Уикипедия

Лозенградчани

Лозенградчани са жителите на град Лозенград, Турция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Лозенград

редактиране

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

редактиране
 
Екзарх Антим I

Б

редактиране
  •   Борис Ибришимов (1907 – 1996), български композитор и диригент
  •   Боню Стойков (1879 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[2]

Г

редактиране
  •   Георги Димитров (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  •   Георги Милев Ковачев (? - 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[3]
  •   Георги Минков (1864 – 1943), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
  •   Георги Янев Михалчев (1881 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[4]
  •   Георги Янев Пройков, български комунист, роден на 21 януари 1907 година, член на БКМС от 1923 година, в СССР от 17 август 1925 година, арестуван в 1937 година, загинал в 1938 година, посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 3 декември 1955 година[5]

Д

редактиране
  •   Димитър Груев (1878 – 1976), български просветен деец и революционер
  •   Димитър Киров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[6]
  •   Димитър Ковачев (1887 – 1974), български революционер
  •   Дмиитър Коибаширов (1880 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов[2]
  •   Димитър Михалчев (1880 – 1967), виден български философ
  •   Димитър Х. Узунов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[7]
  •   Димо Стоянов Мутафов (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[8]

И

редактиране
  •   Иван Камчев (1858 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  •   Иван Карчев, български революционер
  •   Иван Томов Пиперков, български комунист, роден на 10 януари 1903 година, член на БКП от 1922 година, в СССР от 17 август 1925 година, член на ВКП (б) от 1925 година, арестуван през 1938 година, загинал, посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 година[5]
  •   Иван Орманджиев (1890 – 1963), български историк

К

редактиране
  •   Кирил Томов Пиперков, български комунист, роден на 29 април 1906 година, член на БКМС, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1928 година, арестуван през 1938 година, загинал в 1939 година, посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 година[5]
  •   Костадин Георгиев (1876 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  •   Костадин Янев (1876 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  •   Коста Тенишев (1878 – 1951), български революционер
  •   Купен Ян. Бабаджанов (1882 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[4]

Л

редактиране

М

редактиране
  •   Милка Атанасова – Куца Милка, българска учителка и революционерка, деятелка на ВМОРО[9]
  •   Михаил Христов Минчев, български комунист, роден на 15 септември 1898 година, член на БКП от 1918 година, в СССР от 21 ноември 1932 година, арестуван през февруари 1938 година като шлосер в завод „Первый ГБЗ - имени Кагановича”, Москва, осъден на 8 години в лагер, на 8 октомври 1949 година е арестуван и заточен в Красноярския край, реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 година, възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 1955 година, завърнал се в България през 1955 година[5]
  •   отец Михаил Пастърмаджиев, служил в село Оряховица, Старозагорска духовна околия от 1954 г.[10]
  •   Младен Желязков (1838 – 1904), български лекар

Н

редактиране
  •   Никола Асланов (1875 – 1905), български революционер
  •   Никола Кърджиев (1875 – ?), български революционер
  •   Никола Стоянов Бутниколиба (1885 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията,[11] участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[2]
  •   Никола Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[11]
  •   Никола Христов Минчев-Моряка, български комунист, роден на 15 юни 1904 година, в Съветска Русия от ноември 1922 година, член на ВКП (б) от 1926 година, арестуван, завърнал се в България на 11 април 1945 година, обявен за активен борец, починал през 1974 година[5]

П

редактиране

С

редактиране
  •   Самуил Егински (около 1770 – 1871), гръцки духовник
  •   Станислав Вълков (1884 – 1927), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Стефан Добрев (1878 – ?), български революционер
  •   Стефан Тодоров (1874 – ?), български офицер
  •   Стойко Бойчев (1869 – ?), български революционер
  •   Стойчо Воденичаров (1870 – ?), български революционер
  •   Стойчо Орманджиев, български революционер
  •   Стоян Бойчев (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]
  •   Стоян Димитров Коларов, български комунист, роден в 1902 година, член на БКП от 1923 година, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1925 година, арестуван на 20 октомври 1937 година, като завеждащ учебната работа в училище в село Благоево, Одеска област, осъден на смърт и разстрелян на 9 октомври 1939 година, посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 29 ноември 1955 година[5]
  •   Стоян Лазов (1874 – 1929), български революционер
  •   Стоян Пронев, български революционер
  •   Стоян Христов (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[2]

