Минерални бани (община)

Община Минерални бани се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Минерални бани 41.933, 25.35
Общи данни
Област	Област Хасково
Площ	214.67 km²
Население	6 860 души
Адм. център	Минерални бани
Брой селища	12
Сайт	mineralnibani.eu
Управление
Кмет	Мюмюн Искендер (ДПС)
Общ. съвет	13 съветници    ДПС (10)    ГЕРБ (3)

Съдържание

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 214,666 km² е най-малката сред 11-те общини на областта, което съставлява 3,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Димитровград;
• на изток – община Хасково;
• на юг и югозапад – община Черноочене, област Кърджали;
• на северозапад – община Първомай, област Пловдив.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в северните части на Източните Родопи.

В западната част на общината, до границата с община Първомай, в посока югозапад-североизток се простира източнородопския рид Мечковец. В него на 4 km югозападно от село Брястово се издига най-високият му връх Мечковец (Аида, 859,3 m), който е и най-високата точка на община Минерални бани.

На изток, в пределите на общината попадат крайните югозападни части на Хасковската хълмиста област и тук североизточно от село Татарево, в коритото на Банска река се намира минималната височина на община Минерални бани – 197 m.

Южно от долината на Харманлийска река в пределите на общината попадат северните разклонения на източнородопския рид Чуката с връх Коджагюне 701,4 m, разположен на 3 km северозападно от село Ангел войвода.

Води

През територията на община Минерални бани протичат две по-големи реки, десни притоци на река Марица. В южната част на общината покрай селата Боян Ботево и Караманци протича част от горното течение на Харманлийска река. Източно от село Караманци в пределите на общината попада „опашката“ на изградения на нея голям язовир Тракиец. В централната част, през селата Спахиево и Сираково протича горното течение на Хасковска река, ляв приток на Харманлийска река.

В северната част на общината, през селата Сусам и Татарево протича част от средното течение на Банска река.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	5899	100,00
Българи	2 310	39,16
Турци	3 032	51,40
Цигани	197	3,34
Други	6	0,10
Не се самоопределят	25	0,42
Не отговорили	329	5,58

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Минерални бани
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
Население	9509	10226	9732	8289	8350	7984	7583	6838	5899
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 12 населени места с общо население от 5899 жители (към 1 февруари 2011).

Списък на населените места в община Минерални бани, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Ангел войвода	443	12,452	Кумбурлар	Минерални бани	1157	-	в з-щето на с. Брястово
Боян Ботево	686	6,923	Дурак кьой	Сираково	332	15,468	Юсуз кьой
Брястово	187	34,732		Спахиево	144	19,111	Сийпилии
Винево	258	3,669	Шереметлер	Сусам	517	37,804
Караманци	1061	11,629	Улу дере, Караманлар	Сърница	604	42,433	Сарнъч
Колец	199	8,338	Казаклии	Татарево	311	22,107	Татар кьой лъджа
				ОБЩО	5899	214,666	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

• Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Казаклии на с. Колец;

– преименува с. Юсуз кьой (Юксюз кьой) на с. Сираково;

– преименува с. Сийпилии на с. Спахиево;

– преименува с. Сарнъч на с. Сърница;

– преименува с. Татар кьой лъджа на с. Татарево;

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Улу дере (Караманлар) на с. Караманци;
• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кумбурлар (Кумрулар) на с. Ангел войвода;

– преименува с. Дурак кьой на с. Боян Ботево;

– преименува с. Шереметлер на с. Винево;

• Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – признава н.м. Хасковски минерални бани за отделно населено място – с. Минерални бани;
• Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани.

Транспорт

През общината преминава участък от 21,2 km от Републикански път III-506 (от km 21,1 до km 42,3) от Републиканската пътна мрежа на България.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• Сайт на община Минерални бани