Станимашко македоно-одринско дружество

Станимашкото македоно-одринско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация, най-активното в Родопите.[1]

Станимашко македоно-одринско дружество
Настоятелството на дружеството
Настоятелството на дружеството
Информация
Типблаготворителна и революционна организация
ОснователиТошо Мимидичков (пръв)
Основана4 юни 1895 г.
Закрита30 януари 1903 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеСтанимака
Езицибългарски

История редактиране

Ранни години редактиране

На 12 март 1895 година, след образуването на Пловдивското македоно-одринско дружество през януари, около 80 македонци, одринци и местни българи се събират и решават да образуват дружество, като избират и комитет, която да направи подготовката на организацията, както и представител на Първия македонски конгрес.[2]

 
Контролна комисия на дружеството

Официално дружеството е учредено на 4 юни 1895 година в състав от около 30 души, като в настоятелството влизат Тошо Мимидичков, председател, отец Иван Бухлев, подпредседател, Георги Даракчиев, секретар, и Иван Хаджиев, касиер.[3]

В началото на юни в Станимака пристига изпратеният от Македонския комитет Петко войвода, който заедно с Георги Христов Маламата набира доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета сярска дружина на поручик Тома Давидов.[3]

След акцията дейността на дружествата на МОО в Родопите затихва, като единствено това в Станимака води нормален организационен живот с 22 – 25 членове.

След 1899 година при председателстването на Борис Сарафов в София, дружеството заедно с цялата МОО преживява бурен подем.[4] Настоятелството му е в състав отец Владимир Димитров, председател, Никола Настев, подпредседател, Иван Хаджиев, касиер, и Сава Тодоров, секретар. През есента на 1899 година организационната територия е разделена на пет участъка, в които са изпратени делегати за пропаганда, събирне на пари и учредяване на клонове. Първият клон е създаден в Тополово на 19 октомври под председателството на Атанас Згуровски и на следната година става самостоятелно дружество.[4] Създадени са още осем клона, четири от които в планинските села - Горно Арбанаси, Долно Арбанаси, Мулдава и Червен. В почти всички села са създадени комитети за събиране на дарения в пари и натура.[5]

На 30 януари 1903 година МОО заедно с провинциалните дружества са разпуснати от правителството. Пловдивското дружество се възражда като Македоно-одринско благотворително братство.

След Първата световна война редактиране

На 10 октомври 1922 година в Станимака се провежда общо събрание на македонските бежанци в града като е основано Македонското бежанско културно-просветно братство. Събранието избира временно бюро в състав Михаил Кочев – председател, а Стоян Благинев и Атанас Войводов са негови членове. Приет е устав, за патронен празник е избран Илинден, а назначеното ръководство е в състав Георги Христов (председател), Никола Андреев (подпредседател), Михал Кочев (секретар), Атанас Войводов (касиер), Никола Македонски (съветник), а в контролния съвет влизат Тодор Пройков, Кръстю Клепачев и Коста Кючуков.[6] През 1923 година делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО са Атанас Войводов, Димитър Тютюнов, Марин Ванчев и Никола Андреев.[7]

На 14 юни 1925 година е избрано ново настоятелство на братството в състав Александър Думбалаков (председател), Христо Сърбинов (подпредседател), М. Ванчев (секретар), Ж. Павлов (касиер) и Н. Андреев (съветник).[9] На 28 октомври същата година е гласувано ново настоятелство в състав Атанас Ченгелев (председател), Георги Гажалов (подпредседател), Марин Ванчев (секретар), Живко Иванов / Павлов (касиер), а съветници са архимандрит Паисий, Владимир Димитров и Никола Македонски.[10] В контролната комисия влизат отец Иеринеа, Васил Андреев и Пандо Павлов.[11]

През 1926 година в настоятелството на дружеството влизат Атанас Димитров Ченгелев, Георги Н. Гаджалов, Марин Петров Ванчев, Живко Павлов Тютюнов, Паисий Станимашки и Никола Македонски.[6] Активен член на братството е и Димитър Сурлев, бежанец от Грубевци.[12] В 1937 година е конституирано ново настоятелство в състав Никола Георгиев Самсаров (председател), Тома Василев Стружев (подпредседател), Перикли Алексиев Стефанов (секретар), Костадин Тренд. Василев (касиер) и членове Живко Павлов Тютюнов, Борис Василев Томов и Илия Георгиев Ючев. В контролната комисия влизат Иван Костов Николов, Григор Ат. Джиголинов и Симо Костов Петров.[13]

Бележки редактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 297-304.
  2. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 297.
  3. а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.
  4. а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 299.
  5. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.
  6. а б Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 477.
  7. НБКМ-БИА C VIII 38
  8. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 478 – 480.
  9. Хроника // „Независима Македония“ III (116). София, СМЕО, 3 юли 1925. с. 3.
  10. Хроника // „Независима Македония“ III (135). София, СМЕО, 13 ноември 1925. с. 3.
  11. Хроника // „Независима Македония“ III (136). София, СМЕО, 20 ноември 1925. с. 3.
  12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 454.
  13. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 481.