Летище Варна
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедизиране - твърде много справочен тип информация; повече източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Летище Варна (на английски: Varna Airport, IATA: VAR, ICAO: LBWN) е международно летище в България. Намира се на 9 km от гр. Варна., на 431 km от най-натовареното летище в България – Летище София, на 129 km от второто най-натоварено летище в България – Летище Бургас и на 372 km от четвъртото най-натоварено летище в България – Летище Пловдив.
Летище Варна | |||||||||||
Varna Airport | |||||||||||
IATA: VAR • ICAO: LBWN | |||||||||||
Данни | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Тип летище | обществено | ||||||||||
Собственик | България | ||||||||||
Оператор | Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД | ||||||||||
Обслужва | Варна Варна | ||||||||||
Местоположение | Варна, Аксаково | ||||||||||
Открито | 9 май 1948 г. | ||||||||||
Часова зона | EET (UTC+2) | ||||||||||
• Лятно време | EEST (UTC+3) | ||||||||||
Надм. височина | 230 ft / 70 m | ||||||||||
Уебсайт | www.varna-airport.bg | ||||||||||
Карта | |||||||||||
Писти | |||||||||||
| |||||||||||
Статистика (2023) | |||||||||||
Пътници общо | 1 838 828 46,9% | ||||||||||
Международни пътници | 1 595 393 | ||||||||||
Местни пътници | 227 885 | ||||||||||
Товари общо (т) | 62 | ||||||||||
Движ. на самолети | 13 850 | ||||||||||
Летище Варна в Общомедия |
Летището е разположено западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково).
Описание
редактиранеЛетище Варна разполага с 5 пътеки за рулиране и 24 самолетни стоянки за машини с код Е, D, C, C-1, C+1. Площта му е 2414 дка, а пистата е с дължина 2500 m и ширина 55 m.[1]
Кацането по писта 09 (от запад) може да се осъществява в условията на намалена видимост по първа категория CAT I.
Най-големият тип самолет, който летището обслужва, е „Боинг 747“. За първи път такъв тип самолет каца през лятото на 2008 г., а обслужващата го авиокомпания е руската Transaero. Няколко години по-късно с „Боинг 747“ лети и Vamos. През лятото на 2023 г., след големите вълни на COVID-19, най-големият самолет, който е обслужен, е „Еърбъс A330“ на Sunclass Airlines от Осло.
История
редактиранеНа 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет по линията София-Варна, носещ пощенски пратки. Тогава летището се нарича „Тихина“ и се намира край квартал Аспарухово, на запад от Аспахуровия мост, и има площ от 1000 – 1500 декара.[2] Тази линия просъществува само за един месец. Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2 август същата година на летище „Тихина“ каца първият Junkers 52. По време на този полет пътниците са четирима, а до края на годината на летището кацат само шест самолета с общо 23 пътници.
Първите водосамолети пристигат във Варна през 1915 г. Мястото за кацане и излитане е районът на днешния квартал „Чайка“. Година по-късно е направена писта и са построени хангари за малки самолети. Четири години по-късно лети първият транспортен самолет между София и Варна.[3]
През 1946 г. комисия търси място за изграждане на ново летище и през декември същата година е решено то да бъде построено край Аксаково. На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна, което се намира на сегашната площадка. В 10.40 ч. каца първият самолет, превозващ официалните гости от София.[2] Полетът трае два часа и половина и отново е изпълнен с Junkers 52.
През 1961 г. е завършена новата, вече бетонна писта, дълга 2500 m и с дебелина 24 – 26 cm. Към нея е изградена светлинна система, улесняваща нощните полети.
През 1967 г. са завършени разширението на стоянката за паркиране на самолети, изградени са 4 нови рульожни пътеки.[2]
На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда (терминал) на летището. Тя има три блока – „Административно-технически“, „Вътрешни линии“ и „Външни линии“, изграден е голям паркинг за автомобили.
Заради все по-големите самолети, които пристигат във Варна, както и повишеното движение, водят до необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г.
На 7 юни 1978 г. летището посреща своя 10-милионен пътник.
Директор на Летище Варна от 1963 до 1986 г. е полковник Христо Георгиев. Под негово ръководство са построени сградата и пистата на летищния комплекс, които са в експлоатация.
От края на 2006 г., по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 40 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. През 2008 г. българският съсобственик – „БМ Стар“, продава своя дял от 40% на „Химимпорт АД“.[4]
На 15 октомври 2011 г. летището е затворено за планов ремонт – поставяне на нова асфалтова настилка на пистата с дебелина 30 cm, разширяване на полосата с 10 m, нова маркировка, изграждане на нови дренажна и осветителна системи. Ремонтът приключва през януари 2012 г., последван от изпитателни полети с калибровъчен самолет „Фалкон 2000“ на авиоотряд 28 в продължение на 12 летателни часа. Стойността на ремонта на полосата е 40 млн. лв.
