Лозница (община)

община в област Разград
Вижте пояснителната страница за други значения на Лозница.

Община Лозница е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.

Община Лозница
      
Общи данни
ОбластРазград
Площ240.61 km²
Население души
Адм. центърЛозница
Брой селища16
Сайтloznitsa.bg
Управление
КметСевгин Шукри
(ДПС; 2018)
Общ. съвет17 съветници
  • ДПС (10)
  • ГЕРБ (6)
  • Коалиция „Демократична България – обединение“ (1)
Община Лозница в Общомедия
Топографска карта на община Лозница.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в южната част на област Разград. С площта си от 240,613 km2 заема 6-о, предпоследно място сред 7-те общини на областта, което съставлява 9,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Геоложки строеж

редактиране

Дунавската платформа е играла относително пасивна роля спрямо нагъвателните процеси в Старопланинската геосинклинала. За нея са характерни платформеният тип тектонични движения – бавни, продължителни и диференцирани колебания на земната кора, придружени с разломяване на някои нейни части. Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско-Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт. Палеозойският цикъл по темето на Разградско-Самуилската подутина лежи на 800 – 1000 m под земната повърхност. Баремските и аптиските мергили и варовици се разкриват по бедрата на подутината (склоновете на Разградските и Самуилските височини). Долнокредитни дебелослойни варовици бронират отвесните брегове на Суха река и Бели Лом. Широкото разпространение на варовиците, голямата им мощност и зонално разположение благоприятстват развитието на карстови процеси. Самарско-Понтийската денудационна повърхност дава началото на съвременната морфоструктура. Льосонавяването е замаскирало старите ерозионни и карстови форми и е прикрило Самарско-Понтийската повърхност с льос. Мощността на льосовата повърхност е от 5 до 20 m.

Община Лозница се намира в южната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, със средна надморска височина около 370 m. Северозападните райони на общината, на запад от долината на река Бели Лом са заети от южните разклонения на Разградските височини. В тях, на 2 km северозападно от село Сейдол, на границата с Област Търговище се намира най-високата ѝ точка – около 470 m. На изток и североизток от долината на Бели Лом в пределите на общината попадат крайните южни части на Самуиловските височини. Тук североизточно от село Веселина надморската височина достига до 450 m.

Югоизточно от село Чудомир, в коритото на река Керизбунар е най-ниската ѝ точка – 174 m н.в.

Територията на община Лозница попада на границата между два водосборни басейна. Районът на север от линията между селата Сейдол, Синя вода, Ловско и Крояч се отнася към водосборния басейн на река Дунав. Тук протича горното течение на река Бели Лом (дясна съставяща на Русенски Лом, десен приток на Дунав). Реката води началото си от най-високата част на Разградските височини, западно от село Островче (община Разград) и след около 5 km западно от село Манастирско навлиза в община Лозница. Тече в източна посока, минава северно от село Синя вода и северно от село Ловско излива водите си в големия язовир Бели Лом. След като изтече от язовира рязко завива на северозапад, където долината ѝ служи за граница между Разградските (на запад) и Самуиловските височини (на изток). Северно от село Каменар напуска пределите на общината и навлиза в Община Разград.

Районът южно от по-горе посочената линия спада към водосборния басейн на река Камчия. Тук, в крайния югоизток на общината през селата Тръбач и Чудомир протича част от горното течение на река Керизбунар (ляв приток на река Врана, която е ляв приток на река Голяма Камчия).

Местният климат носи типичните белези на източноевропейският: с малко валежи и относително студена зима за съответната ширина. Лятото е горещо и тогава падат максималните валежи. Средна годишна амплитуда на температурата е 22 – 24 °C. Пролетта и есента имат характер на преходни сезони, като есента е по-хладна от пролетта. В района преобладават западните и по-малко североизточни и източни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително малка – 1 м/сек. Най-силни ветрове духат през зимата и началото на пролетта, а най-слаби – през лятото и есента. Характерна особеност е сравнително честата и интензивната поява на фьон.

