Тренто (тежък крайцер, 1927)

Тренто (на италиански: Trento) е тежък крайцер на италианския флот от времето на Втората световна война, главен кораб на едноименната серия крайцери. Заложен в корабостроителницата „Cantieri Odero Terni-Orlando“ в Ливорно на 8 февруари 1925 г., спуснат на вода на 4 октомври 1927 г., а влиза в строй на 3 април 1929 г. На 16 юни 1942 г. е потопен с торпедо от английската подводница „Умбра“ (HMS Umbra (P35)) в Йонийско море, в точката с координати 35°45′ с. ш. 19°04′ и. д.35.75° с. ш. 19.066667° и. д.35.75, 19.066667. Изключен от състава на флота на 18 октомври 1946 г.

„Тренто“ Trento
Тежкият крайцер „Тренто“ на поход
Флаг	Италия
Клас и тип	Тежък крайцер от типа „Тренто“
Производител	Odero Terni Orlando в Ливорно, Италия.
Служба
Заложен	8 февруари 1925 г.
Спуснат на вода	4 октомври 1927 г.
Влиза в строй	3 април 1929 г.
Потънал	потопен на 16 юни 1942 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	10 511 t (стандартна); 13 548 t (пълна)
Дължина	197,0 m
Дължина между перпендикулярите	190,0 m
Ширина	20,6 m
Газене	6,8 m
Броня	пояс: 70 mm; траверси: 40 – 60 mm; палуба: 20 – 50 mm; барбети: 60 – 70 mm; кули ГК: 80 mm; бойна рубка: 100 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 12 водотръбни котли Yarrow
Мощност	150 800 к.с. (111,9 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	36 възела (66 km/h)
Далечина на плаване	4160 морски мили при 16 възела ход; Запас гориво: 2214 t
Екипаж	781 души
Кръстен в чест на	град Тренто
Въоръжение
Артилерия	4x2 203 mm;
Зенитна артилерия	6x2 100 mm; 4x2 37 mm; 4x2 13,2 mm картечници
Торпедно въоръжение	4x2 533 mm ТА
Самолети	1 катапулт; 2 хидроплана
„Тренто“ в Общомедия

История на службата

Довоенна служба

„Тренто“ във Венеция.

За своето първо плаване „Тренто“ излиза през май 1929 г., когато „Тренто“ и „Триест“ правят поход по Средиземно море със заход в Испания. Така командването на флота демонстрира на света своите нови крайцери. Впоследствие „Тренто“ става своеобразна визитна картичка за Реджина Марина, извършвайки цяла поредица далечни плавания с цел демонстрация на флага. В периода юли – октомври 1929 г. крайцерът се насочва за Южна Америка, посещавайки при това пристанища в Португалия, Бразилия, Аржентина, Уругвай, Испания. В периода септември – ноември 1930 г. „Тренто“ има поход по Източното Средиземноморие с посещаване на Солун, а също на Родос и Лерос. На 4 февруари 1932 г. крайцерът, заедно с разрушителя „Есперо“, отплава за Далечния Изток. По пътя корабите посещават Порт Саид, Аден, Коломбо и Сингапур. На 4 март 1932 г. те пристигат в Шанхай и провеждат около два месеца в китайски води. През април—май 1932 г. „Тренто“ е в Нагазаки, където преминава докуване и на 14 май 1932 г. италианските кораби започват обратния си път. При това те посещават Хонконг, Батавия, Коломбо, Порт Саид и Родос. На 30 юни 1932 г. „Тренто“ пристига в Специя.

На 6 – 7 юли 1932 г. крайцерът участва в морския парад в Неапол, който приема Бенито Мусолини. На 2 декември 1933 г. „Тренто“ заедно с „Триест“ и „Болцано“ влиза в състава на 2-ра дивизия крайцери на Първа ескадра и става неин флагмански кораб. През юни 1934 г. дивизията е преименувана на 3-та дивизия крайцери. „Тренто“ прави поход в Адриатика през юни 1934 г., посещавайки албанското пристанище Драч, а също и Венеция. През март 1935 г. „Тренто“ се отправя на плаване по Източното Средиземноморие, с посещения в Родос и Лерос. Лятото на 1935 г. всички тежки крайцери на италианския флот са концентрирани в Специя, готвейки се за възможни операции против британския флот в навечерието на войната с Етиопия.

През ноември 1936 г. „Тренто“ посещава Саламин, а на 10 – 12 март 1936 г. съпровожда крайцера „Пола“, на който Б. Мусолини прави своята визита в Либия. На 27 ноември 1936 г. „Тренто“ участва във военноморския парад в Неапол в чест на унгарския регент Миклош Хорти. В периода 1936 – 1939 г. „Тренто“ епизодически действа при бреговете на Испания, осъществявайки поддръжка на франкистите в хода на гражданската война. На 5 май 1938 г. взема участие в грандиозния военноморски парад в Неапол в чест на Адолф Хитлер. През май 1939 г. „Тренто“ прави своя последен предвоенен поход по Източното Средиземноморие.

Служба във Втората световна война

Битката при Калабрия, 9 юли 1940 г. Схема.

Към момента на влизането на Италия във Втората световна война, на 10 юни 1940 г., „Тренто“ заедно с „Триест“ и „Болцано“ съставляват 3-та дивизия крайцери на Втора ескадра и се базира в Месина. Командва съединението контраадмирал К. Катанео. Съединението има придаден дивизион разрушители от типа „Солдати“ от четири единици. До капитулацията на Франция крайцерите на 3-та дивизия успяват да извършат само един боен поход на 22 – 23 юни 1940 г. и нямат съприкосновение с противника.

На 9 юли 1940 г. „Тренто“ в числото на другите кораби от италианския флот участва в боя при Калабрия, известен в италианската историография като боя при Пунто Стило. В хода на боя „Тренто“ отначало успешно се отклонява от атаките на британските торпедоносци „Суордфиш“, а след това заедно с другите тежки крайцери влиза в бой с леките крайцери на англичаните, откривайки огън от дистанция около 11 мили. Италианците нямат успех, а след това са изпъдени от огъня на британския линкор „Уорспайт“ (HMS Warspite (03)). Впоследствие „Тренто“ се отклонява от поредната атака на торпедоносците и напуска мястото на сражение в състава на своята дивизия под прикритието на димна завеса, поставена от разрушителите. Като цяло, по мнението на историците, италианските тежки крайцери действат в този бой достатъчно пасивно и не постигат нито едно попадение, макар британските леки крайцери да достигат три попадения в крайцера „Болцано“.

На 21 октомври 1940 г. 3-та дивизия се пребазира в Таранто във връзка с окачваното начало на войната против Гърция. Корабите на дивизията се намират на стоянка във вътрешния залив на базата. В нощта на 11 ноември 1940 г. британската палубна авиация атакува Таранто. Макар основния удар на англичаните да нанасят по италианските линкори, атакувани са и италианските тежки крайцери. „Тренто“ получава попадение на 250-фунтова (113,5 kg) полубронебойна бомба. Бомбата попада в района на носовата 100 mm установка на левия борд, пробива палубата и засяда в конструкцията отдолу, но не се взривява. Още на 12 ноември 1940 г. цялата 3-та дивизия крайцери преминава в Месина.

На 26 ноември 1940 г. главните сили на италианския флот отново излизат в морето за удара по британското съединение. В тяхно число и 3-та ескадра, която сега се командва от контраадмирал Л. Сансонети, и включваща „Тренто“, „Триест“ и „Болцано“. Командващия италианската ескадра адмирал И. Кампиони предполага, че противника разполага със значително по-слаби сили и има намерение да го разгроми. Към пладне на 27 ноември италианското въздушно разузнаване установява, че британските сили са доста по-солидни от очакваното и Кампиони дава заповед да се оттеглят. Но крайцерите на 3-та дивизия се оказват по-близо от всички до неприятеля и са принудени да встъпят в бой. Техни опоненти стават пет британски крайцера – 1 тежък и 4 леки. Италианците откриват огън от дистанция около 10 мили и скоро постигат попадения в тежкия крайцер „Беруик“ (HMS Berwick (65)), на който излизат от строй кърмовите кули. Впоследствие в боя влиза британския линеен крайцер „Ринаун“ (HMS Renown (72)), но неговият огън е неточен. Скоро италианските крайцери успяват да се откъснат от преследването. За времето на боя „Тренто“ изстрелва 92 снаряда на главния калибър. Вече след края на боя крайцерите на 3-та дивизия, прикривайки повреденият разрушител „Лянчиери“, са атакувани от британски пикиращи бомбардировачи „Скюа“, но не получават повреди.

Гибелта на „Тренто“

На 14 юни 1942 г. съединение на италианския флот под командването на адмирал Якино излиза в морето за прихващане на британски конвой, плаващ от Александрия за Малта. В неговия състав действа и 3-та дивизия крайцери, в която влизат „Тренто“ и „Гориция“ под флага на контраадмирал А. Парона. В ранното утро на 15 юни 1942 г. италианските кораби са подложени на серия атаки от британската авиация. В 05:15 „Тренто“ получава попадение от торпедо на британски торпедоносец „Бофорт“. Попадение е в района на носовото котелно отделение, което е наводнено. Водата залива и други отсеци на кораба, започва пожар, крайцерът губи ход. Адмирал Якино изпраща на помощ на „Тренто“ два разрушителя, а самият той продължава сближаване с противника. След три часа борба екипажът на крайцера успява да получи контрол на ситуацията, потушава пожара и пуска в действие кърмовото котелно отделение. В 09:00 разрушителят „Пигафета“ започва буксировка на кораба. Но в 09:10 британската подводница „Амбра“ изстрелва по „Тренто“ торпеда от дистанция 2 мили. Едно от тях уцелва крайцера в района на носовата извисена кула, в резултат на което има детонация на носовите артилерийски погреби. „Тренто“ започва бързо да се наводнява и потъва след пет минути в точката с координати 35°10' с.ш. и 18°40' и.д.

Спасени са 602 души от състава на екипажа, в т.ч. 22 офицера. Загиват 549 души, в т.ч. 29 офицера. Сред загиналите се оказва и командирът на „Тренто“ капитан 1-ви ранг Станислао Еспозито, посмъртно удостоен със „Златен медал за войнска доблест“. „Тренто“ е официално изключен от списъците на флота на 18 октомври 1946 г.

Литература

• Малов А.А., Патянин С.В. Тяжёлые крейсера „Тренто“, „Триесте“, „Больцано“. Морская компания, 2007.
• Трубицын С. Б. Тяжёлые крейсера Италии (1927 – 1945 гг.). Самара, АНО Истфлот, 2004.

Външни препратки

• TRENTO heavy cruisers (1928 – 1929) ((en))
• Trento-class cruiser // на desertwar.net. ((en))
• Incrociatore pesante Trento ((it))
• Trento Marina Militare website ((it))
• Итальянские крейсера 1940 – 43 гг. ((ru))
• С. Б. Трубицын Тяжелые крейсера Италии 1927 – 1945 гг ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Тренто (тежък крайцер, 1927)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тренто (1929)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​