На 9 ноември 2011 г. е подписан договор за строителство на нов терминал.[5][6]
На 16 юни 2023 g. на Летище Варна, „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД официално откри напълно реновираната пътека за рулиране (ЕКО).[7]
Терминали
редактиранеТерминал 1
редактиранеПостроен е през 1972 година, като през годините няколко пъти е разширяван. От 27 август 2013 г. Терминал 1 е затворен след 41 години работа.
Терминал 2
редактиранеОт 27 август 2013 година на летище Варна всички пътници се обслужват на Терминал 2. Общата стойност на инвестицията на концесионера на летището за терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв.
Новият терминал е разположен на площ от около 20 000 m², което е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от закрития Терминал 1.
Терминал 2 разполага с 25 гишета за регистрация, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, съвременни системи за обслужване на пътници и багаж, търговски зони и удобни открити пространства.
Целогодишни маршрути, които се изпълняват от/до Летище Варна през 2023 г.
редактиранеГрад | Летище | Авиокомпания |
---|---|---|
Австрия | ||
Виена | Vienna | Австрийски авиолинии |
Белгия | ||
Шарлероа | Charleroi | Wizz Air |
България | ||
София | Sofia | България Еър |
Великобритания | ||
Лондон | London Luton | Wizz Air |
Германия | ||
Берлин | Berlin Brandenburg | Wizz Air |
Дортмунд | Dortmund | Wizz Air |
Кьолн | Cologne | Wizz Air |
Мюнхен | Memmingen | Wizz Air |
Хамбург | Hamburg | Wizz Air |
Израел | ||
Тел Авив | Tel Aviv | Изреър |
Кипър | ||
Ларнака | Ларнака | Wizz Air |
Нидерландия | ||
Айндховен | Eindhoven | Wizz Air |
Турция | ||
Истанбул | Истанбул | Турски авиолинии |
Авиокомпании, които извършват редовни и чартърни полети от/до летище Варна през 2023 г.
редактиране
Топ 5 дестинации на Летище Варна през 2023 г.
редактиране№ | Държава | Пътници |
---|---|---|
1 | Германия | 576 130 |
2 | България | 227 722 |
3 | Великобритания | 180 557 |
4 | Полша | 150 079 |
5 | Австрия | 133 771 |
№ | Град | Пътници |
---|---|---|
1 | София | 227 722 |
2 | Лондон | 158 152 |
3 | Виена | 133 771 |
4 | Истанбул | 92 124 |
5 | Берлин | 90 139 |
Статистики
редактиранеДанни за трафика
редактиранеГодина | Вътрешни Пътници |
Промяна | Международни
Пътници |
Промяна | Общо | Промяна | Самолетодвижения | Промяна |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1998 | 35 208 | 238 470 | 273 678 | |||||
1999 | 57 955 | 64,6% | 453 864 | 90,3% | 511 819 | 87% | ||
2000 | 67 508 | 16,5% | 624 181 | 37,5% | 691 689 | 35,1% | 9,425 | |
2001 | 48 121 | 28,7% | 884 428 | 41,7% | 932 549 | 34,8% | 9,549 | 1,3% |
2002 | 45 457 | 5,5% | 1 045 252 | 12,1% | 1 090 709 | 16,9% | 9,006 | 5,7% |
2003 | 41 583 | 8,5% | 1 144 766 | 9,5% | 1 186 349 | 8,8% | 10,107 | 12,2% |
2004 | 47 575 | 14,4% | 1 271 552 | 11,1% | 1 319 127 | 11,2% | 11,277 | 11,6% |
2005 | 49 705 | 4,5% | 1 496 175 | 17,7% | 1 546 925 | 17,3% | 13,616 | 20,7% |
2006 | 54 243 | 9,1% | 1 468 415 | 1,8% | 1 522 658 | 1,6% | 14,721 | 8,1% |
2007 | 79 058 | 45,7% | 1 399 035 | 4,7% | 1 478 093 | 2,9% | 14,971 | 1,7% |
2008 | 119 459 | 51,1% | 1 313 244 | 6,1% | 1 432 703 | 3,1% | 15,129 | 1,1% |
2009 | 155 734 | 30,4% | 1 050 801 | 20% | 1 206 535 | 15,8% | 12,699 | 16,1% |
2010 | 154 974 | 0,5% | 1 043 982 | 0,6% | 1 198 956 | 0,6% | 12,577 | 1,0% |
2011 | 117 431 | 24,2% | 1 046 453 | 0,2% | 1 163 884 | 2,9% | 11,263 | 10,4% |
2012 | 126 952 | 8,1% | 1 084 244 | 3,6% | 1 211 196 | 4,1% | 10,739 | 4,7% |
2013 | 130 668 | 2,9% | 1 173 011 | 8,1% | 1 303 679 | 7,6% | 11,516 | 7.2% |
2014 | 126 991 | 2,8% | 1 246 095 | 6,2% | 1 387 494 | 5,2% | 12,063 | 4,7% |
2015 | 125 860 | 0,9% | 1 272 834 | 2,2% | 1 398 694 | 0,8% | 11 959 | 0,9% |
2016 | 134 538 | 6,9% | 1 536 594 | 20,7% | 1 689 595 | 20,8% | 14 818 | 23,9% |
2017 | 248 486 | 84% | 1 700 670 | 11% | 1 949 156 | 17% | 15 950 | 8% |
2018 | 286302 | 15% | 1 979 272 | 16% | 2 265 574 | 16% | 17 776 | 11% |
2019 | 258 845 | 10% | 1 811 085 | 8% | 2 069 930 | 9% | 15 468 | 13% |
2020 | 121 745 | 53% | 496 664 | 73% | 618 409 | 70% | 6 881 | 56% |
2021 | 174 562 | 43% | 830 319 | 67% | 1 004 881 | 62% | 9 239 | 34% |
2022 | 210 070 | 20% | 1 265 324 | 52% | 1 475 394 | 47% | 11 420 | 24% |
2023 | 227 885 | 8% | 1 595 393 | 26% | 1 823 278 | 24% | 13 850 | 21% |
Транспорт до Летище Варна
редактиранеАвтобус
редактиранеЗа да стигнете от и до Летище Варна с обществен транспорт, използвайте автобус № 409, който минава на всеки 15 минути и спира пред Терминал 2, Пристигащи. За по-малко от 20 минути можете да стигнете до центъра на града и за около 45 минути до к.к. Златни пясъци.
Такси
редактиранеТаксиметровите услуги на Летище Варна са на разположение 24 часа в денонощието. Площадката за таксита се намира пред Терминал 2, Пристигащи на летището.
Паркинг
редактиранеПред Терминал 2 има паркинг със съответните зони за почасов, дневен или дългосрочен престой.
Аварии и инциденти на Летище Варна
редактиране- 6 март 1983 г. Четири момчета от София – Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов, решават да отвлекат самолет, след като неотдавна са разбрали за отвлечения самолет по чартърната линията Варшава – Бургас. Тогава поляк отвлича самолета и заплашва, че ще убие стюардесата, ако не кацнат във Виена. Купуват си билети за самолет Ан-24, летящ по линията София – Варна. Самолетът излита по разписание в 18:00 часа. Момчетата сядат на четири седалки в дъното на пълния с 40 пътници самолет. Когато стюардесата започва да раздава напитки и храна, Валентин започва да се прави, че повръща. Той седи до илюминатора. За да може стюардесата да стигне до него Лъчезар става, за да направи място. Щом жената се навежда над Валентин, той изважда джобно ножче и я хваща. Другите момчета заплашват пътниците. Капитанът на самолета си спомня:
„ | Бяхме около Ловеч, когато пътник почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Това е невъзможно, защото в самолета се пълни гориво, колкото е нужно за полета, плюс 30 минути за резерва. Предложих им да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена. Ние продължихме за Варна, но ги убедихме, че летим за австрийската столица. | “ |
Похитителите са наивни и не пращат никого в пилотската кабина. Започва да се стъмва, което прави заблудата по-лесна. В 18:25 на Летище Варна разбират за случващото се. Електричеството в целия град е спряно, за да не се види морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков са единствените на летището, които говорят перфектно немски. Те се преобличат в импровизирани униформи на австрийски граничари. Планът е когато самолетът кацне, командоси, владеещи карате, да обезвредят похитителите. През това време самолетът кръжи 40 минути над Варненския залив. Самолетът каца във Варна в 19:55. Лъчезар вижда Милков и казва: „Не виждате ли, че това е яке от България?“. Валентин се заключва със стюардесата в тоалетната и вика, че ще я убие, защото са ги излъгали. Тогава командосите влизат и залавят похитителите. Стюардесата е ранена леко в ръката и в шията, и е откарана в болница „Св. Анна“. Няколко дни по-късно екипажът получава ордени, а похитителите са откарани в София със самолет на командосите. Случаят остава известен като „Варненската Виена“ или „Как Варна стана Виена?“
- На 5 юни 1992 г. Туполев Ту-154В на българските авиолинии „Балкан“ излиза от пистата при лоши условия на видимост. Няма жертви, но самолетът е отписан от флота на авиокомпанията.
- 8 юли 2008 г. Самолет C-27J Спартан на ВВС в 11:20 е претърпял повреда. Вследствие на силен страничен вятър, машината се е наклонила надясно и витлото се е ударило в пистата. Няма пострадали.
- 24 май 2013 г. В 10:20 самолет на Ер Виа със 172 пътници излиза от пистата и навлиза в съседната нива. Този полет е чартър от Лайпциг. Когато самолетът каца, има ураганен вятър и силен дъжд. Машината остава цяла. Двама човека са пострадали леко.
Галерия
редактиране-
Терминал 1
-
Терминал 2
-
Наземно обслужване
-
Писта за излитане и кацане
-
Диаграма на летище Варна
Източници
редактиране- ↑ [1]
- ↑ а б в Летище Варна на сайта на ГД „ГВА“. // caa.gateway.bg. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към МТИТС. Посетен на 25 февруари 2016.
- ↑ Авиацията във Варна
- ↑ Химимпорт купува БМ Стар
- ↑ Начало на рехабилитацията на пистата и съоръженията на летище Варна
- ↑ Подписват договор за строителство на нов терминал на летище Варна
- ↑ Прессъобщения