Летище Варна

Гражданско летище в България

Международно летище Варна (IATA: VAR, ICAO: LBWN) се намира на северното черноморско крайбрежие, на 9 km от гр. Варна.[1]

Летище Варна
Varna Airport
IATA: VAR • ICAO: LBWN
Данни
Тип летищеобществено
Собственик България
ОператорФрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД
ОбслужваВарна
Варна
МестоположениеВарна, Аксаково
Открито9 май 1948 г.
Часова зонаEET (UTC+2)
 • Лятно времеEEST (UTC+3)
Надм. височина230 ft / 70 m
Уебсайтwww.varna-airport.bg
Карта
43.2319° с. ш. 27.8253° и. д.
VAR
Местоположение в България
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 8258 2517 асфалтобетон
Статистика (2021)
Пътници общо1 004 970 Повишение62%
Международни пътници830 970
Местни пътници174 000
Товари общо (т)34
Движ. на самолети9239
Летище Варна в Общомедия

От края на 2006 година, по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. Намира се на 431 km от най-натовареното летище в България – Летище София, на 129 km от второто най-натоварено летище в България – Летище Бургас и на 372 km от четвъртото най-натоварено летище в България – Летище Пловдив.

Летището е разположено западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково). Площта му е 2414 дка. Разполага с 5 пътеки за рулиране и 24 самолетни стоянки за машини с код Е, D, C, C-1, C+1.

Най-големият тип самолет, който летището обслужва, е „Боинг 747“. За първи път такъв тип самолет каца през лятото на 2008 г., а обслужващата го авиокомпания е руската Transaero. Няколко години по-късно с Боинг 747 лети и Vamos. През лятото на 2023 г., след големите вълни на COVID-19, най-големият самолет, който е обслужен, е Еърбъс A330 на Sunclass Airlines от Осло.

Кацането по писта 09 (от запад) може да се осъществява в условията на намалена видимост по първа категория CAT I.

Пистата е с дължина 2500 m и широчина 55 m.[1]

Летище Варна работи целогодишно и денонощно без прекъсване и предлага вътрешни и международни полети.

През 2022 година се извършват редовни и чартърни полети до 50 дестинации в над 20 страни, като 18 от тях са целогодишни.

Терминали редактиране

Терминал 1 редактиране

Построен е през 1972 година, като през годините няколко пъти е разширяван. От 27 август 2013 г. Терминал 1 е затворен след 41 години работа.

Терминал 2 редактиране

От 27 август 2013 година на летище Варна всички пътници се обслужват на Терминал 2. Общата стойност на инвестицията на концесионера на летището за терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв.

Новият терминал е разположен на площ от около 20 000 m², което е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от закрития Терминал 1.

Терминал 2 разполага с 25 гишета за регистрация, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, съвременни системи за обслужване на пътници и багаж, търговски зони и удобни открити пространства.

 
Изглед към пистите от контролната кула
 
Airbus A320-200 на авиокомпанията BH Air на летището

Целогодишни маршрути, които се изпълняват от/до летище Варна през 2024 г. редактиране

Град Летище Авиокомпания
  Австрия
Виена Vienna Австрийски авиолинии
  Белгия
Шарлероа Charleroi Wizz Air
  България
София Sofia България Еър
  Великобритания
Лондон London Luton Wizz Air
  Германия
Берлин Berlin Brandenburg Wizz Air
Дортмунд Dortmund Wizz Air
Кьолн Cologne Wizz Air
Мюнхен Memmingen Wizz Air
Хамбург Hamburg Wizz Air
  Израел
Тел Авив Tel Aviv Изреър
  Кипър
Ларнака Ларнака Wizz Air
  Нидерландия
Айндховен Eindhoven Wizz Air
  Турция
Истанбул Истанбул Турски авиолинии

Авиокомпании, които извършват редовни и чартърни полети от/до летище Варна през 2024 г. редактиране

