Отваря главното меню

Римско завоевание на Илирия

Римското завладяване на Илирия и Панония e серия от военни кампании, състояли се през периода 229 пр.н.е. – 9 г.[1] и завършили с установяване на римска власт и администрация над територията на Западния Балкански полуостров, югоизточните части на Алпите и Панонската низина.

Римско завоевание на Илирия и Панония
Произход и разселване на илирите
Произход и разселване на илирите
Участници келти, римляни, траки, елини
Датировка 229 пр.н.е. – 9 г.
Резултат Разширяване на Римската република на Балканския полуостров
Илирийска война
Римско завоевание на Илирия
Popolazioni della Dalmazia.png
Адриатическа геополитика, 230 г. пр.н.е.
  Далмати  Римска република  Градове
Информация
Период 35 – 33 г. пр.н.е.
Място Илирия, Панония, Източни Алпи
Резултат Римска победа;
Добавяне Сегестика към Илирик
Територия Римска република
Страни в конфликта
Illyrian pelte shield 35 cm diameter (sketch).jpg Далмати
Celtic round dogs.svg Саласи
Illyrian pelte shield 35 cm diameter (sketch).jpg Либурни
Celtic round dogs.svg Сегестани
Celtic round dogs.svg Яподи
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република
Командири и лидери
Greek Illyrian helmet from Budva Montenegro 3.svg Тестим
Greek Illyrian helm from Budva Montenegro 2.jpg Верс
S.P.Q.R. Гай Октавий
S.P.Q.R. Марк Валерий Месала
S.P.Q.R. Гай Антисций Вет
Project Rome logo Clear.png Тит Статилий Тавър
S.P.Q.R. Марк Випсаний Агрипа
Кондотиер Менодор
Панонска война
Римско завоевание на Илирия
Rome Statue of Augustus.jpg
Информация
Период 14 – 9 г. пр.н.е.
Място Илирия, Панония
Резултат Римска победа;
Присъединяване на Южна Панония към Илирик
Територия Римска Принципат
Страни в конфликта
Illyrian pelte shield 35 cm diameter (sketch).jpg Далмати
Illyrian pelte shield 35 cm diameter (sketch).jpg Бреуки
Celtic round dogs.svg Панони
Daci scutum.svg Даки
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република
Celtic round dogs.svg Скордиски
Командири и лидери
неизвестни S.P.Q.R. Марк Виниций
S.P.Q.R. Марк Випсаний Агрипа
S.P.Q.R. Тиберий Клавдий Неро
Project Rome logo Clear.png Луций Калпурний Цезонин
Сили
неизвестни Римски легионРимски легионРимски легионРимски легионРимски легион
Римски легионРимски легион • 7 легиона (35,000)
АуксиларииАуксиларииАуксиларии

Римляните влизат за първи път в съприкосновение с илирийските племена и градове в самото начало на проникването си на Балканите. Това става в последната третина на III век преди новата ера, с което започват Илирийско-Панонските войни на Римската република. Те се водят за контрола над средното поречие на Иструм, крайбрежните райони на Далмация и планинския терен южно от река Наро. Римските войски покоряват Илирийското царство на цар Генций през 168 пр.н.е.. След образуването на провинция Македония в 146 г. пр.н.е. тези земи се администрират от македонския прокуратор на римския сенат, а след 59 г. пр.н.е. е обособена de jure провинция Илирик. De facto Рим упражнява практически контрол само над елинистичните крайбрежни райони, а планинската вътрешност на източния Адриатик все още е под контрола на далматинските племена.

Кампании през РепубликатаРедактиране

През 156 г. пр.н.е. далматите нападат илирийските съюзници на Рим и прогонват посолството на римския сенат. Войската на консула Гай Марций Фигул също е отблъсната, но в крайна сметка постига успех, запалвайки добре укрепения град Делминиум. Войната с далматите продължава Сципион Назика, а през 135 г. пр.н.е. Гай Фулвий Флак покорява племената на ардеите и палариите. Консул Гай Семпроний Тудицан навлиза в Източните Алпи през 129 г. пр.н.е. в кампания срещу яподите, които побеждава благодарение на доблестта на легата Децим Юний Брут, завоевателят на Лузитания. В 119 г. пр.н.е. Рим отново обявява война на Далмация, като според Апиан поводът е желанието на консула Луций Цецилий Метел да получи триумфа. В 115 г. пр.н.е. консул Марк Емилий Скавър воюва с карните в югоизточните части на Алпите, но едва през 76 г. пр.н.е. BC. д. пропреторът Гай Косконий овладява Салона.

Първите кампании в Панония са безуспешни за Гней Корнелий Долабела и Луций Корнелий Лентул Луп. Вторият поход на Луций Цецилий Метел срещу сегестаните се провежда през 119 г. пр.н.е. Апиан пише, че е римските войски постигнат незначителен успех, достигайки столицата Сегестика, но „не разполагат с никакви заложници или друг успех“.

