Магмени скали
Магмените скали са един от трите основни типа скали в земната кора, заедно с метаморфните и седиментните. Образувани са при застиване и кристализация на магмата при различни геоложки условия, които се определят от химичния състав, дълбочината, формата и обема ѝ. От една и съща магма, в зависимост от дълбочината на застиването ѝ, се формират различни видове скали. Тази дълбочина е много важен фактор, определящ трите им вида възможен фациес (вид).[1] За магмените скали е характерно голямото разнообразие, което е резултат от сложната еволюция на основните типове магми, на процесите на диференциация, хибридизация и асимилация.[2]
Химичен състав редактиране
Магмените скали са съставени от ограничен брой химични елементи – кислород, силиций, алуминий, желязо, магнезий, калций, натрий, калий, водород. Те са представени главно във вид на оксиди, които представляват 98% от състава на магмените скали. В тях се срещат и малки количества редки елементи:[3]
- В ултрабазичните – хром, никел и кобалт[3]
- В базичните – селен, волфрам, хром, кобалт и никел[3]
- В среднокиселите – бор, флуор, ванадий, стронций и циркон[3]
- В киселите – литий, берилий, бор, флуор, рубидий, олово[3]
Химичният състав на интрузивните и ефузивните скали е почти идентичен, тъй като са образувани от еднакъв изходен материал. Характерни минерали, изграждащи магмените скали, са ортоклаз, кварц, фелдшпат, плагиоклаз, биотит, амфибол, пироксен, оливин.[4]
Зараждане на магмата редактиране
Предполага се, че ултрабазичните и базичните магми се зараждат в горния слой на мантията и в базалтовия слой на планетата. Киселата магма се заражда в гранито-метаморфния слой на земната кора или се отделя при диференциация на веществата в мантията. Някои учени допускат, че при разтопяването на скалите под въздействието на високи температура и налягане в дълбоките слоеве на земните недра се формира вторична, палингенна магма.[2]
Видове редактиране
В зависимост от дълбочината, на която кристализира магмата редактиране
- Абисален (дълбочинен) фациес – застиването на магмата става бавно при високо петростатично налягане (налягане на скалите) и при наличието на летливи компоненти. В този случай се наблюдава пълна кристализация, при която се образуват равномернозърнести скали с индивидуализирани минерали, а находищата са обширни и с голям обем.[1]
- Хипоабисален (полудълбочинен) фациес – Магмата застива при по-ниско петростатично налягане и по-бързо. При кристализация при такива условия се образуват неравномернозърнести скали.[1]
- Ефузивен (вулканичен) фациес – понижаването на температурата и налягането е рязко, тъй като застиването става над земната кора. Почти всички летливи компоненти излитат, при което кристализацията става бързо и поради това е непълна. Много често в скалите се среща лава, застинала във вид на вулканично стъкло.[1]
В зависимост от това дали магмата кристализира под земната повърхност или над нея във вид на лава редактиране
- Интрузивни скали (плутонични) – образуват се при охлаждане на магмата на различна дълбочина под земната повърхност.[5] Интрузивните скали имат пълна кристална структура, с ясно изразена последователност на кристализацията на минералите, дължащи се на бавното изстиване на магмата в дълбоките земни пластове.[6]
- Ефузивни скали (еруптивни, вулканични) – формират се след изливането на магмата върху земната повърхност. Имат неравномерна, непълна кристалинна и стъкловидна структура, дължаща се на бързото изстиване на лавата на повърхността.[5][6]
Според съдържанието на силициев диоксид (кварц) редактиране
Магмените скали се състоят главно от силикатни и алумосиликатни минерали, поради високото съдържание на силициев диоксид и Al2O3.
- Ултрабазични – съдържание под 40% SiO2[5]
- Базични (основни) – съдържанието на SiO2 е между 40% и 52%[5]
- Средни – съдържанието на SiO2 е между 52% и 65%[5]
- Кисели – съдържание на SiO2 – между 65% и 75%[5],
- Ултракисели – над 75% съдържание на SiO2[6].
Според минералния си състав редактиране
- Първични магмени скали – образуват се при кристализация на магмена топилка. Делят се на:
- – Главни – изграждат основната част от скалата. От своя страна те се делят на[3]
- – Салични – Главните химични елементи, които ги изграждат са силиций и алуминий. Това са фелдшпатите, кварцът и плагиоклазите.
- – Фемични – с високо съдържание на желязо и магнезий. Такива са оливин, пироксени, амфиболи, слюди.
- – Второстепенни – Изграждат до 10% от магмените скали.[3]
- – Акцесорни – Срещат се в малки количества във вид на добре оформени зърна. Характерни са за някои магмени скали, съдържащи минерали като илменит, хлорит, титанит, апатит, циркон, турмалин.[3]
Класификация редактиране
| Група | Ултрабазити | Базалтови | Диоритандезитови | Гранитоиди |
|---|---|---|---|---|
| Интрузивни | перидотит | габро | диорит | гранит |
| Ефузивни | базалт | андезит | риолит |
Източници редактиране
- ↑ а б в г Всеволд Курчатов. „Геология за всеки“. Pensoft. 2004. стр. 109
- ↑ а б Минно-геоложки университет „Иван Рилски“, Геологопроучвателен факултет, Катедра „Минералогия и петрография“/Маргарита Токмакчиева, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306124636/http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf, посетен на 13 юли 2013
- ↑ а б в г д е ж з и Nauchen sviat/Магматизъм и магмени скали
- ↑ Николов, Тодор Г. „Основи на палеонтологията и историчната геология“/София, 2002/стр. 26
- ↑ а б в г д е „Българска енциклопедия А–Я“ Архив на оригинала от 2009-12-01 в Wayback Machine.. БАН, Труд, 2002, ISBN 954-8104-09-1, ISBN 954-528-350-5
- ↑ а б в г Николов, Тодор Г. „Основи на палеонтологията и историчната геология“/София, 2002/ стр. 27