Милош Станишев (офицер)
Тази статия е за българския офицер. За чичо му, главен прокурор на България, вижте Милош Станишев (юрист).
Милош Димитров Станишев е български офицер от големия български род от Македония Станишеви.
| Милош Станишев | |
| български офицер | |
| Роден |
17 октомври 1891 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 октомври 1915 г.
|
| Погребан | „Успение Богородично“, Република Северна Македония |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | „За заслуга“ Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Александър Станишев |
Биография редактиране
Милош Станишев е роден на 17 октомври 1891 година в град Кукуш, тогава Османска империя. Син е на Димитър (Мицо) Станишев, а негови братя са доктор Константин Станишев и професор Александър Станишев.
В 1904 година Милош Станишев постъпва като кадет в Софийското военно училище. Завършва училището на 22 септември 1911 в 31-ви випуск и е назначен в 3-ти конен полк като офицерски кандидат. Веднага след летните занятия е повишен в първи офицерски чин подпоручик. Следва ново обучение в кавалерийската школа, включително изучаване на френски език, и през лятото на 1912 година той се връща в полка. Станишев е назначен в картечния ескадрон и съвсем скоро полкът е отправен на турската граница.
Милош Станишев участва в Балканската война и се бие в атаката на село Ювабуг, двете сражения при Димотика, настъплението на юг с бой около село Саранлъ. Следва особено яркото му участие при завземането на Дедеагач и пленяването на отряда на Явер паша, в които проявява смелост и качества и е награден с ордените „За храброст“ IV степен и „За заслуга“ на военна лента.
След погрома на Кукуш в Междусъюзническата война родът Станишеви се изселва в България, а Милош Станишев ги подпомага при установяването им в София.
Милош Станишев е произведен в чин поручик[1] и е назначен за командир на ескадрон в град Гюмюрджина. По-късно е назначен за полкови адютант, където се отличава със старанието си. Служи известно време и в 8-и конен полк. При мобилизацията в 1915 година Милош Станишев трябвало да получи командването на един от трите ескадрона към 11-а пехотна македонска дивизия. По различни причини обаче дивизионна конница не е била формирана и Милош е назначен за адютант на командира на 6-и полк към 3-та бригада на 11 дивизия.
През Първата световна война на 23 октомври 1915 година при Криволак с преобладаващо участие на 11-а дивизия започва третата българска атака срещу французите. Милош Станишев и лично командирът на 6-и пехтоен македонски полк Пею Банов повеждат последните две роти в атака на нож. В атаката полковник Банов пада, ранен на три места, а Милош получава куршум в челото и умира.[2]
Христо Станишев пише за своя загинал роднина:
| „ | Милош беше един хубав, кавалерийски ротмистър – храбър и с извънредно добра душа...[3] | “ |
Иван Михайлов в своите спомени го споменава като „капитан Милош Станишев, погребан заедно с Христо Чернопеев и Илия Цирункаров в училищния двор зад олтара на Щипската църква“[4].
В прочувственото си есе „Езеро“ Антон Страшимиров, посетил Дойран, споменава и загиналите при Криволак командири:
| „ | Кажете Бог да прости Христа Чернопеев, Илия Цирункаров, Димитър Митрушев, Милош Станишев, Майор Стрезов, капитан Кюлюмов, капитан Попов – кажете Бог да прости младите военачалници на младото македонско войнство!
Те победиха смъртта. Те съкрушиха стихията. И откриха зората на свободата и щастието. ...[5] |
“ |
През ноември 2010 г. гробовете на българските офицери, погребани до църквата „Св. Успение Богородично“ в Щипския квартал Ново село, са били разкопани, а тленните останки на погребаните – изнесени [6].
Военни звания редактиране
- Подпоручик (22 септември 1911)
- Поручик (1 ноември 1913)
- Капитан
Родословие редактиране
| Стоян Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Нако Станишев (около 1810 – 1875) | Неша | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магда М. Бучкова | Атанас Станишев | Димитър Станишев (1852 – 1940) | Рушка Станишева (1857 – 1929) | Константин Станишев (1840 – 1900) | Милош Станишев (1865 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Станишев (1882 – след 1943 | Мария Кавракирова (около 1882 – 1971) | Константин Станишев (1877 – 1957) | Милош Станишев (1891 – 1915) | Александър Станишев (1888 – 1945) | Христо Станишев (1884 – 1976) | Неша Крапчева (1897 – 1983) | Данаил Крапчев (1880 – 1944) | Крум Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Станишев (1906 – 1995) | Радка Йосифова (1908 – 2012) | Константин Йосифов (1893 – 1977) | Ирина Талева (? – 1976) | Димитър Талев (1898 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Списание „Нашата конница“, Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г., стр. 11 – 14.
- ↑ Милош Д. Станишев – живот за България, 80 години от битката при Криволак, вестник Македония, брой 45, 15 ноември 1995 г.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето, съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева, издателство ОРБЕЛ, София, 1995.
- ↑ Иван Михайлов за капитан Милош Станишев
- ↑ Антон Страшимиров, „Езеро“
- ↑ Откраднаха тленните останки на легендарния Христо Чернопеев. В Македония оскверниха българско военно гробище Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine..
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.