Уикипедия

Диана (бронепалубен крайцер, 1899)

Вижте пояснителната страница за други значения на Диана.

Диана (на руски: Диана) е бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Руския императорски флот, главен кораб на едноименната серия крайцери. На 9 май 1896 г. е зачислен в списъците на съдовете на Балтийския флот, на 4 юни 1897 г. е заложен на елинга на Галерния остров в Санкт Петербург, спуснат е на вода на 12 октомври 1899 г., а влиза в строй на 23 декември 1901 г. и е изключен от списъците на флота на 21 ноември 1925 г[1].

„Диана“
„Диана“ след 1908 г.
ФлагВоенноморски флот на Русия Руска империя
Клас и типБронепалубен крайцер от типа „Диана“
ПроизводителАдмиралтейский завод, Санкт Петербург, Руска империя
Служба
Поръчан1895 г.
Заложен4 юни 1897 г.
Спуснат на вода12 октомври 1899 г.
Влиза в строй23 декември 1901 г.
Изведен от
експлоатация		21 ноември 1925 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост6900 t (нормална);
7042 t (пълна)
Дължина126,8 m
Дължина между перпендикулярите
122,0 m
Дължина по водолинията
123,5 m
Ширина16,8 m
Газене6,6 m
Броняна палубата: 38 mm
(по скосовете: 63,5);
на бойната рубка: 152 mm
Задвижване3 вертикални парни машини с тройно разширение;
24 водотръбни котли Belleville
Мощност12 200 к.с. (9,1 МВт)
Движител3 гребни винта
Скорост19 възела
(35 km/h)
Далечина на
плаване		3700 мили (фактическа);
Запас гориво: 972 t въглища (максимален)
Екипаж559 души
Кръстен в чест на:Диана
Въоръжение
АртилерияКъм момента на влизането в строй:
8×1 152 mm;
24×1 75 mm;
8×1 37 mm (2 от тях на катерите);
2×1 63,5 mm
от 1915 г.
10×1 130 mm;
4×1 75 mm
Минноторпедно
въоръжение		3×1 381 mm ТА
(два от тях подводни)
35 (от 1915 г. – 126)
котвени мини
„Диана“ в Общомедия

След Руско-Японската война получава прякора „Сънливата богиня“.

Строителство

редактиране

През месец март на 1895 г., в рамките на корабостроителната програма от 1895 г., започва работа над проект за бронепалубен крайцер, действащ в Тихия океан, пригоден да изпълнява ролята на разузнавач и борба с търговското корабоплаване на противника при сравнително неголямо отдалечаване от базите. Проектът е завършен към лятото на 1896 г., след което на стапелите на Галерния остров са заложени еднотипните „Палада“ и „Диана“, а малко по-късно на стапелите на Новото Адмиралтейство и третия крайцер от серията, „Аврора“. Строител на „Диана“ е Александър Иванович Мустафин.

Поради опасност от претоварване на всички крайцери са намалени броя и калибъра на оръдията.

По време на изпитанията, 1901 – 1902 г., се изяснява, че двата първи крайцера не могат да достигнат проектната скорост, независимо от надвишаването на индикаторната мощност на парните машини над проектната.

Конструкция

редактиране
 
Бронепалубният крайцер „Диана“ на Малкия Кронщатски рейд

Крайцерът „Диана“ (също и еднотипните „Палада“ и „Аврора“) има бакова надстройка и три палуби: горна, батарейна и бронирана карапасна (черупковидна). Вътрешното пространство на трюма под бронепалубата е разделено с напречни прегради на 13 отделения. Под батарейната палуба пространството е разделено на четири отсека: носов (0 – 35 шпангоут), отсек на котелните отделения (35 – 75 шп.), отсек на машинните отделения (75 – 98 шп.) и кърмови.

Обшивката на надводната части на корпуса е от стоманени листове с дебелина от 10 до 13 mm. Подводната част на корпуса е обшита с дебели 1 mm медни листове на 102 mm подложка от тик. Щевните са бронзови. Дължината на външните килове е 39,2 m.

Стоманения настил на палубите с дебелина от 5 до 19 mm, във вътрешните помещения е покрит с линолеум. Горната и баковата палуби са покрити с тикови дъски. Около оръдията на горната палуба, кнехтите и битенгите са настелени дъбови дъски.

