Отваря главното меню

Бремен (на немски: Bremen) са серия бронепалубни крайцери на Императорските военноморски сили от началото на 20 век. Участват в морските сражения на Първата световна война, в хода на която потъват два кораба от серията. След края на войната крайцерите „Хамбург“ и „Берлин“ продължават службатата си в Райхсмарине. „Любек“, който е от същата серия, става първията германски крайцер, който се задвижва от парни турбини.

Бронепалубни крайцери тип „Бремен“
SMS Bremen 1907.jpg
„Бремен“ през 1907 г.
Флаг War Ensign of Germany (1903–1919).svgWar Ensign of Germany (1922–1933).svgГермания Германия
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителници в Бремен, Щетин и Данциг, Германия
Живот
Заложен 1902 г.
Спуснат на вода 9 юли 1903 г.
Влиза в строй 19 май 1904 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потопени 1915 – 1944 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 111,1 m
„Берлин “– 113,8 m
Ширина 13,3 m
Газене 5,61 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение
на „Любек“ 2 парни турбини, 10 котли
2 винта ∅ 3,9 m
4 винта ∅ 1,6 m и ∅ 1,75 m на „Любек“
11 500 к.с. на Любек[1], останалите 10 000 к.с.[1] (по други данни, 11 750 к.с.[2] или 12 280[3])
Скорост 22 и „Любек “– 22,5 възела[1]
(41 и „Любек “– 41,7 km/h)
Водоизместимост 3278 t (нормална)
3 816 t (пълна)
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: до 50 mm (35 [1]по скосовете до 80 mm)
на бойната рубка: 100 mm[3][1]
Екипаж 280 души (14 офицера, 266 матроса[2], по други данни, 301 души[3])
Далечина на
плаване
„Любек“: 3800 мили на ход 12 възела
останалите: 4270 морски мили на ход 12 възела
Въоръжение
Артилерия 10×105 mm
10×37 mm (заменени с картечници)
„Бремен“ и „Любек“ превъоръжени 1915 г. с 2×150 mm и 6×105 mm оръдия
Торпеда 2×450 mm подводни ТА
(„Бремен“ и „Любек“ превъоръжени 1915 г. с надводни, въртящи, от същия калибър)
Бронепалубни крайцери тип „Бремен“ в Общомедия

История на създаванетоРедактиране

Военноморския закон от 1898 г. санкционира залагането към 1904 г. на 30 нови малки крайцера, крайцерите от типа „Газеле “ – са първите десет кораби построени по този закон. Типа „Бремен“ се отличава от тях с увеличени размери и скорост.

Крайцерите от типа „Бремен“ продължават линията на развитието на немските бронепалубни крайцери, съвмещаващи в себе си функциите на крайцери-разузнавачи при ескадрата („скаути“) и крайцери за служба на отдалечени театри и в колониите. Корабите се отличават с добра мореходност и маневреност. В това време, на всички кораби от този тип като главна енергетическа установка са поставени парни машини с трансмиси на два гребни вала, „Лю­бек“ се отличава с това, че на него, за първи път сред крайцерите на ВМС на Германия, са поствени парни турбини на „Парсънс“, задвижващи четири гребни вала (първоначално с осем винта на четири вала, после – с четири)[3].

КонструкцияРедактиране

 
Бремен

Крайцерите имат нормална водоизместимост от 3278 t, пълна – 3816 t, дължина от 110,6 m по водолинията (111,1 m – максимална), ширина 13,3 m, газене 5,28 – 5,68 m. Двойно дъно има по 56% от дължината на корпуса. Корпуса е разделен на дванайсет основни отсека. Първоначално корабите имат щат на екипажа четиринайсет офицера и от 274 до 287 низши чина, във военно време екипажа е увеличен до 19 и 330 съответно.

Силова установкаРедактиране

Крайцерите тип „Бремен“ имат 10 тънкотръбни парни котли военноморски тип, всички работят на въглища[1].

С изключение на „Любек“, силовата установка на съдовете се състои от две парни машини с тройно разширение, номинална мощност 10 000 конски сили. Това трябва да осигури проектна максимална скорост 22 възела (41 km/h). „Любек“ има двойка парни турбини „Парсънс“, разсчитани за 11500 конски сили (8,6 kW) и максимална скорост 22,5 възела (41,7 km/h). На изпитанията всичките седем кораба превишават проектната скорост. Запаса гориво е до 860 тона въглища, далечинатана плаване на първите три кораба съставлява 4270 морски мили (7 910 km) на ход 12 възела (22 km/h)[1]. По-неефективни са турбините на „Любек“ далечината е до 3800 мили (7 000 km), последните три корабаля типа имат далечина 4690 мили (8 690 km). На „Бремен“ и „Хамбург“ има три генератора, които произвеждат електроенергия за кораба с обща мощност 111 киловата при напрежение 110 волта. Останалите кораби имат два генератора с мощност 90 kW при същото напрежение[1].

ВъоръжениеРедактиране

Корабите са въоръжени с десет оръдия 105 mm SK L/40 в одинични установки. Две от тях са разположени едно до друго отпред на бака, шест са в средната част на съда, три сна всяка страна и два са едно до друго на кърмата. Оръдията поразяват цели отдалечени до 12 200 m. Боекомплекта е 1500 изстрела (150 снаряда на ствол). Крайцерите са оборудвани с два 450 mm траверсни подводни торпедни апарати с общ боезапас пет торпеда[1].