По-важни климатични данни за общината:

  • атмосферно налягане 975, 6 hPa
  • средна годишна температура 11,6 °C
  • средна януарска температура -1,6 °С
  • максимална абсолютна температура 36,5 °C (17.07.2001)
  • минимална абсолютна температура -13,5 °C (18.12.2001)
  • годишна сума на валежите 504 л/м2
  • относителна влажност на въздуха 68 %
  • средногодишна облачност 5 бала

Според почвената зоналност на България /Танов, 1957 г./ територията на община Лозница попада в Лудогорски район на Дунавската подобласт към Северната почвена провинция. Това е хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори на Мизийската горно растителна област. Почвообразуващата скала на този район е главно типичен и глинясъл льос. Най-широко разпространени са излужените черноземи и деградиралите тъмносиви горски почви. Малки площи карбонатни черноземи се намират в съседство с долините на р. Бели Лом. Генетично най-младите почви: ливадно-черноземните, алувиално-ливадните и делувиално-ливадните са развити в речните долини и между ридовите понижения.

Природни забележителности

редактиране

На територията на община Лозница, в землището на село Гороцвет се намира защитената местност Курията, с площ около 30 дка. Вековната дъбова гора е в добро състояние. РИОСВ, Русе и Община Лозница извършват съвместно периодични проверки и постоянен контрол по опазване на вековните дървета. Тук в местността „Елаците“, имот кад. № 059001 се намира и единственото в общината находище на пролетен гороцвет. Пролетният гороцвет, който вирее в тази местност, е включен в Заповед № РД-83/30 януари 2004 г. на министъра на околната среда и водите относно специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения през 2004 г., по силата на която е забранено ползването му от естествени находища на територията на цялата страна.

В землището на с. Манастирско, местността Каваклък има 14 вековни дървета – зимен дъб и цер. Всички те са в добро състояние.

Населени места

редактиране
 
Изглед на изхода от село Гороцвет през 2017 г.
 
Изглед към село Каменар през 2017 г.

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Бели Лом 571 19,808 Дуран Манастирско 131 7,459 Теке махла
Веселина 739 21,481 Кара гьоз Манастирци 240 12,119 Чукур къшла, Теке
Гороцвет 324 18,641 Ютюклер Сейдол 481 13,406
Градина 245 14,654 Ерджи Синя вода 759 15,660 Гьокче су
Каменар 378 21,196 Ташчи Студенец 294 12,714 Соуджак
Крояч 125 10,628 Хасан терзи Трапище 551 16,471 Чукурово
Ловско 562 13,746 Шекере Тръбач 140 7,361 Борозан
Лозница 1857 24,130 Кобадън Чудомир 302 11,139 Кара иб

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Чукур къшла (Теке) на с. Манастирци;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ютюклер на с. Гороцвет;
– преименува с. Ташчи на с. Каменар;
– преименува с. Чукурово на с. Трапище;
– преименува с. Борозан на с. Тръбач;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Шекере на с. Ловско;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара гьоз на с. Веселина;
– преименува с. Ерджи (Ержи) на с. Градина;
– преименува с. Хасан терзи на с. Крояч;
– преименува с. Кобадън на с. Лозница;
– преименува с. Теке махла на с. Манастирско;
– преименува с. Ендже на с. Новак;
– преименува с. Гьокче су на с. Синя вода;
– преименува с. Соуджак на с. Студенец;
– преименува с. Кара иб на с. Чудомир;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Новак и го присъединява като квартал на с. Синя вода;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Ловско и го присъединява като квартал на с. Лозница;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Лозница за гр. Лозница;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дуран на с. Бели Лом;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива Община Дралфа, Търговишки окръг и присъединява населените места включени в състава ѝ към община Лозница, област Разград;
– отделя селата Буйново, Мировец, Пресяк и Твърдинци и техните землища от бившата Община Макариополско, Търговищки окръг и ги присъединява към община Лозница, Област Разград;

