Михаил Розов

(пренасочване от Михаил Николов)

Михаил Николов Розов, наричан Мишето,[1][2] е български просветен деец и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Михаил Розов
български революционер

Роден
Починал

Образование Загребски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Михаил Розов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в 1874 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Манол Розов. Учи в Костурското българско третокласно училище.[3] През 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[4] В гимназията е привлечен към ВМОРО. След завършването си учи няколко семестъра философия в Загребския университет.[2] В 1896 година учителства в Дойран,[5] във Воден (1898) и за две години (1899 – 1902) става директор на българската прогимназия в Костур.[6]

 

Паралелно с просветната Розов заедно с Лазар Поптрайков и Кузо Стефов Розов развива и активна революционна дейност в родното си Костурско. През 1900 - 1901 Михаил Розов е в ръководния комитет в Костурско, а през януари 1902 година Гоце Делчев го поставя за легален член на ръководното тяло. През септември 1902 година е арестуван по разкритията на Йосифовата афера. Осъден е на смърт[7] и лежи в Корчанския затвор до февруари 1903 година, когато е амнистиран.[8]

На Смилевския конгрес е изран за член на горското представителство с Лазар Поптрайков, Манол Розов, Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Поптрайков, Розов и Чекаларов сформират наказателна чета в Костурско. След това Чекаларов е заменен с Иван Попов и с чета от 650 въстаници, се отправят през Леринското поле, Мориховските планини, Прилепско, а после и в Тиквешко където въстанието е много слабо. Михаил Николов се завръща с 400 четници в Костурско, където и четата се разпуска.

 
Михаил Розов
 
„Революционното движение в Костурско“, 1937

След неуспеха на въстанието заминава за България. Продължава да изпълнява мисии на ВМОРО, като веднъж пътува за среща със сръбски представители в Белград. През Балканските войни е на финансова служба в Македония, а през Първата световна война е войник от 18-а допълнителна дружина. След войната се установява във Варна, където е финансов чиновник и е участник в местното македонско братство и в Илинденската организация.[9]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Михаил Николов (Мишето) от с. Бобища, градски (класен) учител, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун и няколко семестъра по философия в Загребския университет, ръководител и пополеколски районен войвода след Манол Розов, твърде рано напусна родната си страна, която много е очаквала от него.[2]

Подпомага издаването на Албум-алманах „Македония“.[10] Умира във Варна на 1 август 1935 година.[11] В 1937 година посмъртно излизат спомените му „Революционното движение в Костурско. Спомени“.[12][13][14][15]

ТворчествоРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
  2. а б в Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
  3. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  5. Дневник на Михаил Розов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 67.
  6. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
  8. Спомени на Георги Попхристов [1]
  9. Шалдевъ, Хр. Михаилъ Николовъ - Розовъ. // Илюстрация Илиндень 9 (59). Илинденска организация, Септемврий 1934. с. 2.
  10. Алманах Македония, фототипно издание от 1931 година
  11. Дамяновъ, А. Мишо Николовъ (спомени). // Илюстрация Илиндень 9 (59). Илинденска организация, Септемврий 1934. с. 2 - 3.
  12. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  13. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 385 - 395.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 118.
  15. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 409-410.