БрониранеРедактиране

Карапасна (черупковидна) бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталния участък има дебелина 20 – 35 mm, скосовете към бордовете 50 – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е със стени дебели 100 mm и покрив от 20 mm. Щитовете на оръдията на главния калибър имат дебелина 50 mm[1].

СлужбаРедактиране

Към началото на Първата световна война типа вече се смята за уставял. Независимо от това, крайцерите от типа „Бремен“ са използвани в най-различни операции по море. „Лайпциг“ влиза в състава на Крайцерската ескадра на далекоизточните води адмирал Максимилиан фон Шпее, участва в битката при Коронел от 1 октомври 1914 г., потопен е на 8 декември същата година в боя при Фолкландските острови от артилерийския огън на британските крайцери „Корнуол“ и „Глазгоу“. Загиват 315 души[2].

Бремен“ участва в бойните действия в Балтика, загива след взрив на две морски мини, поставени от руските ескадрени миноносциНовик“, „Победитель“ и „Забияка“, Загиват 250 души[4][2]. По други данни, крайцера е потопен от британската подводница E-9[3].

След капитулацията на Германия, съгласно условията на Версайския мирен договор, крайцерите „Хам­бург“ и „Берлин“ са оставени на Германия. „Берлин“ служи до 1935 г., после е превърнат в плаваща казарма и в кораб майка. След края на Втората световна война е потопен с това БОВ (бойни отровни вещества) в Скагерак. Крайцера „Хам­бург“ е изключен от списъците флота през 1931 г., служи като плаваща казарма. Потопен е от авиацията на съюзниците през 1944 г., по ирония на съдбата в града, чието име кораба носи – Хамбург[2].

Списък на корабите от типа[3]Редактиране

Име Корабостроителница-строител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане
в състава на флота
Дата на извеждане
от състава на флота/гибел
Съдба
SMS Bremen AG Weser
Бремен
1902 9 юли 1903 19 май 1904 17 декември 1915 Загива в Балтийско море в резултат от руско минно поле
(по други данни, в резултат на атаката на британската подводница E-9)
SMS Hamburg AG Vulcan
Щетин
1902 25 юли 1903 8 март 1904 1944 Изключен от списъците на флота 1931 г., превърнат в плаваща казарма, потъва в резултат на атака на съюзническата авиация над пристанището на Хамбург[2]
SMS Berlin Kaiserliche Werft
Данциг
1902 22 септември 1903 4 април 1905 1935 Изключен от списъците на флота
SMS Lübeck AG Vulcan
Щетин
1903 26 март 1904 26 април 1905 1919 Изключен от списъците на флота
SMS München AG Weser
Бремен
1903 30 април 1904 1 януари 1905 1919 Изключен от списъците на флота
SMS Leipzig AG Weser
Бремен
1904 21 март 1905 20 април 1906 8 декември 1914 Загива в боя при Фолкландските острови
SMS Danzig Kaiserliche Werft
Данциг
1904 23 септември 1905 1 февруари 1907 1919 Изключен от списъците на флота

Оценка на проектаРедактиране

ТТХ на крайцерите – разузнавачи при ескадрите
Характеристики SMS Nymphe[5]
  Германия
Топаз[6]
  Великобритания
Аметист[6]
  Великобритания
Патфайндър[7][8]
  Великобритания
Изумруд[9]
  Русия
SMS Hamburg[1]
  Германия
SMS Lübeck[1]
  Германия
Година на залагане 1898 1902 1903 1903 1902 1902 1903
Година на влизане в строй 1901 1904 1905 1905 1904 1904 1905
Размери, m (дължина×ширина×средно газене) 105,1 ×12,2 ×5,44 113,9×12,2×4,4 113,9×12,2×4,4 116×11,77×3,96 111,1×12,2×5,2 111,1×13,3×5,61 111,1×13,3×5,40
Водоизместимост, t 2659 3048 3048 2946 3330 3278 3265
Въоръжение 10 – 105 mm, ТА 2×1 – 450 mm 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 10 – 76,2 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 8 – 120 mm, 6 – 47 mm, ТА 3×1 – 380 mm 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm
Брониране, mm Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове ГК – 50, рубка – 80 Палуба – 20 – 51, щитове ГК – 25, рубка – 76 Палуба – 20 – 51, щитове ГК – 25, рубка – 76 Палуба – 16 – 37, пояс – 51, рубка – 76,2 Палуба – 30, скосове – 50, щитове ГК – 25, рубка – 30 Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100
Силова установка, к.с. ПМ, 8000 ПМ, 9800 ПТ, 12 000 ПМ, 16 500 ПМ, 17 000 ПМ, 10 000 ПТ, 11 500
Далечина на плаване, морски мили 3570 на 10 възела 7000 на 10 възела 5500 на 10 възела 4500 на 10 възела 4270 на 12 възела 3800 на 12 възела
Проектна скорост, възела 21,5 21¾ 22,5 25 24 22 22,5
Максимална скорост, възела 21,4 22,3 23,4 25,22 22,5[10] 23,3 23,1

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м Gröner_1_1982, 129
  2. а б в г д е С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг
  3. а б в г д е Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
  4. Gröner_1_1982, 131
  5. Gröner_1_1982, 127 – 128
  6. а б Conway’s 1860 – 1905, 1980, p. 84
  7. Conway ATWFS 1906 – 1921, 53
  8. Conway’s 1860 – 1905, 1980, p. 85
  9. Conway’s 1860 – 1905, 1980, p. 196
  10. Изпитания за максимален ход не са правени, в бой развива 24 възела.

ЛитератураРедактиране

  • С. Б. Трубицын.. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг.
  • Ю. В. Апальков.. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  •   В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Бремен“
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Бремен““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.