирилово на с. Кирилметодиево;
- Указ № 91/обн. 02.03.1951 г. – обединява селата Воднянка и Чернево в едно ново населено място – с. Ракитница;
- Указ № 163/обн. 12.07.1955 г. – признава н.м. Старозагорски минерални бани за отделно населено място – с. Старозагорски бани;
- Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява селата Подслон, Руманя и Черково в едно ново населено място – с. Братя Кунчеви;
- Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава селата Дъбрава, Зора и Колю Ганчево и ги присъединява като квартали на гр. Стара Загора;
- Указ № 50/обн.09.02.1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Люляк;
- Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – отделя кварталите Подслон и Руманя от с. Братя Кунчеви и ги възстановява като отделни населени места – с. Подслон и с. Руманя;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;
- Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Кирилметодиево на с. Кирилово;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дълбоки и община Калояново и присъединява включените в състава им населени места към община Стара Загора;
- Указ № 3/обн. 19 януари 1993 г. – преименува с. Стамово на с. Хан Аспарухово;
- Указ № 486/обн. 05.12.1997 г. – възстановява старото име на с. Руда на с. Лозен;
- Указ № 45/обн. 23.03.2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови и го присъединява към община Стара Загора;
- Указ № 1/обн.18 януари 2013 г. – отделя с. Яворово и неговото землище от община Чирпан и го присъединява към община Стара Загора.[2]
Население
редактиранеЧисленост
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[3]
|
Етнически състав
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[4]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 160 108 | 133 619 | 2841 | 8531 | 624 | 705 | 13 788 | 100 | 83,45 | 1,77 | 5,32 | 0,38 | 0,44 | 8,61 |
Стара Загора | 138 272 | 117 963 | 1965 | 5430 | 579 | 617 | 11 718 | Стара Загора | 85.31 | 1.42 | 3.92 | 0.41 | 0.44 | 8.47 |
Хрищени | 1749 | 996 | 0 | 573 | 5 | 13 | 162 | Хрищени | 56.94 | 0.00 | 32.76 | 0.28 | 0.74 | 9.26 |
Богомилово | 1552 | 1296 | 106 | 141 | Богомилово | 83.50 | 6.82 | 9.08 | ||||||
Дълбоки | 1532 | 831 | 7 | 654 | 36 | Дълбоки | 54.24 | 0.45 | 42.68 | 2.34 | ||||
Хан Аспарухово | 1158 | 464 | 673 | 12 | Хан Аспарухово | 40.06 | 58.11 | 1.03 | ||||||
Калояновец | 952 | 641 | 4 | 280 | 0 | 5 | 22 | Калояновец | 67.33 | 0.42 | 29.41 | 0.00 | 0.52 | 2.31 |
Загоре | 922 | 571 | 236 | 112 | Загоре | 61.93 | 25.59 | 12.14 | ||||||
Горно Ботево | 835 | 626 | 190 | 12 | Горно Ботево | 74.97 | 22.75 | 1.43 | ||||||
Братя Кунчеви | 794 | 264 | 249 | 274 | Братя Кунчеви | 33.24 | 31.36 | 34.50 | ||||||
Могила | 744 | 654 | 3 | 86 | Могила | 87.90 | 0.40 | 11.55 | ||||||
Калитиново | 729 | 279 | 326 | 114 | Калитиново | 38.27 | 44.17 | 15.63 | ||||||
Еленино | 712 | 419 | 90 | 8 | 190 | Еленино | 58.84 | 12.64 | 1.12 | 26.68 | ||||
Оряховица | 683 | 507 | 3 | 163 | 5 | Оряховица | 74.23 | 0.43 | 23.86 | 0.73 | ||||
Кирилово | 658 | 597 | 12 | 32 | 10 | Кирилово | 90.75 | 1.82 | 4.86 | 1.51 | ||||
Преславен | 637 | 490 | 8 | 138 | Преславен | 76.92 | 1.25 | 21.66 | ||||||
Змейово | 569 | 321 | 66 | 178 | Змейово | 56.41 | 11.59 | 31.28 | ||||||
Маджерито | 533 | 510 | 14 | 4 | Маджерито | 95.68 | 2.62 | 0.75 | ||||||
Ракитница | 467 | 442 | 0 | 22 | Ракитница | 94.64 | 0.00 | 4.71 | ||||||
Малка Верея | 448 | 439 | 0 | 8 | Малка Верея | 97.99 | 0.00 | 1.78 | ||||||
Бъдеще | 406 | 114 | 19 | 271 | Бъдеще | 28.07 | 4.67 | 66.74 | ||||||
Християново | 383 | 335 | 23 | 14 | Християново | 87.46 | 6.00 | 3.65 | ||||||