Т

редактиране
  •   Тодор Минков (1895 – 1939), български просветен деец
  •   Тодорка Николова Калоянчева (Тодорка Стоянова Калоянчева), българска комунистка, родена на 17 септември 1896 година, членка на БКП от 1921 година, в СССР от 21 юни 1931 година, членка на ВКП (б), след арестуването на съпруга ѝ Стоян Калоянчев през 1938 година е изключена от ВКП (б) и заточена в Узбекската ССР до 1945 година, завърнала се в България през 1945 година, активен борец, починала през 1972 година[5]
  •   Тома Пиперков (? – 24 август 1928, Бургас), български революционер, член на Лозенградския окръжен революционен комитет в 1901 година[13]

Х

редактиране

Я

редактиране

Родени в махалата Карахадър

редактиране
  •   Георги Попниколов (1875 - след 1943), български революционер, осъден на 5 години затвор заради участието си в Преображенското въстание[14]
  •   Димитър Попниколов (1880 – 1978), български революционер и просветен деец
  •   Илия Попниколов, учител в Бунархисар и член на ВМОРО. Арестуван от младотурците и починал в затвора през 1912 година.
  •   Костадин Попниколов (1889 – 1918), ротен командир, загинал в 1918 година през Първата световна война[15]
  •   Никола Бъчваров (1853 – 1917), български свещеник и революционер, осъден на 7 години заточение в Мала Азия, умрял в Созопол
  •   Петър Шивачев (1864 – ?), български революционер, свещеник, просветен деец и общественик
  •   Яни Попов (1878 – 1954), български революционер

Македоно-одрински опълченци от Лозенград

редактиране
  •   Георги Анастасов, 1 рота на 5 одринска дружина[16]
  •   Груд Анастасов, жител на Ортакьой, 1 рота на 8 Костурска дружина[16]
  •   Георги Анестев, 30-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[17]
  •   Димитър Анастасов, 4 рота на 8 Костурска дружина[16]
  •   Панайот Абрашев, 45-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[18]
  •   Панайот Анестев, 27-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, бронзов медал[17]
  •   Петър Бабов, 30-годишен, жител на Бургас, писар, ІІІ клас, 1 рота на Лозенградска партизанска дружина[19]

Починали в Лозенград

редактиране
  •   Антон Великов Енчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[20]
  •   Асен Хаджипаскалев Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[21]
  •   Атанас Николов Савов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[22]
  •   Атанас Руевски Стоянов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[23]
  •   Георги Досев Досев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[24]
  •   Димитър Иванов Калпазанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[25]
  •   Иван Г. Върбанов, български военен деец, кандидат-офицер, загинал през Балканската война[26]
  •   Иван Стаевски, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[27]
  •   Никола Стомоняков, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[28]
  •   Петър Данков Вишов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[29]
  •   Стефан Атанасов Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[30]
  •   Тодор Ангелов Редков, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[31]
  •   Тодор Иванов Йонков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[32]
  •   Тодор Минков (1895 – 1939), български просветен деец

Други

редактиране
  •   Иван Челиков, български революционер, член на Лозенградския окръжен революционен комитет между 1901 и 1902 година.[33]
  •   Филарет Вафидис (1850 – 1933), гръцки духовник, костурски митрополит, по произход от Лозенград

Бележки

редактиране
  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  3. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 170, л. 57
  4. ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  5. ↑ а б в г д е ж Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  6. ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  8. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 104, л. 33
  9. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
  10. ↑ Летописна книга на с. Оряховица Старазагорско.
  11. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  12. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
  14. ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 64-65.
  15. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 562, л. 2
  16. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  17. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 68
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 78
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 100
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 103
  24. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 44
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 55
  26. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 20
  27. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 102
  28. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 82
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 99
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 72
  31. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 22
  32. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 37
  33. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 186.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лозенградчани&oldid=12381110“.