Бронеплочите на бронепалубата са дебели 38 mm в хоризонталната част и 50,8 – 63,5 mm по скосовете, гласисът на машинните люкове – 25,4 mm. Кожусите на комините, шахтите на елеваторите, приводите на системите за управление над бронираната палуба са защитени от 38 mm бронирани листове. Тръбата от бойната рубка към централния пост с 89 mm листове. Барбета на бойната рубка и листа, прикриващ входа в рубката е с дебелина 152 mm. За кърмовата рубка напречно на горната палуба е поставен защитен траверс от 16 mm стоманени листове.

Енергетичната установка се състои от три парни трицилиндрови машини с тройно разширение и сумарна мощност 11 610 к.с. с разчет за скорост на хода от 20 възела. Всяка машина има свой кондензатор, през който с циркулационна помпа се използва задбордна вода. Крайцерът има три трилопастнови бронзови гребни винта с диаметър 4,09 m. Десният и средният се въртят на ляво, левият – на дясно.

Парните котли са система „Белвил“ и се намират в три котелни отделения (по 8 котела в носовото и кърмовото, 6 в средното котелни). Над всяко от котелните отделения е поставен комин с диаметър 2,7 m и височина 27,4 m (от решетките).

Корабните цистерни събират 332 тона прясна вода за котлите и 135 тона за битови нужди. Има и две опреснителни установки система Круг със сумарна производителност от 60 тона вода на денонощие.

Въглищата се намират в 24 въглищни ями, разположени на две нива между бордовете при котелните отделения, а също и 8 резервни бункера между бронираната и батарейната палуба по протежение на машинните отделения. Нормалният запас въглища е 810 тона, пълният – 1070 тона.

Корабът има парна динамо-машина за постоянен ток с мощност 336 кВт, и напрежение 105 В.

Електрическият рулев привод е произведен от фирмата „Унион“. Електрическия привод на руля е дублиран от парен и ръчен. Постовете на рулевото управление са в ходовата и бойната рубка, централния боен пост, на кърмовия мостик и в румпелното отделение.

Корабните котви са система „Мартин“. Лодките са: два парни катера, един 18 веслов и един 16 веслов баркас, един 14 веслов и един 12 веслов гребни катера, два 6 веслови велбота и два 6 веслови яла.

Жилищните помещения са разчетени за 570 души екипаж и щаб за флагман на съединение.

Независимо от напредничавото ниво на проектиране, крайцерите от типа „Диана“ се смятат за най-ненадеждните и малопригодни за бойно използване крайцери 1-ви ранг. Причина за това са многото сериозни грешки, допуснати на етапите на проектиране и строителство.

Въоръжение

редактиране

Артилерийското въоръжение на крайцера се състои от осем 152 mm оръдия система Кане с дължина на ствола 45 калибра, двадесет 75 mm оръдия система Кане с дължина на ствола 50 калибра, осем едностволни 37 mm оръдия Хочкис (на бойния марс и мостиците) и две десантни 63,5 mm оръдия система Барановски.

Скорострелността на 152 mm оръдия е 5 изстрела в минута при механично подаване и 2 изстрела при ръчно. Скорострелността на 75 mm оръдия, съответно, 10 и 4 изстрела в минута.

Боезапасът за 152 mm оръдия е 1414 изстрела (бронебойни, фугасни и сегментни снаряди и барутни заряди в гилзи). Боезапасът за 75 mm оръдия е 6249 изстрела (унитарни патрони с бронебойни снаряди). Боезапасът за 37 mm оръдия е 3600 патрона, а за оръдията Барановски – 1440 патрона.

Системата за управление на артилерийския огън е произведена в Петербургския електромеханичен завод на „Н. К. Гейслер и К°“.

Крайцерът е въоръжен с три торпедни апарата: един надводен (във форщевена) и два подводни (бордови) с общ боезапас от осем 381 mm самодвижещи се мини на Уайтхед образец 1898 г. Кораба може да поставя и носи и тридесет и пет сферични котвени мини.

История на службата

редактиране

Императорски флот

редактиране

На 17 октомври 1902 г. крайцерът „Диана“ потегля от Кронщат за Далечния изток в състава на ескадра под командване на контраадмирал Евалд Антонович Щакелберг.

На 8 април 1903 г. крайцерът пристига в Нагасаки и постъпва в разпореждане на руския посланик в Корея Александър Иванович Павлов.