След завладяването на Македония в 148 г. пр.н.е. римляните започва дълга 60-годишна война с келтите-скордиски, които по това време са най-силни от племената на Илирия. През 118 г. пр.н.е. при Стоби римляните са разбити, а преторът им Помпей е убит. Положението се усложнява от пламналия конфликт между римляните и дардани и траки, обсадили Солун. През 114 г. пр.н.е. армията на консул Гай Порций Катон попада в засада и е почти напълно унищожена, като главнокомандващия едва успява да избяга.

Марк Ливий Друз, консулът на 112 г. пр.н.е. се бори успешно със скордиските, преминава в настъпление и ги изтласква отвъд Иструм. В 110 г. пр.н.е. той празнува триумф за победата над скордиските. В периода 110 – 107 г. пр.н.е. войната продължава Марк Минуций Руф, като след успеха му в битката при Гебре той също получава триумф за победата над скордиските и трибалиите. Тези племена се раздвижват отново поради избухването на войната с Митридат и заедно с медите навлизат в Македония и Гърция, където ограбват много храмове, включително Делфи. Претор Луций Корнелий Сципион Азиатски побеждава скордиските и унищожават голяма част от тях, а дарданите и медите сключва мир, който те купуват с откраднато злато от храмовете.

Гай Юлий Цезар е управител на Цизалпийска Галия и Илирик през 59 пр.н.е. по силата на закона Ватиний. През този период лоялни към Рим са само либурните, а яподите ясно отказват да признаят римската власт в продължение на 20 години, нахлувайки в Аквилея и Триест.

По време на Гражданската война силата на римляните в Илирия е значително отслабена. Явно запазили лоши спомени за Цезар, илирийците подкрепят противника му Помпей Велики. През лятото на 48 пр.н.е. в Илирик е изпратен с два легиона Квинт Корнифиций – квестор с преториански правомощия. Той успешно действа срещу племената и отнема много планински укрепления, но не овладява провинцията. След победата на Цезар при Фарсала помпеевият флот се присъединява към борбата срещу Корнифиций и отрязва комуникациите му в Адриатика. Цезар изпраща в подкрепление Авъл Габиний с легион новобранци (15 кохорти и три хиляди конници), но този зимен поход завършва с неуспех. Страдащи от недостиг на храна, неговите войски са принудени да се снабдяват насилствено. Това води до разбунтуване на далматите и те нападат римляните, които губят две хиляди легионера, 38 центуриона и четири трибуна. Блокадата е разбита много трудно, след като от Публий Вациний събира флот в Брундизиум и частично възстановява контрола над провинцията. След убийството на Цезар племената отново отказват да се подчинят и нападат крайбрежните колонии.

Кампании при ПринципатаРедактиране

Окончателното завладяване на Илирия е извършено от Октавиан Август след илирийската война от 35 – 33 г. пр.н.е. През този период на затишие във вътрешните работи на Републиката Октавиан разполага с 45 боеспособни легиона, които използва за експанзия на римската държавност. Насочва ги към Илирия, Панония и Дакия и защото в Италия няма как да ги издържа. За плацдарм към Юлийските Алпи е избрана Сегестика, разположена на вливането на Колапис в Савус.

За да се добере до тази логистична точка е организирана база в Сенияна адриатическия бряг, като флотът на Агрипа осигурява снабдяване, разчиствайки пиратските флотилии на либурните на Коркира Нигра и Мелитус. Първи на пътя на Октавиан попадат яподите, които са обсадени в Метул и градът е опожарен. Тази победа разчиства пътя между Сения и Сегистика, а по Савус и Иструм е пусната снабдителна флотилия. Въпреки, че районът е овладян в речна битка там загива навархът Менодор. Влошените отношения с Марк Антоний карат Октавиан да се откаже от първоначалния си план и да се насочи на югоизток към Македония, където властва другия триумвир. Завладяни са Сетовия и Синодиум, а след като става консул през 33 г. пр.н.е.

Цезар покорил цялата Илирийска земя, както наскоро загубената, така и тази, която преди не му била подчинена.

— Апиан, Събития в Илирия. IV

.

След тридневния си триумф срещу илирите и Марк Антоний Октавиан намира време да довърши започнатата алпийска кампания срещу саласите и карните, като се достига и до първи сблъсъци с рети и тавриски. В Илирикум са основани римските колонии Пола, Ядар, Емона и Нарона, а в Рим е въздигнат Портик на Октавия.

В последвалите Алпийски походи и Панонска война е завършено овладяването на Панонската низина и е създаден плацдарм за инвазии в Норик, Реция и следващи походи в Барбарикум.

Последното голямо въстание на илирийските племена е Панонското от 6 г., след потушаването на което провинция Илирик е разделена на две части – Горен Илирик (Далмация) и Долен Илирик (Панония).

ИзточнициРедактиране

  1. Колосовская Ю. К. Паннония в I—III веках. – М.: Наука, 1973
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Римское завоевание Иллирии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иллирийская война“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.