Самуил (община)

община в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.

Община Самуил е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.

Община Самуил
      
Общи данни
ОбластРазград
Площ250.29 km²
Население7 261 души
Адм. центърСамуил
Брой селища14
Управление
КметДжевдет Азис
(ДПС; 2019)
Общ. съвет17 съветници
Община Самуил в Общомедия
Топографска карта на община Самуил.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината се намира в източната част на област Разград. С площта си от 250,288 km2 заема 5-о място сред 7-те общини на областта, което съставлява 10,3% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Община Самуил се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е предимно хълмист, с надморска височина между 300 и 450 m. Южните райони на общината попадат в централните, най-високи части части на Самуиловските височини. Тук югоизточно от село Кривица, на границата с община Венец се намира максималната височина от 498,5 m на общината. Районите на север от Самуиловските височини попадат в централните части на Лудогорското плато, като релефът постепенно се понижава от юг на север. Северно от село Здравец, на границата с община Исперих, в коритото на река Ясенковец (десен приток на река Сенковец) е най-ниската ѝ точка – 240 m н.в.

Води редактиране

В източната част на общината протича част от най-горното на река Сенковец (Сазлъка, десен приток на Дунав). Тя извира при село Висока поляна (община Хитрино, област Шумен) и след около 3 km навлиза на територията на община Самуил. Преминава покрай селата Кривица, Голяма вода, Кара Михал и Ножарово и северозападно от последното навлиза в община Исперих. По цялото си протежение в общината реката тече в дълбока, на места каньоновидна долина, всечена на 50-70 m спрямо околния терен. През село Здравец протича най-горното течение на десния ѝ приток река Ясенковец.

Поради по-високо издигнатия релеф на община Самуил спрямо околните общини от нея водят началото си и протичат с най-горните си течения две по-големи реки: Царацар и Война. Река Царацар (Демирбаба, Крапинец, десен приток на Дунав) води началото си от извор-чешма в южната част на село Хърсово, преминава през центъра на селото и на около 6 km след него навлиза в община Исперих. Река Война също води началото си от извор-чешма в източната част на село Самуил, преминава между селата Хърсово и Голям извор и също навлиза на територията на община Исперих. В Община Самуил техните долини са плитки и с полегати склонове за разлика от тези надолу по теченията им.

На територията на община Самуил има изградени няколко микроязовира, водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи в региона. По-големи от тях са: „Кара Михал“ (на река Сенковец), „Хърсово“ (на река Царацар), „Желязковец“ и др.

Климат редактиране

Климатът на общината е умерено континентален и притежава всички типични за него характеристики. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 10-12 °C. Средномесечната максимална температура е през юли (26.2 °C), а средната минимална температура е през януари (-5.8 °C). Абсолютната максимална температура е 37 °C, а абсолютната минимална -25.8 °C. Средногодишната сума на валежите е 67.4 мм/м2. Максималните валежи са през пролетно-летния период и есенния период. Слънчевите дни са 180-200 дни в годината. В южните части на района, където се издигат Самуиловските височини, ветровата характеристика е по-различна, от северните части, като тук преобладаващите ветрове са североизточните.

Населени места редактиране

Общината се състои от 14 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Богданци 401 16,338 Абдул Кара Михал 44 11,278 Караман, Розино
Богомилци 215 10,583 Софулар Кривица 172 16,819 Топал, Кривци
Владимировци 984 28,304 Саръ Хебеб, Хебиб Ножарово 491 6,579 Кълъч
Голяма вода 221 9,268 Хасан махала Пчелина 248 12,892 Кованджилар
Голям извор 320 34,223 Кара арнаут Самуил 1310 13,731 Ашиклар
Желязковец 552 23,356 Демирджилер Хума 205 10,627 Къналии
Здравец 314 12,671 Симеоново Хърсово 408 43,619

Административно-териториални промени редактиране

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Абдул на с. Богданци;
– преименува гар.с. Гара Ашиклар (Ашикларска станция, Ашиклар гара) на гар.с. Гара Самуил;
– преименува с. Кара арнаут на с. Голям извор;
– преименува с. Демирджилер на с. Желязковец;
– преименува с. Ашиклар на с. Самуил;
– преименува с. Муса баба теке на с. Църквино;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Саръ Хебиб (Хебиб) на с. Владимировци;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Софулар на с. Богомилци;
– преименува с. Хасан махала на с. Голяма вода;
– преименува с. Топал на с. Кривци;
– преименува с. Калъч на с. Ножарово;
– преименува с. Кованджилар на с. Пчелина;
– преименува с. Къналии (Каналии) на с. Хума;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Кривци на с. Кривица;
  • МЗ № 911/обн. 01.07.1943 г. – обединява селата Голям Торсун и Малък Торсун в едно ново населено място – с. Симеоново;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Симеоново на с. Здравец;
  • Указ № 317/обн. 13,12.1955 г. – заличава гар.с. Гара Самуил и с. Църквино и ги присъединява като квартали на с. Самуил;
  • Указ № 3864/обн. 21.11.1986 г. – преименува с. Кара Михал (Караман) на с. Розино;
  • Указ № 98/обн. 17.05.1994 г. – възстановява старото име на с. Розино на с. Кара Михал.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 7005 769 5337 346 98 42 413 100.00 10.97 76.18 4.93 1.39 0.59 5.89
Самуил 1576 148 1190 26 202 Самуил 9.39 75.50 1.64 12.81
Владимировци 1127 56 1017 7 44 Владимировци 4.96 90.23 0.62 3.90
Желязковец 663 49 377 227 0 Желязковец 7.39 56.86 34.23 0.00
Ножарово 564 3 534 0 0 4 23 Ножарово 0.53 94.68 0.00 0.00 0.70 4.07
Богданци 514 38 430 3 42 Богданци 7.39 83.65 0.58 8.17
Хърсово 464 229 150 31 48 Хърсово 49.35 32.32 6.68 10.34
Здравец 378 38 310 11 17 Здравец 10.05 82.01 2.91 4.49
Голям извор 357 150 39 82 60 0 26 Голям извор 42.01 10.92 22.96 16.80 0.00 7.28
Голяма вода 298 294 0 0 1 Голяма вода 98.65 0.00 0.00 0.33
Богомилци 277 271 0 0 5 Богомилци 97.83 0.00 0.00 1.80
Пчелина 271 3 268 0 0 0 0 Пчелина 1.10 98.89 0.00 0.00 0.00 0.00
Хума 241 0 239 0 1 Хума 0.00 99.17 0.00 0.41
Кривица 212 6 201 0 4 Кривица 2.83 94.81 0.00 1.88
Кара Михал 63 46 17 0 0 0 0 Кара Михал 73.01 26.98 0.00 0.00 0.00 0.00

Транспорт редактиране

През общината преминават два участъка с обща дължина от 28,4 km от Железопътната мрежа на България;

  • в южната част на общината, от северозапад на югоизток – участък от 10,9 km от трасето на жп линията РусеСамуилКаспичанВарна;
  • от юг на север – началният участък от 17,5 km от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,9 km:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране