Летище Варна

Летище Варна
	Летище Варна
Varna Airport;
	IATA: VAR • ICAO: LBWN
Данни
Тип летище	обществено
Собственик	България
Оператор	Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД
Обслужва	Варна; Варна
Местоположение	Варна, Аксаково
Открито	9 май 1948 г.
Часова зона	EET (UTC+2)
• Лятно време	EEST (UTC+3)
Надм. височина	230 ft / 70 m
Уебсайт	www.varna-airport.bg
Карта
	VAR Местоположение в България Координати: 43°13′54.99″ с. ш. 27°49′31″ и. д. / 43.231944° с. ш. 27.825278° и. д.
Писти
Статистика (2021)
Пътници общо	1 004 970 62%
Международни пътници	830 970
Местни пътници	174 000
Товари общо (т)	34
Движ. на самолети	9239
	Летище Варна в Общомедия

Международно летище Варна (IATA: VAR, ICAO: LBWN) се намира на северното черноморско крайбрежие, на 9 km от гр. Варна.^[1]

От края на 2006 година, по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. Намира се на 431 km от най-натовареното летище в България – Летище София, на 129 km от второто най-натоварено летище в България – Летище Бургас и на 372 km от четвъртото най-натоварено летище в България – Летище Пловдив.

Летището е разположено западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково). Площта му е 2414 дка. Разполага с 5 пътеки за рулиране и 24 самолетни стоянки за машини с код Е, D, C, C-1, C+1.

Най-големият тип самолет, който летището обслужва, е „Боинг 747“. За първи път такъв тип самолет каца през лятото на 2008 г., а обслужващата го авиокомпания е руската Transaero. Няколко години по-късно с Боинг 747 лети и Vamos. През лятото на 2023 г., след големите вълни на COVID-19, най-големият самолет, който е обслужен, е Еърбъс A330 на Sunclass Airlines от Осло.

Кацането по писта 09 (от запад) може да се осъществява в условията на намалена видимост по първа категория CAT I.

Пистата е с дължина 2500 m и широчина 55 m.^[1]

Летище Варна работи целогодишно и денонощно без прекъсване и предлага вътрешни и международни полети.

През 2022 година се извършват редовни и чартърни полети до 50 дестинации в над 20 страни, като 18 от тях са целогодишни.

Терминали редактиране

Терминал 1 редактиране

Построен е през 1972 година, като през годините няколко пъти е разширяван. От 27 август 2013 г. Терминал 1 е затворен след 41 години работа.

Терминал 2 редактиране

От 27 август 2013 година на летище Варна всички пътници се обслужват на Терминал 2. Общата стойност на инвестицията на концесионера на летището за терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв.

Новият терминал е разположен на площ от около 20 000 m², което е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от закрития Терминал 1.

Терминал 2 разполага с 25 гишета за регистрация, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, съвременни системи за обслужване на пътници и багаж, търговски зони и удобни открити пространства.

Изглед към пистите от контролната кула

Airbus A320-200 на авиокомпанията BH Air на летището

Целогодишни маршрути, които се изпълняват от/до летище Варна през 2024 г. редактиране

Град	Летище	Авиокомпания
Австрия
Виена	Vienna	Австрийски авиолинии
Белгия
Шарлероа	Charleroi	Wizz Air
България
София	Sofia	България Еър
Великобритания
Лондон	London Luton	Wizz Air
Германия
Берлин	Berlin Brandenburg	Wizz Air
Дортмунд	Dortmund	Wizz Air
Кьолн	Cologne	Wizz Air
Мюнхен	Memmingen	Wizz Air
Хамбург	Hamburg	Wizz Air
Израел
Тел Авив	Tel Aviv	Изреър
Кипър
Ларнака	Ларнака	Wizz Air
Нидерландия
Айндховен	Eindhoven	Wizz Air
Турция
Истанбул	Истанбул	Турски авиолинии

Авиокомпании, които извършват редовни и чартърни полети от/до летище Варна през 2024 г. редактиране

Авиокомпания	Град – Летище
Австрийски авиолинии	Виена
Transavia France	Париж „Орли“
BH Air	Анталия, Шарм ел-Шейх, Енфидха, Кайро, Хургада
България Еър	София, Париж „Шарл дьо Гол“, Прага, Франкфурт
Бул Ер	Шарм ел-Шейх, Хургада, Енфидха, Катания, Перуджа
Райънеър	Виена, Катовице, Краков, Вилнюс
Buzz	Катовице, Вроцлав, Познан
Изиджет	Берлин Брадендург, Лондон Гетуик
Юропиън Еър Чартър	Лайпциг, София, Енфидха, Джерба, Невшехир, Рим – Фиумичино, Генуа, Пиза, Верона, Катания, Бари, Олбия, Неапол, Бордо, Лисабон, Порто, Мадрид – Барахас, Барселона – Ел Прат, Малага, Санторини, Хургада, Кайро, Гиза, Акаба, Танжер, Маракеш
Eurowings	Кьолн, Дюселдорф, Хамбург, Щутгарт
Discover Airlines	Франкфурт, Мюнхен
Israir Airlines	Тел Авив
ЛОТ Полиш Еърлайнс	Катовице, Варшава, Вроцлав, Познан
Arkia	Тел Авив
Люксеър	Люксембург
Copenhagen Airtaxi	Билунд, Олбор
BRA Braathens Regional Airlines	Копенхаген
Jettime	Олбор, Билунд, Хелзинки
Enter Air	Катовице, Гданск, Варшава
Smartwings A.S.	Бърно, Острава, Прага, Карлови Вари, Пардубице
Sunclass Airlines	Копенхген, Осло, Ставангер, Стокхолм, Тронхайм, Хелзинки, Берген, Билунд, Пукет
SUNDAIR GmbH	Берлин Браденбург, Дрезден, Бремен
TUI Airlines Belgium	Брюксел, Бургас
TUI fly Deutschland	Хановер
Fly Lili	Хановер
Турски авиолинии	Истанбул
Volotea	Лил, Нант
Sun Express	Анталия
Уиз Еър	Берлин Браденбург, Шарлероа, Кьолн, Дортмунд, Айндховен, Хамбург, Ларнака, Лондон Лутън, Меминген
Norwegian Air Shuttle	Осло
Edelweiss air	Цюрих
Ер Сърбия	Белград
AMC Aviation	Катовице, Вроцлав
Freebird Europe	Лайпциг
Airhub Airlines	Вилнюс

Топ 5 дестинации на Летище Варна през 2023 г. редактиране


№	Град	Държава
1	София	България
2	Лондон	Великобритания
3	Виена	Австрия
4	Истанбул	Турция
5	Тел Авив	Израел

Аварии и инциденти на Летище Варна редактиране

6 март 1983 г. Четири момчета от София – Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов, решават да отвлекат самолет, след като неотдавна са разбрали за отвлечения самолет по чартърната линията Варшава – Бургас. Тогава поляк отвлича самолета и заплашва, че ще убие стюардесата, ако не кацнат във Виена. Купуват си билети за самолет Ан-24, летящ по линията София – Варна. Самолетът излита по разписание в 18:00 часа. Момчетата сядат на четири седалки в дъното на пълния с 40 пътници самолет. Когато стюардесата започва да раздава напитки и храна, Валентин започва да се прави, че повръща. Той седи до илюминатора. За да може стюардесата да стигне до него Лъчезар става, за да направи място. Щом жената се навежда над Валентин, той изважда джобно ножче и я хваща. Другите момчета заплашват пътниците. Капитанът на самолета си спомня:
Бяхме около Ловеч, когато пътник почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Това е невъзможно, защото в самолета се пълни гориво, колкото е нужно за полета, плюс 30 минути за резерва. Предложих им да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена. Ние продължихме за Варна, но ги убедихме, че летим за австрийската столица.
Похитителите са наивни и не пращат никого в пилотската кабина. Започнало е да се стъмва, това прави заблудата по-лесна. В 18:25 на Летище Варна са разбрали за случващото се. Електричеството в целия град е спряно, за да не се види морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков са единствените на летището, които говорят перфектно немски. Те се преобличат в импровизирани униформи на австрийски граничари. Когато самолетът кацне, командоси, владеещи карате, ще обезвредят похитителите. През това време самолетът кръжи 40 минути над Варненския залив. Самолетът каца във Варна в 19:55. Лъчезар вижда Милков и казва: „Не виждате ли, че това е яке от България?“. Валентин се заключва със стюардесата в тоалетната и вика, че ще я убие, защото са ги излъгали. Тогава командосите влизат и залавят похитителите. Стюардесата е ранена леко в ръката и в шията. Закарват я в болница „Св. Анна“. Няколко дни по-късно екипажът получава ордени, а похитителите са откарани в София със самолет на командосите. Случаят остава известен като „Варненската Виена“ или „Как Варна стана Виена?“
На 5 юни 1992 г. Туполев Ту-154В на българските авиолинии „Балкан“ излиза от пистата при лоши условия на видимост. Няма жертви, но самолетът е отписан от флота на авиокомпанията.

8 юли 2008 г. Самолет C-27J Спартан на ВВС в 11:20 е претърпял повреда. Вследствие на силен страничен вятър, машината се е наклонила надясно и витлото се е ударило в пистата. Няма пострадали.

24 май 2013 г. В 10:20 самолет на Ер Виа със 172 пътници излиза от пистата и навлиза в съседната нива. Този полет е чартър от Лайпциг. Когато самолетът каца, има ураганен вятър и силен дъжд. Машината остава цяла. Двама човека са пострадали леко.

Исторически данни редактиране

На 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет по линията София-Варна, носещ пощенски пратки. Тогава летището се нарича „Тихина“ и се намира край квартал Аспарухово, на запад от Аспахуровия мост, и има площ от 1000 – 1500 декара.^[1] Тази линия просъществува само за един месец. Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2 август същата година на летище „Тихина“ каца първият Junkers 52. По време на този полет пътниците са четирима, а до края на годината на летището кацат само шест самолета с общо 23 пътници.

Първите водосамолети пристигат във Варна през 1915 г. Мястото за кацане и излитане е районът на днешния квартал „Чайка“. Година по-късно е направена писта и са построени хангари за малки самолети. Четири години по-късно лети първият транспортен самолет между София и Варна.^[2]

През 1946 г. комисия търси място за изграждане на ново летище и през декември същата година е решено то да бъде построено край Аксаково. На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна, което се намира на сегашната площадка. В 10.40 ч. каца първият самолет, превозващ официалните гости от София.^[1] Полетът трае два часа и половина и отново е изпълнен с Junkers 52.

През 1961 г. е завършена новата, вече бетонна писта, дълга 2500 m и с дебелина 24 – 26 cm. Към нея е изградена светлинна система, улесняваща нощните полети.

През 1967 г. са завършени разширението на стоянката за паркиране на самолети, изградени са 4 нови рульожни пътеки.^[1]

На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда (терминал) на летището. Тя има три блока – „Административно-технически“, „Вътрешни линии“ и „Външни линии“, изграден е голям паркинг за автомобили.

Заради все по-големите самолети, които пристигат във Варна, както и повишеното движение, водят до необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г.

На 7 юни 1978 г. летището посреща своя 10-милионен пътник.

Директор на летище Варна от 1963 до 1986 г. е полковник Христо Георгиев. Под негово ръководство са построени сградата и пистата на летищния комплекс, които са в експлоатация.

От края на 2006 г., по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. През 2008 г. българският съсобственик – „БМ Стар“, продава своя дял от 40% на „Химимпорт АД“.^[3]

На 15 октомври 2011 г. летището е затворено за планов ремонт – поставяне на нова асфалтова настилка на пистата с дебелина 30 cm, разширяване на полосата с 10 m, нова маркировка, изграждане на нови дренажна и осветителна системи. Ремонтът приключва през януари 2012 г., последван от изпитателни полети с калибровъчен самолет „Фалкон 2000“ на авиоотряд 28 в продължение на 12 летателни часа. Стойността на ремонта на полосата е 40 млн. лв.

На 9 ноември 2011 г. е подписан договор за строителство на нов терминал.^[4]^[5]

Статистики редактиране

Данни за трафика редактиране

**Трафик на Летище Варна**
Година	Вътрешни Пътници	Промяна	Международни Пътници	Промяна	Общо	Промяна	Самолетодвижения	Промяна
1998	35 208		238 470		273 678
1999	57 955	64,6%	453 864	90,3%	511 819	87%
2000	67 508	16,5%	624 181	37,5%	691 689	35,1%	9,425
2001	48 121	28,7%	884 428	41,7%	932 549	34,8%	9,549	1,3%
2002	45 457	5,5%	1 045 252	12,1%	1 090 709	16,9%	9,006	5,7%
2003	41 583	8,5%	1 144 766	9,5%	1 186 349	8,8%	10,107	12,2%
2004	47 575	14,4%	1 271 552	11,1%	1 319 127	11,2%	11,277	11,6%
2005	49 705	4,5%	1 496 175	17,7%	1 546 925	17,3%	13,616	20,7%
2006	54 243	9,1%	1 468 415	1,8%	1 522 658	1,6%	14,721	8,1%
2007	79 058	45,7%	1 399 035	4,7%	1 478 093	2,9%	14,971	1,7%
2008	119 459	51,1%	1 313 244	6,1%	1 432 703	3,1%	15,129	1,1%
2009	155 734	30,4%	1 050 801	20%	1 206 535	15,8%	12,699	16,1%
2010	154 974	0,5%	1 043 982	0,6%	1 198 956	0,6%	12,577	1,0%
2011	117 431	24,2%	1 046 453	0,2%	1 163 884	2,9%	11,263	10,4%
2012	126 952	8,1%	1 084 244	3,6%	1 211 196	4,1%	10,739	4,7%
2013	130 668	2,9%	1 173 011	8,1%	1 303 679	7,6%	11,516	7.2%
2014	126 991	2,8%	1 246 095	6,2%	1 387 494	5,2%	12,063	4,7%
2015	125 860	0,9%	1 272 834	2,2%	1 398 694	0,8%	11 959	0,9%
2016	134 538	6,9%	1 536 594	20,7%	1 689 595	20,8%	14 818	23,9%
2017	248 486	84%	1 700 670	11%	1 949 156	17%	15 950	8%
2018	286302	15%	1 979 272	16%	2 265 574	16%	17 776	11%
2019	258 845	10%	1 811 085	8%	2 069 930	9%	15 468	13%
2020	121 745	53%	496 664	73%	618 409	70%	6 881	56%
2021	174 562	43%	830 319	67%	1 004 881	62%	9 239	34%

Транспорт до Летище Варна редактиране

Автобус редактиране

За да стигнете от и до Летище Варна с обществен транспорт, използвайте автобус № 409, който минава на всеки 15 минути и спира пред Терминал 2, Пристигащи. За по-малко от 20 минути можете да стигнете до центъра на града и за около 45 минути до к.к. Златни пясъци.

Такси редактиране

Таксиметровите услуги на Летище Варна са на разположение 24 часа в денонощието. Площадката за таксита се намира пред Терминал 2, Пристигащи на летището.