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 9265 2812 4440 59 190 164 1600 100.00 30.35 47.92 0.64 2.05 1.77 17.27
Лозница 2230 1258 542 112 312 Лозница 56.41 24.30 5.02 13.99
Веселина 917 838 3 21 53 Веселина 91.38 0.32 2.29 5.77
Синя вода 844 227 303 4 10 5 295 Синя вода 26.89 35.90 0.47 1.18 0.59 34.95
Бели Лом 747 3 719 0 0 0 25 Бели Лом 0.40 96.25 0.00 0.00 0.00 3.34
Ловско 675 251 222 0 15 7 180 Ловско 37.18 32.88 0.00 2.22 1.03 26.66
Трапище 585 139 266 32 136 Трапище 23.76 45.47 5.47 23.24
Сейдол 529 302 10 3 21 3 190 Сейдол 57.08 1.89 0.56 3.96 0.56 35.91
Каменар 494 60 324 14 94 Каменар 12.14 65.58 2.83 19.02
Гороцвет 408 115 273 0 17 Гороцвет 28.18 66.91 0.00 4.16
Студенец 382 210 52 10 0 6 104 Студенец 54.97 13.61 2.61 0.00 1.57 27.22
Чудомир 332 255 3 17 37 Чудомир 76.80 0.90 5.12 11.14
Градина 346 0 327 0 0 0 19 Градина 0.00 94.50 0.00 0.00 0.00 5.49
Манастирци 288 105 3 0 0 97 83 Манастирци 36.45 1.04 0.00 0.00 33.68 28.81
Тръбач 174 73 88 0 12 Тръбач 41.95 50.57 0.00 6.89
Манастирско 171 0 134 0 0 0 37 Манастирско 0.00 78.36 0.00 0.00 0.00 21.63
Крояч 143 52 84 0 6 Крояч 36.36 58.74 0.00 4.19

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 9265 100.00
Православие 1489 16.07
Католицизъм 9 0.09
Протестантство 3 0.03
Ислям 5143 55.50
Друго 5 0.05
Нямат 126 1.35
Не се самоопределят 381 4.11
Непоказано 2109 22.76

Политика

редактиране

Общински съвет

редактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7][8]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 65,84 % 65,13 % 70,51 % 74,33 % 65,82 %
Общ брой места 17 17 17 17 17
Движение за права и свободи 7 11 11 12 10
ГЕРБ 2 3 5 6
Коалиция „Демократична България – обединение“
(Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение)
1
Българска социалистическа партия 1
Ред, законност и справедливост 1
Обединени земеделци 1
Новото време 2
Земеделски народен съюз 2
Национално движение за права и свободи 5
Национално сдружение - Български земеделски народен съюз 3
Съюз на демократичните сили 1
ВМРО – Българско национално движение 1

Кметства

редактиране

Резултати от местните избори за кметове на кметства, според листата на излъчване:[9][10][5][6][7][8]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Общ брой на кметствата 14 15 11 15 11
Движение за права и свободи 6 13 9 14 7
ГЕРБ 1 1 3
Коалиция „Демократична България – обединение“
(Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение)
1
Партия на зелените 1
Инициативни комитети 1 1
Национално сдружение - Български земеделски народен съюз 4
Национално движение за права и свободи 3
Съюз на демократичните сили 1

Читалища

редактиране

В община Лозница има общо 16 читалища, чрез които основно се развива културна дейност в общината. Действащи от тях са 12, като останалите 5 не функционират поради силно намаления брой жители на населеното место и преобладаващо население в пенсионна възраст. Действащи читалища към момента има в гр. Лозница и в селата Ловско, Веселина, Сейдол, Манастирци, Синя вода, Каменар.

С най-широка дейност се отличава читалището в гр. Лозница, където е по-разнообразна и развита художествената самодейност, библиотечната дейност, има школа по народни инструменти, студия за народни танци и др.

От общинските най-добре работи читалището в с. Веселина, където действат 4 самодейни колективи: Фолклорна група за песни и 3 танцови групи. В село Ловско действат 2 самодейни колектива, в с. Сейдол също. От няколко години насам се активизираха читалищата в с. Синя вода, с. Каменар и с. Манастирци, където работят с по 1 самодеен колектив. В останалите читалища дейността е предимно културно-масова и библиотечна.

Всяко читалище разполага с читалищна библиотека, но книжният фонд се оценява като недостатъчен. Читалищата разполагат със самостоятелни сгради за дейност, но те са в много окаяно състояние. Покривите на всички се нуждаят от ремонт, имат определени течове, нуждаят се от вътрешно боядисване и ремонт на сцените. Читалищата по населените места не разполагат със студио и видео техника.

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 53,6 km:

Топографски карти

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 ноември 2018. (на английски)
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 25 ноември 2018.
  5. а б „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Лозница“ // results.cik.bg. Посетен на 25 ноември 2018.
  6. а б „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Лозница“ // results.cik.bg. Посетен на 25 ноември 2018.
  7. а б „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Лозница“ // results.cik.bg. Посетен на 25 ноември 2018.
  8. а б „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Лозница“ // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.
  9. „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - I тур“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2019-07-26. Посетен на 25 ноември 2018.
  10. „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - II тур“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2019-07-08. Посетен на 25 ноември 2018.

Външни препратки

редактиране