На 24 април 1903 г. пристига в Порт Артур, след няколко дни отплава за Чемулпо, за да достави Павлов.

Май 1903 г. – Участва в учебните плавания на ескадрата.

1 юни 1903 г. – Изведен във въоръжения резерв.

Септември 1903 г. – Участва в маневри на ескадрата.

1 ноември 1903 г. – Изведен във въоръжения резерв.

В нощта на 26 по 27 януари 1904 г. се намира на дежурство на външния рейд на Порт Артур.

На 28 юли 1904 г. участва в боя в Жълто море, заминава за Сайгон, където на 11 август е интерниран от местните власти до 7 декември.

През 1906 г. крайцерът преминава основен ремонт на корпуса и механизмите и замяна на водогрейните тръби в котлите в Балтийския корабостроителен завод, след което влиза състава на Учебно-артилерийския отряд на Балтийския флот.

От 9 октомври до 16 декември 1907 г. състои в Гвардейския екипаж.

През 1907 – 1909 г. е превъоръжен (количеството на 152 mm оръдия е доведено до десет).

В периода 1912 – 1914 г. преминава основен ремонт на Балтийския завод (сменени са котлите, подменени са главните механизми, поставени са десет 130/55 оръдия образец 1913 г. със съответното преправяне на погребите и механизмите за подаване.

От есента на 1914 г. в състава на 2-ра бригада крайцери на Балтийско море участва в операции по комуникациите на противника, носи патрулна служба, прикрива действията на леките сили на Балтийския флот.

От 1916 г. участва в отбраната на Рижкия залив.

На 16 юни отряда в състав „Громобой“, „Диана“ и пет есминеца получава задача да затруднят транспортните връзки на противника в Норчепингския залив. В 2 ч. 30 мин. нощта отряда се сблъсква с 8 миноносеца на противника. След втория залп на руските крайцери един от германските миноносци исзстрелва към руските кораби две торпеда: едното пресича техния килватерен строй между „Громобой“ и „Диана“, другото отива към кърмата на „Диана“, което принуждава крайцера да маневрира. След третия залп главния миноносец на противника обръща надясно на 8 румба и започва да прикрива с димна завеса следващите го кораби. След четвъртия залпа в надстройките на втория миноносец е забелязана силна светлина, от взрив или от пожар, след което германските кораби бързо се скриват в димната завеса. За времето на боя „Громобой“ изразходва 37 203 mm и 113 152 mm снаряда, а „Диана“ – 103 130 mm.

На 3 март 1917 г. на „Диана“, както и на другите кораби започват разправи над офицерите: матросите убиват старшия офицер на крайцера капитан 2 ранг Б. Н. Рибкин и тежко раняват старшия щурман лейтенант П. П. Любимов.

От 30 септември до 6 октомври 1917 г. участва в Операция „Албион“.

Съветски флот

редактиране

Екипажът на крайцера участва във Февруарската революция.

На 7 ноември 1917 г. влиза в състава на Червения Балтийски флот.

От 4 до 9 януари 1918 г. плава от Хелсингфорс до Кронщат.

От май 1918 г. до 9 ноември 1922 г. се намира в Кронщатското военно пристанище на дълговременно съхранение. 130 mm оръдия на крайцера са свалени и изпратени в Астрахан за поставяне на спомагателните крайцери на Астрахано-Каспийската военна флотилия.

На 1 юли 1922 г. е продаден на съвместната съветско-германска акционерна компания „Деруметал“ като скрап. Есента на 1922 г. е отбуксиран в Германия за разкомплектоване. На 21 ноември 1925 г. е изключен от състава на РККФ.

Командири на крайцера

редактиране
  • 1897 – 26 януари 1898 – Капитан 1-ви ранг Е. Е. Шарон
  • 26 януари 1898 – 1899 – Капитан 1-ви ранг Михаил Хенрихович Невинский
  • 22 март – 6 декември 1899 – Капитан 1-ви ранг Константин Борисович Михеев
  • 6 декември 1899 – 1904 – Капитан 1-ви ранг Василий Константинович Залесский
  • 15 февруари – 11 мая 1904 – Капитан 1-ви ранг Николай Михайлович Иванов
  • 11 май 1904 – 23 януари 1906 – Капитан 2-ри ранг княз Александър Александрович Ливен
  • 23 януари 1906— 15 октомври 1907. – Капитан 1-ви ранг Павел Василиевич Колюпанов
  • 1907 – Капитан 1-ви ранг Александър Константинович Гирс
  • 17 декември 1907 – 10 август 1909 – Капитан 1-ви ранг Ипполит Владимирович Студницкий
  • 1909 – 1911 – Капитан 1-ви ранг Фьодор Алексеевич Вяткин
  • 9 септември 1911 – 8 юни 1915 – Капитан 1-ви ранг Владимир Владимирович Шелтинг 1-ви
  • 29 юни 1915 – 19 май 1917 – Капитан 2-ри ранг (от 6 декември 1915 капитан 1-ви ранг) Модест Василиевич Иванов
  • май 1917 – 1918. – П. П. Феодосиев
  • 1918 – Андрей Александрович Остроградский.

