Отваря главното меню

Атанас (Насо) Андреев Кършаков (Каршияков), наричан Лъва,[1][2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Атанас Кършаков
български революционер

Роден
Починал
4 юли 1907 (24 г.)

Образование Битолска българска класическа гимназия
Атанас Кършаков в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четите на Атанас Кършаков и Митре Влаха (отпред, вторият от ляво на дясно).
 
Четата на Атанас Кършаков. Втори е Стерьо Стерьовски.
 
Четата на Атанас Кършаков с отрязаната глава на войводата в село Дъмбени, 4 юли 1907 година. От ляво надясно: Търпо Георгиев от Четирок, Липо Саров Кършаков, Пандо от Четирок и влах от четата на Александър Кошка. На втория ред влах от четата на Кошка, Доро от Дреничево и четник от Добролища.

Кършаков е роден в 1883 година[4] в костурското село Косинец, тогава в Османската империя (днес Йеропиги, Гърция). Братовчед е на Васил Кършаков. Учи в Битолската българска класическа гимназия, но я напуска и влиза в редовете на ВМОРО. Става четник при Марко Лерински, а по-късно центрови войвода в Костурски революционен район.[5]

Заедно с Лазар Киселинчев, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция. На 8 юли 1903 година, месец преди избухването на Илинденско преображенското въстание, Кършаков е тежко ранен от хора на предателя Коте Христов.[6] След въстанието участва в отблъскването на Гръцката въоръжена пропаганда в Костурско.[7]Така през септември 1905 година четата на Кършаков отблъсква андартско нападение над село Бесвина. [8] Месец по-късно на 15 октомври, заедно с четите на Митре Влаха и Пандо Кляшев, разбива андартската чета на Василакис Лахтарис (Николаос Платанияс) в село Оровник.[9]

На 4 юли 1907 година четата на Кършаков се сражава край село Стенско (днес Стена, Гърция) с андартските чети на капитан Рупакяс (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас, както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където се самоубива, за да не попадне в ръцете на противника. Четниците му отрязват главата му, за да я запазят, и се оттеглят към село Дъмбени (днес Дендрохори, Гърция), където правят снимка за спомен с отрязаната глава на своя войвода.[10]

След смъртта на Кършаков четата му е поета от войводата Никола Дочев от Стара Загора.[11]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Атанас Кършаков от с. Косинец, с непълно средно образование, буен и смел войвода, отличил се в люти сражения с турци и гърци, легендарен по премахването на башибозушкия шеф в Нестрам-кол, най-славно загина в голямо сражение с турци, башибозуци и гръцки бандити в с. Гръче за отбраната на брата си роба.[12]

БележкиРедактиране

  1. „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр.821
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 89.
  4. Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103. Според Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.302. Кършаков е роден в 1880 година.
  5. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, стр. 301.
  6. Тзавелла, Христофор. „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.162.
  7. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  8. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, стр.213.
  9. „По дирите на андартите“, „Илюстрация Илинден“, година I, брой 3.
  10. Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103-104.
  11. Христофор, Тзавелла. „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.138.
  12. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.