Петрово | 347 | 272 | 4 | 0 | 67 | Петрово | 78.38 | 1.15 | 0.00 | 19.30 | ||||
Михайлово | 331 | 319 | 5 | 6 | Михайлово | 96.37 | 1.51 | 1.81 | ||||||
Старозагорски бани | 325 | 313 | 0 | 0 | 3 | 0 | 9 | Старозагорски бани | 96.30 | 0.00 | 0.00 | 0.92 | 0.00 | 2.76 |
Памукчии | 297 | 178 | 0 | 110 | 0 | 3 | 6 | Памукчии | 59.93 | 0.00 | 37.03 | 0.00 | 1.01 | 2.02 |
Арнаутито | 293 | 256 | 15 | 10 | 0 | 0 | 12 | Арнаутито | 87.37 | 5.11 | 3.41 | 0.00 | 0.00 | 4.09 |
Плоска могила | 278 | 174 | 0 | 99 | Плоска могила | 62.58 | 0.00 | 35.61 | ||||||
Колена | 277 | 247 | 21 | 5 | Колена | 89.16 | 7.58 | 1.80 | ||||||
Малко Кадиево | 258 | 254 | 0 | 3 | Малко Кадиево | 98.44 | 0.00 | 1.16 | ||||||
Борилово | 236 | 234 | 0 | 1 | Борилово | 99.15 | 0.00 | 2.42 | ||||||
Самуилово | 213 | 208 | 0 | 5 | 0 | 0 | 0 | Самуилово | 97.65 | 0.00 | 2.34 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Пшеничево | 212 | 193 | 3 | 14 | Пшеничево | 91.03 | 1.41 | 6.60 | ||||||
Сладък кладенец | 180 | 177 | 0 | 0 | Сладък кладенец | 98.33 | 0.00 | 0.00 | ||||||
Ловец | 168 | 143 | 0 | 13 | 0 | 0 | 12 | Ловец | 85.11 | 0.00 | 7.73 | 0.00 | 0.00 | 7.14 |
Лясково | 159 | 151 | 5 | 2 | Лясково | 94.96 | 3.14 | 1.25 | ||||||
Подслон | 151 | 151 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Подслон | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Лозен | 150 | 147 | 0 | 2 | Лозен | 98.00 | 0.00 | 1.33 | ||||||
Остра могила | 145 | 136 | 0 | 8 | Остра могила | 93.79 | 0.00 | 5.51 | ||||||
Сулица | 145 | 140 | 0 | 1 | Сулица | 96.55 | 0.00 | 0.68 | ||||||
Стрелец | 143 | 139 | 0 | 0 | Стрелец | 97.20 | 0.00 | 0.00 | ||||||
Елхово | 140 | 138 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Елхово | 98.54 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.42 |
Козаревец | 132 | 128 | 0 | 2 | Козаревец | 96.96 | 0.00 | 1.51 | ||||||
Казанка | 132 | 132 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Казанка | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Пряпорец | 124 | 117 | 0 | 0 | 3 | 0 | 4 | Пряпорец | 94.35 | 0.00 | 0.00 | 2.41 | 0.00 | 3.22 |
Бенковски | 120 | 112 | 6 | 0 | Бенковски | 93.33 | 5.00 | 0.00 | ||||||
Ново село | 93 | 88 | 0 | 0 | 3 | 0 | 2 | Ново село | 94.62 | 0.00 | 0.00 | 3.22 | 0.00 | 2.15 |
Люляк | 75 | 74 | 0 | 0 | Люляк | 98.66 | 0.00 | 0.00 | ||||||
Борово | 72 | 70 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Борово | 97.22 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 2.77 |
Руманя | 67 | 67 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Руманя | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Воденичарово | 56 | 56 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Воденичарово | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Пъстрово | 54 | 46 | 8 | 0 | 0 | 0 | 0 | Пъстрово | 85.18 | 14.81 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 160 108 | 100.00 |
Православие | 105 240 | 65.73 |
Католицизъм | 416 | 0.25 |
Протестантство | 2744 | 1.71 |
Ислям | 1178 | 0.73 |
Друго | 187 | 0.11 |
Нямат | 6339 | 3.95 |
Не се самоопределят | 8975 | 5.60 |
Непоказано | 35 029 | 21.87 |
Политика
редактиранеМестни избори
редактиранеНа местните избори през 2015 г. средната избирателната активност за общината е 52,54 %. За кмет на общината е избран кандидатът на ГЕРБ Живко Тодоров, още на първи тур. При 51 места в общинския съвет малко повече от половината са спечелени от ГЕРБ.[6]
На следващите местни избори на 27 октомври 2019 г. отново Живко Тодоров печели на първи тур с 68.63 % от гласувалите или 38 658 гласа, при избирателна активност 42,27 %.
