Музей на македонската борба (Скопие)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за музеят в Скопие. За други едноименни музеи вижте Музей на македонската борба.

Музеят на македонската борба за държавност и самостоятелност – Музей на ВМРО и Музей на жертвите от комунистическия режим (на македонска литературна норма: Музеј на македонската борба за државност и самостојност, Музеј на ВМРО и Музеј на жртвите од комунистичкиот режим[2]) в Скопие, Северна Македония е посветен на революционните борби в областта Македония от периода на Османското владичество до Комунистическата съпротива във Вардарска Македония и включването на областта в Югославия.

Музей на македонската борба
Музеи в Северна Македония
Museum of the Macedonian Struggle.jpg
Местоположение Скопие
Тематика националноосвободително движение
Допълнителна информация
Директор Даниела Николова
Адрес Иљо Војвода б.б.
Телефон (02) 3256 668, (02) 3256667[1]
Сайт mmb.org.mk
Местоположение в Скопие
Музей на македонската борба в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Музеят е разположен на левия бряг на река Вардар, а в близост се намират Археологическият музей, Музеят на Холокоста и Камен мост.

ИсторияРедактиране

Проектът за построяването му е на архитект Зоран Йордановски на обща стойност около 12 000 000 евро[3] (строежа на сградата 5,2 млн. евро, обзавеждането, осветлението и сценографията - 1,5 млн. евро, експонатите - 3 млн. евро[4]) и е част от програмата на правителството „Скопие 2014“. Строителството започва на 11 юни 2008 година, а официално музеят е отворен на 8 септември 2011 година от президента Георге Иванов - по повод честванията на 20-годишнината от обявяването на независимостта на Република Македония.[5]

За директор на музея е назначен историкът Бранислав Светозаревич.[6] До септември 2012 година музеят е посетен от над 60 000 души.[7]

ОписаниеРедактиране

Разполага с общо 13 изложби, като на централно място е изложен оригиналният документ от Декларацията за независимост на Република Македония от 1991 година. Голяма част от експонатите са 109 восъчни фигури на революционери, общественици и политици, както и документи, оръжия, снимки и картини[8], изработени от автори от Франция, Украйна, Русия и България.[9]

Част от фигурите са на:

 
Стъкленият купол на музея.

СградиРедактиране

Музеят е разположен в две сгради и двете обявени за културно наследство на Република Македония. Едната е разположена край Вардар на улица „11 март“ № 1, а втората – Порта „Македония“ на улица „11 октомври“ № 4А.[15]

БележкиРедактиране

  1. МУЗЕИ ВО СКОПЈЕ, www.utrinski.com.mk
  2. „Редица граѓани чекаа за влез во Музејот“, в. Курир, 10.09.2011 г. [1] Архив на оригинала от 2011-10-18 в Wayback Machine.
  3. Музејот на ВМРО отворен за посетители, www.plusinfo.mk, 10.09.2011 г.
  4. „Музејот на македонската борба чини 12,6 милиони евра. Барем со ова бројка е запозната јавноста, в. Нова Македонија, 21.09.2011 г.“, архив на оригинала от 30 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110930044438/http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=92111839414&id=9&prilog=0&setIzdanie=22386, посетен 30 септември 2011 
  5. „„Македония няма да си сменя името“, Днес+, 09.09.2011 г.“, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304110655/http://dnesplus.bg/News.aspx?n=541862, посетен 4 март 2016 
  6. Поставиха сърбин начело на „Музея на македонската борба“, взето от www.cross.bg на 18.09.2011 г.
  7. Повеќе од 60 илјади посетители во Музејот на македонската борба Архив на оригинала от 2012-09-09 в Wayback Machine., www.dnevnik.com.mk, 7.09.2012 г.
  8. Димитриевски, Александар. Отворен Музејот на македонската борба, ALFA TV, 13.09.2011 г.[неработеща препратка]
  9. „Глигоров и Тито се' уште не се во Музејот на ВМРО, в. Утрински весник, 18.09.2011 г.“, архив на оригинала от 26 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110926190215/http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=B1447C2ED5C16C40BDC48F47A63BD770, посетен 26 септември 2011 
  10. Маршалот Тито и Глигоров во Музејот на ВМРО Архив на оригинала от 2011-11-10 в Wayback Machine., kurir.mk, 8.11.2011 г.
  11. Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 11.09.2011 г.
  12. Македонија и македонскиот народ во царско писмо од 1689 година, в. Вечер, 17.09.2011 г.
  13. Стојановска, Сунчица. Мара Бунева во февруари во Скопје, а по неа и Ванчо Михајлов, Нова Македонија, 13 януари 2010 г.[неработеща препратка]
  14. Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 17.09.2011 г.[неработеща препратка]
  15. Национален музеј на македонската борба за државност и самостојност – Музеј на ВМРО и Музеј на жртвите на комунизмот. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 22 октомври 2017. Архив на оригинала от 2017-10-23 в Wayback Machine.