Масонството в България, наричано още Свободно зидарство, е посветителско общество, споделящо идеите и целите на световното масонство.

Както навсякъде по света, масонството в България е организирано в ложи, всяка от които има собствена история, традиция, символи, ритуали, йерархия, обредни зали (т.нар. „масонски храмове“) и други присъщи атрибути.[1]

Учредяване

редактиране

Починът за учредяване на свободнозидарско общество в България принадлежи на Иван Ведър. След Освобождението на България той се установява в Русе и привлича няколко свободни зидари, посветени в чужбина: Тома Кърджиев, Йордан Джумалиев, поручиците Върбан Винаров и Марин Маринов, Захари Стоянов, Александър Цанов. Те учредяват първата масонска ложа в България – „Балканска звезда“ (на френски: Etoile des Balkans), утвърдена от Великия Изток на Португалия и открита за редовни занятия на 9 март 1880 г.[1]

По-късно към „Балканска звезда“ се присъединявт: Александър Батенберг, Никола Обретенов, Ради Иванов, Димитър Карамфилович, Михаил Сарафов, Константин Величков, Спас Вацов, Константин Стоилов, Найден Бенев, Георги Златарски, Александър Шишманов, Михалаки Георгиев, Михаил Тенев, Янко Ковачев, Филип Симидов и 2 чужденци на служба в княжеския дворец – Густав Витрих и Йосиф Франц.[1]

Български масони

редактиране

Известни личности от България, членували в масонски ложи, са:

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б в Богданов, Иван. Синовете на вдовицата. Масонство и масони. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0113-9. с. 194.
  2. "Зар  100 години масонска ложа „Заря“. Изложбена зала „Архиви“ // официален сайт на Държавна агенция „Архиви“, 15-04-2014. Посетен на 23-02-2021.