Минерални бани (община)
Община Минерални бани се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
|
Минерални бани |
|
|---|---|
.png) |
|
| Общи данни | |
| Област | Област Хасково |
| Площ | 214.67 km² |
| Население | 6 860 души |
| Адм. център | Минерални бани |
| Брой селища | 12 |
| Сайт | mineralnibani.eu |
| Управление | |
| Кмет |
Мюмюн Искендер (ДПС) |
| Общ. съвет |
13 съветници ДПС (10) ГЕРБ (3) |
 |
|
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 214,666 km2 е най-малката сред 11-те общини на областта, което съставлява 3,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Димитровград;
- на изток – община Хасково;
- на юг и югозапад – община Черноочене, област Кърджали;
- на северозапад – община Първомай, област Пловдив.
Природни ресурсиРедактиране
РелефРедактиране
Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в северните части на Източните Родопи.
В западната част на общината, до границата с община Първомай, в посока югозапад-североизток се простира източнородопския рид Мечковец. В него на 4 km югозападно от село Брястово се издига най-високият му връх Мечковец (Аида, 859,3 m), който е и най-високата точка на община Минерални бани.
На изток, в пределите на общината попадат крайните югозападни части на Хасковската хълмиста област и тук североизточно от село Татарево, в коритото на Банска река се намира минималната височина на община Минерални бани – 197 m.
Южно от долината на Харманлийска река в пределите на общината попадат северните разклонения на източнородопския рид Чуката с връх Коджагюне 701,4 m, разположен на 3 km северозападно от село Ангел войвода.
ВодиРедактиране
През територията на община Минерални бани протичат две по-големи реки, десни притоци на река Марица. В южната част на общината покрай селата Боян Ботево и Караманци протича част от горното течение на Харманлийска река. Източно от село Караманци в пределите на общината попада „опашката“ на изградения на нея голям язовир Тракиец. В централната част, през селата Спахиево и Сираково протича горното течение на Хасковска река, ляв приток на Харманлийска река.
В северната част на общината, през селата Сусам и Татарево протича част от средното течение на Банска река.
НаселениеРедактиране
Етнически състав (2011)Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 5899 | 100,00 |
| Българи | 2 310 | 39,16 |
| Турци | 3 032 | 51,40 |
| Цигани | 197 | 3,34 |
| Други | 6 | 0,10 |
| Не се самоопределят | 25 | 0,42 |
| Не отговорили | 329 | 5,58 |
Движение на населението (1934 – 2011)Редактиране
| Община Минерални бани | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | ||
| Население | 9509 | 10226 | 9732 | 8289 | 8350 | 7984 | 7583 | 6838 | 5899 | ||
| Източници: Национален Статистически Институт, [1] | |||||||||||
Населени местаРедактиране
Общината има 12 населени места с общо население от 5899 жители (към 1 февруари 2011).[2]
| Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Ангел войвода | 443 | 12,452 | Кумбурлар | Минерални бани | 1157 | - | в з-щето на с. Брястово |
| Боян Ботево | 686 | 6,923 | Дурак кьой | Сираково | 332 | 15,468 | Юсуз кьой |
| Брястово | 187 | 34,732 | Спахиево | 144 | 19,111 | Сийпилии | |
| Винево | 258 | 3,669 | Шереметлер | Сусам | 517 | 37,804 | |
| Караманци | 1061 | 11,629 | Улу дере, Караманлар | Сърница | 604 | 42,433 | Сарнъч |
| Колец | 199 | 8,338 | Казаклии | Татарево | 311 | 22,107 | Татар кьой лъджа |
| ОБЩО | 5899 | 214,666 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промениРедактиране
- Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Казаклии на с. Колец;
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Улу дере (Караманлар) на с. Караманци;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кумбурлар (Кумрулар) на с. Ангел войвода;
- – преименува с. Дурак кьой на с. Боян Ботево;
- – преименува с. Шереметлер на с. Винево;
- Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – признава н.м. Хасковски минерални бани за отделно населено място – с. Минерални бани;
- Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани.
ТранспортРедактиране
През общината преминава участък от 21,2 km от Републикански път III-506 (от km 21,1 до km 42,3) от Републиканската пътна мрежа на България.
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
БележкиРедактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ
ИзточнициРедактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.