Авиокомпания Град – Летище
Австрийски авиолинии Виена
Transavia France Париж „Орли“
BH Air Анталия, Шарм ел-Шейх, Енфидха, Кайро, Хургада
България Еър София, Париж „Шарл дьо Гол“, Прага, Франкфурт
Бул Ер Шарм ел-Шейх, Хургада, Енфидха, Катания, Перуджа
Райънеър Виена, Катовице, Краков, Вилнюс
Buzz Катовице, Вроцлав, Познан
Юропиън Еър Чартър Лайпциг, София, Енфидха, Джерба, Невшехир, Рим – Фиумичино, Генуа, Пиза, Верона, Катания, Бари, Олбия, Неапол, Бордо, Лисабон, Порто, Мадрид – Барахас, Барселона – Ел Прат, Малага, Санторини, Хургада, Кайро, Гиза, Акаба, Танжер, Маракеш
Eurowings Кьолн, Дюселдорф, Хамбург, Щутгарт
Discover Airlines Франкфурт, Мюнхен
Israir Airlines Тел Авив
ЛОТ Полиш Еърлайнс Катовице, Варшава, Вроцлав, Познан
Arkia Тел Авив
Люксеър Люксембург
Copenhagen Airtaxi Билунд, Олбор
BRA Braathens Regional Airlines Копенхаген
Jettime Олбор, Билунд, Хелзинки
Enter Air Варшава, Катовице, Гданск
Smartwings A.S. Прага, Бърно, Острава, Карлови Вари, Пардубице
Sunclass Airlines Копенхген, Осло, Ставангер, Стокхолм, Тронхайм, Хелзинки, Берген, Билунд, Пукет
SUNDAIR GmbH Берлин Браденбург, Дрезден, Бремен
TUI Airlines Belgium Брюксел, Бургас
TUI fly Deutschland Хановер
Fly Lili Хановер
Турски авиолинии Истанбул
Volotea Лил, Нант
Sun Express Анталия
Уиз Еър Берлин Браденбург, Шарлероа, Кьолн, Дортмунд, Айндховен, Хамбург, Ларнака, Лондон Лутън, Меминген, Лондон Гетуик
Norwegian Air Shuttle Осло
Edelweiss air Цюрих
Ер Сърбия Белград
AMC Aviation Катовице, Вроцлав
Freebird Europe Лайпциг
Airhub Airlines Вилнюс

Топ 5 дестинации на Летище Варна през 2023 г. редактиране

Град Държава
1 София България
2 Лондон Великобритания
3 Виена Австрия
4 Истанбул Турция
5 Тел Авив Израел

Аварии и инциденти на Летище Варна редактиране

  • 6 март 1983 г. Четири момчета от София – Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов, решават да отвлекат самолет, след като неотдавна са разбрали за отвлечения самолет по чартърната линията Варшава – Бургас. Тогава поляк отвлича самолета и заплашва, че ще убие стюардесата, ако не кацнат във Виена. Купуват си билети за самолет Ан-24, летящ по линията София – Варна. Самолетът излита по разписание в 18:00 часа. Момчетата сядат на четири седалки в дъното на пълния с 40 пътници самолет. Когато стюардесата започва да раздава напитки и храна, Валентин започва да се прави, че повръща. Той седи до илюминатора. За да може стюардесата да стигне до него Лъчезар става, за да направи място. Щом жената се навежда над Валентин, той изважда джобно ножче и я хваща. Другите момчета заплашват пътниците. Капитанът на самолета си спомня:

    Бяхме около Ловеч, когато пътник почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Това е невъзможно, защото в самолета се пълни гориво, колкото е нужно за полета, плюс 30 минути за резерва. Предложих им да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена. Ние продължихме за Варна, но ги убедихме, че летим за австрийската столица.

