По

най-голямата река в Италия
(пренасочване от По (река))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на По.

По (на италиански: Ро), наричана Потамос Ериданус (Ποταμός) от древните гърци, е най-голямата река в Италия (региони Пиемонт, Вале д'Аоста, Лигурия, Ломбардия, Венето, Емилия-Романя, Тоскана и автономна област Тренто), вливаща се в Адриатическо море с дължина 652 km и площ на водосборния басейн – 71 000 km²[1]

По
(на италиански: Ро),
Po river near Cremona.jpg
Река По в района до град Кремона
Italy relief location map.jpg
44.6974° с. ш. 7.0927° и. д.
44.9711° с. ш. 12.5482° и. д.
Течението на река По в Италия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Италия Италия
Пиемонт,
Вале д'Аоста,
Лигурия,
Ломбардия,
Венето,
Емилия-Романя,
Тоскана,
Тренто
Дължина 652 km
Водосб. басейн 71 000 km²
Отток 1460 m³/s
Начало
Място Mасив Монвизо, Котски Алпи, провинция Кунео
Координати 44°41′50.64″ с. ш. 7°05′33.72″ и. д. / 44.6974° с. ш. 7.0927° и. д.
Надм. височина 2118 m
Устие
Място Адриатическо море
Координати 44°58′15.96″ с. ш. 12°32′53.52″ и. д. / 44.9711° с. ш. 12.5482° и. д.
Надм. височина 0 m
По в Общомедия

През 1995 г. делтата на По до град Ферара е обявена от ЮНЕСКО за обект на световното наследство заради голямото си екологично значение[2].

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река По води началото си от северния ъгъл на малкото високопланинско езеро Фиоренца, разположено на 2118 m н.в., в северното подножие на масива Монвизо, в Котските Алпи, или по-точно – в местността Пиан дел Ре (Pian del Re) на община Крисоло в провинция Кунео.

Тече в дълбока и тясна планинска долина до градчето Санфронт, като по протежение на около 20 км преодолява денивелацията с над 1600 m. След това излиза в крайната западна част на обширната Паданска низина, като я пресича по дължина от запад на изток. Тече на изток до град Салуцо, след това на североизток, а на 20 км североизточно от Торино тече отново на изток и запазва тази посока до устие си. В Паданската низина долината на По е много широка и плитка, а течението – бавно и мудно. След устието на най-големия си десен приток – река Танаро ширината на коритото на По достига 300 – 350 m, като оттук до устието то е оградено от високи водозащитни диги, предотвратяващи многобройните наводнения, предизвиквани от реката в миналото. В средното и долното си течение По образува множество меандри, което в миналото е довело до формирането на крайречни езера – т.нар. старици. Коритата в долните течения на голяма част от притоците му също са обезопасени с водозащитни диги. В района на град Ферара (на около 70 km от устието) река По започва да се разделя на отделни ръкави с острови между тях и образува голяма и заблатена делта с площ около 1500 km², която ежегодно нараства средно с по 600 декара. Поради това някои древни пристанища южно от делтата, като например Равена в днешно време се намират на около 10 km от брега на морето, което е резултат от пренасянето на наносите на реката в южна посока от адриатическите течения.

Делтата на По е една от най-сложните в Европа, със стотици малки ръкави и пет по-големи: По ди Маестра (Po di Maestra), По дела Пила (Po della Pila), По деле Толе (Po delle Tolle), По ди Ньока (Po di Gnocca) и По ди Горо (Po di Goro). Най-големият от тях е По дела Пила и е единственият плавателен ръкав.

По се влива в крайната югозападна част на Венецианския залив на Адриатическо море [1].

Водосборен басейн и притоциРедактиране

Водосборният басейн на По обхваща площ от 71 000 km², като около 70 000 km² са разположени в Италия, а останалите 1000 km² – в Швейцария. На югоизток водосборният басейн на По граничи с водосборния басейн на река Рено (от басейна на Адриатическо море), на юг – с водосборните басейни на реките Серкьо, Тине, Вар и на други по-малки реки, вливащи се в Лигурийско море, на запад и северозапад – с водосборния басейн на река Рона (от басейна на Средиземно море), на север – с водосборния басейн на река Рейн (от басейна на Северно море), а на североизток – с водосборните басейни на реките Ин (десен приток на Дунав) и Адидже (от басейна на Адриатическо море)[1].