- Кмет
Резултати от първи тур на изборите за кмет на общината, проведени на 25 октомври 2015 г:[6]
Номер на бюлетината |
Кандидат | Издига (партия, коалиция, инициативен комитет) | Гласове | Подкрепа |
5 | Илия Златев Златев | Алтернатива за българско възраждане (АБВ) | 1259 | 1,93 % |
7 | Гергана Величкова Микова | Национален фронт за спасение на България (НФСБ) | 1040 | 1,59 % |
9 | Стефан Петров Шишков | БСП лява България – за Стара Загора | 6158 | 9,43 % |
10 | Живко Веселинов Тодоров | ГЕРБ | 51 620 | 79,04 % |
16 | Неделчо Русев Неделчев | Българска социалдемократическа партия | 825 | 1,26 % |
18 | Запрян Стефанов Куртев | Движение Демократично – ДЗ | 293 | 0,45 % |
24 | Антон Димов Андонов | ВМРО – Българско национално движение | 771 | 1,18 % |
28 | Николай Марков Василев | Движение за радикална промяна „Българската пролет“ | 343 | 0,53 % |
29 | Михаил Петров Михайлов | „Атака“ | 1152 | 1,76 % |
33 | Димитър Здравков Чорбаджиев | Реформаторски блок | 1844 | 2,82 % |
- Общински съвет
Резултати от изборите за общински съвет на Стара Загора:[6]
Номер на бюлетината |
Издига (партия, коалиция, инициативен комитет) | Спечелени места |
Общо | 11 на брой | 51 |
10 | ГЕРБ | 27 |
9 | Българска социалистическа партия | 6 |
33 | Реформаторски блок | 4 |
6 | Народен съюз | 4 |
23 | Алтернатива за българско възраждане | 2 |
21 | Истината за Стара Загора | 2 |
5 | Движение за права и свободи | 2 |
29 | „Атака“ | 1 |
7 | Национален фронт за спасение на България | 1 |
24 | ВМРО – Българско национално движение | 1 |
16 | Българска социалдемократическа партия | 1 |
Награда за общината
редактиранеПобедител в категория „Кмет на гражданите“, подкатегория „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Живко Тодоров, който с работата си е най-близо до гражданите с бързина на реакция на проблемите и решаването им.
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 72 km.
- През средата на общината, от югозапад на североизток, на протежение от 50,9 km – участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Бургас;
- През средата на общината, от север на юг, на протежение от 21,1 km – два участъка от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова. 16,8 km от границата с община Мъглиж до град Стара Загора и 4,3 km от село Михайлово до границата с община Чирпан. В участъка между Стара Загора и Михайлово двете жп трасета се дублират.
През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 169,2 km:
- два участъка с обща дължина от 17,7 km от автомагистрала Тракия (от km 194,9 до km 210,6 и от km 227,3 до km 229,3);
- участък от 30,8 km от Републикански път I-5 (от km 215,2 до km 246,0);
- началният участък от 10,6 km от Републикански път II-57 (от km 0 до km 10,6);
- участък от 44,3 km от Републикански път II-66 (от km 37,1 до km 81,4);
- участък от 10,5 km от Републикански път III-608 (от km 21,3 до km 31,8);
- целият участък от 10,8 km от Републикански път III-5008;
- последният участък от 12,7 km от Републикански път III-5701 (от km 3,3 до km 16,0);
- целият участък от 31,8 km от Републикански път III-6602.
Здравеопазване
редактиранеЗдравни заведения в територията на община Стара Загора са 12 на брой, всичките разположени в град Стара Загора:[7]
- Медицински център ВЦРИБ Лекушев, Стара Загора
- Дом за медико-социални грижи за деца, Стара Загора (Официален сайт)
- Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания, Стара Загора (Официален сайт)
- Медицински центрове Света Анна, Стара Загора (Официален сайт)
- Диагностично-консултативен център „Ритъм – 2010“, Стара Загора (Официален сайт)
- Хоспис Лек, Стара Загора (Официален сайт)
- МБАЛ НиаМед, Стара Загора (Официален сайт)
- ИППМП Д-р Мирка Колева, Стара Загора
- Д-р Живко Делииванов, Стара Загора
- Център за спешна медицинска помощ, Стара Загора (Официален сайт)
- Д-р Пламен Янев, Стара Загора
- Акушеро – Гинекологичен Център LIVE, Стара Загора (Официален сайт)
Топографски карти
редактиране- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
- ↑ Указ № 1 за утвърждаване на нови граници на община Чирпан, област Стара Загора, и община Стара Загора, област Стара Загора // Указ № 1 от 10 януари 2013. ДВ. бр. 5, 18 януари 2013. Посетен на 26 януари 2013.
- ↑ „Divisions of Bulgaria“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 август 2018. (на английски)
- ↑ а б в „Резултати за община Стара Загора на местните избори през 2015 г.“ // results.cik.bg. Посетен на 27 август 2018.
- ↑ Здравни заведения в община Стара Загора // registarnazdraveopazvaneto.com. Посетен на 26 август 2018.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Стара Загора
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.