    Похитителите са наивни и не пращат никого в пилотската кабина. Започнало е да се стъмва, това прави заблудата по-лесна. В 18:25 на Летище Варна са разбрали за случващото се. Електричеството в целия град е спряно, за да не се види морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков са единствените на летището, които говорят перфектно немски. Те се преобличат в импровизирани униформи на австрийски граничари. Когато самолетът кацне, командоси, владеещи карате, ще обезвредят похитителите. През това време самолетът кръжи 40 минути над Варненския залив. Самолетът каца във Варна в 19:55. Лъчезар вижда Милков и казва: „Не виждате ли, че това е яке от България?“. Валентин се заключва със стюардесата в тоалетната и вика, че ще я убие, защото са ги излъгали. Тогава командосите влизат и залавят похитителите. Стюардесата е ранена леко в ръката и в шията. Закарват я в болница „Св. Анна“. Няколко дни по-късно екипажът получава ордени, а похитителите са откарани в София със самолет на командосите. Случаят остава известен като „Варненската Виена“ или „Как Варна стана Виена?“
  • На 5 юни 1992 г. Туполев Ту-154В на българските авиолинии „Балкан“ излиза от пистата при лоши условия на видимост. Няма жертви, но самолетът е отписан от флота на авиокомпанията.
  • 8 юли 2008 г. Самолет C-27J Спартан на ВВС в 11:20 е претърпял повреда. Вследствие на силен страничен вятър, машината се е наклонила надясно и витлото се е ударило в пистата. Няма пострадали.
  • 24 май 2013 г. В 10:20 самолет на Ер Виа със 172 пътници излиза от пистата и навлиза в съседната нива. Този полет е чартър от Лайпциг. Когато самолетът каца, има ураганен вятър и силен дъжд. Машината остава цяла. Двама човека са пострадали леко.

Исторически данни редактиране

На 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет по линията София-Варна, носещ пощенски пратки. Тогава летището се нарича „Тихина“ и се намира край квартал Аспарухово, на запад от Аспахуровия мост, и има площ от 1000 – 1500 декара.[1] Тази линия просъществува само за един месец. Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2 август същата година на летище „Тихина“ каца първият Junkers 52. По време на този полет пътниците са четирима, а до края на годината на летището кацат само шест самолета с общо 23 пътници.

Първите водосамолети пристигат във Варна през 1915 г. Мястото за кацане и излитане е районът на днешния квартал „Чайка“. Година по-късно е направена писта и са построени хангари за малки самолети. Четири години по-късно лети първият транспортен самолет между София и Варна.[2]

През 1946 г. комисия търси място за изграждане на ново летище и през декември същата година е решено то да бъде построено край Аксаково. На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна, което се намира на сегашната площадка. В 10.40 ч. каца първият самолет, превозващ официалните гости от София.[1] Полетът трае два часа и половина и отново е изпълнен с Junkers 52.

През 1961 г. е завършена новата, вече бетонна писта, дълга 2500 m и с дебелина 24 – 26 cm. Към нея е изградена светлинна система, улесняваща нощните полети.

През 1967 г. са завършени разширението на стоянката за паркиране на самолети, изградени са 4 нови рульожни пътеки.[1]

На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда (терминал) на летището. Тя има три блока – „Административно-технически“, „Вътрешни линии“ и „Външни линии“, изграден е голям паркинг за автомобили.

Заради все по-големите самолети, които пристигат във Варна, както и повишеното движение, водят до необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г.

На 7 юни 1978 г. летището посреща своя 10-милионен пътник.

Директор на летище Варна от 1963 до 1986 г. е полковник Христо Георгиев. Под негово ръководство са построени сградата и пистата на летищния комплекс, които са в експлоатация.