Най-големи и най-пълноводни са левите притоци на По – Дора Рипария, Дора Балтеа, Тичино, Ада и Ольо, водещи началото си от южните склонове на Алпите. Десните притоци, водещи началото си основно от северните склонове на Тоскано-Емилианските Апенини и Приморските Алпи, са предимно маловодни (най-голям приток е река Танаро) и носят голямо количество наноси в По[1].

Основните притоци на По (с дължина над 20 km) са 141 на брой, като 26 от тях са с дължина над 50 km. Можем да посочим следните в посока от извора до устието ( ляв приток, десен приток):

Хидроложки показатели, наводненияРедактиране

Средният годишен отток в устието е 1460 m³/sec. Левите притоци на По са пълноводни през пролетта и лятото по време на топенето на снеговете и ледниците в Алпите, поради което в горното си течение По има алпийски хидроложки режим, а десните му притоци са пълноводни през пролетта и есента. Поради тази причина По формира две пълноводия: основно през май и юни, и вторично – през октомври и ноември в средното и долното си течение. През зимата реката е маловодна. Ежегодно По внася в Адриатическо море 13 – 15 млн. тона наноси[1].

На 4 май 2007 г. реката пресъхва на места напълно. Италия обявява извънредно положение в северните и централните райони. Пресъхването е в резултат на малкото снеговалежи в Алпите през зимата на 2006 – 2007. В Италия тази зима е най-топлата от 200 год. насам и това най-вероятно е свързано с глобалното затопляне.

Най-опустошителните наводнения, причинени от преливането на река По и нейните притоци, са документирани през:

Преливанията и наносите носени от По са предизвикателство за инженерите от дълги години. Ватиканът е построил диги по течението на реката, както и канали с цел отклоняване на наносите, а в областта между Ферара и Адриатика в последните три века са разработени наново и рекултивирани хиляди акра площ. През 1953 г. е създаден проект, целящ подобряването на почвата, разработването и облагородяването на блатистите райони около реката като тези на Вали ди Комакио, както и създаването на малки ферми в областта на делтата. Въпреки това всички тези райони претърпяват редица щети през големите наводнения от 1957 и 1966 г.

Стопанско значение, селища, мостовеРедактиране

Голяма част от водите на реката се използват за напояване, а на редица от левите ѝ притоци са изградени каскади от язовири с ВЕЦ-ове при преградните им стени. Чрез система от канали е свързана с Милано, някои от които са проектирани от Леонардо да Винчи. Река По е плавателна за плиткогазещи съдове от нейното начало до град Павия.

По преминава през по-голямата част през Северна Италия, от запад на изток през цялата Паданска низина. От източника до устието реката преминава през редица провинции: Кунео, Торино, Верчели и Алесандрия в регион Пиемонт; Павия, Лоди, Кремона и Мантова в регион Ломбардия; Пиаченца, Парма, Реджо Емилия и Ферара в регион Емилия-Романя; и Ровиго в регион Венето.

Повече от 16 милиона души живеят по бреговете на По, което е около една трета от цялото население на Италия. Районите около течението на реката са сред най-гъсто населените в Европа.[1]

На реката се намират около 3200 населени места, сред които можем да посочим:

Мостове над ПоРедактиране

Преминаването на река По е гарантирано от голям брой мостове, датиращи от различни исторически периоди, сред които:

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Benfatti, Carlo. Viaggio attraverso il Po mantovano, in AA. VV., Mantova, una provincia allo specchio, Carnate Milano, Provincia di Mantova, 2009
  • Biancotti, A. L'evoluzione dell'alveo del Po al suo sbocco nella pianura padana, in „Rivista Geografica Italiana“, Firenze, 1972
  • Bustacchini, G. Delta del Po, Bologna, 1991.
  • Confortini. Loreno e Marco Bonino, Antiche barche e battelli del Po. Atlante illustrato delle imbarcazioni tradizionali dei fiumi e dei canali della Pianura Padana, San Felice sul Panaro, Grandi Carte, 2015, p. 88.
  • Fabio, Luino. Le inondazioni del fiume Po con particolare riguardo a quelle avvenute dal 1861 ad oggi, L'Italia dei disastri: dati e riflessioni sull'impatto degli eventi naturali 1861 – 2013.
  • Marziani. Michele. Lungo il Po, Milano, Guido Tommasi, 2008.
  • Regione Emilia-Romagna, Assessorato Turismo e Commercio (a cura di), Paesaggi d'autore, itinerari sul Po (brossura), 1ª ed., Reggio Emilia, Diabasis, aprile 2011, p. 184.
  • Sbrana, M. Le rotte del Po, Rovigo, 1952
  • Zavattini, C. е W. Zanca, Fiume Po, Milano, 1966