Офицери на крайцера по време на отбраната на Порт Артур

редактиране
  • Командир
    • Капитан 1-ви ранг В. К. Залесский
    • Капитан 1-ви ранг Н. М. Иванов (15.02 – 11.05.1904)
    • Капитан 2-ри ранг княз А. А. Ливен (в.и.д. от 11.05.1904)
  • Старши офицер
    • Капитан 2-ри ранг Александър Иванович Берлинский 1-ви
    • Лейтенант (от 28.03.1904 капитан 2-ри ранг) Владимир Иванович Семенов (от 01.03.1904)
  • Ревизор
    • Мичман княз Михаил Борисович Черкасский (в.и.д.)
  • Старши минен офицер
    • Лейтенант Сергей Владимирович Мяснов
  • Старши артилерийски офицер
    • Лейтенант Леонид Леонидович Иванов 15-и
  • Младши минен офицер
    • Мичман Борис Георгиевич Кондратиев
    • Лейтенант Николай Николаевич Ромашев
  • Младши артилерийски офицер
    • Мичман барон Владимир Едуардович Унгерн фон Щернберг 2-ри
  • Старши щурмански офицер
    • Лейтенант Пьотр Петрович Палецкий
  • Младши щурмански офицер
    • Мичман Борис Петрович Дудоров (до 10.04.1904)
    • Мичман Глеб Романович Шнакенбург
  • Вахтени началници
    • Мичман граф Арчибалд Хебхардович фон Кейзерлинг
    • Мичман Павел Петрович Савич
    • Мичман Алексей Михайлович Щастний (от 15.04 – 28.08.1904)
  • Вахтени офицери
    • Мичман Александър Прокофиевич Максимов (до 18.02.1904)
    • Мичман Борис Георгиевич Кондратиев]] (до 28.08.1904)
  • Старши корабен механик
  • Трюмен механик
    • Младши инженер-механик Вениамин Александрович Санников
    • Младши инженер-механик Филип Константинович Коростелев (до 14.07.1904)
  • Младши корабен механик
    • Младши инженер-механик Владимир Антонович Морозов
    • Младши инженер-механик Константин Иванович Бобров
  • Старши корабен лекар
    • Колежки съветник Андрей Михайлович Василиев
  • Младший корабен лекар
    • Титулярен съветник Николай Александрович Штром
  • Корабен свещеник

Известни личности, служили на крацера

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Бережной С. С. Крейсера и миноносцы: Справочник. Т. 2. М., Военное издательство, 2002. ISBN 5-203-01780-8. с. 472.

Литература

редактиране
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Скворцов А. В. Крейсеры „Диана“, „Паллада“, „Аврора“. – СПб.: ЛеКо, 2005. – 88 с. – ISBN 5-902236-22-3.
  • Новиков В., Сергеев А. Богини Российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“. – М.: Коллекция; Яуза; ЭКСМО, 2009. – 128 с. – ISBN 978-5-699-33382-0.
  • Скворцов А. В. Крейсера „Диана“ и „Паллада“ в русско-японскую войну. Судостроение. 2004.
  • Тарас А. Корабли Российского императорского флота 1892 – 1917 гг. Энциклопедия. Харвест, 2000. ISBN 985-433-888-6.
  • Бережной С. С. Крейсера и миноносцы: Справочник. Т. 2. М., Военное издательство, 2002. ISBN 5-203-01780-8. с. 472.
  • Крестьянинов В. Я. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. 1-е изд. СПб., Галея Принт, 2003, 500 с. ISBN 5-8172-0078-3.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Диана (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Диана_(бронепалубен_крайцер,_1899)&oldid=11147864“.