От края на 2006 г., по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. През 2008 г. българският съсобственик – „БМ Стар“, продава своя дял от 40% на „Химимпорт АД“.[3]

На 15 октомври 2011 г. летището е затворено за планов ремонт – поставяне на нова асфалтова настилка на пистата с дебелина 30 cm, разширяване на полосата с 10 m, нова маркировка, изграждане на нови дренажна и осветителна системи. Ремонтът приключва през януари 2012 г., последван от изпитателни полети с калибровъчен самолет „Фалкон 2000“ на авиоотряд 28 в продължение на 12 летателни часа. Стойността на ремонта на полосата е 40 млн. лв.

На 9 ноември 2011 г. е подписан договор за строителство на нов терминал.[4][5]

Статистики редактиране

Данни за трафика редактиране

Трафик на Летище Варна
Година Вътрешни
Пътници
Промяна Международни

Пътници

Промяна Общо Промяна Самолетодвижения Промяна
1998 35 208 238 470 273 678
1999 57 955   64,6% 453 864   90,3% 511 819   87%
2000 67 508   16,5% 624 181   37,5% 691 689   35,1% 9,425
2001 48 121   28,7% 884 428   41,7% 932 549   34,8% 9,549   1,3%
2002 45 457   5,5% 1 045 252   12,1% 1 090 709   16,9% 9,006   5,7%
2003 41 583   8,5% 1 144 766   9,5% 1 186 349   8,8% 10,107   12,2%
2004 47 575   14,4% 1 271 552   11,1% 1 319 127   11,2% 11,277   11,6%
2005 49 705   4,5% 1 496 175   17,7% 1 546 925   17,3% 13,616   20,7%
2006 54 243   9,1% 1 468 415   1,8% 1 522 658   1,6% 14,721   8,1%
2007 79 058   45,7% 1 399 035   4,7% 1 478 093   2,9% 14,971   1,7%
2008 119 459   51,1% 1 313 244   6,1% 1 432 703   3,1% 15,129   1,1%
2009 155 734   30,4% 1 050 801   20% 1 206 535   15,8% 12,699   16,1%
2010 154 974   0,5% 1 043 982   0,6% 1 198 956   0,6% 12,577   1,0%
2011 117 431   24,2% 1 046 453   0,2% 1 163 884   2,9% 11,263   10,4%
2012 126 952   8,1% 1 084 244   3,6% 1 211 196   4,1% 10,739   4,7%
2013 130 668   2,9% 1 173 011   8,1% 1 303 679   7,6% 11,516   7.2%
2014 126 991   2,8% 1 246 095   6,2% 1 387 494   5,2% 12,063   4,7%
2015 125 860   0,9% 1 272 834   2,2% 1 398 694   0,8% 11 959   0,9%
2016 134 538   6,9% 1 536 594   20,7% 1 689 595   20,8% 14 818   23,9%
2017 248 486   84% 1 700 670   11% 1 949 156   17% 15 950   8%
2018 286302   15% 1 979 272   16% 2 265 574   16% 17 776   11%
2019 258 845   10% 1 811 085   8% 2 069 930   9% 15 468   13%
2020 121 745   53% 496 664   73% 618 409   70% 6 881   56%
2021 174 562   43% 830 319   67% 1 004 881   62% 9 239   34%
2022 210 070   20% 1 265 324   52% 1 475 394   47% 11 420   24%
2023 227 885   8% 1 595 393   26% 1 823 278   24% 13 850   21%

Транспорт до Летище Варна редактиране

Автобус редактиране

За да стигнете от и до Летище Варна с обществен транспорт, използвайте автобус № 409, който минава на всеки 15 минути и спира пред Терминал 2, Пристигащи. За по-малко от 20 минути можете да стигнете до центъра на града и за около 45 минути до к.к. Златни пясъци.

Такси редактиране

Таксиметровите услуги на Летище Варна са на разположение 24 часа в денонощието. Площадката за таксита се намира пред Терминал 2, Пристигащи на летището.

Паркинг редактиране

Пред Терминал 2 има паркинг със съответните зони за почасов, дневен или дългосрочен престой.

Галерия редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране