Бремен (бронепалубен крайцер, 1903)

Бремен (на немски: SMS Bremen[~ 1]) е бронепалубен крайцер на Императорските военноморски сили от едноименния тип, главен кораб на проекта от седем крайцера. Построен е от фирмата AG Weser в град Бремен и носи неговото име. По-голямата част от службата си „Бремен“ провежда в източно-американската база, в т.ч. десетилетието, предшестващо Първата световна война. Крайцерът се връща в Германия през 1914 г. преди началото на войната. С началото ѝ „Бремен“ е приписан към флотата в Балтийско море, която действа против Русия. През август 1915 г. крайцерът участва в битката за Рижкия залив, макар и да няма значителна роля в сраженията. Четири месеца по-късно, на 17 декември, крайцерът се натъква на две руски мини и потъва, загиват 250 души от неговия екипаж.

„Бремен“
SMS Bremen
„Бремен“ през 1907 г.
Флаг Германия
Клас и типБронепалубен крайцер от типа „Бремен“
ПроизводителAG Weser в Бремен, Германска империя
Служба
Заложен1902 г.
Спуснат на вода9 юли 1903 г.
Влиза в строй19 май 1904 г.
Потънал17 декември 1915 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3278 t (нормална);
3797 t (пълна)
Дължина111,1 m
Дължина по водолинията
110,6 m
Ширина13,3 m
Газене5,61 m
Броняна палубата: до 50 mm
(35 [1]по скосовете до 80 mm);
гласис: 100 mm;
щитове оръдия: 50 mm;
на бойната рубка: 100 mm[3][1]
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
10 водотръбни котли „военноморски“ тип
Мощност10 000 к.с. (7,5 МВт)
Движител2 гребни винта 3,9 m
Скорост22 възела[1]
(41 km/h)
Далечина на
плаване
4270 мили на ход 12 възела;
Запас гориво: 860 t въглища
Екипаж280 души
(14 офицера, 266 матроса[2], по други данни, 301 души[3])
Кръстен в чест наград Бремен
Въоръжение
Артилерия10×1 105 mm;
10×1 37 mm или Maxim-Nordenfelt
(заменени с картечници MG 08)
превъоръжен през 1915 г. с 2×1 150 mm и 6×1 105 mm оръдия
Торпедно
въоръжение
2×1 450 mm подводни ТА
(превъоръжен 1915 г. с надводни, въртящи, от същия калибър)
„Бремен“ в Общомедия

Описание

редактиране
 
105-мм оръдие на борда на „Бремен“.

„Бремен“ е заложен по договор „L“[~ 2], корпусът е заложен в имперската корабостроителница на компанията AG Weser в гр. Бремен през 1902 г., спуснат е на вода на 9 юли 1903 г., след което започват работите по достройката на кораба. На 19 май 1904 корабът влиза в състава на Хохзеефлоте[4]. Има дължина от 111,1 m, ширина 13,3 m m, газене от 5,53 m, водоизместимост от 3797 t при пълно бойно натоварване[5]. Двигателната установка се състои от две трицилиндрови парни машини и развива мощност от 10 хил. к.с. (6 KWt), корабът развива скорост от 22 възела (41 km/h). Парата за машините се образува в десет въглищни водотръбни котела „военноморски“ тип. Крайцерът носи 860 тона въглища, което подсигурява далечина на плаване от 4270 морски мили (7910 km) със скорост 12 възела (19 km/h). Екипажът на крайцера се състои от 14 офицера и 274 – 287 матроса[4].

Въоръжението на крайцера се състои от десет оръдия 105 mm SK L/40[~ 3] в единични установки. Две от тях са разположени едно до друго отпред на бака, шест са в средната част на съда, три са всяка страна и два са едно до друго на кърмата. Оръдията имат прицелна далечина на стрелбата от 12 200 m. Общият им боекомплект е 1500 изстрела (150 снаряда на ствол). Също корабът носи два 450-mm торпедни апарати с общ боезапас пет торпеда. Апаратите са поставени в корпуса на съда по бордовете под водата[6]. Корабът е защитен от бронирана палуба с дебелина до 80 mm. Дебелината на стените на рубката е 100 mm, оръдията са защитени от тънки щитове с дебелина 50 mm[5].

История на службата

редактиране
 
„Бремен“ през 1907 г.
 
„Бремен“ в САЩ през 1912 г.

След влизането си в строй „Бремен“ служи в източно-американската база[6][7] и често посещава САЩ. През април 1907 г. „Бремен“ и броненосният крайцер „Роон“ посещават джеймстоуновското изложение в САЩ, проведено в чест на годишнината от слизането на колонистите в залива Чесапийк на 26 април. Освен германската делегация, на изложението присъстват военни кораби на Великобритания, Япония, Австро-Унгария, Франция, Италия и други страни[8].

На борда на „Бремен“ служи Вилхелм Канарис, бъдещият адмирал и глава на абвера[7]. Това е неговото първо назначение след военноморската академия. На борда на крайцера службата му започва на 2 ноември 1907 г. В края на 1908 г. „Бремен“ прави турне по Южна Америка, започнало с визита в Буенос Айрес през септември, след това в Рио де Жанейро. Обиколката продължава до февруари 1909 г., крайцерът посещава Коста Рика, Панама, Гватемала и Нидерландските Антили. През март „Бремен“ се връща в северния Атлантик и в следващите три месеца посещава американски пристанища[9].

През септември – октомври 1909 г. „Бремен“, бронепалубните крайцери „Виктория Луизе“ и „Херта“, лекият крайцер „Дрезден“ отплават за САЩ, за да представляват Германия на празника по случай 300-годишнината от откриването от Хъдсън на едноименната река и 100-годишнината от първото успешно търговско използване на Фултъновия параход[10][11]. В началото на 1912 г. „Бремен“, линейният крайцер „Молтке“ и лекият крайцер „Щетин“ правят посещение на добра воля в САЩ. На 11 май 1912 г. корабите отплават от Кил и на 30 май пристигат в Хемптън Роудс, щата Вирджиния[12]. Там се срещат с кораби на американския флот. Президентът на САЩ Уилям Тафт приветства германските кораби от борда на президентската яхта „Мейфлауер“[13]. След двуседмично плаване по източното крайбрежие на САЩ корабите отплават за Германия и на 24 юни пристигат в Кил[12].

„Бремен“ остава в чужбина до 1914 г., след което се връща в Германия. След началото на Първата световна война, през юли 1914 г. той е приписан към балтийския флот[6]. През август 1915 г. крайцерът участва в битката за Рижкия залив[6]. „Бремен“ участва във второто настъпление на 16 август. „Бремен“ и крайцерите „Грауденц“, „Аугсбург“ и „Пилау“ ескортират дреднаутитеНассау“ и „Позен“, които опитват да влязат в Рижкия залив[14]. Германската флотилия на 19 август пробива през руската отбрана и се насочва към залива, но скоро отстъпва, опасявайки се от подводници на съюзниците и мини[15]. На 17 декември 1915 г. „Бремен“ и миноносеца V191 се натъкват на руско минно поле. Близо до Виндау „Бремен“ удря две руски мини и потъва. Миноносецът е постигнат от същата съдба. По-голямата част от екипажа на крайцера загиват (250 души от екипажа)[6][16]..

Коментари

редактиране
  1. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  2. Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставкатаЕрзац“ пред името на заменяемия кораб.
  3. Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).

Източници

редактиране
  1. а б в Gröner_1_1982 129, с. 2.
  2. С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг
  3. а б Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
  4. а б Gröner, pp. 102 – 103
  5. а б Gröner, p. 102
  6. а б в г д Gröner, p. 103
  7. а б Mueller, p. 6
  8. Schroeder, pp. 302 – 303
  9. Mueller, pp. 6 – 7
  10. Levine & Panetta, p. 51
  11. Mueller, p. 7
  12. а б Staff, p. 15
  13. Hadley & Sarty, p.66
  14. Halpern, p. 197
  15. Halpern, p. 198
  16. Halpern, p. 205

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Bremen (1903) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​